МОТИВИ към присъда №9 от 23.02.2017 година
по НОХД №875/2016 година по описа на РС - Ловеч
Срещу
подсъдимия М.А.И. *** е било
предявено обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, а именно, че нa 26.12.2015г., в
кафе-аперитив „о.”, находящо се в село Кирчево, област Ловеч, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието се изразило в нанасяне на удар с юмрук
в лицето на А.А.И. ***, нанасяне на удари с брадва по дървения плот на бара на
заведението и тонколона „RO BOX” и усилвателно стъпало модел 2120 „POWER
AMPLIFIER” – двете част от озвучителната система,
викове „ще ви избия” към клиентите в заведението, както и за престъпление по чл.216 ал.1 от НК,
а именно за това, че на 26.12.2015г. в кафе-аперитив „о.”, находящ се в с.Кирчево, област
Ловеч, чрез нанасяне на удари с брадва, противозаконно унищожил и повредил
чужди движими вещи, собственост на В.М.И. ***, както следва: повредил 1 бр.
дървен дъбов плот с дължина 2
метра и тонколона „RO BOX”; унищожил 1 бр. преносим
компютър „HP” и 1 бр. усилвателно стъпало модел 2120 „POWER AMPLIFIER” всичко на
обща стойност 1 780 лева.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е
предявено
с обвинителния акт. Сочи, че от разпитаните като свидетели - очевидци на
деянието, от изготвените две експертизи по време на съдебното следствие, от
анализа на всички доказателства, преценени в съвкупност, по категоричен начин
се доказва фактическата обстановка а именно, че на 25.12.2015г. подсъдимият И.
е влязъл в кафе аперитив „о.” в село Кирчево, което е било стопанисвано и
собственост на пострадалия В.М.И., като по същото време, в заведението е имало
голям брой клиенти, предимно млади хора, включително свидетелите по настоящото
дело, разпределени в различни компании. Твърди, че категорично се е доказало,
че подсъдимият, в даден момент и непредизвикан с нищо е проявил признаци на
агресия, като се е приближил до свидетеля А.А.И. и му нанесъл удари в лицето,
като И. е стоял на друга маса, не е имал контакти и не е разговарял с
подсъдимия и не го е предизвикал. Излага, че малко по-късно, подсъдимият И. е
напуснал заведението и се е върнал почти веднага с баща си, като е държал
брадва, като при повторното влизане в заведението е бил агресивен и
нападателен, разкрещял се е към останали вътре клиенти, като ги е обиждал,
ругал ги е, включително се е заканил, че ще ги заколи и се е насочил директно
към мястото с озвучителната система в заведението и е нанесъл удар с брадвата в
една от тонколоните, след което е нанесъл удар и в дъбовия бар плот, където е
бил поставен преносим компютър. Сочи, че
ударът е довел до повреждане на самия плот и до унищожаването, до привеждане в
състояние на невъзможност да се ползва преносимия компютър и усилвателното
стъпало. Излага, че свидетелят В.И. се е намесил да преустанови посегателството
върху имуществото му и с оглед на това, че подсъдимият е бил с брадва, за да не
се стигне до посегателство върху клиент, че е последвало сборичкване между
свидетеля И., подсъдимия и баща му, като свидетеля И., макар и трудно, поР.
видно голямата си физическа сила е успял да ги избута извън заведението, а в
това време останалите клиенти са били силно изплашени и никой не се е намесил
да помогне на свидетеля В.И.. Сочи, че тази фактическа обстановка се е доказала
по категоричен начин от показанията на всички разпитани свидетели. Счита, че
собственикът В.И., подробно и непротиворечиво е описал поведението на
подсъдимия от момента, когато за пръв път е влязъл в заведението до връщането с
баща си и извеждането от заведението, че показанията му се потвърждават напълно
и от показанията на свидетелите А.А.И., М.Г.И., В.А.У., А.Л.А., И.А.А. и Р.О.А..
Сочи, че единствен свидетелят А.О.А. е заявил, че не помни, защото е бил под
силно влияние на алкохол, но показанията на всички свидетели напълно
кореспондират помежду си относно всички обстоятелства, които са от значение за
преценката за правната квалификация за извършеното от подсъдимия М.И., като
техните показания се подкрепят и от приетата в съдебно заседание експертиза, в
която вещите лица сочат, че макар да не могат да направят сравнително
идентификационно изследване, дали е подсъдимия, се вижда влизане на лице с
брадва и нанасяне на удари по имуществото, така че не могат да отговорят
единствено относно авторството, но то пък се е доказало от показанията на
всички свидетели, които познават подсъдимия, както визуално, така и по име. Счита,
че няма никакво съмнение относно обстоятелството, че именно той е лицето, което
се вижда и на записа от камерите, а относно това, кои вещи са повредени и кои
унищожени и каква е тяхната стойност е изслушана и приета стоково икономическа
експертиза. При тази фактическа обстановка, която счита за безспорно доказана,
счита и за правилни изводите, че подсъдимият М.И. е осъществил деяние с правна
квалификация престъпление по чл.325 ал.1 от НК „хулиганство”, което престъпление „хулиганство” се изразява в
извършване на действия непристойни, които грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Изтъква, че те могат да бъдат
различни по характера си, включително могат да се изразят и в посегателство
върху чуждо имущество, неговото повреждане и унищожаване, в невъздържано, грубо
поведение спрямо други лица, отправяне на закани, а в случая се е изразило в
непредизвикания с нищо удар в лицето на А.А.И., ударите с брадва по дървения
плот и тонколоната и усилвателното стъпало от озвучителната система на
заведението, крясъците към останалите клиенти в заведението, че ще ги избие, че
ще ги заколи, а тези действия, това поведение, вън от всякакво съмнение са
непристойни, изразяват и явното неуважение на подсъдимия към обществото, в
смисъл, че с нищо непредизвикан и воден от чисто хулигански мотив, той е искал,
имал е за цел публично да демонстрира, че не се счита обвързан от общоприетите
норми за поведение, че може да прави каквото си иска, без да се съобразява с
останалите. Твърди, относно деянието по чл.216 ал.1 от НК, че неговият
механизъм се е изразил в нанасяне удари с брадва по дървения плот и елементите
от озвучителната система на заведението като преносимия компютър, усилвателното
стъпало са били унищожени, защото са станали напълно негодни за бъдещо ползване
по предназначение и невъзстановими след ремонт, а дървеният плот и тонколоната
са били повредени. Изтъква, че подсъдимият е действал с пряк умисъл при
извършване на престъпленията. С оглед на изложеното, моли съда да се произнесе
с присъда, с която го признае за виновен в извършване на престъпленията, за
които е предаден на съд с обвинителния акт, като за деянието по чл.325 ал.1 от НК му наложи наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи в
затвор при първоначален строг режим, а за деянието по чл.216 ал.1 от НК, моли
да му наложи същото наказание, като на основание чл.23 ал.1 от НК му определи
едно общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода, която да изтърпи
в затвор при първоначален строг режим, както и да му бъдат възложени разноските
по делото в пълния им размер. Заявява, че гражданският иск е предявен
своевременно, в процеса на съдебното следствие е доказан по основание и размер,
поР. което моли да бъде уважен.
Пострадалият
от престъплението В.М.И. се явява лично и с адв. П.К., като предявява
граждански иск против подсъдимия М.А.И. за сумата от 1 780 лева,
представляващи нанесени му имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането и моли на основание чл.84 и сл. от НПК да бъде
конституиран като граждански ищец и на основание чл.76 и сл. от НПК да бъде
конституиран като частен обвинител. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в наказтаелното производство, а И. е конституиран като граждански
ищец и частен обвинител чрез адвокат К., която счита, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият И. е извършил
престъпленията, за които е предаден на съд, в т.ч. и престъплението по чл.216
от НК. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание
лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно, тъй като от миналите осъждания
е видно, че той не се е поправил и върши отново престъпления. Изтъква, че от
събраните по делото доказателства се установява също, че с престъплението по
чл.216 от НК, подсъдимият е причинил имуществени вреди на заведението в размер
на 1 780 лева, поР. което моли да бъде осъден да заплати сумата 1 780 лева
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, подсъдимият М.А.И., редовно призован, се
явява лично и с адв. В.М. ***, който счита, че обвиненията не са доказани. Изтъква,
че са повдигнати две обвинения, но и двете са за престъпления, които не са
тежки по смисъла на закона и по чл.93 т.7 от общата част на НК. Сочи, че
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, следва тъжбата на
собственика И. и по време на съдебното следствие тезата на В.М.И. ***, че има извършени,
категорично доказани две престъпления от общ характер, не се е доказала. Според
него съдът не може да постановява своя съдебен акт само и единствено на непроверени
и изключително противоречиви гласни доказателства, каквито са показанията на
свидетелите, разпитани по време на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие, присъствали в заведението на 25.12. - Коледа. Счита тия
показания за изключително противоречиви, тъй като по-голяма част от хората там
са били или пияни, или дрогирани и нямали ясен спомен какво се е случило и
това, което уж са съобщили по реда на НПК пред разследващия полицай, не се е
доказало по време на съдебното производство. Сочи, че всяка теза е трябвало да
се проверява по няколко пъти и показанията на свидетелите не могат да обусловят
един категоричен извод, дали подзащитният му е осъществил дадено престъпление
или не и за това се е наложило и съда да назначи по делото съдебни експертизи,
които в крайна сметка не доказват твърденията на прокуратурата, развити в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Относно първото обвинението
„хулиганство” по чл.325 от НК изтъква, че пострадалият А.А.И. не се оплаква, няма
никакви претенции, а претенции имат прокурорът и собственикът на заведението и
самият факт, дали подзащитният му го е ударил или не - останал недоказан. Счита
за доказано, че твърденията на
подсъдимия са се потвърдили и от свидетелските показания, че е бил обект на
някаква агресия, ненормално отношение от страна на част от посетителите на
заведението и управителят, който е направил каквото зависи от него да не се
допускат прояви. Излизал е на вън, удрян е бил и той и т.н. и т.н. Признава, че
е влязъл възбуден, разярен за това, че си е платил, пък е бил изгонен и не е
бил поздравяван от диждея, който е стоял кротко на кончето до барманката и не
си е изпълнявал задълженията, но вътре е била дандания и не е сигурно, че с
действията си И. я е задълбочил. Според него, ударът по плота с брадва може да
се приеме като хулиганска проява, но по чл.1 от УБДХ – дребно хулиганство - типична
форма на дребно хулиганство – сбиване, чупене на чаши, а не по чл.325 ал.1 от
общата част на НК. Сочи, че самата личност на подсъдимия И. - той не е с висока
степен на обществена опасност, за него няма данни да е участвал друг път в
подобни сбивания, рецесии, да е нарушавал обществения ред. Задава въпроса: Какъв
обществен ред нарушава в дискотеката, където диджея спи пиян зад бара,
посетители пускат музика, един се прави на управител – момчето от София,
извежда подзащитния му, целуват се, пак пият и пак се бият. Признава, че
действително той е ударил плота и това е единственото му противозаконно и
противоправно поведение. За другото обвинение по чл.216 от НК - увреждане на
чуждо имущество, излага, че не е доказано това, което твърди собственика и
което се поддържа от прокурора, тъй като според защитата тяхното становище е
било разбито на пух и прах от вещото лице по стоково икономическата експертиза,
заявило, че не му е предавано да оценява вещите и че щетите са на стойност 1 780
лева. Според защитника свидетелите по делото лъжели, като в тази връзка припомня
показанията на барманката И.А., че всичко счупено е било прибрано, стояло е
там, правен е оглед и експертиза и т.н. Обръща внимание и на показанията на диджея,
който е казал, че е пуснал музиката, после казал, че пък е спрял музиката,
после, че пък не си спомня, после че на другия ден, пак със същия лаптоп пускал
и от въпросите, които са му били зададени е разбрал, че трябвало да каже, че
лаптопът бил счупен. Сочи, че никой не е потвърдил тезата, че било залято, че
не можело да се използва лаптопа, че пултът бил ремонтиран за еди-каква си
сума. Счита това за пълни измислици и заявява, че един уважаващ себе си съд не
може да присъди, че подзащитният му трябва да отговаря за тия деяния и тия
щети. Според него, ако има извършено престъпление, то е по чл.325 ал.1 от НК, недоказано
хулиганство и тъй като то е до три години, делото следва да бъде прекратено
като наказателно такова и на подзащитния му следва да се наложи наказание
„глоба” по административен ред по чл.78а от НК, тъй като са налице всички
предпоставки. Сочи, че счупеният плот е толкова незначителен и като размер, и
като стойност, че минава именно в категорията на чл.78а от НК. Защитникът
заявява, че не е разбрал защо подзащитният му трябва да търпи лишаване от
свобода при първоначален строг режим, от къде на къде и каква е неговата висока
степен на обществена опасност след като е семеен, баща е, труди се, храни си
семейството, не участва в скандални действия, няма никаква завишена степен на
обществена опасност и приема това искане от страна на прокурора и частните
обвинители като опит да се засили влиянието върху съда да наложи по-строго
наказание и евентуално да удовлетвори предявения граждански иск. Счита, че в
цялата основа на делото стои искането да се получат 1 780 лева с лихвите
от 25.12.2015г. и, че все едно прокуратурата влиза в ролята на съдия-изпълнител
и чрез наказателната репресия иска да принуди подзащитния му да плаща неща, за
които няма вина. Изтъква, че вещото лице категорично и ясно е отговорило, че
освен счупения плот на стойност 7-8 лева, няма друга щета, която той да е
констатирал и в която той да се е убедил, следователно всичко друго са едни
голословни твърдения, които не трябва да се взимат предвид. Заявява, че се признават
за виновни за скандала, за удара, но и М. е бил бит, гонен, унизяван, натирван
и не случайно е дошъл с баща си втория път.
От събраните по време на досъдебното и
съдебното производство гласни и писмени доказателства и от заключенията на
основната и допълнителната съдебно техническа и стокови икономическа експертизи,
както и от заключението на изготвената в ход на съдебното следствие
видеотехническа експертиза, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.А. ***,
бил осъждан и неженен.
Свидетелят
В.М.И. ***. Бил регистриран като едноличен търговец с фирма „о.- В.И.” и
стопанисвал кафе - аперитив „о.” в
същото село.
На
25.12.2015г. вечерта, свидетелят В.И. бил в заведението си. В същото имало
множество клиенти, предимно младежи, събрали се в компании, за да отпразнуват
Коледа.
Около
полунощ в заведението влязъл подсъдимият М.А.И.. Седнал на бара, започнал да консумира бира и
разговарял със свидетеля Р.О.А.. Около час след влизането си, подсъдимият без да е предизвикан от
някого станал агресивен. Внезапно отишъл до маса, около която в компания стоял
свидетелят А.А.И.
и му нанесъл изненадващ и силен удар с юмрук в лицето.
Свидетелят
В.И. забелязал случващото се и казал на дисководещия М. т. да спре музиката.
Това направило подсъдимия още по-агресивен. Той се разкрещял към т. - „Пускай
музиката, че майка ви ще еба. Всички ще ви изколя”. Свидетелят Р.А. опитал да
успокои подсъдимия и двамата излезли извън
заведението за няколко минути, след което се върнали. Подсъдимият продължил да
консумира бира до около 04.00 часа, след което излязъл.
Малко след
това се върнал придружен от баща си. Подсъдимият държал в ръцете си брадва.
Разкрещял се към клиентите с думите „ще ви избия”, насочил се към озвучителната
система и нанесъл удар с брадвата, който попаднал върху тонколона „RO BOX” и я
повредил. След това нанесъл втори удар с брадвата, който попаднал върху дъбовия
бар - плот на заведението, върху който били поставени преносим компютър „HP” и
усилвателно стъпало модел 2120 „POWER AMPLIFIER”, част от озвучителната
система. В следствие на ударите плотът също бил повреден.
Виждайки,
че подсъдимият унищожава имуществото му и притеснен да не посегне с брадвата на
някой от клиентите, свидетелят В.И. се намесил, като хванал подсъдимия откъм
гърба през кръста с намерение да го избута към входната врата на заведението. В
този момент бил ударен с бухалка в гърба от бащата на подсъдимия и тримата се
сборичкали. Подсъдимият и баща му опитали да съборят свидетеля И., но той бил
физически силен и успял да се задържи прав. Докато се боричкали, свидетелят И.
извикал към останалите клиенти да му помогнат, но всички били силно изплашени
от поведението на подсъдимия и това, че държал брадва и никой не посмял да се
намеси.
След
няколко минути борба свидетелят И., благодарение на силната си физика, успял да
изблъска подсъдимия и баща му извън заведението и веднага телефонирал на номер
„112”. По сигнала му мястото било посетено от полицейски орган, който извършил
оглед на местопроизшествието, с което действие било образувано досъдебното
производство.
Според заключенията
на основната и допълнителната съдебно техническа и стоково икономическа
експертизи, изготвени въз основа на показанията на пострадалия
В.И., общата стойност на повредените и унищожени вещи – 1 бр. дървен дъбов плот
с дължина 2 метра;
тонколона „RO BOX”; 1бр. преносим компютър „HP” и 1 бр. усилвателно стъпало
модел 2120 „POWER AMPLIFIER” е 1 780 лева. Настоящият състав прие, че от
събраните в хода на досъдебното и съдебното следствие доказателства /протокол
за оглед на местопроизшествието и заключението на видеотехническата експертиза/,
не се установи по безспорен начин унищожаването на преносимия компютър „HP” и
усилвателното стъпало модел 2120 „POWER AMPLIFIER”. Част от вещите, предмет на
престъплението по чл.216 от НК, не са били предоставени на вещото лице за оглед
и същите са били оценени единствено на базата на показанията на пострадалия И..
Пред съда И. заяви, че лаптопа и усилвателното стъпало са били изхвърлени в
гюма за отпадъци лично от него. Барманката – свидетелката И.А. от своя страна
пък твърдеше, че вещите са били прибрани в склада лично от нея и от пострадалия
И.. Освен това не са били описани като унищожени и в изготвения протокол за
оглед на местопоризешествие още на следващия ден.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият М.А.И. е автор на деянията, за които
е предаден на съд, като съобрази писмените доказателства, заключенията на
изготвените експертизи и показанията на разпитаните свидетели в хода на
досъдебното и съдебното производство и е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава на престъпленията по чл.325 ал.1 от
НК и по чл.216 ал.1 от НК, като го призна за виновен в това,
че нa 26.12.2015г., в кафе-аперитив „о.”, находящо се в
село Кирчево, област Ловеч, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се
изразило в нанасяне на удар с юмрук в лицето на А.А.И. ***, нанасяне на удари с
брадва по дървения плот на бара на заведението и тонколона „RO BOX” - част от
озвучителната система, викове „ще ви избия” към клиентите в заведението, като го оправда да е нанасял удари по усилвателно
стъпало модел 2120 „POWER AMPLIFIER”, както и че по
същото време и на същото място чрез нанасяне на удари с брадва, противозаконно
повредил чужди движими вещи, собственост на В.М.И. ***, както следва: 1 бр.
дървен дъбов плот с дължина 2
метра и тонколона „RO BOX”, като причинил щети в размер
на 275 лева, като го
оправда да е унищожил 1 бр. преносим компютър „HP” и 1 бр. усилвателно стъпало модел 2120
„POWER AMPLIFIER” на обща стойност 1505 лева.
От обективна страна И. е осъществил изпълнителните деяния чрез
действия, като е нанесъл удари с юмрук в лицето на А.И. и с брадва по барплота
и тонколоната и е отправял закани към клиентите в заведението.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк
умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянията,
предвиждал е техните обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства. Подсъдимият е съзнавал, че с поведението си нарушава обществения
ред и уврежда чуждо имущество.
Причините за извършване на престъплението
следва да се търсят в употребата на алкохол и занижените морално-волеви
задръжки на подсъдимия.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И., настоящата инстанция
взе предвид от една страна като смекчаващи вината обстоятелства изразеното
съжаление за поведението му и поднесеното извинение към пострадалия от
престъплението по чл.216 ал.1 от НК, а от друга като отегчаващо вината
обстоятелство – миналото му осъждане, поР. което за престъплението по чл.325 ал.1 от НК го осъди на
една година лишаване от свобода и обществено порицание, което да бъде изпълнено
чрез прочитане на присъдата по Р.овъзела в село Кирчево, Ловешка област, а за
престъплението по чл.216 ал.1 от НК му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23
ал.1 от НК определи на подсъдимия М.А.И. едно общо най-тежко наказание от
една година лишаване от свобода.
Като взе пред вид, че определеното общо
най-тежко наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер,
настоящата инстанция прецени, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително изпълнението на наказанието,
поР. което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 ал.2 от НК присъедини
към така определеното общо най-тежко наказание и наказанието обществено
порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по Р.овъзел в
село Кирчево, Ловешка област.
Съдът намира, че искането на
защитника на подсъдимия за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК е
неоснователно, тъй като не е налице предпоставката на чл.78а, ал.1, б.”в” от НК
– причинените от престъплението по чл.216 ал.1 от НК имуществени вреди не са
възстановени. Освен това е налице отрицателната предпоставка по чл.78а, ал.7 от НК, а именно касае за множество престъпления.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК.
Настоящата инстанция прие, че приетият за
съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск от В.М.И. за
причинените имуществени вреди в размер на 1780 лева е основателен, тъй като
причинената имуществена вреда произтича именно от извършеното от И. престъпление
по чл.216 ал.1 от НК, но е завишен по размер с оглед приетото вече, че липсват
безспорни доказателства за унищожаването на преносимия компютър „HP” и
усилвателното стъпало модел 2120 „POWER AMPLIFIER”. При тези
съображения съдът осъди подсъдимия М.А.И.
да заплати на В.М.И. сумата 275 лева обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 26.12.2015 година
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, а искът до предявения размер от
1780 лева, като недоказан отхвърли.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди М.А.И. да заплати на ОД на МВР
– Ловеч сумата от 163.90 лева и на Районен съд Ловеч сумата от 336.71 лева
разноски по делото, както и 50 лева ДТ върху уважения размер на гражданския
иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :