Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3532 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Кредит инс“ ООД (с правоприемник „Кредит инс“ АД) против Г.В.Ц., за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът Г.В.Ц. дължи на ищеца „Кредит инс“ ООД (с правоприемник „Кредит инс“ АД) сумата в общ размер на 1342.97 лв. по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 75765/15.03.2018 г. от която: 700.00 лв. – главница, 168.00 лв. - договорна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 11.03.2019 г., 471.81 лв. - договорна такса „Гарант“ за периода от 15.03.2018 г. до 11.03.2019 г., 3.16 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.12.2018г. до 11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1068/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Ищецът твърди, че е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника Г.В.Ц., произтичащо от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 75765 от 15.03.2018г., по силата на който е предоставил на ответника финансова услуга от разстояние – потребителски кредит в размер на 700.00 лв., като заетата сума била изпратена чрез системата e-pay и получена от длъжника на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу предоставена от длъжника лична карта. Заетата сума била получена, след като ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване. Твърди, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Ответникът потвърдил сключването на договора за потребителски кредит чрез избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение. Излагат се твърдения, че ответникът е избрал опция по договора да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „Кредит Инс“ ООД, с което на основание т. 4 от договора, се е задължил към ежемесечната вноска да бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Твърди се, че „Кредит инс“ ООД, в качеството си на кредитор, има сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „Бикнел Корп“ ООД, в качеството му на гарант, който се задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължил да събира от името и за сметка на дружеството гарант, сумата, представляваща такса „гарант“ от кредитополучателя, а съгласно чл. 1, ал. 3 било предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включително и по съдебен ред, в срок от 2 години от датата на предсрочната изискуемост.
Ищецът поддържа, че общият дължим размер на кредита е 1339.31 лв., който следвало да се заплати на 8 равни месечни вноски с падежи между 15.04.2018г. и 15.11.2018 г. Бил договорен краен срок за връщане на кредита на 15.11.2018 г. На основание т. 5 от Договора крайният срок за погасяване на кредита бил удължен до 15.08.2019 г.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, просрочвайки вноските с падеж 15.12.2018 г., 15.01.2019 г. и 15.02.2019 г., поради което за него възникнало задължението да заплати обезщетение за забава в размер на 3,16 лв. Освен това ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 15.02.2019 г. Предсрочната изискуемост се претендира при условията на т. 6 от договора за кредит, съгласно която кредиторът има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски. Ищецът твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост е извършено при условията на т. 12.1 от приложимите Общи условия, чрез електронно съобщение, изпратено на посочения от ответника електронен адрес.
Поддържа, че за събирането на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1068/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от подаване на исковата молба.
Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Ангажира доказателства. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г.В.Ц., чрез назначения особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. И.Т., оспорва сключването на договора и получаването на заемната сума. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 18 от ЗПФУР, както и че липсата на съгласие от страна на ответника за сключване на договора води до неговата нищожност.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител в открито съдебно заседание. Депозира писмено становище, с което поддържа исковата молба и моли исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. И.Т., в открито съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, поради което ищецът дължи връщане само на чистата стойност по кредита.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към делото ч.гр.д. № 1068/2019 г. по описа на Районен съд-Пазарджик се установява, че е издадена Заповед № 662/18.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за задължения на ответника към ищеца, както следва: сумата от 700.00 лв. – главница; сумата от 168.00 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 11.03.2019 г.; сумата от 471.81 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 15.03.2018 г. до 11.03.2019 г.; сумата от 3.16 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 26.86 лв. - разноски за държавна такса и сумата от 300.00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № 75765/15.03.2018 г.
От представеното по делото Удостоверение № BGR00288, издадено от БНБ, се установява, че дружеството „Кредит инс“ ООД е вписано като финансова институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г., сключен между „Кредит Инс“ ООД, в качеството му на кредитодател, и третото неучастващо по делото лице „Бикнел Корп“ ООД, в качеството му на дружество гарант, по силата на който дружеството гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена, като отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на последния, възникнали съгласно сключения договор за потребителски кредит. Отговорността на дружеството гарант възниква след като кредитодателят е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му суми, включително по съдебен ред в срок от две години от датата на предсрочната изискуемост. От своя страна ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е задължило да събира от името и за сметка на дружеството гарант суми, наречени „такса гарант“ от кредитополучателя.
Установява се по делото, че на 15.03.2018 г. ответникът е направил заявка № 75765 до ищцовото дружество за отпускане на кредит в размер на 700.00 лв. с цел ремонт на автомобил. При попълване на заявката са посочени трите имена на ответника Г.В.Ц., ЕГН, номер, дата и орган на издаване на лична карта, настоящ адрес, електронен адрес – е-mail, телефон за връзка и е избрана опция „иска банкова гаранция“.
Заявката е приета от ищцовото дружество на същата дата – 15.03.2018 г. и между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 75765/15.03.2018 г. По делото е представен на хартиен носител, съгласно изискването на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 75765/15.03.2018 г., видно от съдържанието на който на 15.03.2018 г., между „Кредит Инс“ ООД, като кредитодател и ответника Г.В.Ц., като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника сумата в размер на 700.00 лв. в заем за задоволяване на текущи потребителски нужди при ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 49, 7 %, а ответникът се е задължил да я върне на заемодателя в срок от осем месеца на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 167.44 лв., включваща главница в размер на 87.50 лв., лихва в размер на 21.00 лв. и такса „Гарант“ в размер на 58.91 лв., дължима за ангажиране на дружество гарант, което да гарантира връщането на кредита. Общият размер на всички плащания по договора възлиза на 1339.31 лв. Крайният срок за издължаване на кредита е 15.11.2018 г.
Видно от представената по делото разписка за извършено плащане № 2000000147787054/15.03.2018 г. ищецът е превел на ответника Г.В.Ц. на 15.03.2018 г. чрез ЕаsyPay сумата от 700.00 лв. с основание: „Договор № 75765/15.03.2018 г.“.
От представената по делото в оригинал разписка № 07000711607461/15.03.2018 г. (л. 113 от делото), неоспорена от страните в производството, се установява, че на 15.03.2018 г. ответникът е усвоил предоставената му в заем сума от 700.00 лв. на каса на „Изипей“ АД, като при получаване на заетата сума се е подписал и е изписал собственоръчно имената си.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства – разписки за извършено плащане, генерирани от системата за електронни плащания еPay. bg. (л. 15 – л. 23 от делото) се установява, че на дати 23.04.2018 г., 21.05.2018 г., 27.06.2018 г., 09.08.2018 г., 03.09.2018 г., 04.10.2018 г., 07.11.2018 г., 27.12.2018 г. и 30.01.2019 г. ответникът е направил плащания по кредита в общ размер на 727,00 лв.
Видно от представеното по делото извлечение от кредитния софтуер на ищеца – копие от изпратено електронно съобщение до ответника (л. 9 от делото) ищецът е изпратил електронно съобщение на 15.02.2019 г. до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От заключението на извършената и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че с разписка за извършено плащане № 2000000147787054/15.03.2018 г. „Кредит Инс“ ООД е наредил в полза на Г.В.Ц. в ЕаsyPay сумата от 700.00 лв. Съгласно представените извлечения от „Кредит Инс“ ООД от партидата на ответника Г.Ц., вещото лице е установило, че срокът за погасяване на кредита е удължен, като последната дата на издължаване е 15.08.2019 г. Към тази дата – 15.08.2019 г. ответникът е следвало да погаси следните задължения: 700.00 лв. – главница, 357.00 лв. – договорна лихва, 1001.53 лв. – такса „Гарант“. Ответникът е направил плащания в общ размер на 727.00 лв. в периода от 23.04.2018 г. до 30.01.2019 г., с които са погасени следните задължения: 8.28 лв. – за законна лихва, 189.00 лв. – за договорна лихва и 529.72 лв. – за такса „Гарант“. Вещото лице е посочило, че към 11.03.2019 г. дължимата от ответника Г.Ц. сума по договора за кредит е в общ размер на 1342.97 лв., от която: 700.00 лв. – главница, 168.00 лв. – договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 15.08.2019 г., 471.81 лв. – такса „Гарант“ за периода от 15.12.2018 г. до 15.08.2019 г., 3.16 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.01.2019 г. до 15.02.2019 г.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, от заключението на която се установява, че в базата данни на сайта creditins. вg фигурира потребител на име Г.В.Ц., с ЕГН **********, електронна поща cveeetinov@gmail.com и други данни за потребителя. Стъпките, които регистриран потребител следва да предприеме, за да бъде сключен договора и да получи заявената сума са следните: стъпка 1 от формата за кандидатстване – потребителят натиска бутов „вземи сега“, избира сума и срок от калкулатора и натиска бутон „вземи сега кредит“; стъпка 2 – потребителят избира да създаде потребителски профил или да влезе в системата с вече регистриран такъв; стъпка 3 – ако потребителят е нов, той попълва полетата за регистрация и след това бутон „продължи“; след попълване на всички необходими данни за „работа“, „плащане“, „е-mail“, „потвърждение“ се създава потребителски профил. Вещото лице е посочило, че от профила на ответника е направена заявката за предоставяне на кредит „Екстра“ № 75765 от 15.03.2018 г. Общите условия, при които се предоставя кредита, се намират на сайта Http://creditins.вg/home/terms. Условията по договора са изпратени на потребителя на електронната му поща като прикачен файл, като в същия е предоставен линк към системата на „creditins.вg“, с който линк потребителят подписва договор. При натискане на линка съм системата на „creditins.вg“ в системата постъпва информация, че лицето е потвърдило неговото съгласие за сключване на договора за кредит, след което системата изпраща вътрешен имейл, с който се уведомяват служителите на „creditins.вg“ за наличие на съгласие. Самоличността на лицата се установява при първоначалната им регистрация в системата. В системата на „creditins.вg“ са налични данни за изпращани електронни съобщения до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изслушано в съдебно заседание вещото лице посочва, че потвърждаването на кредита е станало чрез имейла, посочен в заявката, от лицето, искащо кредита, както и че същото е запознато с условията по кредита още с кандидатстването, тъй като има поставени съответни отметки във формата (чек боксове), удостоверяващи това, като уточнява, че системата не позволява клиентът да продължи по-нататашните стъпки по кандидатстването за кредита, ако тези отметки не са сложени. Вещото лице заявява, че Общите условия, при които се предоставя кредита, са изпратени на потребителя като прикачен файл по имейла - на посочената от него електронна поща. Отделно от това Общите условия са качени и на сайта на ищеца „creditins.вg“ и са общодостъпни.
Съдът възприема заключението на извършената съдебно-техническа експертиза, тъй като намира същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение – сключен чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 75765/15.08.2018г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР (негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 18 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, на такса „Гарант“, настъпването на изискуемостта на претенциите, изпадането на ответника в забава, както и да установи вземанията си по размер.
При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017г. е променено заглавието му на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се оспорва от ответника. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление - чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис, а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. За „електронен подпис“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Процесният договор за кредит е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, тъй като е сключен между ищеца и ответника като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Същият съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит съгласно ЗПК.
Договорът е подписан от ответника с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 10 чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща и телефон за връзка, до които само титулярът би следвало да има достъп. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, какъвто е настоящият случай.
В разглеждания случай от приетата по делото, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза се установява, че след одобрение на ответника Г.В.Ц. за оказване на финансова услуга – предоставяне на заем са изпратени на посочената от него електронна поща условията на договора - електронен формат на договора за кредит от разстояние, преддоговорна информация, както и общите условия, при които се предоставя кредита. Кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била проведена по описания от ищеца начин, посредством www.creditins.вg и имейла на ответника. Ответникът е направил заявка за предоставяне на кредита и е потвърдил съгласието си за сключване на договора за кредит чрез натискане на линка към системата creditins.вg, изпратен му на посочената от него електронна поща с имейла, който е получил от кредитополучателя, съдържащ условията на договора. В Общите условия изрично е записано, че след като кандидатът направи потвърждение на посочения линк, договорът за кредит се счита сключен. Следователно чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят – ответникът е потвърдил съгласието си за сключване на договора. Кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника заетата сума в размер на 700 лв. още в деня на подписване на договора, което се установява от приложената по делото разписка за извършено плащане чрез ЕаsyPay, съдържаща изписани имената и подписа на ответника, неоспорена от страните в производството (л. 113 от делото).
Предвид гореизложеното съдът намира, че по силата на Договора за потребителски кредит „Екстра“ № 75765/15.03.2018 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитодателят е предоставил надлежно преддоговорна информация и е изпълнил основното си облигаторно задължение реално да предостави на ответника заетата парична сума от 700.00 лв., при договорен фиксиран годишен лихвен процент 36,00 % и ГПР 49,70 %, за срок от 8 месеца, считано от датата на сключване на договора, като крайният срок на договора впоследствие е удължен от страните до 15.08.2019 г.
Не се спори между страните, а и от представените по делото разписки за извършено плащане се установява, че чрeз системата за електронни плащания ePay.bg., ответникът Г.В.Ц. е погасил част от задълженията си по процесния договор за кредит като е заплатил сумата в общ размер на 727.00 лв. Видно от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза след направените плащания дължима по кредита към 11.03.2019 г. остава сумата в общ размер на 1342,97 лв., от която: 700.00 лв. – главница, 168.00 лв. – договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 15.08.2019 г., 471.81 лв. – такса „Гарант“ за периода от 15.12.2018 г. до 15.08.2019 г., 3.16 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.01.2019 г. до 15.02.2019 г.
Тук е мястото да се посочи, че с оглед препращането към чл. 293 от ТЗ относно доказване предоставянето на преддоговорна информация и за изявления, отправени съгласно ЗПФУР, ответникът не може да се позовава на липса на съгласие за сключване на договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността му – арг. чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Съдът счита, че в настоящия случай от поведението на ответника може да се направи извод, че същият не е оспорил действителността на процесния договор за кредит, след като заемната сума е била отпусната и той е започнал изпълнението по договора. Посочените частични плащания, извършени от ответника преди процеса, ценени като извънсъдебно признание на неблагоприятния за страната факт, подкрепят извода за възникнало между страните заемно правоотношение, породено от процесния договор за кредит от разстояние. За пълнота следва да се отбележи, че по делото липсват твърдения или данни за наличие на друго правно основание за плащане на посочените суми в общ размер на 727,00 лв. от ответника на ищеца. В този смисъл релевираното от ответника, чрез назначения му особен представител, възражение за нищожност на процесния договор за кредит, поради липса на съгласие за сключването му, се явява неоснователно.
От представеното по делото извлечение от кредитния софтуер на ищеца – копие от изпратено електронно съобщение до ответника и изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, се установява, че ищецът е изпратил електронно съобщение на 15.02.2019 г. до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно, налице е валидно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е процесният кредит в неговия пълен остатък е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е породило действие, тъй като са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора – не са заплатени в пълен размер две поредни погасителни вноски, а съгласно т. 6 от договора кредитополучателят има право да направи кредита предсрочно изискуем в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към договора погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главница, такса „Гарант“ и разноски. Отделно от това от наличните по делото доказателства и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е падежирал на 15.08.2019 г., който факт като такъв от значение за спорното право и настъпил след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, следва да се вземе предвид от съда по общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК (арг. т. 9 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Настъпването на крайната падежна дата кани длъжника да изпълни задължението по договора в цялост спрямо материално легитимирания носител на вземането.
Изпълнението на задължението на ищеца за предаване на заетата сума е породило насрещното задължение на ответника да върне на кредитодателя получената в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна (договорна) лихва, а неизпълнението на това задължение в уговорените срокове – и задължението за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва.
Предвид задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и да се произнесе за това независимо дали страните са навели такива възражения или не, e необходимо да се отбележи, че определеният в договора размер на ГПР от 49.7 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%), а договореният лихвен процент е 36 %, поради което и съдът приема, че цената на кредитирането не е свръхпрекомерна. Не е налице някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 – 19 от ЗЗП, тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в по – неравностойно имуществено положение. Налага се извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни, поради което ответникът дължи заплащане на възнаградителна лихва.
Относно претендираната сума за договорна такса „Гарант“ съдът намира следното: От съдържанието на процесния договор за кредит е видно, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за гарантиране на връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски съгласно приложен погасителен план в размер на 58.91 лв. месечно или общо в размер на 471.31 лв.
Видно от съдържанието на раздел VIII на представените по делото Общи условия, задължително условие за отпускане на кредита е предоставяне на банкова гаранция (чл. 8.2.), като кредитодателят може да откаже приемането й независимо дали същата отговоря на изискванията на закона или не (чл. 8.1., изр. последно). Същевременно в чл. 8.4. от Общите условия е посочено, че в случай, че кредитополучателят не успее или не желае да предостави посоченото обезпечение, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посоченото и одобрено от страните дружество гарант, като кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант.
Като отчита потребителския характер на кредита и естеството на претендираното вземане, съдът счита, че посочената клауза за заплащане на такса „Гарант“ следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Тези вреди обаче не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице, което договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като допълнителна такса на цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. В конкретния случай предоставянето на обезпечение под формата на банкова гаранция е поставено като задължително условие за предоставяне на кредита и непредоставянето е свързано с предоставяне на гаранция от дружество – гарант срещу заплащане на предварително уговорена по размер такса, изключва индивидуалното първоначално договаряне между страните. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за това и то в размер значителна над половината от предоставената в заем сума е неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.
На база гореизложеното и съоразявайки разпоредбите на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК, които ограничават свободата на договаряне от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, съдът намира, че се налага извод за неоснователност на претенцията за сумата от 471.81 лв. – договорна такса „Гарант“.
Изложеното налага извода, че иска за договорна такса „Гарант“ в размер на 471.81 лв., за периода от 15.03.2018 г. до 11.03.2019 г., следва да бъде изцяло отхвърлен.
Предвид изводите за недължимост на задълженията за договорна такса „Гарант“ по процесния договор за кредит, съдът намира, че с извършените от ответника плащания в общ размер на 727 лв., за което обстоятелство страните не спорят, са погасени дължимите към датата на последното плащане задължения за лихва за забава в размер на 8.28 лв., договорна (възнаградителна) лихва по договора в размер на 189.00 лв. и част от главница, равняваща се на 529.72 лв., като дължима остава главницата в размер на 170.28 лв.
В процесния случай ответникът Г.Ц. нито твърди, нито представя доказателства да е изпълнил точно в количествено и темпорално отношение насрещната парична престация по процесния договор за кредит, респ. да е платил на ищеца останалата част от поетото от него парично задължение по договора за кредит. Поради това в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 170.28 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за кредит, като за разликата над 170.28 лв. до пълния предявен размер от 700.00 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Към датата на обявяване на кредита на предсрочно изискуем дължимата възнаградителна лихва се равнява на 42.00 лв., видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съоразявайки разясненията дадени в т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като уговореното възнаграждение за ползване на заетата сума (възнаградителна лихва) за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи, съдът намира, че искът за договорна (възнаградителна) лихва следва да бъде уважен за сумата в размер на 42.00 лв., за периода от 15.03.2018 г. до 15.02.2019 г., като за разликата над присъдения размер от 42.00 лв. до претендирания такъв от 168.00 лв. и за периода от 16.02.2019 г. до 11.03.2019 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за мораторна лихва в размер на 3.16 лв., за периода от 16.12.2018 г. до 11.03.2019 г., се явява основателен в пълния претендиран размер и следва да бъде изцяло уважен.
В полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху уважения размер на главницата от 170.28 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото такова искане е направено от ищеца и същата представлява законна последица от уважаването на иска.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на разноски в общ размер на 1173.72 лв. и е представил писмени доказателства по делото за реалното им заплащане, както следва: 26,86 лв. – за държавна такса в заповедното производство, 300 лв. – за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 26,86 лв. – за държавна такса в исковото производство, 300 лв. – за адвокатско възнаграждение в исковото производство, 200 лв. – за депозит за особен представител на ответника, 170 лв. – за депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, 150 лв. – за депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 188.29 лв. – разноски, направени в исковото и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да му бъдат присъдени направените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Такова искане от него обаче няма направено и не са ангажирани доказателства за реалното извършване на разноски от негова страна, поради което такива не следва да бъдат присъждани в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Г.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Кредит инс“ АД (правоприемник на „Кредит инс“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. „В”, ет. 1, ап. 6, следните суми по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 75765 от 15.03.2018 г., а именно: сумата от 170.28 лв. – главница, сумата от 42,00 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 15.02.2019 г., сумата от 3,16 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения размер от 170.28 лв. до пълния предявен размер от 700.00 лв., иска за договорна лихва за разликата над присъдения размер от 42.00 лв. до претендирания размер от 168.00 лв. и за периода от 16.02.2019 г. до 11.03.2019 г. и иска за договорна такса „Гарант“ в размер на 471.81 лв. за периода от 15.03.2018 г. до 11.03.2019 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1068/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
ОСЪЖДА Г.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредит инс“ АД (правоприемник на „Кредит инс“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. „В”, ет. 1, ап. 6, сумата в общ размер на 188.29 лв. (сто осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) - разноски в заповедното производство и в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: