№ 368
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря * Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200628 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на СТ. АНД. СТ. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Т.Н. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-003780/25.10.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 700 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се,
че е изтекла давността за ангажиране на отговорността на водача, както и че са допуснати
нарушения на административните правила. Излагат се подробни доводи в подкрепа на тази
тезата, като изрично се подчертава, че не се претендира разноски в производството.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.
Н. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които развива и допълва.
Моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена преписката, се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 5 - НП е връчено на
1
жалбоподателя на 16.02.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана директно в съда на
18.02.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 15.01.2021 г. в 13:59 часа в гр.Бургас, на път I-6, км. 489+800 в посока от ПВ
„Лукойл“ към кв. Ветрен, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта –
„ARH CAM S1“ с фабр. № 11743D1, разположено на пътния участък (т.нар. „тринога“),
засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 148 км/ч. лек автомобил
„Шавролет Камаро” с рег. № *. На това място от пътя имало въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 90 км/час. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „Снимка № 0092246”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас
– Н.А., който от записания файл, установил, че заснетият автомобил „Шавролет Камаро” с
рег. № * е собственост на * *, както и че скоростта следва да се счита на 143 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „ARH CAM S1“
с фабр. № 11743D1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото Удостоверение (л. 53) и Протокол за проверка (л. 53).
За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на
чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (л. 54).
За констатираното А. пристъпил към съставяне на АУАН, като за целта изпратил до
05 РУ-Бургас по делегация покана до собственика на автомобила * * за попълване на
Декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 41).
На 14.03.2021 г. * * попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 43), в която
декларирал, че на посочената дата автомобилът е бил предоставен на жалбоподателя С.С..
На същата дата - 14.03.2021 г. посоченият С.С. също попълнил декларация по чл. 188
ЗДвП (л. 43), в която потвърдил, че действително той е управлявал автомобила него ден.
На 16.03.2021 г. попълнените декларации били върнати в Сектор „ПП“ (л. 40).
По неясни причини, вместо полицейският служител да пристъпи към съставяне на
АУАН на посочения водач, на 29.07.2021 г. (след изтичане на тримесечния срок, считано от
датата на попълване на декларациите по чл. 188 ЗДвП) контролните органи изпратил до 05
РУ-Бургас по делегация ВТОРА покана, този път директно до С.С. за попълване на
Декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 44). Служителите на 05 РУ-Бургас не успели да намерят С.
за попълване на декларацията, но междувременно на 04.08.2022 г. той сам се явил в Сектор
„ПП“ и попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП и за втори път декларирал, че той е
управлявал автомобила (л. 45).
При това положение и с оглед декларираните обстоятелства на 04.08.2021 г. А.
2
съставил срещу С. АУАН с № 430906, като квалифицирал нарушението като такова по чл.
21, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след
подписването му бил предявен за запознаване и подпис на жалбоподателя. С.С. подписал
акта без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Въз основа на АУАН на 25.10.2021 г. било издадено и процесното НП като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 700 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложените по преписката снимки (запис).
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-
гр.Бургас, която към дата 25.10.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни
3
(Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение №
112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от
29.XII.1983 г. по н. д. № 29/82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното
право. Следователно за давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно.
Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от
откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва
да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в
който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на
едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога
същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният
давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.
Видно от константната съдебна практика /Решение № 80/02.05.2011 г. по КАНД №
59/2011 г. по описа на АдмС-София, Решение № 678/11.04.2011 г. по КАНД № 45/2011 г. по
описа на АдмС-София и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да
установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали
такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на
административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени
публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да
упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с
оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не
и за административнонаказателното право). Затова реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на
овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни
представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален
момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio
/служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили
състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от
правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на
органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е
задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът
да извърши „отказ от компетентност” /„Коментар на АПК”, К. Лазаров, Ем. Къндева, Ал.
4
Еленков, София 2007 г., ЦОА „Кр.Цончев”, стр.170 - стр.181/.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите
на МВР да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към
административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и
задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните
извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на
правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации,
така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно
съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да
предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното
им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на
закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно
установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент
обективни юридически факти.
Изрично в този смисъл е и съвсем актуалната и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА практика на ВАС
– Тълкувателно Решение № 4/29.03.2021 г., което е напълно приложимо и към настоящия
казус и където се приема, че „откриване“ има, когато компетентният орган разполага с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.
„Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и
мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1,
изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват
условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени достатъчно данни за
нарушението и авторството му.
В конкретния случай видно от описаните по-горе факти – най-късно на 14.03.2021 г.
контролните органи са били наясно със самоличността на водача, доколкото на тази дата е
била изпълнена процедурата по чл. 188 ЗДвП (л. 43). Налага се извода, че считано от
14.03.2021 г. в администрацията на МВР-Бургас са постъпили всички данни (документи,
снимки, декларации и т.н.) въз основа на които в последствие актосъставителят е решил, че
има извършено нарушение и кой е неговият автор – т.е. най-късно на 14.03.2021 г. „…
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация…“. Ето защо, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. първо от
ЗАНН, започва да тече на 14.03.2021 г. и последният ден, в който законосъобразно може да
се е състави АУАН, е 14.06.2021 г, а в случая АУАН е съставен на 04.08.2021 г.
Неспазването на този срок представлява съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Очевидно в случая контролните органи са констатирали пропуснатия тримесечен
5
срок и това е наложило да искат от жалбоподателя (дори не от собственика на автомобила)
за втори път да декларира дали той е управлявал МПС, вероятно опитвайки се по този начин
да „новират“ тримесечния срок за съставяне на АУАН. Настоящият състав обаче е на
мнение, че подобно поведение на контролните органи е незаконосъобразно и е явен опит за
заобикаляне на императивните правила на ЗАНН, поради което и няма как да се толерира.
Нищо не е налагало жалбоподателят да попълва за втори път декларация по чл. 188 ЗДвП,
след като вече е бил попълнил аналогична декларация. Такава процедура не е предвидена в
ЗДвП и няма как посредством втората декларация да се удължат давностните срокове.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че в случая към момента на издаване на
АУАН са били изтекли давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, с оглед изхода на правния спор, разноски принципно се дължат в полза на
жалбоподателя, но той изрично е заявил, че не желае присъждането им, поради което и
съдът следва да зачете неговата воля.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003780/25.10.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на СТ. АНД. СТ. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6