РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330108572 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обектимвносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД по искова молба на ИЛ. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
********, ул.********** № ***, ет.***, ап. *** чрез адв. И. против „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от С. К. К. за
прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителстки кредит от 18.03.2019,
предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално - правните изисквания на чл. ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните , както и връщане на сумата от 1041,60 лв. платена неустойка.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 18.03.2019
г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40 %, годишен процент на разходите – 48,32%.
В чл. 4 на договора е предвидено предоставяне на обезпечение. В случай на неизпълнение
се дължи неустойка в размер на 1041,60 лв. Заемната сума е усвоена. Налице са нарушения
на ЗПК. Фиксирания лихвен процент не отговаря на действително приложения лихвен
процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва.
Поради това нараства и стойността на годишния процент на разходите. Налице е скрита
печалба. Нарушен е принципа за добросъвестност, което води до нищожност на договора. В
настоящият случай договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти
законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на
1
поведение, установени в обществото, на основание на това, че тя не отговаря на
действителните параметри на договора, тъй като към нея се кумулира уговорената в
договора неустойка. Предвидената неустойка е загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното
задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Поради
невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен
със скрития добавък от неустойката.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на законовите
разпоредби. Признава сключването на договора и предоставяне на сумата. Признава, че в
ГПР не е включена неустойката. При включването и ГПР ще надхвърли масксималния
допустим размер.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем ******** от 18.03.2019 г. е видно,
че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 2000 лева, дължима
на 21 седмични вноски от 103,50 лв., при 40% лихва; 48,32% ГПР. Съдържа се клауза за
предоставяне на обезпечение чрез поръчител и задължение за заплащане на неустойка от
1041,60лв. в случай на непредоставяне на обезпечението.
От изготвеното заключение от 07.12.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че ГПР е 48,32%.
В него участва само договорната лихва. Размера на ГПР при включване на неустойката ще
възлезе на 52,08 %. По договора е платена неустойка от 1041,60 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора
уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца
основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
2
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал.
1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
1040,60 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем поради противоречие с
добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като не се оспорва от ответника, а и от изготвената ССЕ се установява, че е платена
сума от 1041,60 лв. за неустойка същата се явява дадена без основание и подлежи на
възстановяване на ищеца. Предвид това иска по чл. 55 от ЗЗД се явява основателен и следва
да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
3
направените по делото разноски за държавна такса-100 лв. и 150 лв. за възнгараждение на
вещо лица. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормата чл. 7, ал. 2,
т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва
да се определи възнаграждение в размер от 600 лв. общо за двата обективнопредявени иска.
Поради изложеното, съдът
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 4, ал. 2 от договор за
паричен заем № ******** от 18.03.2019 г., сключен между ИЛ. М. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. ********, ул.********** № ***, ет.***, ап. *** и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” №
7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от
С. К. като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър
център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от С. К. да заплати на ИЛ. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********, ул.********** № ***, ет.***, ап. *** сумата от 1041,60
лв.(хиляда и четиридесет и един лева и 60 ст.) платена без основание за неустойка по
договор за паричен заем № ******** от 18.03.2019 г., както и сумата от 250 лв.(двеста
ипетдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър
център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от С. К. да заплати на адвокат Е.Г. И.- М.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. *******, ул. ******** № ****, сумата от 600
(шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
4