Протокол по дело №116/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1178
Дата: 13 септември 2022 г. (в сила от 13 септември 2022 г.)
Съдия: Христо Георгиев
Дело: 20225220100116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1178
гр. Пазарджик, 09.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220100116 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, редовно уведомено по чл. 56 ал. 2
от ГПК не се явява, както и не изпраща процесуален представител.
Ответника В. Г. К., нередовно призован, но по отношение на него са
налице предпоставките на чл. 41, ал. 1 от ГПК. Видно от материалите по
делото на ответника К. е била връчена исковата молба и приложенията към
нея на адреса му в с. Главиница, обл. Пазарджик. В последствие ответникът е
бил търсен на посочения адрес за да бъде призован за насроченото открито
съдебно заседание на дати: 08.06.2022 г., 04.07.2022 г. и 18.07.2022 г. като не е
бил открит. А по данни на неговият дядо ответникът е заминал за чужбина.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ГПК страната която отсъства повече
от един месец от адреса на който веднъж и е връчено съобщение е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна на спора.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба между страните няма как да бъде постигната, тъй като същите
не се явяват.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, с която твърдят, че
предявяват исковата си претенция срещу В. Г. К.. ЕГН **********, въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагат. Твърди
се, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Сочи се, ще Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът
е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер № 17032782001.
Сочи се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „
29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването
им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата,
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна па
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “.
Твърди се, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ********* и В. Г. К., ЕГН ********** е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17032782001 от дата 10.07.2018г. за ползване на мобилна услуга за номер
2
......... при условията на тарифен план Smart М+ с месечна абонаментна такса
19.99 лева /С ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до
10.07.2020 г. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 17032782001, между ответника В. Г.
К., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания*’ ЕАД,
ЕИК: ********* са издадени фактури **********/15.08.2018 г.,
**********/15.09.2018 г., **********/16.10.2018 г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 15.07.2018
г. до дата 15.10.2018 г. на стойност 92.91 лева.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 08/2018г.,
09/2018 г., 10/2018 г., като към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № 17032782001 на дата 15.11.2018г. крайна фактура №
**********. Сочи се, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
размер на 49.98 лв. (четиридесет и девет лв. и 98 ст.)/сума представляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
18.10.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Сочи се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си
заведени под клиентски номер 17032782001, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонаментите Smart М+, съответно до дата 10.07.2020 г.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
3
суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът
дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг)".
Твърди се, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410
ГПК/.
Сочи се, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуг, които не е заплатил в указания срок,
респ. същият е в неизпълнение на договора си. Твърди се, че неизпълнението
на ответника е обусловило правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
Твърди се, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: *********, валидно са действали гореописаните
договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в
срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението
на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********,
да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 18.10.2018 г. /като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 49.98 лв. (четиридесет и
девет лв. и 98 ст.) уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени
на лизинг) ", представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси
/без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва:
22 3x16.66 лв. (Шестнадесет лв. и 66 ст.) /без ДДС/ за тарифен план Smart
4
М+.
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Твърди се, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която
стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1
ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Зова е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка,
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Сочи се, че неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните
услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна
такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на
услугите.
Твърди се, че обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не
санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се, че съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът
заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата;
25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и
други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния
5
месец (или периоди). “
Сочи се, че съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1.
Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса,
определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен
от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи
условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок. “
Твърди се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. “
Твърди се, че в конкретният случай ответникът В. Г. К., ЕГН
********** е подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал
услуги по тарифен план Smart М+ не е изпълнил задължението си по договор
2
да заплаща стойността на услугите, като е това си поведение е изпаднал в
забава. Издадени са му е фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Твърди се, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях. Отделно от това и двата договора за цесия
са рамкови договори, с оглед на това, че предвиждат клаузи относно
бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият договор има
за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, който допуска сключването на неуредени в закона видове
договори.Функцията на рамковия договор е да бъдат предвидени клаузи,
които могат да бъдат използвани за определен набор от бъдещи сделки -
да ангажира страните с договорените в него условия на тези сделки по
6
начин, че никоя от страните да не може сама да предотврати
инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща сделка,
щом такава бъде сключена. Рамковият договор задължава страните с
договорените в него условия всеки нът, когато те решат да сключат
последващ договор от определен вид. С рамковия договор страните имат
за цел да направят договорените в него условия на бъдещите сделки
неоттегляеми още преди сключването па тези сделки и преди влизането в
сила па тези условия. С рамковия договор страните постигат съгласие
относно съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори.
Те си оставят свобода на преценката относно това дали и кога точно да
сключат конкретни договори. Практиката показва, че най-често, в
рамковия договор не се уговарят всички условия на бъдещите сделки, а
някои 01 тях се оставят за доуточняване при всеки конкретен случай.
Твърди се, че в изпълнение на т. 1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника В. Г. К.. ЕГН ********** е
прехвърлено на дата 24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД. ЕИК: ********* на "С. Г. Груп" ЕАД. е ЕИК:
205942511/заколен правоприемник на "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********/,
съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г. С
Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г„ на дата 10.03.2020 г. "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* /законен правоприемник на ”С.Г. Груп" ООД,
ЕИК *********/ е прехвърлило придобитото от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* вземане, спрямо
същия длъжник, на „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********.
Сочи се, че в конкретния казус, ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но
това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са
избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
Сочи се, че в чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК”
ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията
по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците
по тях, както следва име/фирма, ЕГИ или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на
ЦЕДЕИТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. ”
Твърди се, че в представеното по делото Уведомление по т. 1.1.1. от
договор за цесия от дата 16.10.2018 г. от БТК ЕАД също е описано, че
неразделна част от него е Приложение 1 в електрона форма във вида,
7
уговорен в т. 1.7. от Договора за цесия от дата 16.10.2018 г., съдържащо
пълната информация за вземанията, предмет на прехвърлянето.
Твърди се, че в чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане.
Сочи се, че цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че
между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не
съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Сочи се, че с оглед на по- горе посоченото, с настоящата искова молба
се представя и се моли, да се приеме извлечение от Приложение № 1, от
което се установява, че по силата на Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор
за цесия от дата 01.10.2019 г„ сключен със "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК:
205942511/законен правоприемник на "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********/,
което дружество от своя страна е придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* на дата 24.02.2020 г„
съгласно Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г.,
„ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* е единствен титуляр и разпоредител на
вземането спрямо длъжника В. Г. К., ЕГН **********.
Твърди се, че Приложение № 1 представлява списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и
стойност. С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за
защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ,
удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия.
Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания.
Твърди се, че „ЮБЦ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ГПК, придобило е права върху цедираните вземания ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочи се, че прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на
едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е
страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на
съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху
8
цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно
с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал.З и
ал.4 от ЗЗД.
Сочи се, че за да породи действие, съобщението трябва да бъде
извършено от цедента - чл. 99, ал.З от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия
състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица -
цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че
вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си.
Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната
връзка. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
Отделно от това следва да се посочи, че въпросът кога длъжника е уведомен
за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и
действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не
се твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата
недействителност, то следва да се приеме, че процссният договор за цесия е
валиден и е произвел действие, че посочените в съответните приложения към
договора за цесия вземания са валидно прехвърлени в патримониума на ЮБЦ
ЕООД още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила
на прехвърлянето.
Твърди се, че неуведомяване на длъжника за извършената цесия би
имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил
да плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е
извършвал други плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото.
Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно е това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
преди момента на уведомлението. Въпреки това към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител
на ”0./. Груп“ ЕАД /законен правоприемник на "С.Г. Груп" ООД, ЕИК
*********/, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019г. На следващо място следва да се отбележи, че е налице
константна практика на ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по
смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената
цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е
упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с
9
връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено
уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В конкретния случай е приложено към
исковата молба уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното
от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/. Постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които е
възприета гореописаната теза. Цитират се съдебни практики.
Твърди се, че в конкретния случай, длъжникът-ответник В. Г. К., ЕГН
********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Сочи се, че в случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата
молба и не се яви в първото по делото заседание. Моли се съда да постанови
неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК. с което да
признаете за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъдите на
ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса
Оформен е петитум, с който се иска от съда на основание чл. 415 във
вр. с чл. 422 от ГПК, след като се убеди в основателността на претенцията им,
да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника В. Г. К., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане па ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 49.98 лв.
(четиридесет и девет лв. и 98 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 17032782001 от дата 10.07.2018. сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което
е издадена фактура № **********/15.11.2018 г., за периода от 15.10.2018 г. до
14.11.2018 г.
Претендират се направените от ищеца разноски: адвокатско
възнаграждение, както и по отговорността за разноските в заповедното
производство; 25.00 лв. – държавна такса и 180 лв. - възнаграждение за
адвокат по ч.гр.д.№ 3528/2021 г., по описа на Районен съд Пазарджик, 7 с-в,
съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. Ищцовата страна следва да
10
докаже, че ответникът има задължение към „БТК“ ЕАД в размерите, които се
претендират в петитума на исковото молба.
С Определение № 1084/25.05.2022 г. съдът е приел представените от
ищеца писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. № 3528/2021 г.
по описа на РС – Пазарджик.
СЪДЪТ следва да се произнесе от направеното от ищцовата страна
искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, както и за
постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 238 от ГПК.
СЪДЪТ счита, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като същият
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото
заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Същевременно на страните са били оказани последиците от
неспазването на сроковете и не явяването им в съдебно заседание, като
предявените искове са вероятно основателни с оглед на представените
доказателства.
Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ал 1 във вр.чл.239 ал. 1
от ГПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение
по делото.
С оглед липсата на други доказателствени искания и невъзможността да
се постигне спогодба по делото, съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения едномесечен срок,
не по-късно от 09.10.2022 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09.20 часа.
11



Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12