Решение по дело №10164/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4772
Дата: 24 октомври 2023 г. (в сила от 24 октомври 2023 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110210164
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4772
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110210164 по описа за 2023
година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Я. Р., роден на .......г. в гр. С.......,
българин, български гражданин, основно образование /грамотен/,
неосъждан, женен, с ........., трудово ангажиран в частния сектор в
областта на строителството, живущ в гр. С., ул. „Х. С.“ № ........ - къща,
ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, В ТОВА ЧЕ, на 22.03.2021г., около 23:50
часа в гр.София при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ............ по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул.
„Христо Силянов“ към улица „Република“, като нарушил правилата,
визирани в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно: 1.). чл.6, т.1,
пр.3 и пр.4 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето
поведение …. с пътната маркировка“.; 2.). чл.63, ал.2, т.2 от Правилник за
прилагане на ЗДвП: „Двойна непрекъсната линия“ М2. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“.; 3.). чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено:…..да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение“.,
като пресякъл наличната на посоченото място надлъжна пътна
маркировка „двойна непрекъсната линия“ – тип М2 и навлизайки в лентата за
1
насрещно движение се ударил челно в насрещно движещия се лек автомобил
марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № .........., управляван от З. Л. Д., като
вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие причинил на
същата средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща
се в следното травматично увреждане: счупване на гръдната кост, което е
реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията
на снагата“ за срок повече от 30 дни – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ от общ характер
по състава на чл.343, ал.1, „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради
което и на основание чл.343, ал.1, „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр.
с чл. 78а, ал.1 НК ОСВОБОЖДАВА ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Я. Р., ЕГН
********** (и със снета по делото самоличност) от наказателна отговорност
за извършеното престъпление, КАТО ГО ОСЪЖДА на административно
наказание ПАРИЧНА „ГЛОБА“ в размер н а 1000.00 (хиляда) лева, която
да заплати в полза на Държавата.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК Б. Я. Р., ЕГН **********
(и със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата и по
сметка на СДВР сторените в досъдебното производство разноски за
експертизи в общ размер на 409.50 лева, ведно със сумата от 5.00 лева по
сметка на Софийски районен съд за служебно издаден изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК веществените
доказателства, инкорпорирани в три броя оптични носители, приложени на
л.102, л.112 и л.120 от ДП ДА ОСТАНАТ приложени към доказателственият
материал.

Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в 15-дневен
срок от днес пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

към Решение от 24.10.2023 г. по НАХД № 10164/2023 г. по описа на 9-ти
състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против обвиняемия Б. Я. Р., ЕГН ********** (и с установена по делото
самоличност) за това, че на 22.03.2021г., около 23:50 часа в гр.София при
управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. №.....................по
бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Христо Силянов“ към улица
„Република“, като нарушил правилата, визирани в Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), а именно: 1.). чл.6, т.1, пр.3 и пр.4 от ЗДвП –
„Участниците в движението съобразяват своето поведение …. с пътната
маркировка“.; 2.). чл.63, ал.2, т.2 от Правилник за прилагане на ЗДвП :
„Двойна непрекъсната линия“ М2. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат“.; 3.). чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство
е забранено:…..да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение“.,
като пресякъл наличната на посоченото място надлъжна пътна
маркировка „двойна непрекъсната линия“ – тип М2 и навлизайки в лентата за
насрещно движение се ударил челно в насрещно движещия се лек автомобил
марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. №. ..., управляван от З. Л.Д., като
вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие причинил на
същата средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща
се в следното травматично увреждане: счупване на гръдната кост, което е
реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията
на снагата“ за срок повече от 30 дни – престъпление от общ характер по
състава на чл.343, ал.1, „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Б. Я. Р., редовно призован, се явява в съдебно заседание
пред съда. Представлява се от надлежен процесуален представител –
защитника адвокат Гергана Кадънкова, с пълномощно по делото. Защитникът
на обвиняемия инвокира доводи, от които съдът следва да приеме, че за
подзащитния му – обвиняемия Разбгелов са налице материално-правните
предпоставки на института на чл.78а, ал.1 от НК, като съдът следвало да му
наложи минимално по размер наказание. Изложено е, че обвиняемия е
съдействал на органите на разследването и обективната истина е разкрита.
Обвиняемият Б. Я. Р. моли съда в правото си на последна дума по чл.297,
ал.1 от НПК за минимално по размер наказание.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
1
Обвиняемият Б. Я. Р. е роден на ..............г. в гр. С., българин, български
гражданин, основно образование (грамотен), неосъждан, женен, с едно дете,
трудово ангажиран в частния сектор в областта на строителството, живущ в
гр. С., ул. „Х. С.“ № . - къща, ЕГН **********.
Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание към 22.03.2021г. и след тази дата до
настоящият момент.
Обвиняемият Р. е правоспособен водач на МПС считано от 18.01.2017г.
Притежава валидно издадено СУМПС № .................със срок на действие до
31.01.2027г. Наказван е с един фиш и три НП по ЗАНН за нарушения на
ЗДвП. Не са му налагани ПАМ по ЗДвП временно отнемане на СУМПС за
определен срок. Пътният участък по бул. „Ломско шосе“ в гр.София имал
двойна непрекъсната линия – тип М2, разделяща лявото и дясното пътно
платно. Всяко от тези пътни платна обхващало по две пътни ленти – лява и
дясна. Обвиняемият Р. правоуправлявал на 22.03.2021г., около 23:50 часа в
гр.София своя лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №
.................... по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Христо
Силянов“ към улица „Република“. Той се движел в лявата лента на дясното
платно до двойната непрекъсната линия (маркировката) по бул. „Ломско
шосе“. Пътният участък бил в права линия. По същото време и на същото
място по бул. „Ломско шосе“ пострадалата Златка Любомирова Димитрова, с
поставен предпазен колан, управлявала със скорост от около 20.00 км/ч лек
автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. № .............. Тя се движела в лявата
лента от лявото платно (по посоката на движение на обвиняемия Р.) с посока
на движение от улица „Република“ към ул. „Христо Силянов“ до бялата
непрекъсната двойна маркировка, разделяща лявото от дясното пътно платно
по бул. „Ломско шосе“. Обвиняемият Р. с управлявания от него автомобил,
при движение от около 60 км/ч., обаче, пресякъл двойната непрекъсната
линия – тип М2 по бул. „Ломско шосе“, навлязъл в насрещната лява лента (по
посоката му на движение) от лявото пътно платно и реализирал челно ПТП в
автомобила на пострадалата Димитрова. От удара, автомобилът на
обвиняемия Р. се ударил в спрял от дясната страна на дясното платно друг
паркиран автомобил. Непосредствено след ПТП бил подаден сигнал на
телефон 112. Пристигнали на място екип на ЦСМП и служители от СДВР-
ОПП. Пробите за алкохол и употреба на наркотични вещества на обвиняемия
Р. били отрицателни. На пострадалата Димитрова била оказана спешна
медицинска помощ. На последната било причинено следното травматично
увреждане - счупване на гръдната кост, което е реализирало медико-
биологичния признак „трайно затруднение движенията на снагата“ за срок
повече от 30 дни. По двата автомобила настъпили имуществени щети,
описани в протокол за ПТП от 22.03.2021г. Пострадалата Димитрова излязла
в болничен престой.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
безспорен начин и непротиворечиво въз основа събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, а именно - справка за
съдимост, аудио-записи от телефон 112, от съдебно решение на АССГ,
2
протокол за ПТП, медицинска документация, САТЕ и СМЕ, от показанията
на разпитаните под надзора на прокурора свидетели З. Л. Д. и М. В.
П., както и от обясненията на обвиняемия Р. (за самопризнанието му за
извършеното непредпазливо престъпление чрез ПТП и за положителните му
характеристични данни и за изразеното от него съжаление за случая). С оглед
събраните по делото доказателства и доказателствени средства в мотивите на
постановеното решение не е необходимо детайлно изброяване на
доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан Павлов
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“. Съдебният състав намира, че показанията на разпитаните
свидетели свидетели З. Л. Д.и М.В. П., както и от обясненията на
обвиняемия Р. са пълни, последователни, изчерпателни, кореспондиращи,
взаимодопълващи, добросъвестни и детайлни на изложената фактическа
обстановка. Съдът възприе и кредитира събраните по делото гласни
доказателствени средства от показанията на свидетелите и обясненията на
обвиняемия, писмени доказателства, данните от писмените доказателствени
средства, изпълнените експертизи. Същите корелират изцяло помежду си и
преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка
по делото, по безспорен и несъмнен начин. Необходимо е да се изложи, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално всеки от разпитаните свидетели и разпитан
обвиняем да описват някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след
датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време. Също така, със
свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение
по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно
обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване да се
обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели.
Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия
са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно
съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия и само въз основа
на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото
3
доказателствено средство – събрани са и писмени и веществени
доказателства, изпълнени са множество експертизи в ДП и съдебното
производство, които са мотивирани, обосновани и професионално защитени
пред ръководно-решаващия орган на ДП и съда. Налице е редовност и
законосъобразност във формата и съдържанието на извършените чрез
процесуалния инструментариум на НПК процесуално-следствени действия
чрез способите на доказване за събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. Съдът счита показанията на разпитаните
свидетели, посочени по-горе за добросъвестно дадени, логични и
хронологически, а също и за подкрепящи се от писмените доказателства и
доказателствени средства и най-вече от приетите по делото СМЕ и САТЕ.
Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите на
доказване по НПК доказателства и доказателствени средства и изпълнени
експертизи в цялост обосновават възприетата от ръководно-решаващия орган
на наказателно производство фактическа обстановка. Доказателствата и
доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се
взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК
всички събрани доказателства и доказателствени средства, както и
изпълнените експертизи. Съдът взе предвид и справката за съдимост на
обвиняемия и останалите доказателства, които бяха приобщени към
доказателствения материал по делото и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от
НПК. Тези доводи и съображения са дали основание съдът да процедира
спрямо обвиняемия по реда на глава 28 от НПК. По-нататък, съдът кредитира
СМЕ, тъй като експерта по един ясен, обоснован и мотивиран начин е изяснил
с експертните си познания от областта на науката какво по вид е конкретно
телесно увреждане с неговите медико-биологични последици е получила
пострадалата Димитрова след настъпилото ПТП - средна телесна повреда –
счупване на гръдната кост, което е реализирало медико-биологичния признак
„трайно затруднение движенията на снагата“ за срок повече от 30 дни. Съдът
кредитира САТЕ, тъй като вещото лице по един ясен, обоснован и мотивиран
начин е изяснило с експертните си познания от областта на науката и
съпоставяйки обективните находки по делото от събраните доказателства как
е настъпило ПТП, при какъв механизъм и причините му за настъпване,
основаващи се изцяло от субективните действия на обвиняемия Р.. Съдът
отчита, че показанията на свидетеля Д., поставени във фактическата
обстановка по делото, описана по-горе, са показания на пряк очевидец и в
най-пълна степен спомагат за изясняване и чрез кредитираните САТЕ на
самото ПТП и неговият механизъм. Доколкото по делото няма друг
противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да
обсъжда поотделно събраните доказателства – “per argumentum a
contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото
4
доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от обвиняемия деяние, за което същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл.78а НК.
II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съд намира, че обвиняемият Б. Я. Р. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, „б“, пр.2 вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП.
Аргументите на настоящия съд са следните:
Безспорно е установено, че на 22.03.2021г., около 23:50 часа в гр.София
при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №
....................... по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Христо
Силянов“ към улица „Република“, като нарушил правилата, визирани в
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно: 1.). чл.6, т.1, пр.3 и
пр.4 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение
…. с пътната маркировка“.; 2.). чл.63, ал.2, т.2 от Правилник за прилагане
на ЗДвП: „Двойна непрекъсната линия“ М2. На пътните превозни средства
е забранено да я застъпват и пресичат“.; 3.). чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство
е забранено:…..да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение“.,
като пресякъл наличната на посоченото място надлъжна пътна
маркировка „двойна непрекъсната линия“ – тип М2 и навлизайки в лентата за
насрещно движение се ударил челно в насрещно движещия се лек автомобил
марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ......................., управляван от З. Л. Д.,
като вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие причинил
на същата средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК,
изразяваща се в следното травматично увреждане: счупване на гръдната кост,
което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение
движенията на снагата“ за срок повече от 30 дни.
Съдът намира, че всички елементи от обективната страна на деянието са
налице.
Въз основа на цялостна преценка на доказателствата по делото,
личността на обвиняемия Р., обществената опасност на извършеното
престъпление, с оглед на преценката на подбудите и мотивите на субекта на
престъплението, както и съобразявайки се обществената опасност на
личността на дееца, правилно и законосъобразно случаят е квалифициран от
СРП по състава на чл.343, ал.1, „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
При преценката си за интензитета на наказателната принуда настоящият
съдебен състав съобрази - личността на обвиняемия Р., който е с положителни
характеристични данни и трудова ангажираност, наличие на три НП за стажа
му като водач на МПС от 2017г.; оказаното фактическо съдействие и
непротивостоене на лицето по време на извършените от разследващите
органи процесуално-следствени действия, обществената опасност на
извършеното престъпление, която се очертава да е обичайна за деянията от
същия вид, инцидентността на извършената от обвиняемия
5
противообществена проява, подбудите и мотивите на лицето, които са
свързани и насочени към правомерно движение като водач на МПС съгласно
ЗДвП и на обществената опасност на личността на дееца, която е сравнително
ниска.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието - както причината за настъпване на ПТП при липса на
съпричиняване на събитието, така и причинените на пострадалата
увреждания, които са пряка последица от деянието.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост - деецът не е предвиждал общественоопасните последици,
които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го
стори.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за
приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на
обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по
целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е
предвидено наказание до пет години за непредпазливо престъпление, а
именно наказание до три години лишаване от свобода при средна телесна
повреда или пробация, а от извършеното престъпление няма причинени
имуществени вреди.
Обвиняемият Р. не представлява голяма обществена опасност, а целите
на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на
административно наказание.
В тази насока, съдът се позова на цялостна преценка на доказателствата
по делото, на личността на обществената опасност на дееца, на „обичайната“
степен на обществена опасност на извършеното престъпление от същия вид и
при същите последици, както и с оглед на преценката на подбудите и
мотивите на обвиняемия при съобразяване и на занижената степен на
обществената опасност на личността на дееца.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът
отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства –
положителните характеристични данни на обвиняемия, трудовата му
ангажираност, наличието само на три НП в практиката му на водач на МПС
от придобиване на правоспособност от 2017г., не е освобождаван от
наказателна отговорност, съдействал е на органите на разследването .
Лицето се освобождава от наказателна отговорност, именно чрез
налагането на административно наказание, което е глоба. Глобата като
административно наказание се определя в съответствие с целите на
административното наказание по ЗАНН.
В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на
административното наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели
6
следва да бъде определено и наказанието на обвиняемия Василев.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума
предвиден в закона, а именно глоба от 1000 (хиляда) лева. Така определено и
в тези предели индивидуализирано, посоченото наказание ще спомогне за
постигане на целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй
като се явява да е отговарящо на конкретната обществена опасност на
извършеното от лицето престъпление и неговата личност. Чрез него ще
отчете, че за такъв подобен тип престъпления е недопустимо наказателното
преследване и превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването
или оправдаването на лицата, субекти на такива деяния. Т.е. все пак наказание
трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на престъпленията, дори
това наказание да е по правната си природа административно такова, а в
случая е глоба в размер на 1000.00 лева.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“, съдът намира, че в рамките на правомощията си
по чл. 78а НК, не следва да го наложи на обвиняемия, тъй като то би създало
сериозни пречки пред същият да се придвижва и да решава човешките си
проблеми с улеснение за по-бързото му придвижване чрез МПС до различни
места – хранителни магазини, аптека, институции и др., както и да извлича
доходи като водач на МПС. Освен това, съдът намира, че обвиняемият не
представлява лице с голяма степен на обществена опасност. Същият няма
други криминални прояви и като цяло няма нарушения на ЗДвП.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди обвиняемия да
заплати направените по делото в ДП в полза на СДВР разноски в размер на
409.50 лева, тъй като същият е признат за виновен по повдигнатото
обвинение.
Приложените оптични носители (дискове) следва да останат към
доказателствените материали по делото.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.При горните
мотиви, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.К..
7
Съобщи за изтекли лични данни