РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 16.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав
в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 474 по описа за 2019 год.
на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.171 т.2а б.“б“ от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на Т.А.А. с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0906-000328 от 18.07.2019 г. издадена от Началник група
към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“
Ловеч, с която на същият е наложена санкция по чл.171 т. 2 „а“, б.“б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
за 6 /шест/ месеца.
В жалбата
се твърди , че от така издадената Заповед не ставало ясно кое точно предложение
на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е нарушил жалбоподателят - отказ за
тестване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство
или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол или наркотици в кръвта. В
тази връзка счита, че допуснатото
нарушение е съществено такова. Иска отмяна на оспорената заповед като неправилна
и незаконосъобразна.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Ответникът по делото - Началник група към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ Ловеч,
редовно призован, не се представлява.
Настоящият съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон,
административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № GA49259 е констатирано, че Т.А.А. на 18.07.2019 г. около 17:40 часа в гр.Ловеч
на ул.******като водач на МПС – марка ******
******с peг. № ******, пред дом номер ** с посока на движение към ул. ****** управлява собствения си лек автомобил ******
******с регистрационен номер ******, като отказва да му бъде извършен тест за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство
Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARJM-0035. Издаден е талон за медицинско
изследване номер 0040006. Прието е, че същия управлява моторно превозно
средство в нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
С оглед на констатираното управление на МПС, от Т.А.А.
и съставения АУАН, началник група към ОДМВР Ловеч,
Сектор Пътна полиция Ловеч е
издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0906-000328 от 18.07.2019 година, с която на оспорващият, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно основание
чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за шест месеца. Отнети са 2 броя регистрационни табели
и СРМПС № *********.
Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 24.09.2019 г., а жалбата е изпратена по пощата и
входирана в ОДМВР Ловеч на 03.10.2019 година,
видно от доказателствата по делото.
С административната преписка и в хода на производството са приложени: акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA49259,
наказателно постановление /НП/ № 19-0906-001023/05.08.2019г. /издадено въз основа на горния АУАН/-л.12, справка за нарушител/водач относно
Т.А.А. /на л.13-14/, Заповед № 295з-805 от 25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.6-8/, Талон за изследване № 00040006 /на л.11/, Удостоверение от
Областна дирекция на МВР Ловеч с рег.№ 295р-14484/21.10.2019 г./л.26 /, заповед № 81213-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи /л.27/, заповед №
8121з-825/19.07.2019 г. за изменение и допълнение на заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.29/ и Справка от АИС-КАТ-Регистрация с данни за собственика
на МПС с peг.№ ****** /л.30/.
Представените с административната преписка писмени
доказателства и тези, събрани в
съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от
оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред
местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 24.09.2019 г.,
а жалбата е заведена с вх. № 90600-8177 от
03.10.2019 г. в деловодството на ОД МВР Ловеч, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.
149 от АПК
във връзка с чл.172
ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със
заповед, която има характер на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка по
чл.146 от АПК на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните
административни мерки се уреждат в съответния закон.
Контролът по спазването на правилата за движение от
всички участници в движението и техническата изправност
на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на
МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171 т.т.1,
2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. С приложената
по делото Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г., министърът на
вътрешните работи е определил, че
Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП. Видно от
представеното на лист 26 от делото удостоверение от ОДМВР Ловеч, издателят на
оспорената заповед е началник на група „Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч. С
приложената по делото Заповед
№ 295з-805/25.04.2017 г., Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.172 ал.1
от ЗДвП е оправомощил
да прилагат принудителни административни мерки по чл. чл.171 т.1 т.2 т.2а т.4 т.5 б.”а” т.6 и т.7 от Закона за движение по пътищата началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч за нарушения на закона за
движение по пътищата, извършени на територия, обслужвана от съответното РУ при
ОД на МВР Ловеч. Обжалваната
заповед е издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч в това му качество за нарушение, извършено на цялата
територия, обслужвана от ОДМВР Ловеч и е налице необходимата компетентност.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със
Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и
правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в
чл. 172 ал.1 от Закона за движение по пътищата,
респ. чл. 59 ал.2 от АПК. В оспорената заповед е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл.174 ал.3 предложение второ от
ЗДвП, поради което е неоснователен довода в жалбата, че не ставало ясно кое
точно предложение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е нарушил. Съдът не констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта.
Съгласно
чл.171 т.2а б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, в относимата към случая редакция - изм. и доп. ДВ,
бр. 2, в сила от 03.01.2018 г., за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка /ПАМ/
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ на собственик,
който управлява моторно превозно средство /МПС/ с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Следователно необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС на
собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Адресат на мярката съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП, е
„собственикът на автомобила, който управлява МПС при нормативно заложените
условия“.Безспорно,
процесното моторно превозно
средство /МПС/ описано и индивидуализирано с марка, модел
и регистрационен номер е собственост на жалбоподателят, а и този факт се установява от
събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка е приложената на л.30
от делото справка за собственост на превозното средство. Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, като в случая такъв е съставен
за извършено нарушение на жалбоподателят.
При тази законова регламентация, към момента на издаване
на ЗППАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, е достатъчно установяване със съответния
АУАН на нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, т.е. водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Такъв акт е съставен на А.,
който е отказъл да го подпише, удостоверено с подписа на един свидетел. Надлежно
е издаден на водача талон за изследване № 0040006 /л.11/ с указание да се яви в
Спешно отделение при МБАЛ -Ловеч, но е отказал да получи и издадения му талон за медицинско изследване.
Управлението
на собствено МПС и отказа на водача да бъде проверен с техническо средство или
да изпълни предписанието за вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози са релевантните факти, безспорно
установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за
административния орган, е възникнало задължението да приложи принудителната
административна мярка. При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
При определяне срока на наложената ПАМ,
административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е
определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл
липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната
незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на
срок различен от минималния.
Правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171 т.2а б.“б „ от ЗДвП.
При това, съдът счита, че
материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.
Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не
съставлява вид административно наказание.
Целта на принудителните
административни мерки по ЗДвП е регламентирана в чл.1 ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
както и преустановяване на административните нарушения.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна
като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона, а
жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на процеса
разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
С §142 от
ДР на ЗИД АПК /обн., ДВ бр.77/2018г./ е извършена промяна в чл.172 ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от тази разпоредба решението на
административния съд, постановено по жалба против заповед за прилагане на ПАМ,
не подлежи на обжалване. Поради горното настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, Административен съд-Ловеч,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.А.А. с
адрес: ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0906-000328 от 18.07.2019 година, издадена от Началник
група към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч, , с която е наложена такава по чл.171 т.2а б. „б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ -
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
за 6 /шест/ месеца.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: