№ 3832
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110207239 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СО-ЗУО-П-23-26К- 217/08.04.2024
г., издадено от заместник - кмет на Столична Община, с което за нарушение на чл. 133, ал. 4,
т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 53 вр. чл. 24, ал.1 от
ЗАНН и чл. 157, ал. 4 от ЗУО, на П. Ц. Б., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Недоволна от НП е останала П. Ц. Б., която чрез адв. И. Н., обжалва в срок. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли съдът да
извърши проверка за правилността и законосъобразността на процесния акт, като моли
същото да бъде отменено. Моли за присъждане на разноски и прилага договор с
инкорпорирана разписка за платена сума.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото жалбоподателят не се явява
лично и не се представлява. Упълномощения адв. И. Д. е депозирала молба за отлагане на
съдебното заседание за друга дата.
Въззиваемата страна - заместник кмет на Столична община, редовно призована, не
се явява, представлява се пред съда от юрк. П. К., която в пледоарията си по същество иска
от съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Сочи, че наложеното наказание било в минимален размер по
закон. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за
предвидените възнаграждения.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
На 06.12.2023 г., около 12:15 часа, служителите на столичния инспекторат В. Д.
ХХХ- главен инспектор и П.Б.Д. осъществили проверка в район Младост, ул. „Божан
1
Ангелов“ №1- имот с КК ХХХХХ- складова база на фирма „С.“ ЕАД, зад ХХХХХХХХХ.
Лицето П. Ц. Б. нерегламентирано изгаряла на открито, в двора на складовата база,
отпадъци. При изгарянето се отделял задушлив дим като било задимено околното
пространство и двора на училището. Било установено, че лицето П. Ц. Б. е служител на
„ХХХХ“ ЕООД.
На място бил съставен констативен протокол № КП-23-0035163 от 06.12.2023г., в
който били отразени посочените обстоятелства и били направени предписания към
изпълнителния директор на „С.“ ЕАД.
Освен това, бил съставен и АУАН, с който на жалбоподателя била ангажирана
административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО.
Същия бил връчен лично на лицето, на същата дата срещу подпис. В графата за обяснение и
възражения нарушителя написал, че били запалили огън, за да изсушат ръкавиците по време
на работа.
Въз основа на така издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление с № СО-ЗУО-П-23-26К-217/08.04.2024 г., издадено от ХХХХ – заместник-
кмет на Столична община, с което за нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 53 вр. чл. 24, ал.1 от ЗАНН и чл. 157, ал.
4 от ЗУО, на П. Ц. Б., с ЕГН **********, и с адрес гХХХХХХХХХХХХХХ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
Съдът установи техническа грешка в изписването на една буква от името на
жалбоподателката, но счита, че същото не е елемент от съставомерността на нарушението,
нито съществен елемент от фактическата обстановка, тъй като лицето освен с име е
индивидуализирано с Единен граждански номер, а също така и с адрес по местоживеене,
предвид което счита, че същото не представлява нарушение, което да е от естество да
ограничи правото на защита на санкционираното лице. Установената техническа грешка не
рефлектира върху въпросите, касаещи установеността на извършителя и нарушението и
обстоятелствата при извършването му.
По изложените съображения съдебният състав прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на базата на
събраните по делото доказателствени материали - гласните доказателствени средства -
показанията на свидетеля В. Д. ХХХ и писмените доказателства по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
От показанията на свидетеля Г. се установява безспорно, че лицето П. Б. е
осъществявала нерегламентирано изгаряне на отпадъци на открито, установяват се времето
и мястото на нарушението, както и начинът на неговото осъществяване. Освен това, самият
жалбоподател в АУАН признава тези фактически обстоятелства и те на практика не са
спорни.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен
това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да
анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл.
305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
2
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице - наказаният жалбоподател, в срока за обжалване на
обжалваем акт, поради което разглеждането е допустимо. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Обстоятелството, че на посочените място и време жалбоподателят е горила
нерегламентирано, на непозволено от закона за това място, се доказа безспорно от обективна
страна.
Нормата на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО сочи, че се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.
физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на
нерегламентирано третиране на отпадъци.
Съдът намира, че по делото е доказано, а и не се спори, че жалбоподателката е
осъществявала въпросното изгаряне на отпадъци.
Нарушението е извършено от жалбоподателя и от субективна страна, при пряка
умишлена форма на вината, доколкото е съзнавала задължението че гори отпадъци на
непозволено от закона място, въпреки което не е съобразила поведението си с нормативната
уредба.
Нарушението е формално, поради което настъпването на общественоопасни
последици по дефиниция не се предполага, респективно не се изисква наличието на
съзнание за такива у жалбоподателя.
По размера на наложеното наказание глоба, съдът намери, че същото е правилно
определено като размер, поради факта, че то е в минималния предвиден в закона размер от
2000 лева.
Същевременно, съдът счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в процесния случай,
защото обществената опасност на деянието е типичната за вида, а процесното нарушение
засяга обществените отношения с типичния за този вид нарушения интензитет. Ето защо, не
може да се счете, че процесното нарушение е маловажен случай и не е оправдано
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения и след като съдът не откри основания за отмяна или
изменение на оспорения наказателен акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, същият следва да се
потвърди.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
вр. ал. 4 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, искането
следва да бъде уважено в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
3
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 80,00 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал.
1 и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № СО-ЗУО-П-23-26К-217/08.04.2024 г., издадено
от заместник - кмет на Столична Община, с което за нарушение на чл. 133, ал.
4, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 53 вр.
чл. 24, ал.1 от ЗАНН и чл. 157, ал. 4 от ЗУО, на П. Ц. Б., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. Ц. Б., с ЕГН ********** да заплати на Столична община
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София - град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4