О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
02.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 732 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК.
Подадена
е частна жалба от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Възраждане, пл. “Света Неделя” №7, с ЕИК *******, чрез пълномощник
против Определение №260071 от
22.10.2020г. по ч.гр.д. № 592/2020г. по описа на PC Нова Загора, с което е спряно принудителното изпълнение по
изп.д.№20209150402024 по описа на ЧСИ Г.Г., с per.№915 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Сливен, по отношение на длъжниците Е.К.И. ЕГН **********, Н.К.И. ЕГН **********
и ЕТ „Е. ТРАНС - Е.И.“ с ЕИК *******.
Твърди се, че определението в
обжалваната част е незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като е
постановено в нарушение на процесуалния закон. Въз основа на издадените Заповед №260003 от 18.08.2020г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
Изпълнителен лист от 19.08.2020Г., за събиране на присъдените суми кредиторът е
образувал изп.д.№20209150402024 по описа на ЧСИ Г.Г., с рег.№915 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Сливен, по отношение и на тримата длъжници. На 09.10.2020г., по
ч.гр.д.№592/2020г. по описа на Районен съд Нова Загора са постъпили писмени
доказателства от ЧСИ Г.Г., от които се установява, че издадената Заповед
№260003 от 18.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК е връчена лично и на тримата длъжници - на 08.10.2020г.
На 21.10.2020г. по ч.гр.д.№592/2020г. по описа на Районен съд Нова Загора са
постъпили възражения и от тримата длъжници против издадената Заповед №260003 от
18.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, депозирани в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
В
обжалваното определение липсват каквито и да било мотиви, изложени от съда,
поради които принудителното изпълнение се спира. Съобразно разпоредбите на ГПК,
заповедният съд спира допуснатото със заповедта по чл.417 ГПК незабавно
изпълнение на три алтернативни основания - по чл.415, ал.2 ГПК, по чл.420, ал.1 ГПК или по чл.420, ал.2 ГПК, като предпоставките за спиране са различни за
всяко от трите основания. Развиват се аргументи, че в случая не е налице нито
една от хипотезите и се иска да бъде отменено Определение №260071 от
22.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№592/2020г. по описа на Районен съд Нова
Загора, в обжалваната му част, с която съдът е спрял принудителното
изпълнение по изп.д.№20209150402024 по описа на ЧСИ Г.Г., с рег.№915 в КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд Сливен, по отношение на длъжниците.
Настоящият
състав намира жалбата за основателна поради следното:
На
първо място действително в обжалваното
определение липсват мотиви, поради които
съдът приема, че принудителното изпълнение трябва да се спре.
Разпоредбата
на чл.415, ал.2 ГПК изисква от съда да постанови задължително спиране на
допуснатото незабавно изпълнение в случаите по чл.415, ал.1, т.2 ГПК - когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК
и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението. В настоящия случай това
основание за спиране на изпълнението не е налице, тъй като от писмените
доказателства по делото се установява, че заповедта за изпълнение е връчена
лично на всеки от тримата длъжници.
Не са налице и основанията по чл.420 ГПК. В ал.1 е посочено, че възражението
срещу заповедта не спира изпълнението в случаите по чл.417, т.1-9 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180
и чл.181 от ЗЗД. По настоящото дело липсват каквито и да било доказателства за
представено надлежно обезпечение, поради
което това основание за спиране не е налице. Съгласно ал.2 , съдът
постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечение по ал.1, когато от длъжника
е направено изрично искане за това, подкрепено със съответните писмени
доказателства, посочени в чл.420, ал.2, т.1-3 ГПК. От доказателствата по
делото се установява, че възраженията и на тримата длъжници са бланкетни, като
в тях е посочено, че оспорват вземането
по изпълнителния лист. Липсват изрични искания от длъжниците за спиране на
допуснатото незабавно изпълнение, както и от тях не са представени никакви
писмени доказателства посочени в чл.420, ал.2, т.1- 3 ГПК. Поради което и това основание за спиране на изпълнението
не е налице.
С оглед на установеното определението в тази част е
незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№260071 от 22.10.2020г. по ч.гр.д. № 592/2020г. по описа на PC Нова Загора В ЧАСТТА, с която е спряно принудителното изпълнение по
изп.д.№20209150402024 по описа на ЧСИ Г.Г., с per.№915 в КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд Сливен, по отношение на длъжниците Е.К.И. ЕГН **********,
Н.К.И. ЕГН ********** и ЕТ „Е. ТРАНС - Е.И.“ с ЕИК *******.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: