№ 12747
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20221110129890 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от М.
М. А., ЕГН **********, лично като пострадало лице, и в качеството й на майка и законен
представител на В. Т. К., ЕГН **********, също като пострадало лице (към момента
навършил 14-година възраст), с искане за налагане на мерки за закрила от домашно насилие
по ЗЗДН срещу Т. К. К., ЕГН **********.
В молбата се твърди, че ответникът е осъществил актове на домашно насилие чрез
отправяне на обиди, натиск, манипулации и внушения спрямо малолетното дете В. Т. К.,
както и извършване на действия на отчуждаване на детето от майката, подробно описани по
време и начин в молбата за защита. Претендират се разноски.
Ответникът взима становище по молбата, като оспорва изложеното в молбата за
защита да представлява акт на домашно насилие. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Не се спори по делото, че ответникът и молителите попадат сред кръга от лица,
посочени в чл. 3 ЗЗДН.
С Решение № 13976 от 02.09.2016 г. по гр.д. № 78129/2015 г. на СРС, 139 състав, влязло
в сила на 11.10.2016 г. бракът между М. М. А. и Т. К. К. е прекратен, като родителските
права спрямо детето В. Т. К. са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е
определен режим на лични отношения с детето.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните обстоятелствата, че съобщенията, описани в сезиращата молба и
уточнителните молби от 07.06.2022 г. и 17.06.2022 г. са изпращани от страна на ответника Т.
1
К. на телефона на молителката и месинджъра на детето (л. 359, II том от делото).
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.
Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелствата, посочени в молбата за защита и
уточнителните такива, не съдържат въобще признаци на акт, респ. актове на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Съгласно цитираната разпоредба домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята всяко домашно насилие, извършено
в негово присъствие. Следва да се отбележи, че манипулирането, настройването на детето
против другия родител, изобщо – възпитаването му по начин, вреден за неговото нормално и
физическо, умствено, нравствено и социално развитие, е основание за промяна мерките на
упражняване на родителските права (арг. от чл. 59, ал.9 СК), а не за защита по ЗЗДН.
В случая са налице силно влошени и конфликти отношения между родителите на
непълнолетното дете В., което се установява, освен от изложеното от самата молителка М.
А. в молбите си до съда и становището на ответника, но и от постъпилите по делото
социални доклади на компетентната ДСП, писмо от ИСДП, множеството сигнали,
образувани преписки между страните и съдебни производства по реда на ЗЗДН, поради
което и спорове относно мерките за упражняване на родителските права, не може да се
квалифицира като домашно насилие. В този смисъл е и заключението на вещото лице по
изготвената по делото СПЕ, което съдът кредитира като обективно и дадено от компетентно
за това лице. Според вещото лице комуникацията между родителите е силно нарушена.
Констатира се наличие на характерови, ценностни и поведенчески различия между
родителите. И двамата са натрупали голям негативизъм един към друг, изгубили са доверие
един към друг и всеки един от двамата не зачита фигурата на другия. Родителският
капацитет и при двамата е ограничен. Може да се отбележи, че във възпитанието майката
набляга на по-строги и стриктни възпитателни мерки спрямо детето, а бащата е по-
либерален във възпитанието и предпочита детето да има повече свободно време и да не бъде
притискан да прави различни неща.
Вследствие на нарушената комуникация, липсата на доверие и изградената мнителност
и подозрителност към ответната страна детето става част от процесите на
неразбирателството между родителите, като крайна проява остава изборът да живее при
баща си и напълно отхвърля майка си. По отношение на детето се отчита засилване на
тревожността и покачване на напрежението при теми свързани с майката, както и силна
емоционална промяна при детето, когато контактува с нея. По време на съвместната среща,
проведена между В. и г-жа А., при него се наблюдава психо-емоционална възбуда, става
напрегнат, много пунктуален и високоизискващ към майка си. Диалогът между двамата
протича трудно, като и двамата нямат достатъчно толерантност един към друг и се
прекъсват. Майката се опитва да предложи на детето да контактуват и да се виждат, но то
категорично отказва. Разговарят за нейното отношение към него и високите й очаквания
относно оценките на В.. Като основна причина за нежеланието на детето да се среща с майка
си е, че тя е „злобна“, не зачита мнението му, не го уважава, за нея са важни само оценките,
ограничава му свободата и е откраднала телефона му. Детето не изпитва угризения за
отхвърлящото и нападателно отношение, което проявява към майка си. При В. се наблюдава
силна отчужденост и дистанцираност от фигурата на майката. При детето не се констатира
наличие на авторитети, той не признава нито авторитета на майка си, нито авторитета на
баща си. В. е оформил самостоятелна форма на родителстване спрямо себе си, превърнал се
е в родител на себе си, поради загуба на доверие към родителите си. При детето се
констатират рискови форми на поведение, изразяващи ce в саморазрушително поведение и
агресивни прояви към връстници. В. трудно спазва правила и норми, говора е жаргонен.
Травматизмът при В. е с давност от раздялата между родителите му. Детето не изпитва страх
2
от родителите си, което е развитие на зародилото се неуважение към тях, следствие от
отношението към детето им (самия той). Бягството от дома и особено от майката са
предпоставка за оттегляне на либидния интерес и пренасочване на житейския интерес към
деструктивното. В този смисъл, така изграденият към момента индивид крие потенциал да
развие възпитаното у себе си неуважение спрямо родителите си към неуважение към
обществото като цяло със съпътстващо го разрушително поведение.
Според вещото лице при В. се отчита втора фаза на СРО. Първоначално детето е било
лоялно към майка си, но тогава родителите са се компрометирали напълно и детето е
загубило доверие в тях. To отмъщава на родителите и е преминало във фаза, че е станал
родител сам на себе си. Детето в момента е предпочело образа на бащата, като по-значима
фигура, по-емоционално близка до него и е избрал съвместно съжителство с него. Това се
съчетава с пълното отхвърляне на образа на майката и игнориране на нейния принос в
отглеждането му. Детето е съхранило слаби и нищожни положителни емоции и
преживявания с майка си и към момента я отхвърля. Независимо от това, детето не признава
авторитета на баща си и не му се подчинява безусловно. Напротив — В. проявява
скитничество, бягство от дома, педагогическа занемареност, нарушения във
взаимоотношенията между деца и възрастни, склонност към саморазрушителни форми на
поведение, които го поставят в риск. В тази връзка бащата няма ефективни стратегии за
справяне с това поведение на детето и не може да осъществи активен контрол. До това
състояние се е стигнало, защото детето е било подложено на отчуждителни стратегии и от
двамата родители, по-изразени от страна на майката - В. се е чувствал ограничен и
психически насилван. Към момента родителите не разполагат с възможности и нужния
авторитет, за да предпазят детето от развитие на по-сериозни проблеми и психиатрични
състояния. Това се допълва и от липсата на единство във възпитателните им стратегии,
отсъствие на конструктивен диалог помежду им и липса на съгласуваност между целите им
и очакванията на детето (л. 399-л.438 II том от делото).
С оглед горното, съдът счита, че ЗЗДН няма за цел да реализира изпълнението на
съдебни актове по отношение на мерките за упражняване на родителските права, респ. за
осъществяване режим на виждане на родител с дете. В случая има влязъл в сила съдебен
акт, като същият подлежи на принудително изпълнение. Ако молителката М. А. твърди да й
се препятства по някакъв начин правото да упражнява родителските права, то същата
разполага със защита по предвидения в закона начин за изпълнението на съдебни актове по
реда на изпълнителното производство, а не чрез сезиране на съда по реда на производството
по ЗЗДН.
Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а
не разрешаването на спорове между родителите за родителски права и/или за режим на
лични отношения между децата и родителите – за това разрешаване законодателят е
предвидил друг ред (в този смисъл са Решение № 630 от 17.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
7150/2021 г., I възз. бр. състав; Решение № 266421 от 4.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
4409/2021 г. I възз.бр. състав; Решение № 4006 от 2.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
5874/2019 г., II възз.бр. състав; Решение № 2717 от 5.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
16759/2015 г., I възз.бр. състав и много други).
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Съдът счита, че и двамата родители следва да обединят усилия за да запазят
емоционалното и психическо здраве на детето си, като посещават за това психолог, който да
им съдейства да възстановят нормалното общуване помежду си. Само така те ще бъдат
полезни на детето си и ще могат да му осигурят спокойна и стабилна среда от каквато се
нуждае. И само така ще могат да върнат доверието на детето си.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни. С оглед изхода на делото и
3
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, право на разноски има ответника, но доколкото по делото
не са ангажирани доказателства за сторени такива, като липсва и списък по чл. 80 ГПК,
такива не му се следват.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като молителят В. К. е освободен от
внасяне на такава (арг. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).
-ри
Така мотивиран, Софийският районен съд, 92 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. А., ЕГН **********, и В. Т. К., ЕГН
**********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Т. К. К., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника
да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд,
сумата в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4