№ 7083
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505019 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20459 от 11.12.2023 г. по гр.д. № 24384/2022 г. по описа на СРС,
45 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Т. Г., ЕГН **********
срещу Н. Д. Х., ЕГН *******, искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие
непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. в гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул.
„*******, а именно причинена лека телесна повреда от Х. на Г., чрез нанасяне на два
удара с глава в областта на носа, представляваща временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта -
09.05.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и за сумата от 5000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени
от ищеца, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. гр.София, ж.к.
„Люлин“, на ул. „*******, когато около 22:00 часа Х. нанесъл публична обида на Г.,
употребявайки спрямо него унизителни за честта и достойнството му думи и изрази:
„боклук“, „говедо мръсно“, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта -
09.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца
М. Т. Г. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано;
1
постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Заявява,
че неправилно съдът е приел за недоказано, че ответника е извършил описаните
неправомерни действия спрямо ищеца, в причинна връзка, с които са понесените от
ищеца неимуществени вреди. За формиране на тези изводи, съдът не е съобразил
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е основал неправилно
същите единствено на показанията на свидетеля С. Х.а, която е била в интимни
отношения и с двамата /ищец и ответник/ и се явява пристрастна и заинтересована от
изхода на спора. Същевременно, при решаване на спора, съдът не е дал вяра на
събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М..Б и Л.М., които
установяват по ясен и категоричен начин, че ответникът е нанесъл удар по лицето на
ищеца в областта на носа, както и че последния носи очила и по време на инцидента е
бил с очила. Като е игнорирал без мотиви техните показания съдът е достигнал до
неправилни фактически констатации и до неправилни правни изводи. Неправилно,
според ищеца, съдът е основал изводите си на констатациите на СМЕ за установяване
на обстоятелството бил ли е ищеца по време на инцидента с очила без да съобрази
събраните гласни и писмени доказателства установяващи по категоричен начин това.
Освен това при постановяване на решението си съдът напълно е игнорирал събраните
доказателства по проведеното досъдебно производство, като дори не е обсъдил
същите.
Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на
исковете като основателни в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Н. Д. Х., в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
2
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във
въззивните жалби съдът намира следното:
Производството е образувано по предявени от М. Т. Г. срещу Н. Д. Х. искове с
правно основание чл.45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000.00 лв.,
като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания
в резултат на причинените му травматични увреждания от нанесените от ответника
два удара с глава в областта на носа, станало на 09.05.2017г. в гр.София, ж.к. „Люлин“,
на ул. „*******, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 09.05.2017г.
до окончателно изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 5000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени
от ищеца в резултат на нанесената му от ответника на 09.05.2017г. гр.София, ж.к.
„Люлин“, на ул. „*******, около 22:00 часа публична обида употребявайки спрямо
него унизителни за честта и достойнството му думи и изрази: „боклук“, „говедо
мръсно“, ведно със законната лихва върху сумата 5000.00 лв., считано от датата на
деликта - 09.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на горепосочената дата заедно с негови познати - Л. П.а и
М..Б се движели със собствения на Г. лек автомобил в ж.к. „Люлин“, по ул. „Майски
ден“, когато били застигнати от друго ППС, марка „Мерцедес“, с ДК № *******, в
което се движели бившата приятелка на Г. - С. Х.а и ответника. Твърди, че
преустановил движението на автомобила, като го паркирал в близост до тротоара на
ул. „******* и слязъл за да види за какво спира автомобила. Поддържа, че още със
слизането ответникът връхлетял върху Г. и му нанесъл два удара с глава в областта на
носа, с което му причинил травматично увреждане на носа, след което Х. започнал да
крещи на Г., следното: „ей боклук, до кога ще се разправям аз с тебе, ти не разбра ли
тая жена повече да не я търсиш за никакви пари. Ти няма да получиш нищо от нея,
ясно ли ти е, бе, говедо мръсно. И спри да се жалиш в полицията, че полицията съм
аз.“ След което Х. извадил пистолет и го насочил към Г., с думите: „по здравословно
ще е за теб да спреш да се занимаваш с нас.“ Твърди, че по процесния деликт е
подаден сигнал по който е образувано д.п. № 235/2017г. по описа на СО-СГП, пр.пр.
15895/2017г. по описа на СРП, като производството с постановление от 15.09.2020г.
било прекратено, поради обстоятелството, че престъплението по чл. 130, ал.1 от НК се
преследва по тъжба на пострадалия. По образуваното по частна тъжба НЧХД №
16701/2017г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, ищецът не бил конституиран като
граждански ищец. Било видно от съдебно-медицинското удостоверение № 323/2017г.
по описа на Клиника по „Съдебно медицина и деонтология“ при УМБАЛ
„Александровска“, че при преглед на ищеца на 10.05.2017г. е установено „охлузване,
кръвонасядане и подкожен хематом в областта на гърба на носа“. Твърди, че в
резултат на нанесената му телесна повреда изпитал силни болки и страдания, имал
главоболие и световъртеж, като деянието се отразило негативно и на емоционалното
3
му състояние. По изложеното намира, че за него е налице правен интерес от
предявяване на исковете. Моли за уважаването им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва исковете, като неоснователни. Оспорва наличието на
елементите на фактическия състав на деликта. Прави възражение, че не е извършил
описаните от ищеца деяния. Прави правопогасяващо възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
С постановеното решение, за да отхвърли предявените искове по чл.45 ЗЗД за
сумата 10000.00 лв.-обезщетение, съдът е приел, че от събраните в производството
доказателства не се установява наличие на причинна връзка между деянието, описано
като противоправно, вредоносно и виновно, което деяние представлява нанасяне на
два удара с глава от страна на ответника спрямо ищеца в областта на носа извършено
на 09.05.2017г. около 22.00 ч. в гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул. „*******, и между
понесените от ищеца неимуществени вреди –болки и страдания в резултат на
получените от ударите травматични увреждания. Същевременно, за да отхвърли
исковете по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00 лв.-обезщетение за понесените
от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от нанесената му от ответника
публична обида употребявайки спрямо него унизителни за честта и достойнството му
думи и изрази: „боклук“, „говедо мръсно“ на посочената дата, място и час, съдът е
приел за недоказано от една страна личното отношение на ответника към личността на
ищеца, а от друга – поради това че съдът е възпрепятстван да разсъждава относно
характера на използваните думи - дали те са от естество да накърнят достойнството на
личността на ищеца съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение.
Решението на СРС е неправилно в една част.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на фактическия състав на
деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на вреди, 3.
причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на последния
от четирите се предполага по силата на оборимата презумпция на, ал. 2 от цитираната
разпоредба /вината/, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените
в ГПК способи.
Противно на изложените от първата инстанция фактически констатации и
правни изводи, настоящия състав, намира че по делото са доказани елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД за нанесените от ответника на ищеца два удара с
глава в областта на носа на посочената дата, място и час и причиняването на
4
неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания.
Така, чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства –
медицинска документация, в т.ч. и съдебно-медицинско удостоверение № 323/2017г.,
издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД и материалите от проведеното досъдебно производство,
както и чрез показанията на свидетелите М.М. Б. и Л. Л.М., които съдът кредитира
като пълни, последователни, обективни и незаинтересовани, се установява, че на
09.05.2017г., около 22,00 часа в гр.София, ж.к. „Люлин“, ул. „*******, ответникът е
нанесъл на ищеца два удара с главата в областта на носа. Установява се, чрез
описаните доказателства, че тези удари са причинили травматични увреждания на
ищеца, които са удостоверени в съставеното СМУ - констатирано охлузване на корена
на носа 0.3/0.1 см. върху кръвонасядане с оток 3.5/2.5 см., като както е посочено в
същото описаните увреждания са дължат на действието на твърди тъпи предмети. Тези
травматични увреждания удостоверени в съставеното съдебно-медицинско
удостоверение са посочени от експерта по изслушаната пред първата инстанция СМЕ,
която настоящия състав кредитира в една част по реда на чл.202 ГПК, като възможни
да настъпят по посочения начин – с удар с глава. Досежно посоченото в СМУ и
констатирано от съдебния медик охлузването на корена на носа, експертът по СМЕ е
посочил, че същото най-вероятно се дължи на това че ищецът е бил с очила към
момента на инцидента. Според настоящият състав за разрешаване на спора по
настоящето дело не е било необходимо даването на разяснения от страна на експерта
по СМЕ за това какво е „охлузване“ и как би могло да се причини и съответно какво
представлява „рана“ и как би могло да се причини същата. В посочената част, съдът не
кредитира дадената СМЕ, доколкото същата не установява релевантни за спора факти.
Същевременно, в частта на СМЕ /изслушване в с.з. на 13.06.2023 г./, в която експерта е
задълбочил своите констатации с даване на становище по въпроси, които не попадат в
неговата компетентност, а именно: в частта в която е посочил, че ищецът е следвало да
посочи в исковата молба дали към момента на инцидента е бил с очила или не, както и
в частта, в която е посочил, че в медицинската документация е следвало да се посочи
това обстоятелство, съдът не кредитира експертизата. Така описаните изявления в
СМЕ и в с.з. на посочената дата експертът е задълбочил и без това конфликтните
отношения между страните и не е довел за обективно разрешаване на спора съобразно
притежаваната от него компетентност.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства и извършените от
двете инстанции констатации в открити съдебни заседания, в производството е
установено, че ищецът носи очила. Обстоятелство, което може да бъде установено по
несъмнен начин към момента на инцидента единствено чрез оставените следи от
нараняванията, които както бе посочено са удостоверени в съставеното СМУ.
Чрез показанията на свидетелите М.М. Б. и Л. Л.М. се установява, че в резултат
5
на нанесените от ответника на ищеца удари с глава в областта на носа, на ищеца са
били причинени неимуществени вреди- болки и страдания.
За обосноваване на сочените изводи, съдът намира че не следва да дава вяра на
показанията на свидетеля С. Х.а, която както е установено в производството е
поддържала интимни отношения и с двамата /ищец и ответник/. Последното
несъмнено е довело до създаване и вероятно до задълбочаване на конфлекта настъпил
на посочената дата между Г. и Х.. При съобразяване указанията на разпоредбата на
чл.172 ГПК и събраните по делото доказателства, настоящия състав намира че
дадените от свидетеля Х.а показания са явно пристрастни и заинтересовани от изхода
на спора. Същите не съответстват на установеното, чрез останалите събрани
доказателства в т.ч. чрез показанията на свидетелите М.М. Б. и Л. Л.М.. Чрез
приложените в производството доказателства се установява, че интимната връзка
между ищеца и свидетеля Х.а е приключила още през 2016 г. Между страните са
останали обаче неразрешени въпроси във връзка с предоставения от ищеца на
свидетеля Х.а заем за немалка сума пари. Последното несъмнено е дало повод за
осъществяване на контакти между двамата, които са свързани със заявяване на искане
от ищеца към свидетеля Х.а за връщане на парите. Доколкото предмет на делото в
провежданото производство не е изследване на въпросите във връзка с дадения и
получен заем и неговото връщане, съдът намира че не дължи отговор на посочените
въпроси.
Същевременно, доколкото свидетеля Х.а е установила интимни отношения с
ответника по време и/или след установените отношения с ищеца, то, несъмнено
поведението на свидетеля Х.а е в основата на създадения конфликт между ищеца Г. и
ответника Х.. Поради това и настоящия състав намира, че не следва да съобрази
дадените показания от свидетеля Х.а за разрешаване на настоящия спор, които са
пристрастни именно във връзка с отношенията с главните страни и във връзка с
непогасените финансови задължения към ищеца.
Настоящият състав намира че не следва да дава вяра на показанията на
свидетеля С.Е.К. в частта, в която същия заявява, че не е имало съприкосновение
между ищеца и ответника, тъй като същият не се установява да е бил през цялото
време на мястото, на което е настъпил описания инцидент между Г. и Х. на посочената
дата и час. Същевременно, свидетелят е заявил пристрастие, като е посочил, че е
наясно с подадените преди инцидента сигнали от свидетеля Х.а срещу Г. в полицията
/отправени вероятно с цел ограничаване на общуването между Г. и свидетеля Х.а без
данни за изчистване на финансовите отношения/.
При тези данни, след като е установено авторството на ответника, то, е налице
първата предпоставка на чл. 45 ЗЗД-противоправното поведение.
Налице са и останалите предпоставки на чл. 45 ЗЗД, включително причинно-
6
следствена връзка между настъпилите вреди за ищеца и инцидента.
Относно размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди, СГС
приема следното:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт причинените на ищеца
вреди са свързани преди всичко с понесени физически болки от нараняванията,
емоционалното и психическото му състояние, вследствие на побоя, изразяващо се в
уплах, стрес и тревожност, притеснение.
Именно така установените и преценени обстоятелства, както и възрастта на
ищеца дава основание на настоящата инстанция да приеме като справедлива сумата от
2000.00 лв. За разликата над посочената сума до предявения размер 10000.00 лв.
исковете правилно са били отхвърлени от СРС, като неоснователни.
При липса на изложени доводи във въззивната жалба досежно постановеното
решение в частта на отхвърляне на исковете за заплащане на сумата 5000.00 лв. за
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от отправените спрямо
него обидни думи и квалификации от страна на ответника, съдът намира че не дължи
нарочни и конкретни правни изводи в тази насока. Настоящият състав възприема
установената от СРС фактическа обстановка по тези претенции. Чрез събраните гласни
и писмени доказателства пред първата инстанция не се установяват поддържаните от
ищеца твърдения, че на 09.05.2017г. около 22.00 часа в гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул.
„******* ответникът Х. му е нанесъл публична обида, употребявайки спрямо него
унизителни за честта и достойнството му думи и изрази: „боклук“, „говедо мръсно“.
При липса на установено противоправно поведение осъществено от ответника по
посочения начин, настоящия състав намира за недоказани елементите от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД и правилно исковете са били отхвърлени като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат в една част.
Постановеното от първата инстанция решение следва да бъде отменено в една част
като неправилно, на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 188 лв. за първата инстанция и 174 лв. за въззивната инстанция.
7
Съответно, с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 1300 лв. и за
въззивната – в размер на 1300 лв. Постановеното от първата инстанция решение следва
да бъде изменено в посочената част.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20459 от 11.12.2023 г. по гр.д. № 24384/2022 г. по описа
на СРС, 45 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
М. Т. Г., ЕГН ********** срещу Н. Д. Х., ЕГН *******, искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. около 22.00
часа в гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул. „*******, а именно причинена лека телесна
повреда от Х. на Г., чрез нанасяне на два удара с глава в областта на носа,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта - 09.05.2017г. до окончателно изплащане
на сумата, КАКТО И в частта на разноските, с която в полза на ответника Н. Д. Х. е
била присъдена над сумата 1300.00 лв. до сумата 1500.00 лв.-разноски по делото пред
първата инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА Н. Д. Х., ЕГН ******* да заплати на М. Т. Г., ЕГН **********, на
основание чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2000.00-две хиляди лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,
вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. около 22.00 часа в
гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул. „*******, а именно причинена лека телесна повреда от
Х. на Г., чрез нанасяне на два удара с глава в областта на носа, представляваща
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта - 09.05.2017г. до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20459 от 11.12.2023 г. по гр.д. № 24384/2022 г. по
описа на СРС, 45 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от М. Т. Г., ЕГН ********** срещу Н. Д. Х., ЕГН *******, искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
8000.00 лв.-осем хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие непозволено увреждане,
настъпило на 09.05.2017г. в гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул. „*******, а именно
причинена лека телесна повреда от Х. на Г., чрез нанасяне на два удара с глава в
областта на носа, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 09.05.2017г. до
8
окончателно изплащане на сумата, както и за сумата от 5000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от ищеца,
вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. гр.София, ж.к. „Люлин“,
на ул. „*******, когато около 22:00 часа Х. нанесъл публична обида на Г.,
употребявайки спрямо него унизителни за честта и достойнството му думи и изрази:
„боклук“, „говедо мръсно“, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта -
09.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането, КАКТО И В ЧАСТТА на
разноските, с която в полза на ответника Н. Д. Х., ЕГН ******* е била присъдена
сумата 1300.00 лв. за разноски по делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Н. Д. Х., ЕГН ******* да заплати на М. Т. Г., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 188 лв. – разноски за първата инстанция и 174 лв.
–разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Т. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Х., ЕГН *******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1300,00 лева-разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9