СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
12.11.20г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 15.10.20г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 17074/18г.
и констатира следното:
Предявен е иск от В. Ч. против А. В. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 30 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка
с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочената сума за периода след
23.03.15г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 23.03.15г. – ответницата /в качеството на „автор“/
е публикувала /в интернет сайт kliuki-bg.com/ статия, в която са направени обидни – унизителни коментари
/квалификации/, касаещи личността на ищцата. Конкретното съдържание на
материала не е спорно по делото; същото е и установено в процеса със събрания
доказателствен материал /в това число и с влязла в сила присъда на наказателен
съд от 06.06.16г.; в дизпозитива на същата са
изброени подробно – изчерпателно всички обидни, унизителни изрази – насочени
към личността на ищцата/.
Искът е частично основателен /до размера на сумата 3 000
лева/:
Този праг на отговорност е определен от съда в
контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД при съобразяване на следните
обстоятелства:
Процесният деликт - по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /в
случая и престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК/ е установен при условията
на чл. 300 от ГПК /във всички свои елементи: вид, естество и съдържание/ в
рамките на предходно проведено наказателно производство /приключило с
осъдителна за ответницата присъда, като съдебният акт е бил проверен и в
рамките на инстанционен контрол/. По настоящото дело не може да бъде приложена
последицата по чл. 146, ал. 2 от НК /с оглед съдържанието на дизпозитива на
наказателната присъда, преценено в контекста на правилата по чл. 148, ал. 1, т.
2 от НК и чл. 148, ал. 3 от НК/. Наказателният съд също е изложил съображения /различни
от посочените/ досежно неприложимостта на „реторсията“.
Относно конкретния спорен елемент от състава на чл. 45
от ЗЗД /наличието на претърпяна от ищцата неимуществена вреда в
причинно-следствена връзка с извършеното престъпление - деликт/:
Председателят на състава намира /принципно/, че: във
всяка хипотеза на извършено престъпление /в това число и на такова по чл. 146
от НК, съответно по чл. 148 от НК/ наличието на неимуществени вреди /за
пострадалия от престъплението/ следва да се – презумира. В тази връзка: обида
/особено разпространена публично, т.е. – доведена до знанието на широка
аудитория/ задължително /непременно/ би създала неприятни емоции в съзнанието
на всеки човек /с нормално психично здраве/. Обратният извод не може да бъде
защитен /обоснован/, тъй като същият противоречи пряко на обикновената житейска
логика. Независимо от това - по делото бяха и събрани доказателства /гласни/
досежно конкретното измерение не претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед изложеното /предвид горните принципни и
конкретни съображения/: защитната теза на ответницата /дори и обоснована с
приетата по делото техническа експертиза/ може да наложи само – редуциране на
заявената имуществена отговорност, но не и да я изключи изцяло. В контекста на
този извод:
Събраният по делото доказателствен материал /преценен
в съвкупност/ дава основание да се направи /може да обоснове/ извод, че:
процесната обида е била предизвикана /провокирана/ от предходни действия на
ищцата /направени публично - в телевизионно предаване коментари относно
личността на ответницата и нейната майка/. Това обстоятелство /коментирано и от
наказателния съд, съответно - отчетено от последния във връзка с правилото по
чл. 54 от НК/ следва да бъде съобразено /по аналогия/ по настоящото дело при
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и в контекста на правилата по чл. 118 от НК,
чл. 124, ал. 2 от НК, чл. 132, ал. 1 от НК
/всички тези текстове регламентират привилегировани състави в полза на
подсъдимия в хипотези - подобни на настоящата/. Именно изброените правни норми
/съобразени от съда по аналогия, косвено/ позволяват – ограничаване на
заявената имуществена отговорност до размера на горната сума.
Процесното обезщетение се определя от председателя на
състава в контекста и на правилата по чл. 78а от НК и чл. 148, ал. 1 от НК -
очертаващи предела на наказателната отговорност /обезщетението е съотнесено по
размер: към средата на наказанието по чл. 78а от НК и към минимума на
наказанието по чл. 148, ал. 1 от НК/, като съдът съобразява и конкретния размер
на определената с наказателната присъда отговорност /която в случая също има
имуществено – парично изражение/.
На последно място:
Съдът приема, че – процесната статия не е достигнала
до особено широк кръг читатели /доколкото публикацията е била направена в не
особено популярна интернет платформа/. Това обстоятелство също следва да бъде
отчетено в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД /при определяне на размера
на обезщетението/.
Основателен е и акцесорният иск:
В полза на ищцата следва да се присъди и законната
лихва върху горната сума – за периода след 23.03.15г. /с оглед изричното –
императивно правило на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.В.В. ЕГН ********** да плати на В.Д.Ч. ЕГН ********** сумата 3 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 45 от ЗЗД; законната
лихва върху посочената сума от 23.03.15г. до цялостното й изплащане и 100 лева
- съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 3 000 лева.
ОСЪЖДА В.Д.Ч. да плати на А.В.В. 1 575 лева -
съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.
ОСЪЖДА А.В.В. да плати на СГС 120 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: