МОТИВИ по НОХД № 534 по описа на Карловски районен съд за
2019 година
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала
обвинение против подсъдимия М.И.К. за
това, че на 28.02.2015г. в село А., област П. е причинил лека телесна повреда
на повече от едно лице, а именно на две длъжностни лица при изпълнение на
службата им, като на длъжностното лице С.О.О.,ЕГН ********** *** е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето, оток и
кръвонасядане по горната и долната устна в лявата им половина, кръвонасядане на
долния клепач на дясното око, контузия на главата с отоци, кръвонасядания и
лекостепенно мозъчно сътресение, като по своя характер това увреждане е
причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
на длъжностното лице И.Н.Д., ЕГН ********** *** е причинил лека телесна
повреда, изразяващи се в контузия на главата и лицето, кръвонасядане на долния
клепач на лявото око, контузия на опашната област, контузия на главата и на
седалището в областта на опашната кост, кръвонасядане и оток на главата, лицето
и дясната мишница, лекостепенно мозъчно сътресение, като по своя характер това
увреждане е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК - престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл.I –во и т.4, предл.III-то
във вр. чл.130 ал.1 от НК.
Поради наличие на законовите предпоставки за това съдът е
разгледал делото по реда на глава 28 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Карлово поддържа
изцяло повдигнатото обвинение и предлага подсъдимия да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда
на чл. 78А от НК, което да е в размер около 3000 лева.
Подсъдимият К.
отрича вината си в извършването на престъплението. Моли да
бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия адв. Х. пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Счита, че не са налице необходимия обем доказателства подсъдимият
да е причинил телесни увреждания на пострадалите.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото –
обясненията на подсъдимия, депозирани пред съда, показанията на свидетелите С.О.О.,
И.Н.Д., И.П.П., Е. В.П., В.Х.Р., Л.А.П.,Т.И.Г., дадени пред съда и в хода на досъдебното
производство, изготвените и приети съдебно медицински експертизи по отношение
на двете пострадали, изготвени от вещото лице д-р Б., писмените доказателства –
справка от Дирекция Международно оперативно сътрудничество, протокол за
доброволно предаване, съдебно- медицинско удостоверение № **/2015г.,
съдебномедицинско удостоверение № 12/2015г., справка от Търговски регистър,
справка от Унифицираната информационна система на прокуратурата, протокол за
доброволно предаване, трудов договор № *****.12.2012г., допълнително
споразумение към него, длъжностна характеристика на длъжността *****, справка
от ТД на НАП, справка за лице АИС БДС, телеграма за обявяване на ОДИ, справка
за съдимост и характеристична справка на подсъдимия, справка АИС БДС,
приложените по НЧХД № 152/2015г. по описа на КрлРС – амбулаторен лист от
05.03.2015г., медицинско свидетелство, съдебномедицинско удостоверение № **/2015г.,
справка от Кметство с. А., характеристични справки и справки за съдимост на С.О.
и М.К., справка от ТД на НАП, трудов договор № **03/16.05.2014г., длъжностна
характеристика на длъжността *****, писмените доказателства, приложени в
съдебното производство- справка за съдимост на подсъдимия, справка от „Ф.“
ЕООД, гр. С., справка от Община С., справка от РУ на МВР Карлово, прочетени и
приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:
Подсъдимият М.И.К., ЕГН ********** е роден на ***г***, обл. П.,
ул. „****“ № **. ************ гражданин. С основно образование е и работи като
председател на ЗК З., с. А.. *********.
Пострадалата И.Д. била назначена като ********* в питейно
заведение „А.“, стопанисвано от „Ф.“ЕООД-гр.С. с трудов договор № *****.12.2012г.
С Допълнително споразумение към трудов договор № *****.12.2012г. от
16.05.2014г. същата била преназначена на длъжност *****. Съгласно длъжностната
характеристика пострадалата Д. като *****
имала задължения да дава заявки за
доставка на напитки и други стоки, продавани в заведението, да работи с касов апарат, да приема суми и връща ресто с
касова бележка, да води ежедневна отчетност за продадени напитки и стоки по
асортимент и за направения оборот. Същата носела отговорност за констатирани липси
на напитки и други стоки, заприходени в заведението.
На 28.02.2015г. пострадалата работела вечерта в заведението,
което се намирало в с. А., обл. П., където се празнувало раждане на внучето на
нейна приятелка св. И.П.П.. Св. П. била ангажирала за повода цялото заведение. Същата била
поканила на празненството подсъдимия М.К., свидетелите В.Р., Е.П. и др. В
заведението работела като сервитьорка и пострадалата С.О.. Същата била
назначена на длъжност ***** с трудов договор № **03 от 16.05.2014г. Съгласно
длъжностната характеристика като ***** пострадалата О. имала задължения да дава заявки за доставка на напитки и други
стоки, продавани в заведението, да работи с касов апарат, да приема суми и
връща ресто с касова бележка, да води ежедневна отчетност за продадени напитки
и стоки по асортимент и за направения оборот. Същата носела отговорност за
констатирани липси на напитки и други стоки, заприходени в заведението.
В заведението били седнали на обща маса П.Н., Е.П., В.Р., И.П..
Около 22:00 часа на 28.02.2015г. в заведението пристигнал М.К.. Същият
изглеждал в нетрезво състояние и след като седнал до горепосочените лица продължил да пие алкохол, подобно на
останалите присъстващи на масата.
Около 23:00 часа К. излязъл пред заведението заедно със
свидетелката И.П., за да изпуши цигара. Малко след като К. излязъл от заведението,
пострадалата С.О. отишла да заключи входната врата на заведението, за да не
влизат външни лица. Същата не била разбрала, че св. П. и подсъдимият са навън. К.
и П. започнали да тропат по стъклото на входната врата, за да им отворят. След
известно време пострадалата О. чула тропането и отишла да провери какво става.
През прозореца на вратата видяла как К. продължава да тропа по вратата и да
дърпа бравата. Пострадалата О. отключила входната врата, като К. с влизането си
я хванал за косата и започнал да я влачи по стълбите надолу. За да се стигне от
входната врата на заведението до залата за гостите се слизало през пет стъпала,
след което се преминавало през площадка, която била разделена от залата за
гостите с плъзгащи алуминиеви врати. Докато влачил пострадалата О., К. започнал
да я рита по гърба и да я удря с юмруци в областта на главата. Пострадалата
започнала да вика за помощ. Към К. се насочила пострадалата И.Д.. В този момент подсъдимият спрял да нанася удари
върху пострадалата О. и тръгнал срещу пострадалата Д.. След като я приближил я
ударил с шамар в областта на лявата буза, блъснал я с ръка към земята, като
пострадалата Д. залитнала назад и паднала, удряйки си главата в земята. След
това К. се върнал пак при пострадалата О.
и започнал отново да я удря с ръце в областта на главата. След известно време
спрял и влезнал в залата, където били останалите гости. Св. И.П. отишла при
пострадалата О. и я вдигнала от пода на заведението.Устата на пострадалата О.
била пълна с кръв. Св. П. помогнала на пострадалата О. да се придвижи до диван,
който се намирал до залата с гостите и
там пострадалата О. легнала. К. през това време бил седнал на общата маса за гостите и продължил да
консумира алкохол. Пострадалата Д. продължавала да лежи на пода. В един момент св. Е.П. станал от
масата с гостите и помогнал на пострадалата Д. да се изправи от пода. Същата
седнала в същата зала. След това К. станал от масата с гостите и отишъл до
дивана, където лежала пострадалата О.. Същият започнал да я удря с юмруци в
областта на главата. Св. П. се намесила и издърпала К.. Пострадалата Д.
попитала К. защо я е ударил, а К. й отвърнал: „Защото си казала на С. да
заключи.“ След това пострадалата О. и пострадалата Д. седнали в другия
край на заведението. Горепосочените лица
продължили да празнуват до около 01:00часа, след което си тръгнали от
заведението.
От приетата
съдебномедицинската експертиза № 307/2017г. по отношение на пострадалата
С.О.О. се установява, че й е причинено контузия на главата и лицето, оток и
кръвонасядане по горната и долната устна в лявата им половина, кръвонасядане на
долния клепач на дясното око, контузия на главата с отоци, кръвонасядания и
лекостепенно мозъчно състресение. Лекостепенното мозъчно сътресение под форма
на леко зашеметяване е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и 129 от НК. Останалите увреждания по отделно и по съвкупност са й причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето. Травматичните увреждания са
причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху
такъв и е възможно да възникнат при
бутане и последващо падане на земята, нанасяне на удари с юмруци по главата и леки
ритници по тялото. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
травматичните увреждания са с давност 5-6 дни, като отговарят да са причинени
на датата на инцидента, заявява обаче, че не може да се каже с категоричност
дали са причинени на 28-ми вечерта или на следващия ден 1-ви сутринта, или до
обяд. Изключва като дати на причиняване следващите дни 2-ри и 3-ти, тъй като
морфологичните характеристики на уврежданията биха били други. Сочи, че ударите
са били в ляво и дясно слепоочие поне по един удар, защото анатомично така
отговарят, един в областта на устата и един в областта на дясното око. Твърди,
че ако ударът в слепоочието е с отворена ръка може да засегне и клепача, но не
може устата да се удари. Посочва минимум три удара в областта на главата.
Болките в лявата лопатка, без видими увреждания, било възможно да са в резултат
на някакъв удар или падане, или леки удари, които да са нанесени, но да не са
предизвикали кръвонасядания или охлузвания, или отоци. Сътресението било
съвкупност от ударите в областта на главата, които са довели до това
лекостепенно сътресение. Възможно било пострадалата и да е била съборена на
земята и от там да са болките в лопатката, както и възможно било да са нанесени
леки удари, които да не са причинили кръвонасядане, нито отоци. Като период на
отшумяване на уврежданията сочи около 10-12 дни. Причиняването на уврежданията
било възможно да стане чрез юмруци, с шамари и леки ритници, но ударите определя
като сравнително леки, тъй като кръвонасяданията били на малка площ, без засягане на подлежащи,
примерно, зъби, липсвало засягане на кости.
От изготвената по отношение на пострадалата И.Н.Д.
съдебномедицинска експертиза №308/2017г. се установява, че на същата е било
причинено контузия на главата и лицето, кръвонасядане на долния клепач на
лявото око, контузия на опашната област, контузия на главата и на седалището в
областта на опашната кост, кръвонасядане и оток на главата, лицето и дясната
мишница, лекостепенно мозъчно сътресение, Лекостепенното мозъчно сътресение под
форма на леко зашеметяване е довело до разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и 129 от НК. Останалите увреждания по отделно и по съвкупност са й
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Травматичните
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или
притискане с или върху такъв и е възможно
да възникнат при удар на шамар в лявата половина на лицето с последващо падане на земята и удар на
дясната мишница и главата в теменно-тилната област в земята. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че е възможно уврежданията да бъдат причинени и
с един удар - при един шамар в лявата половина на лицето около лявото око и от
него ако е паднала пострадалата на седалището, по гръб и върху дясната ръка.
Като интензитет на удара, същият следвало да е умерен по сила, за да може да се
изведе от равновесие лицето и то да падне на земята. Болките и страданията
отшумявали при благоприятен изход за около 10-12 дена. Като давност, предвид,
че съдебно- медицинското удостоверение е от 06.03.2015 г., а инцидента на
28.02.2015 г, уврежданията отговаряли на този период, като вещото лице не може
да определи категорично дали са от дата 28.02.
или от следващия ден 01.03. Морфологичната характеристика на
нараняванията отговаряла на 5-6 дни. На 2 – 3 март не било възможно да са
причинени уврежданията, тъй като морфологичните характеристики на уврежданията
биха били различни от установените.
Изложената фактическа обстановка е приета от съда за
категорично и безспорно установена въз основа на депозираните в съдебното и
досъдебното производство гласни, писмени доказателства и приетите съдебни
експертизи. От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение
за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство
и обстоятелствата от значение за отговорността на дееца. Събраните по делото
доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и
безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Тя се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С.О. и И.Д., които са
последователни и безпротиворечиви помежду си. Показанията на тези свидетели
обсъдени в тяхната съвкупност установяват по безспорен и категоричен начин
приетата от съда фактическа обстановка. Установява се отчасти и от обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите И.П., Е.П., В.Р., Л.П., Т.Г..
При постановяване на присъдата си, съдът ползва показанията
на свидетелите С.О. и И.Д., като отчита
обстоятелството, че същите се явяват пострадали от престъплението. Това обаче
съдът не установи да се е отразило върху обективното пресъздаване на
обстоятелствата, касаещи предмета на доказване по делото. Показанията им са последователни
в хода на цялото производство по делото. Съдът кредитира показанията на
свидетелите в частта им относно времето, мястото, авторството и механизма на
причиняване на уврежданията, за които е повдигнато обвинение с обвинителния
акт. Категорични и непротиворечиви са в показанията си относно действията на
подсъдимия, довели до съставомерния резултат. Показанията им и в тази част са последователни в целия ход
на наказателното производство, както и взаимнонепротиворечиви и допълващи се
едни други. От друга страна кореспондират и на изготвените съдебно- медицински
експертизи. По двете пострадали са констатирани увреждания, които се намират в
анатомични области на тялото, сочени от тях в показанията им и които като
механизъм на причиняване според вещото лице съответстват добре на заявеното от О.
и Д.. Съответствие е налице и относно момента на причиняване на уврежданията,
инкриминираната дата, сочена от пострадалите. Действително вещото лице заявява,
че не би могло с категоричност да се каже дали уврежданията са причинени на
28.02. вечерта или на следващия ден, по делото обаче не се събраха
доказателства, установяващи различна дата на причиняване на телесните
увреждания от посочената от пострадалите.
На следващо място и двете пострадали, на които са причинени телесни
увреждания, логично е да са заинтересовани да бъде наказан действителният
извършител на престъплението, а не да дискредитират подсъдимия К., с когото до
процесната дата са били в добри отношения.
Свидетелите Л.П. и
Т.Г., които са минавали покрай заведението поради уговорка да се видят там с
пострадалата Д., с която били в приятелски отношения, излагат пред съда
сведенията, които си спомнят, относно заварената обстановка пред кафенето,
заради която решили да не се отбиват в
него, а да си тръгнат. Свидетелката Л.П. си спомня, че е възприела
наличие на лица през заведението, но не помни кои са били и какво са правили, в
хода на досъдебното производство е посочила, че е видяла пострадалата О.
седнала на земята, а висок слаб мъж нещо ръкомахал над нея, което ги уплашило и
си тръгнали. Съдът, предвид характера на производството по глава 28 от НПК
ползва и посочените показания, имайки предвид, че същите са дадени в период,
много по-близък до датата на деянието от разпита в съдебно заседание, както и
че различните лица имат различна способност да помнят във времето събитията в
детайлизация. Свидетелката Г. еднопосочно в съдебното и досъдебното
производство излага, че е видяла пред заведението К. да дърпа за косата О..
Съдът ползва показанията на двете свидетелки, които освен, че съответстват на
тези на пострадалите и заключенията на вещото лице, са и логични относно
причината да не се отбият в заведението, за което са имали уговорка с
пострадалата Д., а да си тръгнат - наличие на конфликт, който ги уплашил и
отказал от намерението да пият кафе при приятелката си. Противно становището на
защитата, съдът не установи обстоятелства, които да са се отразили на обективността
на показанията на свидетелката Г.. Да е възникнал конфликт между нея и
подсъдимия по повод твърденията му за извършена от свидетелката кражба на рози
от стопанисван розов масив от представляваната от К. земеделска кооперация или
последствия за Г. в тази връзка не твърди дори самият подсъдим.
Подсъдимият К. дава
обяснения пред съда, в които отрича да е извършил престъплението. При
обсъждането обясненията на подсъдимия, съдът държи сметка, че те представляват
доказателствено средство, но и средство за защита. Частта от обясненията му, в
която отрича да е нанасял каквито и да било удари на пострадалите, съдът счита
за израз на правото на защита на същия, реализирано чрез даването на обяснения.
Както се посочи по-горе, че действия на подсъдимия са довели до процесните
травматични увреждания на пострадалите, се установява по категоричен начин от
показанията на О. и Д., на останалите кредитираните и коментирани гласни доказателства
и съдебно- медицинските експертизи, изготвена по отношение на пострадалите.
От последните се установява, че причинените на О. и Д. увреждания е
възможно да бъдат получени по време и начин, както съобщават пострадалите. В
подкрепа обясненията му са показанията на свидетелите И.П.П., Е. В.П., В.Х.Р.,
които твърдят, че по време на празненството не са възприели нанасяне на побой
върху никой от присъствалите лица. Съдът не кредитира показанията на тази
свидетели, тъй като се опровергават от коментираните от съда доказателства.
Свидетелите не може да се счетат за обективни такива. Същите са в близки
приятелски връзки с подсъдимия, а свидетелката П. и в служебна зависимост,
поради което и показанията им не се възприемат от съда като неповлияни от
заинтересованост от изхода на делото. Свидетелите са изключително пестеливи
относно главния факт на доказване по делото, а от друга страна детайлни и
подробни относно предхождащите го и последващи събития, поради което съдът ги
възприема за опит да се омаловажи поведението на подсъдимия и уневини. Същите
са и неправдоподобни, доколкото не държат сметка на обективно установения факт
на причинените съставомерни увреждания на пострадалите. Поради което
авторството на К. в причиняване на уврежданията на О. и Д. не се опровергава от
показанията на тези свидетели.
Настъпилият съставомерен резултат - контузия на главата и лицето, оток и
кръвонасядане по горната и долната устна в лявата им половина, кръвонасядане на
долния клепач на дясното око, контузия на главата с отоци, кръвонасядания и
лекостепенно мозъчно състресение, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на
пострадалата О. и контузия на главата и
лицето, кръвонасядане на долния клепач на лявото око, контузия на опашната
област, контузия на главата и на седалището в областта на опашната кост,
кръвонасядане и оток на главата, лицето и дясната мишница, лекостепенно мозъчно
сътресение, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК на пострадалата Д. се установява от приетите по делото съдебно-
медицински експертизи, които съдът кредитира като обосновани, изготвени с
необходимите професионални знания и опит.
Съдът ползва и писмените доказателства по делото.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.131 ал.1 т.1 предл.I –во и т.4, предл.III-то във вр.
чл.130 ал.1 от НК. Същият на
28.02.2015г. в село А., област П. е причинил лека телесна повреда на повече от
едно лице, а именно на две длъжностни лица при изпълнение на службата им, като
на длъжностното лице С.О.О., ЕГН ********** *** е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето, оток и кръвонасядане по
горната и долната устна в лявата им половина, кръвонасядане на долния клепач на
дясното око, контузия на главата с отоци, кръвонасядания и лекостепенно мозъчно
състресение, като по своя характер това увреждане е причинило разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и на длъжностното лице И.Н.Д.,
ЕГН ********** *** е причинил лека телесна повреда, изразяващи се в контузия на
главата и лицето, кръвонасядане на долния клепач на лявото око, контузия на
опашната област, контузия на главата и на седалището в областта на опашната
кост, кръвонасядане и оток на главата, лицето и дясната мишница, лекостепенно
мозъчно сътресение, като по своя характер това увреждане е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
Изпълнителното деяние подсъдимият е осъществил, като е
нанесъл удари с ръце по пострадалата О. в областта на главата, лицето и удар с
ръка на пострадалата Д. в областта на лицето, както и я блъснал в гърдите, вследствие което
паднала по гръб на земята, както съдът е приел в изложената от него фактическа
обстановка.
Пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимия
са причинените телесни увреждания: на
пострадалата О. - контузия на главата и лицето, оток и кръвонасядане по горната
и долната устна в лявата им половина, кръвонасядане на долния клепач на дясното
око, контузия на главата с отоци, кръвонасядания и лекостепенно мозъчно
състресение, които са причинили на О. разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК и представляват лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал. 1 от НК; на пострадалата Д.- контузия на главата и лицето,
кръвонасядане на долния клепач на лявото око, контузия на опашната област,
контузия на главата и на седалището в областта на опашната кост, кръвонасядане
и оток на главата, лицето и дясната мишница, лекостепенно мозъчно сътресение,
които са й причинили лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал. 1 от НК,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Налице е причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат, а именно установените травматични увреждания на
пострадалите.
Налице е квалифициращия признак по т. 4 предл. 3-то на чл.
131 ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е причинил телесна повреда на повече от
едно лице – на две лица пострадалите О. и Д..
Налице е и квалификацията по т. 1 пр. 1-во на чл. 131 ал. 1 от НК, тъй като телесната
повреда е причинена по отношение на
длъжностни лица при изпълнение на службата им. И двете пострадали са имали
качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т. 1 б.“б“ от НК – същите са изпълнявали работа, свързана с пазене и
управление на чуждо имущество в юридическо лице – „Ф.“ЕООД гр. С., в което са
били назначени по трудово правоотношение на длъжност ***** и по този начин
включени в неговата организационна структура. Съгласно длъжностните
характеристики и на двете са били вменени задължения да дават заявки за
доставка на напитки и други стоки, продавани в заведението, да работят с касов апарат, да приемат суми и връщат ресто
с касова бележка, да водят ежедневна отчетност за продадени напитки и стоки по
асортимент и за направения оборот. Възраженията на защитата, че деянието не е
извършено при изпълнение на службата им е неоснователно. По време на
тържеството и двете пострадали са били на работа и са изпълнявали трудовите си
функции, подготовката на храната, сервирането са извършвани от тях, на тях е
следвало да бъдат заплатени консумираните ястия и напитки от свидетелката П.. В
качеството си на длъжностно лице свидетелката О. е заключила входната врата на
заведението, за да не влизат други клиенти. В качеството на длъжностно лице К.
е ударил и пострадалата Д., обвинявайки я, че тя е разпоредила на О. да
заключи. Без значение по делото е обстоятелството какви са вътрешните отношения
между пострадалите и работодателя им във връзка с работното време, на което са
назначени, след като по време на процесното деяние и двете са били на работа в
заведението и са изпълнявали трудовите си задължения.
Деянието на подсъдимия е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл –предвиждал е, че в причинна връзка от действието му ще
настъпят определени телесни увреждания за пострадалите, съзнавал е обществената
опасност на извършваното и е целял настъпването на престъпния резултат.
Съзнавал е качеството и броя на лицата, на които причинява увреждания.
Поради изложеното, съдът намери, че подсъдимият следва да
носи отговорност за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл.I –во и т.4,
предл.III-то във вр. чл.130 ал.1 от НК.
За престъплението, в което е обвинен, законът предвижда
наказание до три години лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан. От
извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди. Затова съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК и
освободи К. от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно
наказание е от 1000 лева до 5000 лева. Съдът намира, че справедливото и
достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в
случая е административно наказание глоба в размер от хиляда и петстотин лева.
Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Обвиняемият е с добри характеристични данни,
трудовоангажиран. Съобрази и вида и характера на конкретно причинените телесни
повреди, които са и определящи за обществената опасност на деянието. Последните
не засягат в значителна степен здравето на пострадалите, кратък е и периодът на
отшумяването им. Съдът отчете обаче, че се касае за причинени повече от едно
увреждания на всяко лице, с повече от едно действия, както и са налице повече
от едно квалифициращи обстоятелства. Съобрази от друга страна значителния
период от момента на извършване на деянието до реализиране на административно
наказателната отговорност. Поради изложеното, за извършеното от подсъдимия,
съдът му определи административно наказание при превес на смекчаващи
обстоятелства в размер, близък до
минималния- глоба в размер на 1500 лева.
Причините за извършване на престъплението са ниската правна
култура на подсъдимия, незачитане на личността и в частност телесната й
неприкосновеност, неспазването на установения в държавата правов ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата, по бюджета на изпълнителната власт, вносими по
бюджетна сметка на ОД на МВР П. сумата от 296,24 лева, представляваща разноски
по делото в досъдебното производство, както и да заплати в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на КрлРС сумата от 120 лв.,
представляващи разноски по делото, направени в съдебното производство.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: