№ 2287
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110216777 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 519/02.11.2021 г., издадено от инж. Стоян Тошев - директор на Регионална
дирекция по горите (РДГ), гр. София,
на Т. ЛЮБЧ. М., с ЕГН **********,
за това, че на дати 21.07.2021 г. и 22.07.2021 г. Т. ЛЮБЧ. М., в качеството му на
горски стражар при ОП „УОЗГ“ София, не бил изпълнил задълженията си да следи за
спазване на сроковете и правилата за сеч и извоз на дървесина, а именно: допуснал е на дати
21.07.2021 г. и 22.07.2021 г. извозване на дървесина от сечището до временния склад в отдел
648, подотдел „у1“, Общинска горска територия, землище на с. Плана, община Столична,
след изтичане на сроковете по позволително за сеч № 0609692 със срок за сеч и извоз на
дървесина от 28.04.2021 г. до 25.06.2021 г., с което нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т.
3 и чл. 190, ал. 2, т. 2 от Закона за горите (ЗГ). Предвид горното, на основание чл. 257, ал. 1,
т. 1 от ЗГ, му е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Т. ЛЮБЧ. М., който в подадената жалба
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се отрича извършване на вмененото
административно нарушение. Подчертава се, че производството било опорочено при
издаването на АУАН, тъй като липсвали свидетели при извършване или установяване на
нарушението. Имена на такива не били посочени в АУАН, но въпреки това съществували
показания на свидетел в т. 11 от АУАН. В НП било посочено, че жалбоподателят бил
допуснал извозването на дървесина на дати 21-22 юли, което водило до неяснота на коя от
1
двете дати било осъществено нарушението. Оспорват се приложените към преписката
снимки. Претендира се и адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Осъщественият транспорт на дървесина бил доказан от представената разпечатка на
информационната система и движението на автомобила, чрез приложението „Вива Фрийд“.
От разпита на актосъставителя ставало ясно, че имало втори свидетел по акта и това се
виждало от идентичните подписи. Възразява се за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
На първо място, в нарушение на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН, АУАН не е
съставен в присъствието на свидетели при извършване или установяване на нарушението. В
акта липсват посочени по имена свидетели, което се потвърждава и от актосъставителя Ш.,
на когото бе предявен съставения от него АУАН бл. № 003884 от 27.07.2021 г.
Актосъставителят не успя да обясни защо не са описани имена на свидетели. Същевременно,
в долната част на акта е налице саморъчно написан текст в графа 11 “Показания на
свидетеля“, а именно „Гореописаното е вярно“, срещу което е положен подпис. Налице е
отделен подпис в графата за „свидетел“, без данни за лицето, положило подписа. Тоест,
може да се предполага, че е налице пропуск от актосъставителя по вписване името на
свидетеля. Дори да е технически, пропускът по посочване на каквито и да е данни на
свидетели в акта е изключително груб и съществен, доколкото не дава възможност за
проверка дали е спазено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Отделно от това, правото на
защита на самия нарушител е засегнато особено осезаемо, доколкото същият няма никаква
възможност да разбере въз основа на какви свидетелски показания му е вменено
административното нарушение. Липсата на вписани свидетели по акта, при положение, че
не е налице специалната хипотеза на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, опорочава изначално и
необратимо цялото административно-наказателно производство.
На второ място, в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като дата на
осъществяване на нарушението са посочени две дати – „на дати 21.07.2021 г. и 22.07.2021
г.“. Същевременно е наложено едно административно наказание. Ако актосъставителят и
АНО са имали действително предвид едно осъществено административно наказание, то
същите са могли да използват текстовата конструкция „за времето (или в периода) от
21.07.2021 г. до 22.07.2021 г.“, от която недвусмислено да става ясно, че се касае за едно
административно нарушение, осъществено през един по-продължителен период. В случая
обаче се сочат две отделни дати, което предполага извършването на две самостоятелни
административни нарушения и налагането на две административни наказания по правилото
на чл. 18 от ЗАНН. Използваното текстово описание от актосъставителя допълнително
нарушава правото на защита, доколкото жалбоподателят не може да разбере по един ясен и
непротиворечив начин дали му се вменяват едно или две административни наказания,
осъществени на две различни дати.
2
3. Относно приложението на материалния закон.
Всяко едно от горепосочените процесуални нарушения е нарушило по драстичен
начин правото на защита на жалбоподателя, което е достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП. Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на
материалния закон.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение е законосъобразно и
основателно по аргумент на действащата към момента на изготвяне на настоящото решение
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, както и с оглед представените договор за правна
помощ. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, на адв. Теофанов е
заплатен хонорар в размер на 300 лева, което съответства на разпоредбата на чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка на жалбоподателя следва да се изплатят направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платими от РДГ, гр. София.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 519/02.11.2021 г., издадено от инж. Стоян Тошев - директор на
Регионална дирекция по горите (РДГ), гр. София, на Т. ЛЮБЧ. М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, РДГ, гр. София, да заплати на Т.
ЛЮБЧ. М. сумата от 300 (триста) лева за направени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3