РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Габрово, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234200600249 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от адв. Д. Д. от АК – Габрово, в качеството на договорен защитник на
подсъдимата Х. Х. от гр. Габрово, срещу присъда № 51 от 21.07.2023 г. по НОХД №
319/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда подсъдимата Х. Г. Х. е призната за виновна в това, че
на 21.09.2022 г., в гр. Габрово, от апартамент № **, находящ се на улица „***", при
условията на продължавано престъпление на три пъти отнела чужди движими вещи –
пари, съответно сумите 1000 лева, 500 лева и 1100 лева, или общо 2 600 лева, от
владението на собственика С. В. Д. от гр. Габрово, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои и с това е осъществила престъпление, поради което и на
основание чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е осъдена на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимата Х. Г. Х. е осъдена да заплати на С. В. Д. от
1
гр. Габрово, ул. *** сума в размер на 2 600 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно със
законната лихва от 21.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
С присъдата подсъдимата Х. Г. Х. е осъдена да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 104 лева в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС - Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Със същата присъда подсъдимата Х. Г. Х. е осъдена да заплати на С. В. Д.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Във въззивната жалба се заявява, че присъдата е неправилна и необоснована.
Излага се, че основание за осъдителна присъда може да се черпи ако се кредитират
изцяло обясненията на подсъдимата от досъдебното производство, които били
прочетени по съответния процесуален ред. Твърди се обаче, че подробните обяснения
на Х., дадени в съдебното производство, оборват обвинението, а противоречията
между тях и показанията на пострадалия не могат да се изяснят и преодолеят чрез
събраните по делото единствено гласни доказателства. Не ставало ясно от
доказателствата по делото как подсъдимата е успяла на инкриминираната дата три
пъти за деня да влезе в апартамента на пострадалия и да отнеме три различни суми при
положение, че тя няма ключ за жилището. Поставя се под съмнение достоверността на
показанията на пострадалия, тъй като според данните по делото същият бил осъждан.
Изтъква се противоречие между обясненията на подсъдимата от досъдебното
производство и показанията на пострадалия относно вида на отнетите банкноти, като
се посочва, че според Х. последният, трети път, била взела 500 лева в купюри по 20 и
по 10 лева, а в показанията си С. Д. твърдял, че отнетата му сума била само в банкноти
по 50 и по 100 лева. В жалбата се застъпва позицията, че от доказателствената
съвкупност следва да се изключат показанията на свидетеля Х.И. относно
извънпроцесуалните признания на подсъдимата. Прави се искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата Х. Х. да бъде
оправдана.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв. Д. и от подсъдимата Х.. По
съществото на делото защитникът се придържа към съображенията, изложени в
жалбата. Подсъдимата декларира съгласие с позицията на своя защитник, а в
последната си дума прави искане за отмяна на присъдата, тъй като счита, че не е
извършила престъпление и не е виновна.
Пред настоящия състав прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово
оспорва жалбата. По съществото на делото излага аргументирано становище, според
което присъдата следва да се потвърди.
Гражданският ищец и частен обвинител С. В. Д., редовно призован, не се явява
2
в заседанието пред въззивния съд. Не се явява и повереникът му – редовно призован.
Въззивният съд разгледа доводите от жалбата, обсъди становищата на страните
в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 314
от НПК, като приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал относимите към предмета на делото доказателства,
като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на
подсъдимата Х. Х., включително обясненията й дадени пред съдия в досъдебната фаза
на процеса, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279 от НПК,
показанията на свидетеля С. Д., както и писмените доказателства. След собствен
комплексен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на доказателствата, като без да я променя съществено по
всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимата Х. Г. Х. е родена на ***г. в гр. **. .
Подсъдимата Х. живеела на ул. *** в гр. Габрово. През 2022 г. същата не била
трудово ангажирана и нямала пос. доходи.
Пострадалият С. Д. живеел в съседство с подсъдимата - на ул. *** в гр.
Габрово. От години същият обитавал сам апартамента си на посочения адрес. Имал
проблеми с едната ръка, които му създавали затруднения в извършването на
ежедневните обичайни домакински дейности.
Свидетелят Д. и Х. Х. се познавали по съседски от няколко години, като през
2022 г. станали по-близки. Подсъдимата започнала често през деня да посещавала дома
на пострадалия, като му правела компания и му помагала при извършването на
домакински дейности. Не разполагала с ключ за жилището на свидетеля Д. и винаги
пребивавала в апартамента само в негово присъствие. Тъй като била безработна и
споделяла с пострадалия за финансовите си затруднения, той няколкократно й помагал
с парични средства.
Свидетелят Д. спестявал пари за операция на очите си. Бил събрал сумата от
6 000 лева, които държал в плик, скрит зад радиатора под прозореца в хола.
Подсъдимата Х. знаела, че свидетелят Д. има спестени пари, като на 18.09.2022
г. видяла, че ги поставя в плик зад радиатора, под прозореца в хола. Не знаела каква е
цялата сума. Тъй като имала парични заеми и други текущи задължения, които
3
трябвало да погасява, тя поискала от Д. парична сума, която той й отказал.
На 21.09.2022 г. подсъдимата отишла в дома на пострадалия и използвайки
неговото отсъствие от стаята, извадила плика с парите, намиращ се зад радиатора и
взела сумата от 1 000 лева в банкноти с номинал от по 50 лева. След това поставила
обратно плика с останалите пари на мястото му зад радиатора, а в последствие с
взетата сума заплатила задълженията си към ВиК. След това пак отишла в дома на Д.,
където отново използвайки отсъствието му от стаята, извадила плика с парите и взела
сумата от 500 лева, за да заплати друго свое задължение. След като погасила
задължението си, подсъдимата отново отишла в дома на пострадалия и по познатия
вече начин, възползвайки се от моментното му отсъствие, взела от плика още 1 100
лева. И трите пъти, в които подсъдимата вземала от парите поставени в плика,
използвала отсъствието на С. Д. от стаята, като първият път той бил отишъл до
магазина, вторият път бил в другата стая, а третия път бил в банята.
Поведението на подсъдимата усъмнило свидетеля Д.. Изпращането му до
магазина за покупки, поръчани от подсъдимата и след това внезапното й тръгване му се
сторило подозрително. Проверил плика с парите и установил липсата на 2 600 лева от
общата сума от 6 000 лева.
На 22.09.2022 г. пострадалият се свързал по телефона с подсъдимата и й казал,
че е разбрал, че е взела парите. Поискал от нея да му ги върне обяснявайки й, че тези
пари му трябват за операция. Х. отрекла да е вземала парите. След като станало ясно,
че подсъдимата няма да му върне парите, свидетелят Д. отишъл в РУ -Габрово и
съобщил за извършената кражба. Приел го свидетелят Х.И., пред който Д. подробно
разказал за случилото се.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Доказателствената съвкупност е анализирана по начин, даващ отговор на възраженията
на защитата, основно свързани с авторството на деянието в лицето на Х. Х..
Прегледът на материалите по делото сочи, че подсъдимата Х. е дала обяснения
в хода на съдебното следствие, в които е отрекла извършването на деянията и
същевременно е изложила своята позиция, която най-общо се свежда до твърдението,
че не е отнела процесната сума от 2 600 лева, а парите й е била дадена от пострадалия в
изпълнение на постигната между тях устна уговорка да му помага в домакинството
срещу месечно заплащане. Законосъобразно и на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК,
след като е констатирал съществени противоречия, съставът на районния съд е
приобщил съм доказателствената съвкупност чрез тяхното прочитане обясненията,
4
които подсъдимата е депозирала при разпита си пред съдия в досъдебната фаза на
процеса. Правилно контролираният съд е напомнил, че обясненията на подсъдимото
лица са както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага
внимателния им прочит.
В мотивите към присъдата съдът е изпълнил задължението си, като
изключително подробно е анализирал и съпоставил обясненията на подсъдимата от
двете фази на процеса както помежду им, така и с показанията на свидетеля Д..
Съображенията на районния съд, за да кредитира с доверие обясненията на Х. от
досъдебното производство при обосноваване на изводите си за броя на деянията,
начина на извършването им и авторството напълно се споделят от въззивния съд.
Преди всичко не е опорочена процедурата по провеждане на разпита пред съдия,
поради което тези обяснения са годен източник на информация. Настоящият състав
изцяло се съгласява с мотивите, с които районният съд е отговорил на твърденията на
подсъдимото лице за нарушено право на защита и за оказано давление от страна на
разследващия полицай при провеждането на разпита. В съдържателен план правилно е
прието, че обсъжданите обяснения на Х. са подробни, подредени, логични и
разкриващи датата, начина на извършване и броя на деянията, последователността на
отнемането на паричните суми, техните размери, като същевременно се сочат и
мотивите за извършване на деянията, които са строго лични и няма как да бъдат
известни на друго лице. Тези обяснения кореспондират на показанията на свидетеля С.
Д., от които се установяват обстоятелствата, свързани със запознанството му с
подсъдимата, продължителността и характера на отношенията им, посещенията на Х. в
апартамента му; мястото, на което същият съхранявал спестяванията си, общият
размер на сумата и размерът на отнетата такава.
Правилно районният съд е оценил като защитна версия, която е опровергана от
останалите доказателства, твърденията на подсъдимата, изложени в обясненията й от
съдебното производство, с които отрича извършването на деянията. Тук следва да се
посочи, че страните, включително подсъдимата, не спорят, че собствена на свидетеля
Д. сума пари и то в размер на 2600 лева е преминала във фактическо владение на Х..
Спорът е по какъв начин парите са попаднали в подсъдимата. В тази връзка и както
правилно е приел контролираният съд, прави впечатление, че едва в хода на съдебното
производство Х. противопоставя твърдения за устна уговорка с пострадалия да й плаща
ежемесечно за това, че му прави компания и му помага в домакинството. За такива
устни уговорки обаче тя дори не е намекнала в обясненията си от предходната
процесуална фаза – напротив, при разпита си пред съдия е направила самопризнания за
времето, мястото и начина, по който без съгласието на пострадалия е отнела част от
спестяванията му. В показанията си свидетелят Д. също не споменава за негови
задължения към подсъдимата. В чисто съдържателен план районният съд правилно е
констатирал и наличието на непоследователност и съществено противоречие в
5
защитната позиция на Х., тъй като пред съда тя твърди, че й било платено за месец юни
и август, след това заявява, че й се дължат пари за месеците юли, август и септември;
посочва, че 2 600 лева й се дължат според постигнатата устна уговорка, но на практика
не може да обясни как и въз основа на какви месечни плащания се формира общата
сума.
Неоснователно е възражението на защитата за наличие на съмнения в
достоверността на показанията на свидетеля Д. поради това, че същият бил осъждан.
По делото не са налице обективни данни за съдимостта на пострадалия. Независимо от
това, обаче, обстоятелството, че едно лице е осъждано само по себе си не води до
дискредитиране на показанията му, а в случая не се навеждат други доводи, които да
водят до извод за недостоверност на изнесената от пострадалия информация.
Съобщеното от свидетеля по основните моменти от предмета на доказване изцяло
кореспондира на обясненията на подсъдимата от досъдебното производство.
Разминаванията между пострадалия и подсъдимата относно купюрите на банкнотите
съдът оценява като несъществено, при положение, че както предметът на деянията,
така и общият размер на отнетата сума са установени и не се спорят и от подсъдимата.
Що се отнася до възражението за броя на деянията, съдът намира, че първичен
източник на информация се явяват обясненията на подсъдимата, която точно, ясно и
последователно е посочила колко пъти е отнемала от парите на Д. и в какви размери
всеки от трите пъти, както и че това се е случило в рамките на един ден.
Основателно е възражението на защитата, че от доказателствената съвкупност
следва да се изключат показанията на свидетеля Х.И. относно извънпроцесуалните
признания на подсъдимата. Последователно е принципното разбиране, установено в
трайната практика на ВКС, че показанията на полицейски служители, които
пресъздават информация, съобщена им в хода на проведена беседа със задържано лице
са процесуално недопустими, тъй като чрез тях се заобикаля законовия регламент за
събиране на обяснения на подсъдим. В конкретния случай обаче, независимо, че
районният съд не се е съобразил с това разбиране, той не е опорочил процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, тъй като показанията на свидетеля И. не са
единствения източник на информация, въз основа на който се установяват деянията и
техния автор в лицето на подсъдимата Х..
При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата Х. Х. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществила състава на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна е установено, че тя е прекъснала
фактическата власт на владелеца върху парите, предмет на престъплението, като е
установила своя фактическа власт. Отнемането е извършено с три отделни деяния,
които са обективно и субективно свързани. Подсъдимата не е имала съгласие за
6
отнемане на парите и с действията си е демонстрирала намерението си да ги присвои.
От субективна страна е реализиран пряк умисъл, като Х. е съзнавала
общественоопасния характер на деянията, предвиждала е настъпването на
общественоопасните им последици и е искал настъпването им.
За престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
до осем години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимата Х. наказание от една година лишаване от свобода.
Правилно районният съд е отчел, че обществената опасност на престъплението
е завишена, което се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпни
прояви. Резонно е прието, че поради чистото съдебно минало на подсъдимото лице
предвид настъпилата реабилитация, не е завишена личната му обществена опасност.
Правилно за отегчаващо обстоятелство е прието сравнително високата стойност на
открадната сума пари. Тук следва да се отчете и наличието на продължавана престъпна
дейност, осъществена чрез три отделни деяния. Не без значение, както е отбелязал и
районният съд, е и, че подсъдимата се е възползвала от изградените отношения на
доверие с пострадалия, което обаче не я е възпряло да отнеме част от спестените от
него пари за операция. Въззивният съд отчита като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимата Х., както и направените от нея самопризнания в
досъдебното производство. Вземайки под внимание степента на обществена опасност
на деянията и на дееца, както и проявените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
въззивният съд счита, че не са налице основания за намаляване на размера на
наложеното на подсъдимата Х. наказание лишаване от свобода. Същото е определено в
размер, доближаващ се до минималния, в съответствие с факторите, очертани в
разпоредбата на чл. 54 от НК. В случая не се обективират многобройни или
изключително смекчаващо обстоятелство, при което така предвиденото наказание
лишаване от свобода да се явява несъразмерно тежко, поради което не е налице
основание за обсъждане на приложението на чл. 55 от НК.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено и на подсъдимата е
определен изпитателен срок от три години. Налице са формалните предпоставки за
ангажиране на института на условното осъждане, като наред с това за поправянето и
превъзпитанието на Х. Х. не е наложително да изтърпи наложеното й наказание
лишаване от свобода.
В гражданско-осъдителната част присъдата на практика не е обжалвана.
Независимо от това съдът следва да посочи, че деянието, предмет на обвинението, от
което пряко и непосредствено са причинени вреди, обуславя основанието за
реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда
подсъдимата е признат за виновна по повдигнатото й обвинение, поради което
7
гражданският иск се явява основателен. По тези съображения правилно и обосновано
Х. Х. е осъдена да заплати на гражданския ищец С. Д. обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 2600 лева, ведно със законната лихва от датата на
вредата - 21.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Х. Х. е
осъдена да заплати на гражданския ищец С. Д. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за дължимата
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 104 лева.
При дължимата проверка на присъдата в нейната цялост съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваната присъда е
обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51 от 21.07.2023 г. по НОХД № 319/2023 г. по
описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8