Решение по НАХД №1959/2018 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Решение № 360 от 28.11.2018г. по НАХД № 1959/2018г. по описа на

                   Н.ски районен съд

 

 

               Производството по делото е образувано по повод внесено Постановление на Районна прокуратура – Н. от 02.11.2018г., с което е направено мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Н.ския районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК А.Г.Д. с ЕГН ********** ***, за престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е образувано ДП № 304 ЗМ 324/2018г. по описа на РУ-Н..

              По внесеното постановление е образувано НАХД № 1959/2018г. по описа на Н.ския районен съд. С разпореждане от 08.11.2018г. е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

              РП-Н.,  редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.

              Обвиняемият А.Г.Д. се явява лично в съдебно заседание, който дава обяснения по случая като заявява, че през въпросната вечер е употребил много алкохол и не си спомня нищо по случая, само че е замерял баба си К.Д.с възглавница. Изразява съжаление за стореното. Знае, че има пълна забрана за една година да не стъпва в къщата, където живее баба му, за периода от 18.07.2018г. до 18.07.2019г. въз основа на Заповед за защита от 13.08.2018г., издадена въз основа на Решение № 153 от 13.08.2018г. по гр.д. № 517/2018г. по описа на Районен съд – Н.. Знае и за друга заповед от 15.03.2018г. Понастоящем живее в град Бургас.

              В хода на разследването е установено следното:

              Досъдебното производство № 304 ЗМ-324/2018г. по описа на РУ-Н. е било образувано за това, че на 23.05.2018г. в град Н., улица Д.№ .., не е изпълнена заповед за защита от домашно насилие № 6/15.03.2018г. по гр.д.№ .../2018г. на Районен съд – Н. по отношение на К.Д.Д. с ЕГН **********, за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

              В хода на разследването е установено, че К.Д.Д. е баба на обв. А.Д. по бащина линия. Та обитава първия етаж от четириетажна къща, находяща се на адрес: град Н., улица Д.№ ... През 2018г. в къщата е живял и обв. А.Д., който е ползвал третия етаж.

              На 15.03.2018г. въз основа на Решение № 32 / 15.03.2018г., постановено по гр.д.№ .../2018г. по описа на Н.ския районен съд, е издадена Заповед за защита № 6/15.03.2018г., с която е наложена мярка за защита от домашно насилие на К.Д.Д. с ЕГН ********** и Г.А.Д. с ЕГН **********, двамата живущи на адрес: ***, като е задължен А.Г.Д. с ЕГН ********** – обвиняемия, да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу  К.Д.Д. с ЕГН ********** и Г.А.Д. с ЕГН **********, забранено е на А.Г.Д. да влиза в обитаваните от К.Д.Д. и Г.А.Д. стаи, находящи се на първи и втори жилищни етажи от къща с адрес: град Н., улица Д.№ .., за срок от 13 месеца. Извършителят на домашно насилие А.Г.Д. е бил предупреден, че на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

             На 25.05.2018г. К.Д.си е била в къщи, когато около 20:00 часа при нея, през отключена врата, е влязъл внука й А.Д. – обвиняемия, и започнал да й говори как възнамерявал да убие чичо си И.А.Д., който живее и работи в Германия – да му избоде очите и да го застреля. След това започнал да се заканва, че ще продаде всичко, притежавано от баща му Георги Д. за да не работи, а ще ходи на плаж. Когато баба му е направила забележка, че баща му го издържа, обвиняемият е насочил злобата си към нея, като е отправил към нея думите: „Ти трябва да умреш“, след което започнал да я плюе в лицето, взел е една бродирана възглавница за украса от леглото на баба си и я е ударил с нея по главата. Замахнал втори път да я удари с възглавницата, но виковете на баба му го отказали. Тръгнал е да излиза от стаята, но пак си върнал и отново започнал да плюе баба си, взел е двата бастуна на баба си и с единия от тях я е ударил по крака, от който удар К.Д.изпитала болка. Взел е телефона на баба си за да не може баба му да се обади на сина си Георги Д. – бащата на обвиняемия, след което го захвърлил на земята, а от удара телефона се е разглобил, и отново се е обърнал към баба си с думите: „Ти защо живееш още, вече трябва да умираш“. Бабата с думи се е опитвала да го успокои, което продължило около три часа.

              Около 23:00 часа се е прибрал бащата на обвиняемия – свид. Г.А.Д., и още от улицата чул виковете на обв. А.Д. към баба си К.Д.. Когато влязъл в къщата А.Д. щом го забелязал е спрял да вика, а свид Георги Д. видял че майка му – свид. К.Д., е била много уплашена. След като обв. А.Д. се е качил в стаята си, свид. К.Д.е разказала на сина си свид. Георги Д. за случилото се, след което последният се е обадил в полицията.

