РЕШЕНИЕ
№ 720
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Индустриал ремонт строй“
ЕООД, срещу решение по гр.дело № 17/2021 г. по описа на РС Асеновград.
С обжалваното Решение № 260225/14.06.2021 г., постановено по гр. дело №
17/2021 г. по реда на чл. 237 от ГПК, РС Асеновград уважава изцяло предявените пред
него искове, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, като
осъжда „********* да заплати на „**********, следните суми: сумата от 1002 лева за
услуга с автокран SAEZ TL – 45, рег.№***** – доставка до строителен обект, монтаж
и узаконяване, ведно с обезщетение за забава в размер на 109,39 лева за периода от
21,08,2019г. до 16,09,2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до
окончателното й заплащане; сумата от 468 лева за техническо обслужване с гресиране
на кулокран SAEZ TL – 45, рег.№*****, ведно с обезщетение за забава в размер на
41,86 лева за периода от 31,10,2019г. до 16,09,2020г. и в размер на законната лихва от
тази дата до окончателното й заплащане; сумата от 936 лева за техническо обслужване
с гресиране на кулокран SAEZ TL – 45, рег.№*****, ведно с обезщетение за забава в
размер на 46,54 лева за периода от 22,03,2020г. до 16,09,2020г. и в размер на законната
лихва от тази дата до окончателното й заплащане; сумата от 936 лева за техническо
1
обслужване с гресиране на кулокран SAEZ TL – 45, рег.№****, ведно с обезщетение за
забава в размер на 46,54 лева за периода от 17,07,2020г. до 16,09,2020г. и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане; сумата от 1404 лева за
техническо обслужване с гресиране на кулокран SAEZ TL – 41, рег. №*****, ведно с
обезщетение за забава в размер на 132,21 лева за периода от 14,10,2019г. до
16,09,2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане;
сумата от 1404 лева за техническо обслужване с гресиране на кулокран SAEZ TL – 41,
рег. №****, ведно с обезщетение за забава в размер на 69,81 лева за периода от
22,03,2020г. до 16,09,2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до
окончателното й заплащане; сумата от 936 лева за техническо обслужване с гресиране
на кулокран SAEZ TL – 41, рег. №*****, ведно с обезщетение за забава в размер на
46,54 лева за периода от 12,03,2020г. до 16,09,2020г. и в размер на законната лихва от
тази дата до окончателното й заплащане; сумата от 1393,20 лева за техническо
обслужване с гресиране на кулокран SAEZ TL – 41, рег. №*****, специализиран
транспорт и ремонт, ведно с обезщетение за забава в размер на 23,99 лева за периода от
17,07,2020г. до 16,09,2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до
окончателното й заплащане; сумата от 468 лева за техническо обслужване с гресиране
на кулокран BENDINI B1030 №****, ведно с обезщетение за забава в размер на 41,99
лева за периода от 30,10,2019г. до 16,09,2020г. и в размер на законната лихва от тази
дата до окончателното й заплащане; сумата от 7951,02 лева цена на един брой анкерна
основа ES51 и един брой кюбел бути с маркуч 500л, ведно с обезщетение за забава в
размер на 216,44 лева за периода от 11,06,2020г. до 16,09,2020г. и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане; както и сумата от 3515,93
лева, направени по производството разноски.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва, като счита
постановения съдебен акт неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че съдът е
постановил обжалваното решение, като е уважил исковете изцяло на база направеното
признание на иска, като не е съобразил, че признанието е само до определен размер, в
който не се включват претендираните мораторни лихви, която претенция е предмет на
отделен иск. Моли да бъде отменено постановеното съдебно решение със законните
последици.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „*********, чрез
адв. М., в който счита постановеното съдебно решение правилно и законосъобразно,
като счита, че районният съд е направил изключително подробен анализ на всички
доказателства по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, като е
достигнал до единствения правилен и законосъобразен извод, че исковете следва да
бъдат уважени. Счита, че доколкото исковете за заплащане на обезщетение за забава са
законна последица от неизпълнението, за което е налице признание, то те
задължително следва да бъдат уважени, при уважаване на главния иск. Моли
2
обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
С оглед направените оплаквания във въззивната жалба и направеното в
първоинстанционното производство признание на иска до размер на претендираната
сума от 16898,22 лв., съдът приема, че въззивната жалба касае постановеното
осъдително решение по отношение на уважените искове за заплащане на обезщетения
за забава. По силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК в правомощията на съда е да
установи действителното искане, съдържащо се в подадената до него молба, като съдът
е задължен да даде търсената в действителност от него защита и съдействие, поради
което дължи произнасяне съобразно действително изразената от страната воля, а не
съобразно буквално формулиране на направеното искане. (в този смисъл Решение №
253 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 4430 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр. отделение).
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно.
Предявени пред РС Асеновград за разглеждане са били обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 327 от ТЗ, чл. 258 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
С исковата молба е претендирано заплащане на сумата от 16898,22 лв. цена на
извършени услуги с автокран SAEZ TL – 45, рег.№***** – доставка до строителен
обект, монтаж и узаконяване, както и техническо обслужване на същия, за период от
08.08.2019г. до 15.05.2020г., за техническо обслужване на кулокран SAEZ TL – 41
№****, както и ремонт на същия за периода от 27.05.2019г. до 18.05.2020г., за
техническо обслужване на кулокран BENDINI B1030 №***** на 25.09.2019г., както и
за цена на един брой анкерна основа и един брой кюбел бути с маркуч 500л на обща
стойност 7951,02 лева, продадени на 11.06.2020г., по които договори ищецът твърди да
е изправна страна, а ответникът да не е заплатил възнаграждение за извършените
услуги и цена на продадените вещи в размер, посочен за всеки един договор, в
представени фактури и приемо-предавателен протокол. Поради изпадане в забава
претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху така посочените
възнаграждения и цена, от датите, следващи датите на плащане, посочени в
представените фактури, в размер, посочен за всеки един договор, определен по
приложени справки на онлайн калкулатор за законна лихва.
Жалбоподателят е признал претенцията до претендирания размер на иска –
3
16898,22 лв., която сума представлява сбор от главниците по всички договори, предмет
на исковата претенция.
Независимо от съдържащото се в нарочна молба признание относно
основателността на исковете до претендирания размер от 16898,22 лв. и направеното в
съдебно заседание искане от ищеца, не е постановено от съда прекратяване на
съдебното дирене, а е изготвен доклад в първото съдебно заседание, изслушани са
страните за възражения по доклада, приети са представените доказателства и са
проведени устни състезания. Следователно обжалваното съдебното решение е
постановено след редовно проведено съдебно дирене. Районният съд е приел, че
ответникът изцяло е признал предявените искове, като е постановил решение по реда
на чл. 237 от ГПК, без да го мотивира по същество, с оглед направеното признание от
страна на ответника и формулираното искане от страна на ищеца в съдебно заседание,
за постановяване на решение по посочения ред.
Действително направеното признание на иска е до размер на 16898,22 лв., касае
сбора от главниците на предявените искови претенции, както е посочен размерът на
иска в заглавната страница на исковата молба, в която сумата не се включват
претенциите за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата, поради което и за акцесорните искове не са били налице
условията за постановяване на решение при признание на иска. Или направеното
признание на иска не касае изцяло предявените искови претенции, поради което
следва да се обсъдят събраните по делото доказателства, да се установят релевантните
факти по делото и се направи преценка за основателността на претенциите за
заплащане на обезщетение за забава върху присъдените главници.
За доказване на възникване на задължението да бъде заплатено възнаграждение,
съответно цена по процесните договори, са представени фактури, в които са залегнали
съществените елементи на договорите – описан е предмета, посочена е цена на всеки
един от тях, падеж на плащане на задължението, а изпълнението по договорите е
доказано с представените и неоспорени приемо-предавателни протоколи. По делото не
е спорно между страните, че жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество
заплащане на главниците по фактурите, приети по делото, за описаните в същите
услуги и стоки, на посочените във всяка от фактурите дата на плащане, като сключване
на договорите и изпълнението им от страна на ищеца, е изрично признато по делото с
направеното признание на иска от ответника до посочения размер.
По фактура № **********/21.08.2019 г., с посочен падеж 21.08.2019 г., е признат
остатък за плащане в размер на 1002 лева, като се претендира и обезщетение за забава
върху тази стойност в размер на 109,39 лева, за периода от падежа до 16.09.2020г. и в
размер на законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане. По фактура №
**********/31.10.2019 г., с посочена дата на плащане 31.10.2019 г., е признато
4
посоченото в същата задължение на стойност 468 лева за техническо обслужване с
гресиране, като се претендира обезщетение за забава в размер на 41,86 лева за периода
от 31.10.2019г. до 16.09.2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до
окончателното й заплащане. По фактура № **********/12.03.2020 г., с посочен падеж
22.03.2020 г., е признато посоченото в същата задължение на стойност 936 лева за
техническо обслужване с гресиране, което се претендира ведно с обезщетение за забава
в размер на 46,54 лева за периода от посочената дата на плащане до 16.09.2020г. и в
размер на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане. По фактура № **********/17.07.2020 г., с посочена дата на плащане
17.07.2020 г., е признато посоченото в същата задължение на стойност 936 лева за
техническо обслужване с гресиране, което се претендира ведно с обезщетение за забава
в размер на 16,19 лв., за периода от 17.07.2020г. до 16.09.2020г. и в размер на законната
лихва от тази дата до окончателното й заплащане. По фактура №
**********/14.10.2019 г., с посочен падеж 14.10.2019 г., е признато посоченото в
същата задължение на стойност 1404 лева, като се претендира и обезщетение за забава
върху тази стойност в размер на 132,21 лева, за периода от 14.11.2019 г. до 16.09.2020 г.
и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане. По фактура
№ **********/12.03.2020 г., с посочен падеж 22.03.2020 г., е признато посоченото в
същата задължение на стойност 1404 лева, като се претендира и обезщетение за забава
върху тази стойност в размер на 69,81 лева, за периода от 22.03.2020 г. до 16.09.2020 г.
и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане. По фактура
№ **********/12.03.2020 г., с посочен падеж 22.03.2020 г., е признато посоченото в
същата задължение на стойност 936 лева за техническо обслужване с гресиране, като
се претендира и обезщетение за забава върху тази стойност в размер на 46,54 лева за
периода от 22.03.2020г. до 16.09.2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до
окончателното й заплащане. По фактура № **********/17.07.2020 г., с посочен падеж
17.07.2020 г., е признато посоченото в същата задължение за заплащане на сумата от
1393,20 лева за техническо обслужване с гресиране, специализиран транспорт и
ремонт, като се претендира и обезщетение за забава в размер на 23,99 лева за периода
от 17.07.2020г. до 16.09.2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до
окончателното й заплащане. По фактура № **********/30.10.2019 г., с посочен падеж
30.10.2019 г., е признато посоченото в същата задължение за заплащане на сумата от
468 лева за техническо обслужване с гресиране, като се претендира обезщетение за
забава в размер на 41,99 лева, за периода от 30.10.2019г. до 16.09.2020г. и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане. По фактура №
**********/11.06.2020 г., с посочен падеж 11.06.2020 г., е признато посоченото в
същата задължение на стойност от 7951,02 лева цена на един брой анкерна основа
ES51 и един брой кюбел бути с маркуч 500л, като се претендира и обезщетение за
забава в размер на 216,44 лева за периода от 11.06.2020г. до 16.09.2020г. и в размер на
5
законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане.
Съгласно чл. 309а от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Или обезщетението за забава е законна последица при неизпълнение на
парично задължение, без да е необходимо да бъде уговаряно изрично, като размерът
му е законодателно определен. Съгласно закона, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
конкретния случай падеж на задължението е посочен във всяка от фактурите. Не е
спорно, че след настъпване на падежа на задълженията не е постъпило изпълнение.
Поради това исковете за заплащане на обезщетение за забава са основателни за
посочените периоди на забавата, поради признатото неизпълнение на задълженията за
заплащане на уговорените възнаграждения за услуги и цена за продажба на стоки.
Размерът на обезщетението по отношение на всяко едно задължение, обективирано в
процесните фактури, за периода на забавата, съдът определя по правилата на чл. 162 от
ГПК, с помощта на достъпен онлайн калкулатор с адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. При така направената преценка съдът
намира исковете за основателни и по отношение на претендирания размер.
Съдът е присъдил по-висок размер на обезщетение за забава, по фактура №
**********/17.07.2020 г., от поисканото такова в размер на 16,19 лв., начислено върху
сумата от 936 лева, за периода от 17.07.2020г. до 16.09.2020г., като е присъдил
обезщетение в размер на 46,54 лв. За разликата от 30,42 лв. е постановено недопустимо
решение, поради произнасяне над предявената искова претенция, за което съдът не е
бил надлежно сезиран, поради което и обжалваното решение следва да бъде
обезсилено в тази му част, а производството по делото прекратено.
По така изложените съображения, с изключение на частта, в която е присъдено
обезщетение над претендирания размер от 16,12 лв. по фактура №
**********/17.07.2020 г., въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено като правилно.
При този изход на спора разноските пред РС са правилно разпределени между
страните, с оглед уважаването на исковите претенции изцяло. Въззиваемият има право
на разноски, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК и представени доказателства за изплащане в брой на
адвокатско възнаграждение, като следва да му бъде присъдена сумата от 1441,15 лева,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260225/14.06.2021 г., постановено по гр. дело №
17/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград, в частта, в която е осъден
„***********, представлявано от М. Н. М., да заплати на „*********, представлявано
от Е. Х. Д., обезщетение за забава за разликата над претендирания размер от 16,12 лв.
(шестнадесет лева и дванадесет стотинки), върху сумата от 936 лева по договор за
техническо обслужване с гресиране на кулокран SAEZ TL – 45, за периода от
17.07.2020 г. до 16.09.2020 г., до присъдения размер от 46,54 лева (четиридесет и шест
лева и петдесет и четири стотинки), като прекратява производството по делото в тази
му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260225/14.06.2021 г., постановено по гр. дело №
17/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „*********, представлявано от М. Н. М., да заплати на „***********,
представлявано от Е. Х. Д., сумата от 1441,15 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и
един лева и петнадесет стотинки) направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7