Решение по дело №599/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е сезиран с искова молба на „Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Обл. Пазарджик, Общ. Септември, с. Виноградец, по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция Митници гр. София за сумата от 263 024,10 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 263 024,10 лева, причинени от изпълнението на незаконосъобразен административен акт Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница – Пловдив, с която е запечатан обект – данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, извън регулация, стопанисван от ищеца, от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект до 22.02.2018 г.,13:00 часа, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Делото е първоначално образувано пред Административен съд София - град, който със свое протоколно определение от 13.06.2023 г., постановено по адм. д. № 742 по описа за 2023 г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че в периода между 22.01.2018 г. и 22.02.2018 г. склад, стопанисван от „Винарска къща Виноградец“ АД е бил запечатан и е бил забранен достъпът до него за срок от 1 месец. През този период дружеството не е работило, като не е извършвало каквато и да е търговска, оперативна или производителна дейност. Твърди се, че не е имало никаква друга обективна или субективна причина, поради която данъчният склад да е бил затворен в процесния период от 1 месец, освен Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-05/04.01.2018 г. на началника на Митница – Пловдив. В тази връзка се твърди, че в рамките на периода, в който е действала заповедта и складът бил запечатан към ищеца били отправени поръчки за доставка на стоки, подробно описани в исковата молба на обща стойност от 263 024,10 лв. Твърдят се причинени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи в следствие на издаване на незаконосъобразен акт, а именно на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-05 от 04.01.2018 г., издадена от Началника на „Митница“ Пловдив - П. Г. във връзка с Наказателно постановление № 1115/2017 г. в следствие на което складът бил затворен за процесния период и не били реализирани продажби към контрагенти на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител. Поддържа исковата молба. Излага съображения за основателност на същата. Представя подробни писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът Агенция Митници гр. София, редовно призован за съдебно заседание, не се явява законен представител, представлява се от упълномощен процесуален представител гл. юрк. Г., който оспорва исковата молба в съдебно заседание. Исковата молба е оспорена и с депозиран писмен отговор от 28.02.2023 г. Счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че дружеството не е имало възможност да изпълни поръчки в такива обеми каквито се претендират, не е имало и поръчани материали предварително в такива обеми. Претендира разноски. Посочено е, че е имало издадени и други ЗППАМ и НП, с оглед на които складът е бил затворен за същия период.

В допълнение към исковата молба, ищецът е изложил становище, че действително били са издадени и други ЗППАМ и НП за същия процесен период, които касаят затваряне на склада, но същите също са отменени с влезли в законна сила съдебни решения.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че исковата молба е процесуално допустима. Излага становище, че исковата молба следва да бъде оставена без уважение, тъй като искът не е доказан по основание и размер.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на прокуратурата, и след анализ на данните по делото, приема следното:

От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум съдът приема, че се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди съставляващи пропуснати ползи, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Установява се по делото, че е било издадено Наказателно постановление (НП) № 1115/2017 г. от 04.01.2018 г. на Началник Митница Пловдив (сега Директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция Митници) спрямо „Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК:*********, с което на основание чл.114а ал. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 91б от ЗАДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/. Със същото НП, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоките предмет на нарушението - общо 3723 литра тихи вина, подробно описани в е-АД /електронен административен документ/ с АРК 16ITBSA00150Y07143153 и поради тяхната липса на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС е присъдена равностойността им по пазарна цена, като дружеството следва да заплати сумата от 18466,08 лева. Също така с посоченото НП, на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 114а, ал. 1 от ЗАДС на дружеството „Винарска къща Виноградец” АД е наложено и административно наказание лишаване от право да упражнява дейност за срок от 1 /един/ месец в данъчен склад с ИНДС BGNCA00095001, намиращ се в с. Виноградец, ПК 4487, общ. Септември, обл. Пазарджик, „Извън регулация”.

Наказателното постановление е обжалвано пред компетентния съд и било образувано е анд № 369/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С Решение № 186 от 12.04.2018 г., постановено по анд № 369/2018 г. на Pайонен съд – Пазарджик, е отменено Наказателно постановление № 1115/2017 като незаконосъобразно. Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд – Пазарджик. По жалбата било образувано е канд № 636/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С Решение № 589 от 12.10.2018 г. по канд № 636/2018 г. на Административен съд – Пазарджик е оставено в сила Решение № 186/12.04.2018 г., постановено по анд № 369/2018 г. на Районен съд - Пазарджик, същото е окончателно и е влязло в законна в сила на 12.10.2018 г.

Междувременно и във връзка с административно-наказателното производство по НП № 1115/2017 г., Началникът на Митница Пловдив е издал и Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД15-05/04.01.2018 г. Със същата е наредено запечатването на обект - данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, „Извън регулация“, стопанисван от „Винарска къща Виноградец“ АД, със седалище и адрес на управление, с. Виноградец, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.02.2018 г., 13:00 часа.

Със същата заповед е наредено на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени в срок до 21.01.2018 г. от управителя на „Винарска къща Виноградец“ АД или упълномощено от него лице. Заповедта подлежи на предварително изпълнение.

В законоустановения срок е обжалвана Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив пред Административен съд – Пазарджик и е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на същата. По жалбата е образувано адм.д. № 105/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

По направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта съдът се е произнесъл с Определение № 136 от 29.01.2018 г., постановено по адм.д. № 105 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пазарджик. Искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено. Определението е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 3512/2018 г., постановено адм.д. № 2665/2018 г. по описа на Върховен административен съд, определението на Административен съд – Пазарджик е оставено в сила.

По отношение на главния спор по адм.д. № 105 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пазарджик, касаещ законосъобразността на ЗППАМ № РД15-05 от 04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, съдът се е произнесъл с Решение № 207 от 05.04.2018 г., с което е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е обжалвано и по касационната жалба е образувано адм. д. № 6777/2018 г. по описа на Върховен административен съд. С Решение № 6572 от 07.05.2019 г., постановено по адм. д. № 6777/2018 г. на Върховен административен съд е оставено в сила Решение № 207 от 05.04.2018 г., постановено по адм. д. № 105 по описа за 2018 год. на Административен съд – Пазарджик, като същото е окончателно и е влязло в законна сила на 07.05.2019 г.

Съгласно изложените от ищеца твърдения и представени в тази връзка извлечения от имейл кореспонденция, в рамките на периода на запечатване на склада към дружеството ищец са отправени заявки за доставка на стоки – алкохолни спиртни напитки, както следва:

На 29.01.018 г. Corbelli Wines Importer of fine Wines and Food са направили поръчка към ищеца за: 0/1108 Russian empire 70cl 37.5 % /6500, 0/1116ROYAL Greenwich Whisky 0.7cl 6500, 0/802 Brandy 40% 750, 0/1117 ROYAL Greenwich Whisky 11 2040, 0/813 MEISTER 35% 249, 0/805 Lemoncello 0.70 cl 28% 249, tot bottles 16288. Според ищеца себестойността на поръчката е в размер на 8284,87 лв., а цена по фактура /без ДДС - износ/ е 43 725,94 лв. Твърди се в този смисъл в исковата молба, че печалбата на „Винарска къща Виноградец“ АД е следвало да бъде в размер на 26 441.07 лв.

На 31.01.2018 г. в 10:18 ч. по електронен път до служебния имейл адрес на „Винарска къща Виноградец“ АД (**@**********.***) клиент на дружеството Maxifood Handels направил поръчка за 14 палета х 125 х 6 бутилки водка „Smarkoff4 от 0.700 л. на 37.5 %., със стойност на заявката от 6825.00 евро. В исковата молба се твърди, че в този случай печалбата за „Винарска къща Виноградец“ е следвало да бъде в размер на 2649.00 евро или 5 180.99лв., изчислен по курса на БНБ -1.95583 лв.

На 08.01.2018 г. бил сключен Договор за продажба и дистрибуция между „ВМВ Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: ********* и „Винарска къща Виноградец“ АД за срок от една година от датата на подписването. Съгласно този договор, на 19.01.2018 г. била направена заявка и „Винарска къща Виноградец“ АД е следвало да достави, както следва:

-8000 бутилки вино мавруд на цена 10.02 лв.

-1500 бутилки Шопска 0.7 на цена 4.848 лв.

-5400 бутилки водка 1 литър на цена 8.00 лв.

-5400 бутилки водка 0.7 на цена 6.10 лв.

-3966 бутилки отлежала ракия 0.5 на цена 10.00 лв.

-2063 бутилки отлежал мавруд на цена 12.00 лв.

-5184 бутилки отлежало мерло 2013 г. на цена 8.00 лв.

Твърди се в исковата молба, че тази поръчка съгласно договора се равнява на стойност - 268 380,00 лв., като печалбата, която е следвало да бъде за ищеца е в размер на 226 232,20 лв.

На 31.012018 г. „Кепито“ ООД, ЕИК: ********* направили поръка по електронен път до „Винарска къща Виноградец“ АД, за:

Червен пелин - 1 л. - 34 стека = 408 литра, Мерло - 1 л. - 51 стека, -2 л. - 25 стека = общо 912 литра, Мавруд - 1 л. - 20 стека, - 2 л. - 14 стека = общо 408 литра както и Червен пелин - 400 литра, Мерло- 1000 литра, Червен пелин - 1 л. - 20 стека = 240 литра, Мерло - 1 л. - 30 стека, 2 л. - 20 стека = общо 600 литра, Мавруд - 1 л. - 20 стека, 2 л. - 14 стека = общо 408 литра, както и Червен пелин - 200 литра, Мерло - 400 литра, Мавруд - 200 литра, Общо количество вино - 2048 литра.

В исковата молба се твърди, че тъй като тази поръчка е за стойност от 7252.72 лв., то печалбата, която е следвало да бъде за „Винарска къща Виноградец“ АД е в размер на 5 169.84 лв.

Освен горните, по делото се установява, че касателно същия процесен период има издадено и Наказателно постановление № 1117/2017 г. от 04.01.2018 г. на Началник Митница - Пловдив, с което на „Винарска къща Виноградец“ АД, са наложени имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение по чл. 91б от ЗАДС, отнемане в полза на държавата на стоките предмета на нарушението - общо 4316 литра тихи вина, и е наложено наказание Лишаване от право да упражнява дейност за срок от 1 /един/ месец в данъчен склад с ИНДС BGNCA00095001, намиращ се в село Виноградец, „Извън регулация”. Същото било обжалвано и отменено с Решение № 903 от 29.05.2018 г. по анд №751/2018 г. на Районен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 2336 от 12.11.2018 г. по канд № 2551/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Във връзка с това НП (№ 1117/2017 г.), била издадена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15- 03/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив, с която е наредено запечатването на обекта - данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа.

Заповедта била оспорена по съдебен ред, като било направено и искане за спиране на предварителното  изпълнение. Било образувано адм.д. №107/2018г. по описа на Административен съд – Пазарджик, който с Определение №143 от 29.01.2018 г. отхвърлил искането за спиране, оставено в сила с Определение № 3678 от 22.03.2018 г. по описа на адм.д. № 2728/2018 г. на Върховен административен съд.

По отношение на главния спор по това дело, с Решение № 176 от 20.03.2018 г., по описа на адм. д. № 107/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, съдът отменя Заповед № РД15-03 от 04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, за налагане на принудителна административна мярка. Решението е оставено в сила с Решение № 12037 от 09.10.2018 г. по адм. д. № 6319/2018 г. на Върховен административен съд.

За същия период били издадени и Наказателно постановление № 1116/2017 г. от 04.01.2018 г. и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-04/04.01.2018 г. С Решение № 326 от 29.06.2018 г., по анд № 197/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, е отменено Наказателно постановление № 1116/2017 г. Решението на Районен съд – Пазарджик е отменено с Решение № 668 от 08.11.2018 г. по канд № 749/2018 г. на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Във връзка с това е образувано е анд №1906/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С Решение № 109 от 25.02.2019 г. постановено по анд № 1906/2018 г., по описа на Районен съд – Пазарджик е отменено НП № 1116/2017 г. като незаконосъобразно. С Решение № 482 от 08.07.2019 г. постановено по канд № 508/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е оставено в сила Решение № 109/25.02.2019 г., постановено по анд № 1906 по описа за 2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

По отношение на оспорването на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15-04/04.01.2018 г. пък е образувано адм. д. № 106/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С Определение № 223 от 30.01.2018г. по адм. д. №106 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пазарджик е отхвърлено искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение. С Определение № 3511 от 20.03.2018 г. по описа на адм. д. № 2664/2018 г. на Върховен административен съд е оставено в сила Определение № 223 от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 106/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Що се касае до главния спор и по това дело, с Решение № 193 от 27.03.2018 г. по описа на адм. д. № 106/2018 г. на Административен съд – Пазарджик е отменена Заповед № РД 15-04 от 04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив. Същото е оставено в сила с Решение № 12919 от 24.10.2018 г., постановено по адм.д. № 6216/2018 г. на Върховен административен съд.

Освен горните били издадени и Наказателно постановление № 1118/2017 г. от 04.01.2018 г. и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15-06/04.01.2018 г. С Решение № 919 от 30.05.2018 г., постановено по анд № 752/2018 г. на Районен съд – Пловдив, е отменено Наказателно постановление №1118/2017 като незаконосъобразно. Решението е оставено в сила с Решение № 2451 от 22.11.2018 г. по канд № 2549/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15-06/04.01.2018 г. също е оспорена по съдебен ред, като е образувано адм. д. № 108/2018 г. на Административен съд – Пазарджик. С Определение № 138 от 29.01.2018 г. постановено по адм. д. № 108 по описа за 2018 г. на Административен съд Пазарджик е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Оставено е в сила с Определение № 3864, постановено по адм.д. № 2669/2018 г. по описа на Върховен административен съд. С Решение № 178 от 21.03.2018 г., поставено по адм.д. №108/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е отменена Заповед № РД 15-06 от 04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив. Оставено е в сила с Решение № 15039 от 05.12.2018 г., постановено по адм.д. № 6076/2018 г. по описа на Върховен административен съд.

Издадени били и Наказателно постановление № 1119/2017 г. от 04.01.2018 г. и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-07/04.01.2018 г. С Решение № 604 от 05.04.2018г., по анд № 755/2018 г. на Pайонен съд – Пловдив НП е отменено. С Решение № 2437 от 22.11.2018 г. по канд № 2105/2018 г. на Административен съд – Пловдив е оставено в сила Решение № 604 от 05.04.2018 г. на Пловдивски районен съд. По жалбата срещу заповедта е образувано адм.д. № 109/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С Определение № 134, постановено по адм.д. № 109/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 15-07 от 04.01.2018 г. С Решение № 211 от 05.04.2018 г., постановено по адм.д. № 109/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е отменена Заповед № РД 15-07 от 04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив. С Решение № 15485 от 12.12.2018 г., постановено по адм.д. № 6273/2018 г. по описа на Върховен административен съд решението на Административен съд – Пазарджик е оставено в сила.

По искане на ищеца по делото е разпитан свидетелят Д. Й. И.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като ясни и обективни и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Свидетелят посочва, че е управител и собственик на „ВМВ Трейдинг“ ЕООД и твърди, че управляваното от него дружество е сключвало договори с „Винарска къща Виноградец“. Твърди, че имали такива търговски отношения през периода 2017 г. - 2019 г. Посочва, че като вложител в склада приемали вино, което внасял от Италия, давал поръчки за други вина, ракия, водка. Закупувал продукти от „Винарска къща Виноградец“. Посочва, че когато ги запечатали в началото на 2018 г. му отпаднала поръчката. Твърди, че всяка година в началото подписвали договор и след това си давали заявките на „Винарска къща Виноградец“ и си ги получавали. Посочва механизъм на работа, а именно, че уточнявали заявките по телефона и след това официално по имейл ги пускали. Посочва, че помни случай, когато „Винарска къща Виноградец“ не е могла да изпълни заявките. Твърди, че трябвало да закупи вина, ракия, водка за над 200 000 лв. и тази поръчка трябвало да я препродаде, но отпаднала. Трябвало да я достави най-късно до 10 февруари, но нямало как да стане, за 14 февруари, за Свети Валентин трябвало да бъде доставена. Не посочва за коя година говори за 10 и 14 февруари.

По искане на ищеца по делото е разпитан и свидетелят М. Г. Д.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като ясни и обективни и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Свидетелят Д. посоча, че е счетоводител на „Винарска къща Виноградец“ АД и познава по-големите клиенти на дружеството. Изброява клиенти Maxifood и посочва, че е немска фирма, Corbelli Wines - английска фирма, „ВМВ“ - пловдивска, а „Кепито“ – софийска фирма. Твърди, че тези дружества са клиенти на винарската къща от 2015 г., а някои и по-стари. Твърди, че от 2015 г. със сигурност според нея са Maxifood, „Кепито“ и „ВМВ“. Посочва, че знае, че от тези дружества са направени поръчки през периода, през който е бил запечатан обектът през 2018 г., месец януари дата не помни. Твърди, че е имало поръчки от тези цитирани клиенти през този период. В тази връзка посочва, че служебните имейли на „Винарска къща Виноградец“ АД са два – единият е на изпълнителния директор, а другият е служебен. Свидетелят имала достъп до служебния имейл. Клиентите, които са от чужбина си кореспондирали с изпълнителния директор, защото свидетелят не владеела чужд език. Клиентите от София и Пловдив й звънели по телефона, когато била вкъщи да питат какво е станало, дали са ги отпечатали и тя им казвала, че когато ги отпечатат ще им се обадят.

Посочва, че поръчките направени по време на запечатването не са изпълнени, защото за да се произведе една продукция тя трябва да се подаде онлайн към митницата, имали си брояч на бутилката, трябва да са получили друга акцизна стока, която минава на разходомер към митницата. Нямало как да се изпълнят тези поръчки в периода, в който са били запечатани, нямало как да стане.

На свидетеля не било известно дали чуждестранните клиенти са кореспондирали с изпълнителния директор по повод затварянето.

Свидетелят Д. твърди, че през месец януари ги запечатали и месец февруари ги отпечатали. В този период от време се обадили да направят поръчка от Maxifood и от Corbelli Wines, по имейл към г-жа М.. Другите, българските клиенти „ВМВ“ и „Кепито“ били подали поръчки на служебния имейл. Свидетелят твърди, че видяла поръчката на служебния имейл от „ВМВ“, мисли, че били около 5-6 хил. вина, което според нея е обичаен обем на поръчката. Поръчката в този размер не я правели ежемесечно, понякога на три месеца се правела, не можела да каже, че е всеки месец. Посочва, че като направели поръчка, ако служителите от винарската къща били на работа, то я изпълнявали веднага, за около 10 дни. Посочва, че не си спомня пловдивската фирма („ВМВ Трейдинг“ ЕООД) дали е направила поръчката в началото или в края на месец януари.

По делото е назначена и съдебно – икономическа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице. Вещото лице е установило, че:

На 31.01.2018 г. по електронен път клиент Maxifood Handels прави поръчка до дружеството зa доставка на 14 палета х 125 х 6 бутилки водка „Smarkoff“ от 0.700 л. на 37.5 %.

На 29.01.018 г. „СоrЬеlli Wines Importer of fine Wines and Food“ правят поръчка на „Винарска къща Виноградец“ АД за общо 16 288 бутилки, от които:

0/1108 Russian empire 70cl 37.5 % - 6500 бр.

0/1116 Royal Greenwick Whisky 0.7cl - 6500 бр.

0/802 Brandy 40% - 750 броя,

0/1117 Royal Greenwick Whisky 11- 2040 броя,

0/813 MEISTER 35% -249 броя

0/805 Lemoncello 0.70 cl 28% - 249 броя.

Ha 8 януари 2018 г. е сключен Договор за продажба и дистрибуция между „ВМВ Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* и „Винарска къща Виноградец“ АД за една година от датата на подписването. Съгласно този договор, дружество жалбоподател следва да продава на купувача вино и високо алкохолни продукти. Във връзка със сключения договор, на 19.01.2018 г. е направена заявка, за която страните имат двустраннен протокол, че е приета от „Винарска къща Виноградец“ АД и е следвало да изпълни, както следва:

-8000 бутилки вино мавруд на цена 10.02 лв.

-1500 бутилки Шопска 0.7 на цена 4.848 лв.

-5400 бутилки водка 1 литър на цена 8.00 лв.

-5400 бутилки водка 0.7 на цена 6.10 лв.

-3966 бутилки отлежала ракия 0.5 на цена 10.00 лв.

-2063 бутилки отлежал мавруд на цена 12.00 лв.

-5184 бутилки отлежало мерло 2013 г. на цена 8.00 лв.

На 31 януари 2018 г. „Кепито“ ООД, с ЕИК *********, правят поръка по електронен път на „Винарска къща Виноградец“ АД, за:

Стара /първа/ поръчка:

Червен пелин -1 л. - 34 стека = 408 литра Мерло-1л.- 51 стека

2 л. - 25 стека = общо 912 литра Мавруд -1л.-20 стека

2 л. -14 стека = общо 408 литра Допълнително

Червен пелин - 400 литра Мерло -1000 литра

Мавруд - 400 литра Общо количество вино - 3528 литра

Нова /втора/ поръчка:

Червен пелин -1 л. - 20 стека = 240 литра

Мерло - 1л.-30 стека, 2 л. - 20 стека = общо 600 литра

Мавруд -1 л. - 20 стека, 2 л. -14 стека = общо 408 литра

Допълнително Червен пелин - 200 литра

Мерло - 400 литра

Мавруд - 200 литра

Общо количество вино - 2048 литра

В тази връзка, вещото лице установява, че за процесния период дружеството-жалбоподател не е реализирало загуби от процесните нереализирани поръчки, тъй като няма отчетени нито приходи, нито разходи за тези поръчки. Именно разликата от реализираните приходи и направените разходи формират печалба или загуба от съответната дейност или сделка.

Що се касае до пропуснатите ползи, вещото лице е възприело следния подход за определяне на размера на нереализираната печалба: Размерът на нереализираната печалба е изчислен като разлика между договорените приходи от продажбата на стоките и себестойността на стоките, по която са били заведени в счетоводните регистри по счетоводна сметка 3021 „Продукция собствена“. В тази връзка при подробно посочване в табличен вид на стойност на всеки отделен артикул по гореописаните четири поръчки като договорена стойност на продажбите и като себестойност, вещото лице е определило разликата за всеки отделен артикул от всяка поръчка и е посочило общ размер на разликата от 267777,53 лева.

Вещото лице е уточнило, че за направената поръчка за 10 500 бр. водка „Smarkoff“ в бутилки от 0,7 л., разликата между общата продажна стойност и общата себестойност възлиза на 5944,99 лева. За направената поръчка от „Corbelli Wines Importer of fine Wines and Food“ за общо 16 288 бутилки разликата между общата продажна стойност и общата себестойност възлиза на 29674,96 лева. За направената поръчка от „ВМВ Трейдинг“ ЕООД за общо 31 513 (тридесет и една хиляди петстотин и тринадесет) бутилки разликата между общата продажна стойност и общата себестойност възлиза на 227 422,43 лева. За направените 2 поръчки от „Кепито“ ООД разликата между общата продажна стойност и общата себестойност възлиза на 4735,15 лева. Съответно общата сума на изчислените разлики между продажните стойности и себестойностите на процесните стоки възлиза на 267 777,53 лева.

По делото е назначена и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице. Със заключението е установено, че съгласно предоставената информация от управителя на ищцовото дружество е създадена следната организация за производство на заявена продукция от клиенти:

- Получаване на заявка за видове количества на конкретна стока и договаряне на цената;

- Издаване на проформа фактура за авансово плащане от клиента;

- Плащане по издадената проформа фактура;

- Закупуване от необходимите за производството суровини - спиртен дестилат - етанол от „Винпром Пещера“ АД, амбалаж от доставчици от гр. Пловдив, гр. Пазарджик, гр. Варна, аромати - от доставчици от гр. Казанлък и гр. София;

- Производство на заявената стока.

С оглед въведената организация в ищцовото дружество, не са поддържани складови наличности на количества амбалаж и други суровини, необходими за производството на процесните стоки. Тъй като не са били налице авансови плащания за заявените количества стоки, не са били закупени и необходими суровини за производството им.

Вещото лице също така е установило, че съгласно предоставените счетоводни данни от ищцовото дружество към края на 2018 г. - за цялата 2018 г., е извършило продажби единствено на „ВМВ Трейдинг“ ЕООД.

В таблица са посочени количествата стоки, които „ВМВ Трейдинг“ ЕООД е закупило през 2017 г. и 2018 г. от процесните стоки, от която става видно, че за 2017 г. „ВМВ Трейдинг“ ЕООД е закупило от ищеца 5502 броя бутилки вина, 359 броя водка 1 л., 180 броя ракия и 1160 броя „Шопско“. Съответно през 2018 г. са закупени само 1280 броя водка 0,7 л. и 180 броя ракии. Продажбите са осчетоводени през месец май и месец юни 2018 г.

Вещото лице е установило също така, че на другите три клиента, които са били заявили през м. януари конкретни количества стоки, продажби не са извършени през 2018 г.

Същите тези клиенти са закупили през 2017 г. стоки с обща стойност както следва:

- „Кепито“ ООД- вино за 21 746,40 лева;

- „Corbelli Wines Importer of fine Wines and Food“ - стока за 105 284,08 евро;

- „Maxifood Handels“ - водка на стойност 4400,62 евро.

При извършения анализ на предоставените счетоводни данни не са установени данни за реализирани продажби на дружествата „ВМВ Трейдинг“ ЕООД, „Кепито“ ООД, „Maxifood Handels“ и „Corbelli Wines Importer of fine Wines and Food“ през м. март или м. април 2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от юридическо лице, претендиращо имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразен акт на административен орган. Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл. 205 от АПК – Агенция Митници. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на държавни и общински органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд – София град, който е пратил по подсъдност делото на Административен съд – Пазарджик, който е компетентният съд по мястото на увреждането и седалището на ищеца. Следователно е предявен пред местно и родово компетентния съд.

Съдът намира, че искът е неоснователен.

За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди.

В настоящото производство е безспорно установено наличието на първия от елементите на посочения по-горе фактически състав, а именно: незаконосъобразен акт, признат за такъв и отменен с влязло в сила съдебно решение.

В петитума на исковата молба е заявено, че се иска обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 263 024.10 лв. лева, причинени от незаконно принудително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-05/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив, с която е запечатан обект - данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, „Извън регулация“, стопанисван от „Винарска къща Виноградец“ АД от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект до 22.02.2018 г., 13:00 часа. Цитираната заповед е издадена с оглед издаденото преди това Наказателно постановление № 1115/2017 г., също на Началника на Агенция „Митници“ – Пловдив. Заповедта за налагане на ПАМ безспорно е отменена с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 207 от 05.04.2018 г., оставено в сила с Решение № 6572 от 07.05.2019 г., постановено по адм.д. № 6777/2018 г. на Върховен административен съд. Наказателно постановление № 1115/2017 г. по описа на Митница Пловдив също е отменено с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 186/12.04.2018 г., постановено по анд № 369/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, оставено в сила с Решение № 589 от 12.10.2018 г. по канд № 636/2018 г. на Административен съд – Пазарджик. В този смисъл безспорно е налице първата визирана от закона предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата от незаконосъобразни действия на администрацията.

За изчерпателност следва да се отбележи, че възражението на ответника в тази връзка въведено с отговора на исковата молба, касаещо че са налични и други наложени ПАМ за същия период, от които е следвало затваряне на склада, се явява неоснователно. По делото се установи, че всички подробно цитирани по-горе наказателни постановления и наложени във връзка с тях ПАМ са отменени по съдебен ред с влезли в законна сила съдебни решения, от което следва, че макар ищецът да се е позовал само на отменените ЗППАМ № РД15-05/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив във връзка с НП № 1115/2017 г. на Началника на Митница Пловдив, то отново не се установява годен и действащ административен акт, въз основа на който складът да е бил затворен за процесния период.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между незаконосъобразният акт, респ. действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В настоящия случай с исковата молба се претендира обезщетение от юридическото лице за претърпени от него имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи.

Според чл. 4 от ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от акта, действието/бездействието на административен орган. В случая претенцията на ищеца е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава на настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи, което в случая не е доказано. Обезщетението за вреди обхваща пропусната полза, доколкото тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и произтича от лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора, но последното е препятствано от незаконосъобразен акт, действие или бездействие при административна дейност.

След анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът намира тези доводи за недоказани по отношение на основанието на заявената осъдителна искова претенция.

Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. В този смисъл е указаната в настоящия процес доказателствена тежест. Съгласно трайната съдебна практика вредите подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи или принципни твърдения и термини. В конкретния случай в тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от имуществен характер, както и причинната им връзка с отменения акт.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. В случая тя е установена и доказана, с оглед представените отменени ЗППАМ и НП. Не се доказа обаче наличието на причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които да са в пряка причинно – следствена връзка с отменения акт.

В тази връзка, в исковата молба се твърди, че „Винарска къща Виноградец“ е била в състояние да реализирала и изпълни поръчките направени от „Maxifood Handels“, „Corbelli Wines Importer of fine Wines and Food“, „Кепито“ ООД и „ВMB трейдинг“ ЕООД, ако не беше издаден Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15-05/04.01.2018 г., като печалбата от реализираните поръчки е щяла да бъде в размер на 263024.10 лв., тъй като дружеството е било незаконосъобразно запечатано за 1 месец, от дата 22.01.2018г. до 22.02.2018г., имуществените вреди от пропуснатите ползи за същото са в размер на 263024.10 лв.

За да докаже наличието на настъпили вреди ищецът е ангажирал свидетелски показания и е представил извадки от поръчки на клиенти, ведно с извлечения от счетоводните си книги.

От показанията на свидетеля И. се установява, че представляваното от него дружество „ВМВ Трейдинг“ ЕООД има търговски взаимоотношения с ищеца за периода 2017 г. – 2019 г. Това се потвърждава за процесната 2018 г. от представения сключен писмен договор за продажба и дистрибуция от 08.01.2019 г. От показанията на свидетеля обаче не става ясно за коя точно година ищецът не е успял да му реализира поръчка за над 200 000 лева. На първо място свидетелят посочва, че помни, че през 2018 г. складът на ищеца бил затворен, но не посочва, дали описаният от него случай, в който не получил стоката си към 10 – 14 февруари е за 2018 г. или за 2017 г., или 2019 г., за които също посочва, че са търгували с ищеца. От друга страна по повод твърдяната поръчка от 19.01.2018 г. не се установява да е налична кореспонденция по издаване на проформа фактура, наличие на авансово плащане или уведомление до клиента, че складът е затворен, така както например има данни да е уведомен друг клиент – Corbelli Wines Importer of fine Wines and Food. Не се установява и последвал отказ от поръчката на по-късен етап, от която и да е от страните по сделката. В този смисъл и разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не позволява посредством свидетелски показания да бъде установен договор на стойност, по-голяма от 5000 лв.

Нещо повече, съгласно чл. 11 от Договора за продажба и дистрибуция, сключен между ищеца и „ВМВ Трейдинг“ ЕООД (л. 72 от делото на АССГ), е уговорено, че „предаването на стоката следва да стане не по-късно от 3 дни“. Не се установява от съдържанието на договора страните да са уговорили 3 дни считано от какво – подаване на заявката или уведомление за изработка на заявената стока. Ако е считано от заявката, каквото подсказва житейската логика, то тогава, ако се приеме, че поръчка е направена още към 19.01.2018 г., така както твърди ищецът, то според представения договор, към 22.01.2018 г., поръчката е следвало да бъде готова за предаване. От заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза обаче става ясно, че не са поддържани складови наличности на количества амбалаж и други суровини, необходими за производството на процесните стоки. Не се установява към тази дата да са били налични произведени над 31 000 бутилки. От друга страна, ако тридневният срок по чл. 11 от посочения договор започва да тече от уведомлението за изработка на заявената стока, то в случая не се установява такава стока въобще да е изработвана и предавана през 2018 г. на този контрагент. Не се установява и отказ от поръчката, въпреки значителните й обем и стойност.

Освен това, съобразно установеното със заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза, трайната практика между търговците контрагенти и „Винарска къща Виноградец“ е при получаване на заявка за видове количества на конкретна стока и договаряне на цената, да бъде издадена проформа фактура за авансово плащане от клиента и при плащане по издадената проформа фактура да се закупят необходимите за производството суровини. В случая не се установява или твърди нито да има издадена проформа фактура за поръчка в такъв обем към 19.01.2018 г., нито да са закупени нужните материали за изработката  преди затваряне на склада. Точно обратното, от заключението на вещото лице се установява, че не са поддържани складови наличности на количества амбалаж и други суровини, необходими за производството на процесните стоки.

От това следва и, че независимо от затварянето на склада към 22.01.2018 г., ищецът не е бил в състояние към този момент да изпълни поръчките на посочените четирима клиента, така както е заявено в исковата молба.

В допълнение, следва да се посочи, че с показанията си свидетелят Д. посочва, че обичайно приключването на една заявка отнема на дружеството около 10 дни. Тоест към 19.01.2018 г. е следвало да има издадена поне проформа фактура, особено като се вземе предвид, че и двамата свидетели посочват, че заявките се уточняват предварително по телефон, а писменото им оформяне е само за формално уточнение.

Освен това следва да се вземе предвид и, че свидетелят Д., която е счетоводител на дружеството и твърди, че познава добре търговския оборот и клиентите на същото, изтъква, че клиентът „ВМВ Трейдинг“ обичайно закупува стока в размер на около 5000 бутилки годишно, а за процесната заявка от 19.01.2018 г. се твърди да е значително над този обем – над 30 000 бутилки. Твърдението на Д. за обичен обем се потвърждава и от заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, която заключва, че за 2017 г. „ВМВ Трейдинг“ ЕООД е закупило от ищеца 5502 броя бутилки вина, 359 броя водка 1 л., 180 броя ракия и 1160 броя „Шопско“. Съответно през 2018 г. са закупени само 1280 броя водка 0,7 л. и 180 броя ракии. Продажбите са осчетоводени през месец май и месец юни 2018 г.

Не са установени каквито и да е продажби към процесните четирима контрагенти към м. април и март 2018 г. От това следва и, че след отваряне на склада, ищецът не е предприел действия по изработка и предаване на заявените стоки, а не се установява клиентите да са се отказали от поръчките си, посредством изрични волеизявления.

Нещо повече за цялата 2018 г. има продажби само към „ВМВ Трейдинг“, но е и към „Maxifood Handels“, „Corbelli Wines Importer of fine Wines and Food“ или „Кепито“ ООД. Тоест не се установява процесните поръчки да са изпълнени на по-късен етап през годината. Не са представени и доказателства за развалени договорни отношения, респ. отказ на поръчките на посочените контрагенти.

От горните следва и извод, че не се установява ищецът да е бил в състояние да изпълни процесните поръчки описани в исковата молба, за които твърди, че е понесъл пропуснати ползи, както и не се установява неизпълнението на поръчките да е в резултат на затварянето на склада за процесния период. Тоест не се установява единствено отменения незаконосъобразен акт да е бил основанието за нереализиране на поръчките в описания обем.

За изчерпателност следва да се отбележи, че установения със заключението по съдебно-икономическата експертиза размер на евентуалните пропуснати ползи се базира единствено на изчисления на очакван приход, спрямо очакван разход за суровина. Посочената от вещото лице сума не отразява реално извършени разходи по действия по закупуване на суровини за изработка на продукцията или разходване на вече налични такива, спрямо евентуална продажба, а съставлява принципно изчисление. Предвид това с посоченото заключение не може да се установи, че реално са претърпени пропуснати ползи в посочения размер.

От изложените по-горе следва, че ищецът не доказва в условията на пълно и главно доказване наличието на настъпили вреди под формата на пропуснати ползи, които да са пряк и непосредствен резултат в следствие на издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-05/04.01.2018 г. на началника на Митница – Пловдив, издадена във връзка с Наказателно постановление № 1115/2017 на Началника на Митница – Пловдив.

Съответно на горните, не се установява и последната предпоставка за присъждане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ – причинно следствена връзка между незаконосъобразни действия и настъпили вреди.

Предвид гореизложените, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик намира исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение от ответника, чрез неговия процесуален представител юрк. Г., което е основателно с оглед изхода на спора. Същото се определя от съда на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в минимален размер на 100 лв. На ответника се следват и разноски за заплатен депозит за изготвяне на допълнителната съдебно-икономическа експертиза в размер на 300 лева.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на „Винарска къща Виноградец“ АД, ЕИК ********* по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция Митници гр. София за сумата от 263 024,10 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 263 024,10 лева, причинени от изпълнение на незаконосъобразен административен акт Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница – Пловдив, с която е запечатан обект – данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, извън регулация, стопанисван от ищеца, от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект до 22.02.2018 г.,13:00 часа, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Винарска къща Виноградец“ АД да заплати на Агенция Митници гр. София разноски по делото в общ размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.