              На сигнала се отзовали полицейските служители в РУ на МВР-Н. свидетелите Д.Б.Д.и Н.Д.Х., които при посещение на адреса са били посрещнати от свид. К.Д.и Георги Д., които им разказали за случилото се и показали заповедта за защита от домашно насилие. Полицейските служители открили обв. А.Д. на третия етаж от къщата, пред които той отрекъл да е влизал при баба си. Свид. Н.Д.Х. съставил протокол за предупреждение от 23.05.2018г., с който на основание чл.65 от ЗМВР обв. А.Д. е бил предупреден да не отправя обиди, закани и заплахи спрямо свидетелите К.Д.и Георги Д., както и да не влиза във физическа саморазправа

              На 18.06.2018г. А.Г.Д. е бил привлечен като обвиняем  за това, че на 22.05.2018г. в град Н., улица Д.№ ..не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 6/15.03.2017г., издадена по гр.д.№ .../2018г. по описа на Районен съд – Н., по отношение на К.Д.Д. като влязъл в стаята й на първи жилищен етаж и упражнил психически тормоз спрямо нея, изразяващ се в отправени реплики – „ти трябва да умреш“ и „ти защо живееш още, вече трябва да умираш“ и физически тормоз, като я е ударил с възглавница по главата, плюл в лицето й и я ударил с бастун по крака – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

              От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза от вещите лица Д-р Н.З.– съдебен психиатър и В.Г.Б. – клиничен психолог, се установява, че обв. А.Д. не страда от психично заболяване, което да препятства способността му да възприема правилно фактите от заобикалящата го действителност и да дава достоверни обяснения за същите; към времето на инкриминираното деяние освидетелстваният е бил в състояние на леко алкохолно опиване, което не предполага наличието на ретроградна или конградна амнезия. Към 22.05.2018г. А.Д. се е намирал в състояние на леко алкохолно опиване, проявило се у лице с изявена личностова акцентуация с някои черти на параноидно и диссоциално личностово разстройство. Тези клинични находки не препятстват способността му правилно да възприема фактите от заобикалящата го действителност, да възпроизвежда обективно същите, да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването А.Д. може правилно да възприема, запаметява, възпроизвежда факти и обстоятелства, имащи отношение за разследването. Способен е да участва в съдебно заседание.

              На 10.07.2018г. на обв. А.Г.Д. е бил съставен пореден протокол за предупреждение от Д.С.Д.– полицейски инспектор в РУ Н., с което му е наредено незабавно да преустанови упражняването на психически, физически и всякакъв тормоз като не упражнява домашно насилие над лицето К.Д.Д. и Г.А.Д. ***, а всички спорни въпроси да ги решават по законоустановения ред; да се въздържа от нарушаване на заповедта за незабавна защита.

              На 19.07.2018г. около 19:00 часа К.Д.е била в стаята си, когато се показал внука й – обв. А.Д., който започнал да я обижда и отново се е обърнал към нея с думите: „Ти още ли живееш“. Последвали „пожелания“ да умре тя и синовете й. Този психически тормоз продължил около час, през който обв. А.Д. говорил с висок и заплашителен тон. Малко след това К.Д.е успяла да излезе на улицата, където се е обадила на сина си Георги Д., който е дошъл и е завел майка си в полицията за да подаде жалба. В сградата на РУ Н. те отново разговаряли със свидетелите Д.Б.Д.и Н.Д.Х. – полицейските служители. Срещнали се с обв. А.Д., пред които отново е отричал да е притеснявал роднините си. За неизпълнение на съдебна заповед обв. А.Д. е бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР за срок от 24 часа на 09.07.2018г. от 20:30 часа със Заповед за задържане рег.№ 307зз-664, Екз.1 / 09.07.2018г.

              Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели К.Д.Д., Г.А.Д., В.М.М., Д.Б.Д.и Н.Д.Х., от писмените доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал: Заповед за защита № 6 от 15.03.2018г., издадена по гр.д.№ .../2018г. по описа на Н.ския районен съд, Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх.№ 225 от 08.03.2016г. на Община Н., Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх.№ 224 от 08.03.2016г. на Община Н., Нотариален акт № 61, том І, дело № 207/1968г. на Поморийски народен съдия, Нотариален акт № 42, том І, дело № 228/1968г. на Поморийски народен съдия, Удостоверение за наследници № 50/11.06.2002г. на Община Н., Справка за съдимост рег.№ 1973/30.05.2018г. на Районен съд – Бургас, Комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза от 08.07.2018г., изготвена от Д-р Н.З.– съдебен психиатър и В.Г.Б. – клиничен психолог, Протокол за предупреждение от 23.05.2018г., Протокол за предупреждение от 10.07.2018г., Заповед за задържане от 09.07.2018г., както и от обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно заседание.

             Показанията на свидетелите са последователни, логични и непротиворечиви. Същите в показанията си сочат факти и обстоятелства, които взаимно се допълват и кореспондират с данните, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение надежността на посочените свидетели и достоверността на изложените от тях факти и обстоятелства, релевантни за изясняване на делото от фактическа страна. В тази връзка обясненията на обвиняемия в частта, че не е нарушил заповедта за защита от домашно насилие, се явяват изолирани и противоречащи на останалите доказателствени материали, поради което не следва да бъдат кредитирани. Очевидно обясненията на обв. А.Д. са недостоверни в тази му част и са израз на изградена защитна позиция.

            От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка е видно, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективно страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

             В периода от 22.05.2018г. до 09.07.2018г. в град Н., на улица Д.№ .., при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, обвиняемият А.Д. е продължил да упражнява психически тормоз над баба си по бащина линия К.Д.Д., като на 22.05.2018г. около 20:00 часа влязъл в стаята й на първи жилищен етаж и до 23:00 часа упражнявал психически тормоз над нея, изразяващ се в отправени реплики: „Ти трябва да умреш“ и „Ти защо живееш още, вече трябва да умираш“, и физически тормоз, като я ударил с възглавница по главата, плюл в лицето й, и я ударил с бастун по крака, а на 09.07.2018г., около 19:00 часа влязъл в стаята й на първи жилищен етаж и до 19:30 часа упражнил психически тормоз над нея, изразяващ се в отправяни реплики: „Да умреш, защо си още жива, синовете ти да умрат“, с което не е изпълнил Заповед № 6/15.03.2018г. за защита от домашно насилие, постановена по гр.д.№ .../2018г. по описа на Районен съд – Н., с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и му е забранено да влиза в обитаваните от нея стаи на първи и втори жилищни етажи.

             Безспорен е фактът, че обвиняемият е знаел за издавената срещу него заповед за защита от домашно насилие и наложените с нея мерки.

             В разпоредбата на чл.296, ал.1, предл.2 от НК е посочено, че се предвижда наказателна отговорност за този, който не изпълни заповед за защита от домашно насилие.

             При това положение заповедта за защита се явява напълно годен за изпълнение акт, който обвиняемият не е изпълнил, след като е знаел за съществуването му и за предписаните в него мерки за защита.

             С посочените по-горе действия обвиняемият е упражнил спрямо К.Д.Д. домашно насилие, изразяващо се в психическо и физическо насилие спрямо нея. Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

              От обективна страна непосредствен обект на престъпно посегателство са обществените отношения, регулирани чрез съдебни актове на съда във връзка с приложението на ЗЗДН за защита на лицата, поискали санкцията на съда от домашно насилие. Обвиняемият е осъществил престъпното деяние чрез действия по неизпълнение на издадена заповед за защита от домашно насилие, като на 22.05.2018г. и на 09.07.2018г. е посетил ползваната от свид. К.Д.стая от първия жилищен етаж от четириетажна къща, находяща се в град Н., улица Д.№ .., заявявал й е че трябва да умре тя и синовете й, ударил я с възглавница по главата и с бастун по крака и е плюл в лицето й.

              Касае се за две отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което са налице условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

             От субективна страна деянията са извършени при пряк умисъл като форма на вината. Обвиняемият е съзнавал, че има издадена заповед за защита и въпреки това не я изпълнил и не съобразил поведението си спрямо посоченото в заповедта лице – К.Д.Д..

             Причините за извършване на деянието са незачитане на човешкото достойнство, ниско правосъзнание и пренебрежително отношение към установения правов ред.

             Предвид изложеното съдът призна обвиняемия А.Г.Д. за виновен в извършеното деяние по чл.296, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като намери, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1, б.“а“ и б.“б.“ от НК, освободи същия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева. В особената част на НК за престъплението по чл.296, ал.1 от НК са предвидени алтернативно следните наказания – лишаване от свобода до три години или глоба до 5 000 лева. От приложената справка за съдимост е видно, че обвиняемият не е осъждан. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С деянието не са причинени имуществени вреди, защото същото не предвижда настъпване на вредоносен резултат като формално престъпление по смисъла на НК.

              От изложеното е видно, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 от НК, както и че не са налице основанията по чл.78а, ал.7 от НК. Ето защо съдът прие, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба, която съдът определи в размер на 1 000 лева, предвид тежестта на нарушението и данните за личността му. Съдът не определя по-голям размер на глоба, считайки, че наложеният е съобразен с тежестта на извършеното от А.Д. деяние, освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по-голям размер глоба. Съдът счита, че наложеното в конкретния случай административно наказание ще способства за изграждане у обвиняемия на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на нарушения, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 от НК.

             На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият следва да заплати направените по делото разноски в размер на 994,70 лева за възнаграждения за вещи лица, по сметка на ОД на МВР – Бургас.

              По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

13.02.2019г.

Гр.Н.                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: