МОТИВИ НОХД 329/2020г. на СсОС
Против
подсъдимия С.Г.Г. е предявено обвинение по чл.255, ал.1, т.1, вр.с чл.26 от НК
за това, че през периода 01.04.2015 г. - 01.04.2016 г. в гр. Силистра, в
качеството си на управител на „С. МАКС” ЕООД с ЕИК 11675754, в условията на
продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери, общо в размер на 11 000,00 лв. /единадесет хиляди
лева/, като не е подал годишни данъчни декларации по реда на чл. 92 от Закон за
корпоративното подоходно облагане за дейността на „С. МАКС” ЕООД за финансовите
2014 година (корпоративен данък в размер на 1 600 лева) и 2015 година
(корпоративен данък в размер на 9 400 лв.).
В
съдебно заседание подсъдимия лично в процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК
изразява желание, съдебното производство да протече по реда на Глава двадесет и
седма от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК. В тази връзка и на основание чл.372, ал.2 НПК съдът назначи защитник на
подсъдимия, в лицето на адв.Христов.
Предвид
приетия ред за разглеждане на съдебното производство, подс.Г. признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като лично и
чрез защитата си изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. С оглед на това, съдът с определение по реда на чл.372, ал.4 НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия
самопризнания, без да се събират доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на държавното обвинение поддържа предявеното обвинение и излага съображения за
обективна и субективна съставомерност и доказаност на деянието, като пледира за
постановяване на осъдителна присъда, и налагане на наказание лишаване от
свобода към средния размер от предвидения за конкретното престъпление, при приложението
на чл. 58а от НК, като същото да бъде отложено за изтърпяване на осн. чл. 66,
ал.1 от НК. Наказанието глоба – също да е към средния размер.
Защитникът
на подсъдимия подчертава, че подсъдимия признава фактите и обстоятелствата по
делото и с оглед процесуалното му поведение, условното осъждане би изпълнило
целите на наказанието. Пледира за справедлив съдебен акт.
Подс.Г.
изразява съжаление за извършеното и изтъква, че не разполага с финансова
възможност за да плати задълженията си. В последната си дума, подс. Г. моли да
не му се налага ефективна присъда.
Съдът,
след като се съобрази становището на обвинението, на подсъдимия и защитата му,
прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт и като се позова
на самопризнанията и на доказателствата събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят, прие за установена следната фактическа обстановка:
Търговското
дружество „Булмакс НМ“ ООД с ЕИК ********* е регистрирано на 27.12.2006 г. със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Тулча” № 6, Вх.9, ет.2, със
собственици на капитала Николай Алексиев Димов и Максим Алексиев Димов, двамата
от гр. Русе. Управител на дружеството е бил Николай Алексиев Димов, а основния
предмет на дейност на фирмата е търговия на едро с месо и месни продукти.
На
01.07.2014 г. в търговския регистър е вписана промяна в собствеността на
дружеството и нов управител, като едноличен собственик и управител става подсъдимия
С.Г.Г., ЕГН ********** ***. Наименованието на фирмата е променено в „Булмакс НМ
- 2014“ ЕООД, както и седалището и адреса на управление в гр. София, ж. к.
„Зона - Б-18“, бл.Б, Вх.1, ет.9, ап.24.
На
19.11.2014 г. наименованието отново е променено на „С. МАКС“ ЕООД, както и
седалището и адреса на управление в гр. Силистра, ул. „Гено Чолаков“ №1.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 17.01.2007 г. и дерегистрирано
по реда на чл. 176 от ЗДДС на 10.03.2015 г.
В
хода на разследването е извършена проверка на адреса, посочен в гр. Силистра,
като се установява, че дружеството няма офис, помещение или обект в сградата.
От справка в Търговския регистър е видно, че обвиняемият С.Г.Г. има участие,
като собственик или управител в още 72 търговски дружества.
В
хода на разследването, на 23.09.2020 г. отново е променено седалището на
фирмата в с. Драганово, ул. „Янтра“ 58, общ. Горна Оряховица, обл. Велико
Търново, където живее подсъдимия.
В
подадено уведомление на директор на ТД на НАП Варна до органите на
прокуратурата е посочено, че при извършена данъчна проверка за установяване на
факти и обстоятелства на фирма „С. МАКС“ ЕООД (предишно наименование „Булмакс
НМ“ ООД) - ЕИК *********, с управител С.Г.Г. е установено, че за периода от
01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. в гр. Силистра е избегнато установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като от представляващия не са подадени декларации по
чл. 92 от ЗКПО за данъчните 2014 г. и 2015 г.
В
този период търговското дружество е осъществявало дейност и е имало редица
извършени продажби, като за 2014 г. те са на стойност 336 755,70 лв. и ДДС - 67
149,27 лв., а за 2015 г. на стойност 93 463,72 лв. и ДДС от 18 692,73 лв.
До
м. юли 2014 г. дейността на дружеството е била търговия с месо и месни
продукти, а след като собственик и управител е станал С.Г.Г. дружеството
извършва строително-ремонтни дейности и доставки на стоки. В периода от м. юли
2014 г. до м. март 2015 г. дружеството е извършвало продажби към следните фирми
- Община Созопол, Общински младежки дом Русе, „СОНЕВ И СИНОВЕ“ ООД, ЕТ „Кукери
- Русе - Цецко Колев“, „Търговска банка Д“ АД, „ЕЛ РЕМО“ ЕООД, „ШУЛЦ - 79“ ООД
и „ИНТЕРСТРОЙ - 2013“ ЕООД.
За
посочения период дружеството е извършвало покупки от фирмите - „ДЖИ ЕМ - ПРОЕКТ
БИЛДИНГ“ ЕООД (от 11.02.2014 г. собственик и управител е С.Г.Г.),
„Информационно обслужване“ АД, „Девиал“ ЕООД и „РЕМО-ГРУП“ ЕООД.
Това
се установява от записванията в дневниците за покупки и за продажби и
подадените данъчни декларации по ЗДДС.
В
хода на разследването са били извършени разпити на доставчиците и клиентите на
„С. МАКС“ ЕООД след м. юли 2014 г. част от клиентите посочват, че реално има
извършени сделки, издавани са фактури и е заплащано по фактурите по банков път.
От
събраните доказателства се установява, че част от оперативната дейност е
извършвана от св. Венцислав Станчев Петров, който е разполагал фактически с
представителна власт да сключва търговски сделки.
От
община Созопол са предоставили отговор за извършване на аварийно
възстановителни работи от 13.01.2015 г.; оферта от „С. МАКС“ ЕООД; договор №
8-33/14.01.2015 г. между Община Созопол и „С. МАКС“ ЕООД, като посочват, че
договора е сключен и подписан от управителя С.Г.; фактури №**********/14.01.2015 г. и
№**********/29.01.2015 г. издадени от „С. МАКС“ ЕООД; платежни нареждания и
протокол обр. 19 от 29.01.2015 г. Фактурите са платени по банков път, като в
тях е посочена банкова сметка ***. В хода на разследването е установено, че
тази банкова сметка *** С.Г.Г..
Видно
от приложените по делото банкови документи е видно, че „С. МАКС“ ЕООД има
преведени суми от Община Созопол съгласно Договор за възлагане на
строително-монтажни работи с № 8-458/12.08.2014г. Посоченият договор и
придружаващите го документи, както и фактури за плащане са били приобщени но
делото в оригинал (24-35стр, папка №2) и е била изготвена графическа
експертиза, която да докаже авторството на подписа положен под името „С.Г.“.
Видно
от представеното заключение на графическата експертиза, подписа в Договор за
възлагане на строително-монтажни работи с № 8- 45 8/12.08.2014г “Изпълнител“ е
изпълнен от В П. Същото това лице В П е изпълнил и подписите в графа“ Съставил“
в Оферта на обект: Текущ ремонт покрив кухненски блок при Детска градина с.
Равна гора към Договор за възлагане на строително-монтажни работи с №
8-458/12.08.2014 г. За заплащане по Договор за възлагане на строително-монтажни
работи с № 8-458/12.08.2014г., са били издадени две фактури: фактура №
**********/12.08.2014 г. за сумата от 28 799,87 лв. и фактура № **********/22.08.2014
г. за сумата от 43 199,80 лв. Подписът положен в фактура №
**********/22.08.2014 г. за сумата от 43 199,80 лв. е изпълнен от Венцислав
Петров.
По
делото са установени също така и издавани фактури на „Общински младежки дом“
гр. Русе, които са подписани от св. В С П като представител на дружеството „С.
МАКС“ ЕООД.
От
справка в Информационната система на „Регистъра на банковите сметки и сейфове“
се установява, че фирма „С. МАКС“ ЕООД има разплащателна сметка в „Търговска
банка Д“ АД открита на 11.08.2014 г„ като по нея няма упълномощени лица, а С.Г.Г.
е единствения който може да се разпорежда с паричните средства по нея.
Приложени
са извлечения от движението по банковата сметка на „С. МАКС“ ЕООД с IBAN *** „Търговска банка Д“ АД за периода от
11.08.2014 г. до настоящият момент и копия от клиентското досие на фирмата. По
банковата сметка на 18.08.2014 г. е постъпила сумата от 28 799,87 лв. от Община
Созопол с основание - плащане по договор и фактура. Същият ден сумата от 28 500
лв. е изтеглена от подсъдимия на каса в офис на банката.
На
26.08.2014 г. е постъпила сумата от 43 199,80 лв. от Община Созопол с основание
- плащане по договор. Същият ден сумата от 43 000 лв. е изтеглена от подсъдимия
на каса в офис на банката.
На
29.08.2014 г. е постъпила сумата от 1800 лв. от Общински младежки дом -Русе,
като на 01.09.2014 г. сумата от 1800 лв. е изтеглена на каса в офис на банката.
На 09.09.2014 г. е постъпила сумата от 5306 лв. от „Агро - инз“ ЕООД с
основание фактура, като сумата е върната обратно още същият ден, поради
неосъществена сделка.
Като
физическо лице подс. С.Г.Г. също има банкова сметка *** „Търговска банка Д“ АД
с IBAN ***, където са постъпили паричните средства от втория договор с Община
Созопол.
От
„Търговска банка Д“ са изискани документи доказващи теглене/нареждане на
постъпили суми и е назначена криминалистическа експертиза за установяване
авторството на подписа върху платежни документи. Видно от заключението на
вещото лице подписите положени в изследваните нареждания разписки са изпълнени
от подс. С.Г..
За
установяване на размера на недекларираните обстоятелства и изясняване и
определяне на размера на недекларираните доходи и от там на неплатените данъчни
задължения, в хода на разследването е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Видно
от заключението на вещото лице реализираната печалба от дружеството „С. МАКС“
ЕООД /с предишни наименования „БУЛМАКС НМ“ ООД и „БУЛМАКС НМ-2014“ ЕООД/ за
периода 01.01.2014-31.12.2014 г. е 16 хил. лв. или дължимия данък по ЗКПО е в
размер на 1600,00 лв. Данъчна декларация за тази финансова година не е подавана.
През
2015 г. няма данни едноличното дружество „С. МАКС“ ЕООД да е направило разходи.
Приходите за 2015 г. са формирани от
-
приходи от продажба на услуги в размер на 84 хил.лв.,
-
други приходи в размер на 10 хил.лв.
Реализираната
печалба на дружеството е 94 хил.лв. или дължимия данък по ЗКПО е в размер на 9
400,00 лв. Данъчна декларация за тази финансова година не е подадена.
Общият
размер на дължимия за инкриминирания период данък е в размер на 11000 /
единадесет хиляди лева/.
Съдът
намира, че фактическата обстановка е установена безспорно от събраните и
проверени гласни и писмени доказателства в хода на досъдебното производство.
Доказателствените източници установяват по несъмнен начин фактите очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
При
установените и доказани по безспорен начин данни, настоящият съдебен състав
прие, че правните изводи за извършено престъпление по чл.255, ал.1, т. 1, във
вр. с чл.26 от НК са единствени и необорими.
Подсъдимият
е довършил от обективна и субективна страна престъпния състав на възведеното му
престъпление.
С.Г.Г.
е едноличен собственик на капитала и като единствен управител има качеството на
представляващ търговското дружество „С. МАКС“ ЕООД. Като такъв, има редица
задължения, едно от които е и подаването на данъчни декларации за дейността на
дружеството, съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/.
Съгласно
чл. 92, ал.1 и 2 от този закон годишната данъчна декларация се подава в срок до
31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
От
обективна страна такава декларация не е подадена от подсъдимия Г..
С
оглед на това съдът приема, че подсъдимия Г. е избегнал плащане на данъчни
задължения по ЗКПО за 2014 г. в размер на 1600 лева, а за 2015г. в размер на
9400 лева, което в същността си се явява престъпление. Обект на престъпните посегателства
са обществените отношения, свързани със законосъобразното формиране на
приходната част на бюджета на държавата от постъпленията на данъци. Техен
предмет са неустановените от органите по приходите (по вид и размер) или
неплатените данъчни задължения.
Причините
за извършване на инкриминираните деяния са стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин, корист, незачитане на законите в страната.
По
отношение на субективната деятелност на подсъдимия, съдът приема, че съгласно
ТР № 4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС на Р.България правните норми по чл. 255,
чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от ПК (ДВ, бр. 62/97 г.) не
посочват изрично особено качество на субекта на престъплението. Кръгът на
наказателно отговорните лица, които могат да бъдат техен субект, се определя от
специфичния характер на обективните признаци, предвидени в състава на
престъплението. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК
може да бъде осъществено чрез действие или бездействие. По естеството си те се
отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчно задължените лица във
връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или
съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък. Търговецът и
търговското дружество - юридическо лице, са част от данъчните субекти и данъчно
задължените лица съобразно материалноправните норми на данъчното
законодателство.
Законът
позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват
действията, регулирани от данъчното законодателство (пълномощник, търговски
представител, счетоводител или друго лице). Такова физическо лице също е
възможно да бъде субект на престъплението, когато осъществява фактическото
изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен
закон. Разрешаването на този въпрос зависи от съвкупността на фактическите
обстоятелства по делото.
В
крайна сметка, задължение на ЮЛ и ФЛ е цялата търговска дейност и отчетността
да се извършва в съответствие с действащото законодателство. Наказателна
отговорност носи всяко физическо лице, което е осъществявало търговска дейност
и е бездействало, във връзка с нормативно задължение за подаване на ГДД по ЗКПО,
с цел избягване на плащане на данъчни задължения.
Отделните
деяния на подсъдимия, са извършени в условията на чл.26 НК, тъй като всяко едно
от тях осъществява поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното деяние.
Общият
размер на укрития данък е 11000лв и
представлява особено големи размери по смисъла на разпоредбата на чл.93
т.14 НК.
Горното
налага извода, че подсъдимия в условията на продължавано престъпление е
избегнал установяването на данъчни задължения, като не е подавал задължителните
данъчни декларации по смисъла на чл. 92, ал.2 и 2 от ЗКПО, за периода 2014, 2015г.,
с което обективно е осъществил състав на престъпление по чл.255 ал.1, т.1 и
чл.26 НК.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл - като
форма на вината. Подс. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Умишлено Г. не е подавал необходимите данъчни декларации, като
по този начин е избегнал и облагането с корпоративен данък на собственото си и
управлявано от него Дружество.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс.Г., съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на данни за
други противообществени прояви, направените самопризнания, изразеното
съжаление, процесуалното му поведение, семейното му състояние.
Като
отегчаващо съдът прие липсата на активност за заплащане на данъчното
задължение.
При
относителната тежест на смекчаващите вината обстоятелства, съдът
индивидуализира наказанието на подс.Г. малко над предвидения в закона минимум,
а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид характера на
производството /съкратено съдебно следствие/, при предпоставките на чл.58а,
ал.1 НК, съдът редуцира така определеното наказание с една трета, и определи
същото в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Отчитайки
материалното състояние на подсъдимия, съдът определи и предвиденото кумулативно наказание глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева.
С
оглед реализиране целите на наказанието предвидени в чл.36 НК и след преценка
на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът прие, че спрямо Г. са налице
предпоставките за приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години.
Предвид
изхода на делото подсъдимият е осъден да заплати разноските направени в хода на
ДП.
Така
мотивиран, въз основа на посочените фактически и правни доводи, Силистренски
окръжен съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: