РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600183 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С влязлата в сила Присъда № 51/25.11.2021г. по нохд №544/21г.,
Районен съд Кърджали е признал подсъдимия А. И. С. за виновен в това, че
на 12.05.2020г. в гр.* е отправил закани с убийство на български и * език
спрямо Н. К. Н. от гр. * и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 и чл.55,
ал.1, т.2, б. „б“ НК го осъдил на пробация с пробационни мерки-
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване два пъти седмично
за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца.
Съдът се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана и с Решение №
18/16.02.2023г. по внохд № 267/23г. по описа на Кърджалийския окръжен съд
1
била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения А. И.
С., чрез защитника му адв. Ж. Ж., в което се сочат касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оплакването за нарушаване на закона е
обвързано с неправилната преценка на събраните по делото доказателства,
които не сочели на извършено престъпление от касатора. Претендират се и
допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с превратно
тълкуване на доказателствата и допускане до участие в процеса като
повереник на частния обвинител на лице, което е било свидетел на
инцидента. Иска се възобновяване на делото, отмяна на постановените
съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от първата
инстанция.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага жалбата да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване на отговорността на С.
обстоятелства и не са допуснали твърдените процесуални нарушения.
В съдебно заседание осъденият и защитата му поддържат
депозираното искане по развитите в него съображения.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Процесуално допустимото искане на осъдения е неоснователно.
Както многократно е посочвано в актовете на ВКС, съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, фактическата необоснованост на
атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание.
Поради това, твърденията в жалбата за необоснованост на фактическите
изводи не съставляват процесуално годен обект на обсъждане. Касационната
инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите
съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК.
Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка
2
на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна
инстанция по фактите. Касационният състав се произнася в рамките на
приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа
оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране,
интерпретация и оценка на доказателствата.
В настоящия случай, с оглед на изводимите от съдържанието на
жалбата доводи, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от
НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от
категорията на съществените не са допусни при постановяването му.
И първата, и въззивната инстанции са направили задълбочен и
всестранен анализ на доказателствата по делото, преценявайки ги поотделно и
в тяхната взаимовръзка, съобразно действителното им съдържание и при
спазване на правилата на формалната логика. Много прецизно са анализирани
противоречията в гласните доказателствени източници, като е внимателно и
подробно е аргументирано кредитирането на една част от свидетелските
показания и обясненията на подсъдимия, както и недаването на вяра на друга
част от показанията на свидетелите. Обективираният доказателствен анализ
дава възможност да се проследи правилността на процеса на формиране на
вътрешното убеждение на решаващите съдилища.
За да приеме, че в хода на възникналия конфликт подсъдимият е
изрекъл инкриминираните заканителни фрази, които са могли да предизвикат
основателен страх от осъществяването им, съдилищата по фактите са дали
доверие освен на показанията на самия Н., към когото са били изречени
заплашителните изрази, но и на свидетелите Х. и Х. и това не е сторено
произволно, а след прецизното им взаимно съпоставяне, както и след
преценка на тяхната достоверност и надеждност. Показанията на посочените
двама свидетели, имащи пряко впечатление от развитието на инцидента
аргументирано са били ценени като логични, последователни и
кореспондиращи помежду си по отношение на цялостното развитие на
конфликтната ситуация. Те са били съпоставени с показанията и на
останалите свидетели, които макар и да не са били преки очевидци, с
показанията си косвено са допринесли за изясняване на фактическата
обстановка. Чрез тези гласни доказателствени средства е било проверено и
заявеното от подсъдимия в обясненията му. Поради това, бланкетното
3
оспорването на изводите на решаващия съд да бъдат кредитирани
показанията на тези свидетели е неоснователно.
Няма основание и заявеното в искането оплакване за нарушения при
изготвянето на обвинителния акт. Според защитата в диспозитива на
обвинителния акт не било конкретизирано въз основа на кои от
многобройните изложени в него фактически обстоятелства се правят
изводите за съставомерност на деянието. Тук е местото да се отбележи, че
това възражение се прави за първи път в хода на настоящето производство.
Такова не е било отбелязано в разпоредителното заседание на 25.06.2021г.,
като от протокола се установява, че нито защитата, нито подсъдимият са
имали претенции за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство. Такова възражение не е направено и по време на
съдебните прения в първоинстанционното и въззивното производство.
Независимо от това, настоящият състав намира, че визираните в искането
недостатъци на обвинителния акт не са налични. В обстоятелствената му част
са отразени всички факти, очертаващи предмета на доказване, а диспозитива
деянието е квалифицирано правно. Осъденият и защитата му са били
запознати с тях, както и с престъплението, за което е повдигнато обвинение и
съобразно това са организирали и осъществили защитата си пред първата и
пред въззивната инстанция, без да имат претенции, че обвинителния акт
страда от посочения процесуален недостатък.
Тук е местото да се отбележи, че непосочването на всички
обстоятелства в диспозитивната част на обвинителния акт не може да доведе
до процесуалното му несъвършенство. Достатъчно в нея е да бъде посочена
правната квалификация на деянието / по арг. на чл.246, ал.3 НПК/ за да
отговаря тя на изискванията на закона. Обстоятелствата, очертаващи
деянието на подсъдимия и участието му в него следва да намерят място в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в която се рисува картината на
престъплението. Такива факти са налични както във фактическата част на
обвинителния акт, така и в мотивите към атакуваните съдебни актове, в които
картината на престъплението е точно, ясно и детайлно посочена и то по такъв
начин, че подсъдимият добре да разбере за какво престъпление е осъден и в
тази връзка да организира защитата си.
Не може да бъде споделено оплакването, че участието на адв. Я. С.
4
като повереник на частния обвинител Н. е в разрез с процесуалните
изисквания. Вярно е, че адв. С. е бил свидетел на част от инцидента. Само
възприемането на инцидента от едно лице обаче не може да му предаде
процесуалното качество на свидетел. За това е необходимо същият да бъде
призован надлежно, да бъде разпитан от разследващите органи в това
качество, като след разясняване на правата и задълженията му като свидетел,
както и на отговорността му по чл.290 НК, дадените от него показания да
бъдат закрепени в протокол по съответния процесуален ред. Както в
досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното и
въззивното производство не се откриват данни адв. Я. М. С. да е запитван в
качеството на свидетел и да е давал показания, имащи значение за предмета
на доказване по делото. При това положение с допускането му до участие в
процеса като повереник на частния обвинител Н. Н. решаващите инстанции
не са нарушили закона.
Неоснователно в искането се отправя упрек към решаващите инстанции,
че не са отговорили на възраженията на защитата. При внимателния прочит
на съдебните прения в хода на първоинстанционното и въззивното
производство, както и на въззивната жалба такъв порок не се констатира. И в
пренията си пред инстанциите по фактите, и във въззивната си жалба
защитата е изразявала несъгласие с изводите на съда за виновно поведение на
касатора по повдигнатите му обвинения, като в мотивите на съдебните актове
тези възражения са намерили подобаващ отговор. Пред инстанциите
защитата се опитвала да разколебае достоверността на показанията на
свидетелите Н., Х. и Х., като е навеждала съображения за противоречия в
показанията им относно главния факт на доказване. Всички тези възражения
са били обсъдени и с подробни съображения са били отхвърлени, което не
позволява оплакването на защитата в тази връзка да бъде споделено.
Изложените съображения обосновават извод за липса на процесуални
нарушения от категорията на съществените при постановяване на съдебните
актове от решаващите инстанции.
При така възприетата фактическа обстановка правилно е приложен
материалният закон от първата и въззивната инстанция.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
5
решение.
Поради това искането на осъдения А. И. С. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. С. за възобновяване
на внохд № 267/22г. на Окръжен съд – Кърджали и на нохд № 544/21 на
Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6