№ 1815
гр. С., 10.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530103756 по
описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „Ю.“ Е., с която против ответника Д.К.Ж. е
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането от 278.30 лева, присъдено
на ищеца с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по приложеното ч.гр.д. № 5097
по описа за 2020 г. на С. районен съд, като с разпореждане от 18.08.2021 г. съдът е
постановил да се изпрати на ответника съобщение за отговор с препис от исковата молба с
приложенията към нея. След връщането му по делото обаче в цялост и запознаване с
изисканото за прилагане заповедно производство, съдът намери, че предявеният иск е
недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, а мотивите за
този правен извод са следните:
В т. 5а и 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС е прието, че правото на иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК съществува при наличието не само на общите, но и на специалните
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване, сред които са и подадено от
длъжника в срок възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, съдържащо
оспорване на присъденото с нея вземане, защото само при наличието му за заявителят
възниква правен интерес от предявяването на такъв иск за установяване на неговото
съществуване против длъжника. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, която обуславя допустимостта на този иск от наличието на такова възражение на
длъжника срещу заповедта за изпълнение. Поради това на общо основание исковият съд
следва да прецени всички предпоставки за допустимостта на този иск, включително и
наличието на правен интерес на заявителя от предявяването му, който е налице само при
подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта, в която насока исковият съд не е
обвързан от преценката за това на заповедния съд (т. 5а и 10а от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС).
В случая ответникът, който е длъжник в заповедното производство, не е подал в
същото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, което да съдържа
оспорване на присъденото с нея вземане от 278.30 лева. Тъкмо напротив. Подал е на
06.07.2021 г. само възражение по чл. 414а ГПК, че е изпълнил/платил изцяло това вземане
1
на заявителя в срока по чл. 412, т. 8 ГПК от връчването на заповедта за неговото
изпълнение, за което е представил в оригинал и посочената във възражението му разписка
от Изи Пей, от която е видно, че на 17.06.2021 г., в срока по чл. 412, т. 8 ГПК от връчването
на заповедта на 15.06.2021 г., е платил на заявителя изцяло присъденото му с нея вземане от
278.30 лева, по посочената в нея и заявлението банкова сметка на заявителя, но тъй като не
е дал повод за завеждане на заповедното производство, не му дължи и разноските по същото
(чл. 414а, ал. 1 и 2 ГПК). При това положение очевидно не е налице възражение по чл. 414
ГПК на длъжника – ответник срещу издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на процесното вземане от 278.30 лева, а само негово възражение
по чл. 414а ГПК за плащането му на заявителя - ищец в срока за доброволното й
изпълнение, което поради това не съдържа оспорване, а признание на това вземане и поради
това не обуславя правен интерес на ищеца от предявения по делото иск за установяване на
неговото съществуване по чл. 422, ал. 1 ГПК (чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 10а от мотивите на
ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС). Преценката за противното на заповедния съд, обусловила
указанията му до ищеца по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на този иск по делото, не
обвърза разглеждащият го исков съд (така и т. 10а от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС).
Поради това, при приетата в т. 5а и 10а на ТР 4-2014–ОСГТК връзка на обусловеност
на правния интерес от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК от наличието на подадено от длъжника в
срок възражение по чл. 414 ГПК, каквото в случая не е подавано срещу заповедта с оглед
изложеното, за ищецът липсва правен интерес от предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1
ГПК (т. 5а и 10а от ТР 4-2014-ОСГТК). А тъй като наличието от такъв интерес от търсената
с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която в случая не е
налице, а за наличието й съдът следи служебно, този иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се
остави без разглеждане, като недопустим, а образуваното за разглеждането му производство
по делото да се прекрати (чл. 130 ГПК). Това налага съдът да отмени преди това
разпореждането си по чл. 131, ал. 1 ГПК, с което поради пропуск е приел същия иск за
допустим и разпоредил да се изпрати на ответника съобщение за отговор на същия с препис
от исковата молба и приложенията към нея (чл. 253 ГПК).
Воден от горните мотиви, С.т районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА поради пропуск постановеното по делото разпореждане №
1861/18.08.2021 г., с което е разпоредено да се връчи препис от исковата молба с
приложенията за отговор на ответника, вместо което постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, поради липса на правен интерес,
предявения от „Ю.“ Е. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Д.К.Ж. и ПРЕКРАТЯВА
образуваното за разглеждането му производство по настоящото гражданско дело № 3756 по
описа за 2021 г. на С. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С. окръжен съд в
2
едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3