№ 831
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503245 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 264054 от 18.06.2021 год., постановено по гр.д.№ 12300/2019 год. по описа на
СГС, ГО, 1-ви състав, е отхвърлен предявен от М. Д. Р. и Р. М. Р. против Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и СБАЛО
„Проф.Бойчо Бойчев“ ЕАД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване право
на собственост върху реална част от 1978 кв.м. от недвижим имот УПИ ХVI-1033, с
граници: УПИ XV-1033, УПИ VI-1032, УПИ XVII-1033 и улица, а по актуален регулационен
статут с граници: север-УПИ I болничен комплекс и имот пл.№ 545; изток-УПИ ХХХI-
републикански център по протезиране; юг-УПИ I болничен комплекс и запад-част от УПИ
ХVI-1033, целият с площ 27 125 кв.м. и съставляващ по кадастрална карта имот с
идентификатор 68134.4332.1652, като претендираната част от 1978 кв.м. се намира в
източната част на имот с идентификатор 68134.43332.1652, при съседи: юг и изток имот с
идентификатор 68134.4332.1567; север-имот с идентификатор 68134.4332.545, запад-
останалата част от имот с идентификатор 68134.4332.1652.
Решението е обжалвано от ищците М. Д. Р. и Р. М. Р. с доводи за неправилност, поради
неправилна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на което е формиран
и погрешен извод относно статута на претендирания имот. Твърди се, че е налице свободна,
неусвоена площ, върху която не е реализирано мероприятието за което е била отчуждена и
подлежи на реституция, тъй като е самостоятелна. Излагат доводи, че са налице всички
1
материални предпоставки на чл.2, ал.3 от ЗВСОНИ и в тази връзка молят решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго с което исковите претенции да бъдат
уважени. Претендират разноските по делото.
Въззиваемият Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството оспорва жалбата, като твърди, че правилно съдът е установил, че не може
да бъде обособен самостоятелно УПИ, макар и в действителност да има свободна от
застрояване площ. Моли за потвърждаване на решението.
Въззиваемият СБАЛО „Проф.Бойчо Бойчев“ ЕАД не взема становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК от М. Д. Р. и Р. М. Р. против Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и СБАЛО „Проф.Бойчо Бойчев“
ЕАД. Твърди се, че са наследници на Р. Я. Р. и Ш. Р. Р., които били съсобственици на парцел
ХVI от кв.56 в местността „***“ с площ от 3600 кв.м. съгласно нотариален акт № 2 от 1941
год., в който като собственик бил записан И. Л., но с резолюция № 562-I от 21.09.1949 г. по
гр.д.№ 1746/1948 год. на Софийски областен съд било признато, че при покупката на имота
действал като скрит пълномощник на наследодателите им, поради което последните са
признати за собственици. Поддържа се, че впоследствие имотът бил одържавен с АДС №
400/29.09.1949 год. по реда на ЗОЕГПНС и предоставен на Министерство на
здравеопазването за болничен комплекс. Ищците подали заявление за отписване от актовите
книги за държавна собственост, но им било отказано посредством Заповед № РД-57-
2479/06.08.1993 год. на кмета на Столична община, тъй като върху имота е построена
пететажна сграда, представляваща Институт по ортопедия. Твърдят, че мероприятието не е
реализирано върху целия отчужден имот и останала от застрояване била частта с площ 1978
кв.м. Тази част е извън огражденията на реализираната клиника, не са владее от никого и
отговаря на изискванията за обособяване в самостоятелно УПИ, поради което правото на
собственост е възстановено по силата на ЗВСОНИ. В тази връзка молят съда да признае по
отношение на ответниците, че са собственици на реална част от 1978 кв.м. от недвижим
имот, представляващ УПИ ХVI-1033, с граници: УПИ XV-1033, УПИ VI-1032, УПИ XVII-
1033 и улица, а по актуален регулационен статут с граници: север-УПИ I болничен комплекс
и имот пл.№ 545; изток-УПИ ХХХI-републикански център по протезиране; юг-УПИ I
болничен комплекс и запад-част от УПИ ХVI-1033, целият с площ 27 125 кв.м. и
съставляващ по кадастрална карта имот с идентификатор 68134.4332.1652, като
претендираната част от 1978 кв.м. се намира в източната част на имот с идентификатор
68134.43332.1652, при съседи: юг и изток имот с идентификатор 68134.4332.1567; север-
имот с идентификатор 68134.4332.545, запад-останалата част от имот с идентификатор
2
68134.4332.1652.
Ответниците Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и СБАЛО „Проф.Бойчо Бойчев“ ЕАД оспорват иска като неоснователен
и молят за отхвърлянето му.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличието на материалните
предпоставки за настъпване на реституцията по ЗВСОНИ, намира следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и не е
необходимо да бъде преповтаряна от настоящия.
Възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ се извършва при наличието на
следните предпоставки: имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на
реституционния ефект, респ. на неговия наследодател; да е отчужден по някои от
посочените в закона закони; за него да не е получено обезщетение; да съществува реално до
размерите, в които е отчужден; към момента на влизане в сила на закона имотът да е
собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или
еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ „възстановява
се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС…, които са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на
еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени”. Към 1992 год. имотът е бил собственост на държавата, поради което и при
липса на други пречки собствеността върху него би била възстановена по силата на закона, а
обстоятелствата, че за този имот е съставен акт за държавна собственост през 2000 год., а
през 2008 год. същият е включен в баланса на едноличното държавно дружество, не биха
могли да отменят действието на реституцията, доколкото актовете за държавна собственост
нямат конститутивно действие и са непротивопоставими на прякото действие на ЗВСОНИ.
По делото от събраните доказателства се установи, а това не е и спорно между страните, че
по силата на нотариален акт № 2, том V, рег. № 802, дело № 746/1941 год. и резолюция №
562-1 от 21.09.1949 год. по гр.д. № 1746/1948 год. на Софийски областен съд,
наследодателите на ищците са били собственици реална част от имот, представляващ
урегулирано дворно място с площ от 3400 кв. м. с местонахождение в землището на
гр.София, Красно село, местност „***“ /„***“/, от което са образувани парцел XV и парцел
XVI от кв. 56 по плана на Красно село. Не е спорно също така, че процесният имот е част от
отчужден по ЗОЕГПНС от скрития пълномощник на наследодателите на ищците И. Л., като
за него не е получено обезщетение – доколкото при отчуждаване по ЗОЕГПНС се е
предвиждало обезщетяване в държавни лихвени облигации. По подадено заявление за
възстановяване на основание чл.1 от ЗВСОНИ и чл.88, ал.4 от НДИ /отм./, със заповед №
РД-57-2479/ 06.08.93 год. на кмета на СГО е отказано възстановяване на собствеността
върху другата част от процесния имот – по заявление, подадено от наследниците на И. Л.,
3
поради реализирано в него мероприятие - изградена пет етажна сграда, представляваща
Институт по ортопедия.
Спорен е въпроса досежно възможността процесния имот да съществува реално до
размерите, в които е отчужден, като за установяване на това обстоятелство по делото са
приети единична и тройна съдебно-технически експертизи. Въз основа на тези експертизи
съдът извежда извода, че описаният в нотариален акт № 2, том V, рег. № 802, дело №
746/1941 год. имот, е идентичен с имот пл. № 9, от който за образувани парцел XV и парцел
XVI от кв.56, а също и че имотът е описан под този номер в приетия като доказателство по
делото предавателно-приемателен протокол от 26.05.1971 год., с който е предаден на МНЗ
като част от терена в м. „***“, кв. 54 /стари квартали 47,52,53,54,55,56,57 и 58/, отреден за
„Възстановителен институт“, училище за медицински сестри, общежитие за медицински
сестри и стопанска сграда. Следва да се посочи, че представените по делото писмени
доказателства - акт за публична държавна собственост № 02281 от 14.08.2000 г., съставен на
основание чл. 68 от ЗДС, във вр. с чл. 146 и чл. 147 от ППЗДС; заповед № 130/16.05.1967г.
на УАБ и заповед № 346/25.07.1980 г. на УАБ; заповед № РД 02-14-944/01.09.2008 г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството; заповед № РД 18-40/18.08.2000
г. на Министъра на здравеопазването, а също и нотариален акт № 8, том VII, рег. № 25112,
дело № 1087/2008 г., касаят друг имот, а именно имот с пл. № 8 в кв. 117 по плана на София,
местност кв. Горна Баня, при съседи: улица, УПИ X.-32, УПИ XX-465 и ХХХ – за болничен
комплекс за републикански център по протезиране, възстановителна хирургия и
производство на протези. От представеното по делото удостоверение от 23.05.2000 г. от
Столична община – район „Овча купел“ се установява, че имот пл. № 9, на който според
вещите лица съответства парцел XVI от ст. кв. 56, не е част от имот пл. № 8 в кв. 117, което
води до извод, че имотът на ищците не е част от имота, предоставен на ответната болница.
С оглед установеното в Заповед № 130/16.05.1967 г. на СГНС, съдът приема, че същият е
бил част от по-голям имот е м.„***“ в кв.54 /стари квартали 47,52,53,54,55,56,57 и 58/, м.
Красно село, Княжевско V част, отреден за „Възстановителен институт“, Ортопедична база,
Училище за медицински сестри, Общежитие за медицински сестри и стопанска сграда и
предаден с предавателно-приемателен протокол от 26.05.1971 г., като в описаното
мероприятие е включено и построяването на Държавната институтска болница по
ортопедия, преобразувана впоследствие в СБАЛО „Проф.Бойчо Бойчев“ ЕАД.
Приетите по делото технически експертизи са заключили два варианта – единия съобразно
представената към исковата молба комбинирана скица, изготвена от „ГИС-София“ ЕАД,
като изрично е посочено при изготвянето й, че графиката е изготвена по наличните данни в
поддържаната от дружеството информационна система на кадастралните и регулационните
планове на СО. Изрично посочено е от експертите, в проведеното на 14.06.2017 г. открито
съдебно заседание, че планът от 1934 г. е в локална координатна система и има сериозни
разминавания при изготвяне на комбинираната скица като няма изходни координати, които
да бъдат използвани. Посочват също, че при изготвяне на скицата „ГИС-София“ ЕАД са
ползвали като ориентир съществуващи постройки, които съответстват. Във втория вариант,
4
експертите посочват, че като основа за изготвяне на заключението е използвано
съответствието на имот пл. № 9.
С оглед на това и доколкото не се спори, че към 1992 г. имотът на ищците е бил държавна
собственост, същият следва да е съществувал реално до размерите, в който е бил отчужден.
В настоящия случай това не е налице, доколкото не могат да бъдат установени границите на
одържавения имот в рамките на имота в м. „***“ в кв. 54 /стари квартали
47,52,53,54,55,56,57 и 58/, м. Красно село, Княжевско V част, отреден със заповед №
130/16.05.1967 г. на СГНС, за „Възстановителен институт“, Ортопедична база, Училище за
медицински сестри, Общежитие за медицински сестри и стопанска сграда, което само по
себе си сочи на липса на реално съществуващ имот, като самостоятелен обект на
собственост. В тази връзка следва да се посочи, че имотът е загубил индивидуализацията на
самостоятелен поземлен имот с включването му в един по-голям парцел, с площ отредена
основно за нуждите на Министерство на народното здраве и изграждането на постройки
върху него, при което имотът обхваща реални части от различни УПИ.
За пълнота следва да бъде посочено, че дори и да се възприеме предложения от тройната
експертиза първи вариант на заключението на вещите лица, че имотът е заключен в цифрите
1,2,3,4,5,6,1 съгласно Приложение № 1 към тройната експертиза, експертите посочват, че
свободната площ е 1978 кв.м. като уточняват, че същата отговаря на изискванията за
минимален размер на УПИ, но не отговаря на изискваният за лице към улица и
обособяването на такъв имот не може да се осъществи в настоящото производството. Редът
за създаване на нов поземлен имот е свързан с изменение на плана и предназначението на
терена, което влиза в компетенциите на други органи и е могло да бъде предмет на друго
производство от административен характер.
Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че предявеният установителен иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, въззиваемите имат право на разноски, но
доказателства за извършени такива не са представени, поради което съдът не следва да
присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264054 от 18.06.2021 год., постановено по гр.д.№ 12300/2019
год. по описа на СГС, ГО, 1-ви състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6