Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 3979 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, чрез адв. В. Н., срещу
Б.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени специални положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, за постановяване на съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на
1561.45 лева, формирана както следва: 1./
11.95 лева – неплатена абонаментни такси за отчетен период от 01.03.2017
г. до 31.05.2017 г. по договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +***; 2./ 193.24 лева – незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги на основание допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** (+***) за отчетен период
от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г.; 3./
216.45 лева – лизингови вноски за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017
г. по договор за лизинг с предпочетен номер +*** (+***), с който ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка *, за която обща сума от 216.45 лева са
издадени фактура № ********** от 01.04.2017 г. – 56.99 лева, фактура № **********
от 01.05.2017 г. – 56.99 лева, фактура № ********** от 01.06.2017 г. – 56.99
лева и фактура № ********** от 01.07.2017 г. – 45.48 лева; 4./ 1139.80 лева – сбор от 19 лизингови вноски, начислени
накуп поради неплащане на предходните и една лизингова вноска съгласно чл. 1,
ал. 3 от договора за лизинг, за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., , за
която е издадена фактура № ********** от 01.08.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 03.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за която обща сума е издадена Заповед за
изпълнение № 907/04.10.2019г., по ч. гр. д. № 1421 по описа за 2019 г. на
РС-Провадия.
Твърди се в исковата молба и уточняващите
молби, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес
да предяви установителните искове. Сочи се, че между страните на 08.07.2016 г.
е сключен договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24
месеца по програма „Telenor Home 3.99” и стандартен месечен абонамент в размер на 3.99
лева, а на 11.03.2017 г. – допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по програма „Нонстоп 60.99
промо 40.99“, със стандартен месечен абонамент в размер на 60.99 лева и с
промоционален месечен абонамент в размер на 40.99 лева. Твърди се, че на същата
дата – 11.03.2017 г. между същите страни е сключен и договор за лизинг, с който
ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползуване мобилно
устройства – * за обща
лизингова цена в размер на 1310.77 лева, платима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 56.99 лева. Излага се, че на 15.03.2017 г.
ответникът е подал заявление за смяна на номер, с което предпочетеният номер е
променен на +***. Сочи се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по
горепосочените договори. По отношение на лизинговите вноски се твърди, че е
налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в
чл. 2 от същия. Задълженията не са погасени и към момента на завеждане на делото.
Излага се, че претендираните суми са фактурирани по отчетни периоди, като
лизинговата вещ не е върната към настоящия момент.
В
заключение се моли предявените искове да бъдат уважени като основателни.
Претендират
се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не
е депозирл писмен отговор на исковата молба.
В хода на проведеното открито съдебно заседание
ищецът, редовно призован, с молба от 09.12.2020 г. поддържа предявените искове.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично. Не оспорва
твърдението на ищеца за сключени договори с ищцовото дружество, но поддържа, че
е бил измамен от трети лица, в резултат на което е подписал процесните правни
сделки. Сочи обаче, че досъдебното производство срещу измамилите го лица е
прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. Не ангажира никакви
доказателства.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, събрания
и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото
производство, очертани с исковата молба, на основание
чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 1421 по описа за 2019 г. на
РС-Провадия, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 907/04.10.2019 г., срещу която в
законоустановения срок е постъпило възражение. В предвидения в процесуалния
закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за
съществуване на вземанията си.
От ищеца по делото са ангажирани като
писмени доказателства Договор за фиксирани мобилни
услуги, сключен с ответника на 08.07.2016 г., за мобилен номер *** /л. 5/ с
абонаментен план „Telenor Home 3.99”, от който е видно, че размерът на
уговорената месечна абонаментна такса е в размер на 3.99 лева с ДДС при
тарифиране 60/60 секунди, с падеж на фактуриране 1-во число на всеки месец. Първоначалният
срок на договора е 24 месеца. Към договора са приложени и подписана от
ответника ценова листа за абонаментни планове за частни лица и декларация, че
са му предоставени общите условия към договора.
От Допълнително споразуемние към
договора за фиксирани мобилни услуги от 11.03.2017 г. /л. 11/ се установява, че
страните са договорли промоционален месечен абонамент
в размер от 40.99 лева по програма „нонстоп 60.99 промо
40.99“ за мобилен номер *** за срок от 24 месеца, като при подписване на
договора е уговорено ответникът да получи и следното устройство: марка „A.”, модел „i. * * J. B.”; сериен номер *. Към договора отново са приложени
подписани от ответника ценова листа за абонаментни планове за частни лица и
декларация, че са му предоставени общите условия към договора.
Видно от представения договор за
лизинг от 11.03.2017 г. във връзка с горепосочената клауза за мобилно
устройство на ответника е предоставено процесното уствройство, като самият
договор има характер и на приемо-предавателен протокол, доколкото съгласно чл.
4 от договора с подписването на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му е предоставил фактическата власт върху
лизинговата вещ.
По делото е приобщено и заявление
за смяна на номер от 15.03.2017 г., от което се установява, че първоначалният
номер *** е заменен с нов – ***.
На л. 28-33 са приети
описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор, а на л.
21-27 Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, действали за процесния период.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410
от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми в общ размер, срещу която в
срок е постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
За успешното провеждане
на предявените искове, ищецът следва да докаже наличието на валидно учредено
облигационно правоотношение въз основа на договор за предоставяне на мобилни
услуги и договор за лизинг на мобилно устройство; своята изправност - точно
изпълнение на задълженията си по тях, включително предоставяне на съответните
услуги и лизинговата вещ; наличие на посочените основания за предсрочно
прекратяване на договора, съответно възникнало задължение за ответника за
заплащане на претендираните суми за главница именно в заявените размери.
В тежест на ответника е
да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже своите
възражения, а при установяване на горното да докаже точното изпълнение на
задълженията си да заплати претендираните суми.
От ангажираните от ищеца
и неоспорени от ответника, описани във фактическата обстановка писмени
доказателства, се достига до обоснован извод за възникването на валидна
облигационна връзка между ищеца и ответника по силата на Договор за фиксирани мобилни
услуги, сключен на 08.07.2016 г., за
мобилен номер ***, изменен и допълнен с Допълнително споразумение към договора
за фиксирани мобилни услуги от 11.03.2017 г. за мобилен номер ***, заменен с
номер *** по зявеление за смяна на номер от
15.03.2017 г. Не е оспорено и предоставянето на остойностените мобилни услуги
именно в претендирания размер, което обуславя изправността на кредитора.
Така мотивиран, поради
наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявените искове
са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в заявените размери
от 11.95 лева – неплатена
абонаментни такси за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г. по
договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +*** и 193.24 лева –
незаплатени абонаментни такси и използвани услуги на основание допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** (+***) за
отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 03.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
От ангажираните по
делото писмени доказателства, се установява че на 11.03.2017 г. между страните
е сключен и договор за лизинг, който валидно ги обвързва. По силата на
договора- чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател
е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „A.”, модел „*”; сериен номер * на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 56.99
лева. Съгласно чл. 1, ал. 2, лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор
за изкупуване с лизингодателя най- малко 10 дни преди изтичане срока на
договора и след като заплати допълнителна сума от 56.99 лева. А ал. 3
предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, то устройството
подлежи на връщане в срок до един месец от изтичане на договора, като в същия
срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да
върне устройството. Съответно, ако не изпълни задължението си за връщане на
устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят
дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 56.99 лева. Съгласно чл.
4, лизингополучателят, подписвайки договора е декларирал, че е получил
устройството във вид годен да го ползва. С оглед обвързващата сила на
подписания от ответника документ с цитираното изявление, съдът приема, че
лизингодателят надлежно е изпълнил задължението си да предостави вещта и за
лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща договорената цена за
ползването. По силата на чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са
неразделна част от него, в случай на неизпълнение на задължение за плащане,
лизингодателят може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си
по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Съгласно
чл. 12, ал. 2 ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в
плащане на задълженията по договора за лизинг. Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да
е от страните, или на една определена от тях. Доколкото в случая претенцията на
лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена и
предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на
лизингодателя, то следва да се приеме, че цената за ползването на вещта за
срока до края на договора, който е и изтекъл към момента на завеждане на
делото, е дължима.
От погасителния план към
договора за лизинг и приобщените фактури става ясно, че процесната сума от 1139.80
лева остойностява 19 /деветнадесет/ на брой лизингови вноски, плюс 20 /двадесета/,
начислена като вноска за придобиване собствеността върху апарата, доколкото не
е бил върнат на лизингодателя. Не се твърди и не се установява ответникът да е
извършвал плащания на дължимите лизингови вноски, поради което ответникът дължи
договорените 23 месечни лизингови вноски на обща стойност 1299.26 лева, от
които 216.45 лева – лизингови вноски за
периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г. по договор за лизинг с предпочетен
номер +*** (+***), с който ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване устройство марка *, за която обща сума са издадени фактура № ********** от
01.04.2017 г. – 56.99 лева, фактура № ********** от 01.05.2017 г. – 56.99 лева,
фактура № ********** от 01.06.2017 г. – 56.99 лева и фактура № ********** от
01.07.2017 г. – 45.48 лева, остатък от лизингова вноска след направено
приспадане на преплатени суми при сключването на договора за мобилни услуги и 1082.81
лева – сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп поради неплащане на
предходните. Остатъкът в размер от 56.99 лева обаче не съставлява
лизингова вноска, а е допълнителна сума за изкупуване на вещта. Условието за
нейната дължимост обаче не се е сбъднало, доколкото нито се е твърдяло, нито
има проведено доказване между страните да е бил подписан договор за изкупуване.
Сумата е била едностранно начислена от оператора, без да е имало основание за
това. В случая не се е и твърдяло тази допълнителна сума да е начислена и да
има характер на неустойка по чл. 1, ал. 3 от договора, за
вредите от неизпълнение на задължението на лизингополучателя да върне вещта,
което задължение той няма спор, че не е изпълнил. Напровир, в уточняващата
молба от 03.07.2020 г. ищцовото дружество изрично поддържа, че не претендира
неустойки по договора.
От друга страна,
ответникът в срока за отговор на исковата молба и до приключване на устните
състезания не е оспорил исковете нито по основание, нито по размер. Не твърди и
не доказва изпълнение.
В заключение, исковите
претенции досежно стойността на предоставените мобилни услуги следва да бъдат уважени
изцяло, а относно лизинговите вноски само до размера дължими до края на
договора и съобразно уговореното от страните. Или, стойността на неплатените от ответника общо 23 броя
месечни лизингови вноски по договора за лизинг на мобилно устройство марка * при отчитане на
предплатените суми при сключването на договора е 1299.26 лева. Претенцията следва да се уважи в този размер, а за
разликата до заявения от 1356.25 лева да се отхвърли.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете
както в исковото, така и в заповедното производство по арг. от т. 12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1./ 376.95 лева – разноски сторени по
ч. гр. д. № 1421/2019 г. по описа на РС-Провадия, от които 30.09 лева –
държавна такса и 346.86 лева – адвокатски хонорар, съгласно представения
договор за правна помощ и съдействие, имащ характера на разписка по арг. от т.
1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 2./ 501.54 лева – разноски сторени в
настоящото исково производство, от които – 174.62 лева държавна такса и 326.92
лева адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна помощ и
съдействие, имащ характера на разписка съгласно цитираната тълкувателна
практика на ВКС.
Ответникът не е
обективирал искане за присъждане на разноски в негова полза съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове, поради което съдът не дължи нарочно произнасяне по
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от изложените
мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Б.В.К., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ
на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата в
общ размер от 1504.46 лева,
формирана както следва: 1./ 11.95
лева – неплатена абонаментни такси за отчетен период от 01.03.2017 г. до
31.05.2017 г. по договор за фиксирани услуги от 08.07.2016 г. с предпочетен
номер +***; 2./ 193.24 лева –
незаплатени абонаментни такси и използвани услуги на основание допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.03.2017 г. с предпочетен номер
+*** (+***) за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г.; 3./ 216.45 лева – лизингови
вноски за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г. по договор за лизинг от
11.03.2017 г. с предпочетен номер +*** (+***), с който ищецът е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване устройство марка „A.“, модел „i. * *GB J. B.“, за която обща сума са издадени фактура № **********
от 01.04.2017 г. – 56.99 лева, фактура № ********** от 01.05.2017 г. – 56.99
лева, фактура № ********** от 01.06.2017 г. – 56.99 лева и фактура № **********
от 01.07.2017 г. – 45.48 лева; 4./ 1082.81
лева – сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп поради неплащане на
предходните по договора за лизинг от 11.03.2017 г., за която е издадена фактура
№ ********** от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.10.2019г. до окончателното погасяване на задълженията, за която обща сума
е издадена Заповед за изпълнение № 907/04.10.2019г., по ч. гр. д. № 1421 по описа
за 2019г. на РС-Провадия, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, *** против
Б.В.К., ЕГН **********, с адрес *** положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 56.99 лева, представляваща лизингова
вноска по чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг от 11.03.2017 г. за отчетния
период от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., начислена във фактура №
**********/01.08.2017 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
907/04.10.2019г., по ч. гр.
д. № 1421 по описа за 2019г. на РС-Провадия.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б.В.К., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, ***
сумата в общ размер от 878.49 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, както
следва:
- 376.95 лева – разноски сторени по ч. гр. д. № 1421/2019 г. по описа
на РС-Провадия, от които 30.09 лева – държавна такса и 346.86 лева – адвокатски
хонорар;
- 501.54 лева – разноски сторени в настоящото исково производство, от
които – 174.62 лева държавна такса и 326.92 лева адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: