№ 766
гр. П., 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Иванина Игн. И.а
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.83 ал.2 от Гражданския процесуален
кодекс.
Постъпила е писмена молба в образувано и висящо пред Пазарджишки
окръжен съд производство по чл.437 ал.1 от ГПК от жалбоподателя и длъжник
по изпълнението „И.“ ЕООД, ЕИК ********* с управител А. А. К., със
седалище и адрес на управление в гр.П., п.к.****, ул.“З." №*, с вх.№10584 от
11.11.2024г. /л.288/ с искане дружеството да бъде освободено от заплащане на
разноски по делото за вещо лице в размер на 900лв тъй като не разполага с
каквито и да било средства за да ги заплати.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Въззивното производство е образувано и делото е насрочено в открито
съдебно заседание, съгласно чл.437 ал.1 от ГПК за изготвяне и изслушване на
заключение по назначена съдебно-графическа експертиза, поискана и от този
молител във връзка с обжалване на Постановление за възлагане на ЧСИ с
доводи на жалбоподателя за пороци в подадените от наддавача в проданта
наддавателни предложения относно тяхната валидност, автентичност,
истинност, авторство на подписите и дали са положени от управителя на
дружеството наддавач или са пренесени от друг документ или че са
фотокопия, а не оригинали.
1
Въззивният съд с определение №456 от 09.08.2024г. е допуснал исканата
експертиза, назначил е вещо лице и е определил депозит за експертизата в
размер на 900лв, предварително вносима в едноседмичен срок по равно от
двамата жалбоподатели „И.“ЕООД и физическото лице А. К., като до датата
на първото съдебно заседание 02.10.2024г. депозитът не е внесен от никоя от
страните.
С определение №564 от 02.10.2024г. въззивният съд е удължил срока
за внасяне на депозита за вещото лице до 09.10.2024г. като и в този срок
депозитът не е внесен.
С молба вх.№9334 от 09.10.2024г. физическото лице жалбоподател А. К.,
който същевременно с това е и управител на дружеството жалбоподател е
поискал да бъде освободен от внасяне на депозит за вещо лице поради липса
на средства, като след указания на съда е представил изискуемите се
документи по чл.83 ал.2 от ГПК на дата 04.11.2024г..
Същевременно с това е постъпила и молба с вх.№10584 от 11.11.2024г.
от дружеството жалбоподател чрез управителя А. К. с искане и търговското
дружество да бъде освободено от заплащане на депозит за вещо лице тъй като
не разполага с никакви парични средства и активи като при неуважаване на
искането, съдът да удължи срока за внасяне на депозита. С протоколно
определение №621 от 13.11.2024г. на въззивният съд, физическото лице
жалбоподател А. К. на основание чл.83 ал.2 от ГПК е освободено от
внасянето на разноските за вещото лице в размер на 450лв, като същите са
възложени в тежест на другия жалбоподател „И.“ ЕООД и е определен
10дневен срок, считано от датата на съдебното заседание да внесе депозит за
вещо лице в размер на 900лв, като в същия срок дружеството е задължено да
представи писмени документи и доказателства във връзка с искането си за
освобождаване от заплащане на разноски, удостоверяващи липсата на
парични средства и активи.
Срокът е изтекъл на 25.11.2024г., като нито до изтичането му нито към
момента 16.12.2024г. дружеството жалбоподател е подало писмени
документи във връзка с искането за освобождаване от разноски по делото за
вещо лице, удостоверяващи неговата неплатежоспособност, липсата на
финансови средства и активи, нито в удължения срок е внесло определения му
от съда депозит от 900лв.
2
Молбата на дружеството е допустима, но по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се
внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките
за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз
основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото. По изричната повеля на законодателя тази норма е
неприложима по отношение на страни - юридически лица.
По приложението на чл.83 ал.2 от ГПК и по-конкретно относно
възможността за освобождаване на страна по делото - юридическо лице - от
задължението да внесе държавна такса по подадена от него жалба, има трайно
установена, безпротиворечива практика на ВКС - вж. Определение №
78/31.01.13 г. по ч. т. д. № 595/12г. на II т. о., Определение № 755/14.11.2013 г.
по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о., Определение № 581/13.09.13 г. по ч. т. д. №
2906/13 г. на I т. о., Определение № 651/12.11.15 г. по ч. т. д. № 3157/15 г. на II
т. о., Определение № 276/24.06.2016 г. по ч. т. д. № 1365/16 г. на I т. о. и други.
Цялата практика е в смисъл, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален
характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до
правосъдие /а не обратното - ограничаваща този достъп/. Приложима е само
по отношение на физическите лица, за които е удостоверено по реда на чл. 83,
ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК, с оглед тяхната възраст, семейно положение,
здравословно състояние, трудова заетост, имущество и доходи, включително
на членовете на семейството им, че нямат достатъчно средства да заплатят
дължимите от тях такси и разноски. Търговските дружества и
изобщо юридическите лица не са адресати на социалната политика на
държавата, като в тази област липсва основание за еднакво третиране на
физическите и юридическите лица. Съдебната практика е безпротиворечива и
е в смисъл, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се
явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, като е
приложима само по отношение на физическите лица при наличие на
посочените изисквания в чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК, но не и за търговци.
Липсата на достатъчно средства за погасяване на текущи задължения от
регистрирани като търговци лица, включително за държавна такса, разноски,
депозит да вещо лице и други разноски е основание търговецът да поиска
откриване на производство по несъстоятелност - в тази специална хипотеза е
предвидено освобождаването им от предварителното й внасяне - чл. 620, ал. 1
ТЗ - разпоредба, подкрепяща извода, който пряко следва от чл. 83, ал. 2 ГПК, а
именно, че нормата е неприложима за лица, осъществяващи търговска
дейност - ЕТ или юридически лица. Опр. № 78/31.01.2013 г. по ч. т. д. №
3
595/2012 г. на II т. о., Опр. № 755/14.11.2013 г. по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II
т. о., Опр. № 446/24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о., Опр. №
581/13.09.2013 г. по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о. и посочените в
него: Опр. № 100/29.01.2013 г. по ч. т. д. № 47/2013 г. на I т. о., Опр. №
650/12.07.2012 г. по ч. т. д. № 507/2012 г. на II т. о., Опр. № 489/20.07.2012 г.
по т. д. № 225/2012 г. на I т. о.; Определение № 651 от 12.11.2015 г. на ВКС
по ч. т. д. № 3157/2015 г., II т. о., ТК Определение № 60260 от 8.06.2021 г.
на ВКС по ч. т. д. № 634/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 271 от
14.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 179/2011 г., II т. о., ТК Определение № 492
от 20.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2012 г., I т. о., ТК; Определение №
650 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 507/2012 г., II т. о., ТК, Определение
№ 569 от 4.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 522/2012 г., I т. о., ТК, /вж. на
ВКС, II Т. О.; Определение № 492/20.07.2012 г. по ч. т. д. № 66/2012 г., I Т.
О.; Определение № 650/12.07.2012 г. по ч. т. д. № 507/2012 г. на II Т. О./.
Определение № 603 от 10.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 340/2010 г., II т. о.,
ТК; Определение № 430 от 15.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 625/2023 г., I т.
о., ТК, и други.
Следва да се отбележи и това, че според практиката на ЕСПЧ по
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
практиката на СЕС във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз и практиката на ВКС, обективирана в определение №
60218/10.11.2021 г. по т. д. № 2063/2021 г. на ВКС, II т. о., настоящия спор се
свежда до възможността на страната да заплати дължимия депозит за вещо
лице, с оглед имущественото състояние на търговеца, от който са поискани
данни /писмени документи и доказателства/ за твърдяната си
неплатежоспособност –липса на активи и парични средства така както
изрично се твърди в молбата му.След като няма спор, че молителят е търговец
и доколкото не е представил каквито и да било доказателства, във връзка с
твърденията си за липса на парични средства и активи от които да се установи
какво е имущественото му състояние и това на лицата, които притежават
капитала му, не може да се приеме, че е налице необходимост
от освобождаването му от задължението за внасяне на разноски за вещо лице
като депозит.
Данни и доказателства за действителното му и актуално имуществено
състояние на молителя към момента на депозиране на молбата си за
освобождаването от заплащане на разноски по делото не се съдържат и в
приложената документация по въззивното дело, нито молителят изрично
препраща към някои от документите, съдържащи си се в нея, доколкото в
негов интерес е да установи актуалната липсата на средства и активи,
пречещи му да внесе определения от съда депозит за вещо лице и имащи
характер на съществуваща обективна невъзможност да заплати дължимия
разход. Нещо повече, молителят не е представил или посочил нито един
писмен документ с присъщата му материална доказателствена сила в
подкрепа на твърдението на търговеца, че страната не разполага с достатъчно
4
парични средства за заплащане на депозита и не може да ги набави, за да
реализира гарантираното й право на достъп до съд. Следва да се отбележи, че
възприетите в практиката на СЕС възможни критерии за
преценка освобождаването на юридическо лице от заплащането на държавна
такса ще подлежат на преценка само при наличие на доказателства за
конкретното имуществено състояние на молителя /какъвто не е настоящият
случай/.
Предвид изложеното молбата за освобождаване от заплащане на
депозит за вещо лице на дружеството ще следва да се остави без уважение,
като на същото се даде последен срок до 27.12.2024 /петък присъствен ден/
включително, да внесе предварително съгласно чл.76 от ГПК определения от
съда депозит в размер на 900лв за изготвяне на допусната по искането на
същата страна съдебна експертиза като при невнасянето му, съдът ще
приложи последствията при неизвършено процесуално действие.
Водим от горното и на основание чл.83 ал.2 и чл.76 от ГПК
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 10584 от 11.11.2024г
подадена от жалбоподателя „И.“ ЕООД, ЕИК ********* с управител А. А. К.,
със седалище и адрес на управление в гр.П., п.к.****, ул.“З." №*, за
освобождаване на дружеството от предварително внасяне на депозит за вещо
лице в размер на 900лв по назначената по делото съдебно-графическа
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен срок до 27.12.2024г. включително, за
жалбоподателя „И.“ ЕООД, ЕИК********* с управител А. А. К., да внесе по
нарочната сметка за вещи лица при Окръжен съд П. сумата от 900лв депозит
за вещо лице за назначената по делото съдебна експертиза и да представи
копие от вносния документ по делото, като при неизпълнение ще се приложат
последиците по чл.101 от ГПК.
Определението в частта по чл.83 ал.2 от ГПК подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред Апелативен съд Пловдив от съобщението му на
дружеството с частна жалба, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5