Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
25.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на петнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №12589
по
описа на СГС за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Г.С.Я. ЕГН********** с адрес ***13 и С.С.Я. ЕГН **********
*** чрез пълномощнка
си адв.Г.Д. от САК, съдебен адрес *** срещу З. „Б.И.“ АД ЕИК ******, р-н Лозенец,
ул.“******за осъждане на ответника да им заплати застрахователно обезщетение в
общ размер на 300 000лв., по 150 000лв. за всеки ищец, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по застраховка Гражданска
отговорност, за търпени болки и страдания от смъртта на тяхната майка Н.П.Я.
при ПТП, настъпило на 03.11.2016г. в гр.София, на ул.“******“ пред №11, ведно
със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от 31.04.2017г.
до окончателното изплащане на същото. Претендират се разноски.
Ищците твърдят, че на 03.11.2016г. около 17.20ч.
в гр.София лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ксантия“
с рег.№******, водачът А.В.Д.,*** от ул.“Панорамен път“ с посока от бул.“А.
Пушкин“ в района на №11 участвал в ПТП с намиращия се на платното за движение
пешеходец Н.П.Я. – майка на ищците. В следствие на удара Я. получила множество
травми, несъвместими с живота и на 21.11.2016г. починала. Сочат, че причина за
ПТП са субективните действия на водача на Ситроена,
който не съобразил поведението си с разпоредбите на чл.5 ал.1 и чл.116 от ЗДвП.
Ищците твърдят, че внезапната смърт на майка
им приели изключително болезнено. Между тях съществувала хармонична връзка,
основана на взаимна обич и уважение, която била прекъсната за миг.
Твърдят, че към момента на настъпване на ПТП
за процесния лек автомобил е била валидна застраховка ГО на
автомобилистите по ЗП №BG/02/116002742695, валидна от 26.10.2016г. до 25.10.2017г.,
сключена с ответника.
Ищците твърдят, че с молба от 31.01.2017г. предявили пред З. „Б.И.“ АД писмена претенция
за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. До момента
ответникът не бил определил и изплатил обезщетение, с което обосновават правния
си интерес от предявяване на настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения
срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск. Счита, че претендираните
суми не отговарят на действителните вреди.
Оспорва да е причинен деликт.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния
л.а.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, която според ответника е била на пътното
платно в нарушение на ЗДвП.
Претендира сторените в
производството разноски.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-1053 от 03.11.2016г., за станало на същата дата около 17.20ч. ПТП в
гр.София на ул.“******“, в р-на на №11, между лек автомобил и пешеходец. Отбелязано
е, че в резултат на ПТП е пострадала пешеходката Н.Я., която била настанена за
лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с опасност за живота.
От приложената Епикриза
ИЗ №37283/03.11.2016г. се установява, че Н.Я. е постъпила в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД Клиника за интензивно лечение на 03.11.2016г. и е починала на
21.11.2016г. Отразената диагноза е фрактура на таз, луксация
на ляво коляно, рана на главата, разкъсване на пикочен мехур. Посочени са
следните усложнения в хода на лечението – сепсис, мултиорганна
недостатъчност, септичен шок, двустранна пневмония с плеврални
изливи.
От приложената справка от Софийска градска
прокуратура от 16.02.2018г. по пр.пр.№21506/2017г. се
установява, че на 03.11.2016г. е започнало ДП на осн.чл.212
ал.2 от НПК, пр.пр.№41552/16г. срещу Неизвестен
извършител по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр. чл.342 ал.1
пр.3 от НК. След настъпилата смърт на Н.Я. ДП е било изпратено по компетентност
на СГП и деянието е било преквалифицирано по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Посочено е в писмото, че
разследването не е приключило и не е внесен обвинителен акт в съда.
Ищците са предявили претенция до ответника на
31.01.2017г. за изплащане на обезщетение за претърпени вреди по полица
„Гражданска отговорност“ № BG/02/116002742695.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния
период.
До изтичане на тримесечния срок ответникът не
се е произнесъл, с което ищците обосновават правния си интерес от предявяване
на иск пред съда.
Установява се, че ответникът е застраховател
по „ГО“ по отношение на лек автомобил „Ситроен“ Ксантия
с рег.№СА3068НР със застрахователна полица № BG/02/116002742695 със
срок на действие от 26.10.2016г. до 25.10.2017г.
Според заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице П.Д. се установява, че процесният
автомобил преди ПТП се е движил със скорост от 40км/ч при знаково ограничение
от същата скорост. Ударът е настъпил в
лявата лента, считано за посока на движение на лекия автомобил. Според вещото
лице, ако пешеходката не е пресичала е можело да не настъпи ПТП. Тъй като
вещото лице е работило при ограничен обем от данни за изготвяне на експертизата
и при противоречиви свидетелски показания относно това, каква е била посоката
на пресичане на пострадалата пешеходка, поради своевременно оспорване на заключението,
съдът е допуснал и назначил тройна съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица инж.И.Т., инж.М.Ф. и С.С..
Според тройната експертиза мястото на удара
между л.а. Ситроен и пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение
на ул.“Иваница Денчев“ е на около 4м. вляво от десния
бордюр по посоката на движението на автомобила и по дължина на платното за
движение е на около 5-6м. преди линията на ориентира по посока на движение на
автомобила. Ударът е настъпил върху лявата пътна лента, по която се е движил Ситроена и на около 1-2метра преди пътния знак, ограничаващ
скоростта на движение от 40км/ч. Според тази експертиза в момента на удара
скоростта на процесния автомобил е била около 50км/ч.
Описан е следният механизъм на настъпване на ПТП – в гр.София на ул.“******“ на
прав пътен участък. Улицата се състои от две платна, разделени с двойна
непрекъсната лента и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният
автомобил се е движил в лява пътна лента със скорост 50км/ч., която скорост е
била разрешена за движение на автомобилите в мястото на удара, след което се
намира пътен знак, ограничаващ скоростта на 40км/ч. Върху дясната пътна лента е
имало паркирани автомобили, успоредно на платното за движение. Наближавайки
мястото на ПТП, пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за
движение от ляво на дясно за посоката на автомобила. Пешеходката е преминала
върху двете пътни ленти за насрещно движение на автомобила и е навлязла върху
лявата пътна лента, по която се е движил процесния
автомобил. Водачът не е намалил скоростта си и е продължил в първоначалната си
посока. Последвало е ПТП. Автомобилът с
предна дясна част челно – странично в зоната на десен габарит на автомобила е
ударил пешеходката от дясната й страна. Вследствие на удара тя е била
отхвърлена напред и в дясно от автомобила. От техническа гледна точка причина
за ПТП са субективните действия на водача на Ситроена,
който не е задействал спирачната система своевременно, при което е реализирал
закъснение и е последвал удара. Според вещите лица, пострадалата пешеходка е
имала възможност да забележи приближаващия я лек автомобил от разстояние
по-голямо от 100метра и в двата варианта на пресичане от ляво на дясно и от
дясно на ляво. Тя е имала възможност да забележи автомобила и е имала
възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП.
Поради противоречие в данните по делото
относно посоката на пресичане на пешеходката, вещите лица са дали два варианта,
според които – водачът на Ситроена е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара за вариант на пресичане на
пешеходката от ляво на дясно за момент, в който тя е стъпила за първи път върху
платното за движение и водачът не е имал техническа възможнаст
да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП за вариант на пресичане от
ляво на дясно на пешеходката и за момента на навлизане върху пътната лента, по
която се е движил.
В съдебно заседание вещите лица са
конкретизирали, че преди удара пешеходката е преминала пред автомобила,
пресичайки от ляво на дясно като е преминала две пътни ленти в насрещното
движение на процесния автомобил и по-голямата част от
пътната лента, в която се е движел и тогава е настъпил удара с дясната му част.
Но независимо от посоката на пресичане в момента на удара тя е била с дясната
си страна към автомобила. Тя е пресичала на място, където не е предназначено за
пресичане на пешеходци и е имала възможност да вижда автомобила, който е
приближавал от дясната й страна и ако е спряла да пресича е щяла да предотврати
ПТП.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л.А.М. майката на ищците Н.Я. е
получила в следствие на процесното ПТП съчетана
травма – тъпа травма на главата без счупване на черепа; коремна травма – кръвонасядане в дясната слабинна
гънка, счупване на таза с отваряне на дясната кръстно-хълбочна става, широко
отваряне на лонното съчленение
и счупване на лявата срамна кост, масивно кръвонасядане
с разрехавяване на стената на пикочния мехур, масивно
кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; Травма
на крайниците – охлузване и кръвонасядания на долните
крайници, масивно кръвонасядане в дълбочина с оформен
тъкънен джоб и лезия на колянната става в ляво; изразени кръвонасядания
в мускулатурата на лявата подбедрица, кръвонасядания в дълбоката мускулатура на дясното бедро, кръвонасядания в лявата предмишница.
Състояние след трахеостомия; Вещото лице е отразило
настъпилите усложнения, а именно – гнойно – некротичен
трахеобронхит, двустранна пневмония, сепсис, септичен шок, синдром на многоорганна недостатъчност, стеатонекротичен
панкреатит. Заключението е, че причината за смъртта
на Н.Я. е съчетана травма с настъпилите усложнения, които са в пряка причинна
връзка. Описаните травми отговарят по своя характер да се получени при процесното ПТП. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че в момента на удара тялото на пострадалата е било обърнато с дясната си
страна към автомобила и ударът е от дясно на ляво.
Според изслушаната по делото Комплексна медицинска и авто
- техническа експертиза на вещите лица д-р А.М. и инж.И.Т. се установява, че инициалният
удар е нанесен по вътрешната повърхност на лявото бедро /където е установено
травматично отслояване на кожата от подкожие/ в зоната на преден десен фар на автомобила. Това
отговаря на пресичане отляво надясно – т.е. пострадалата е била обърната с
дясната си част към лекия автомобил. Изследвани са два варианта на пресичане в
двете противоположни посоки, поради липса на категорични данни в този смисъл и
два варианта на ход – бърз и бавен. Даден е вариант на обръщане от 180 градуса.
Независимо от посоката на пресичане, вещите лица са категорични, че в момента
на удара пешеходката е била с дясната си част към лекия автомобил.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според свидетелят Г. Л.– братовчед на ищците,
чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид
възможната му заинтересованост от изхода на спора, ищците и майка им били в
много добри отношения, въпреки че не живеели заедно. Ищцата Г.Я. живеела от 10
години в Испания, но всяка година си идвала през пролетта и лятото. След
загубата на майка им, ищците били много разстроени.
Според свидетелката В.С.Я. – съпруга на
ищеца, чийто
показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, двамата преживяват тежко
смъртта на майка си, тъгуват за нея, въпреки изминалото време.
От показанията на свидетеля К.Т. се
установява, че той е шофирал зад автомобила, ударил пешеходката на ул.“******“.
Твърди, че валяло дъжд, видимостта била
затруднена. Процесният автомобил се движел в
лявата лента, тъй като дясната била заета от паркирани автомобили. Сочи, че на
около сто метра имало пешеходна пътека. Не
може да каже в каква посока се движела пострадалата. Видял самият удар между
автомобила и пешеходката. Автомобилът я ударил със своята дясна част.
От показанията на свидетеля А. В.Д. се
установява, че той е бил водача на автомобила, ударил пострадалата. Твърди, че
жената излязла от дясната страна между паркираните в дясната лента автомобили и
той не е имал време да реагира в резултат на което я ударил. Твърди, че на
мястото не е имало пешеходна пътека. Ударил жената с предна дясна част на
автомобила и тя паднала в дясно отстрани.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач.
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/
от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и
вина на А.В.Д. за процесното ПТП. Извършил е
нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП – не
е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира МПС – то, което е
управлявал. При избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензитета на движение и
др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност
за движението. Извършил е нарушение и на чл.116 ЗДвП, тъй като е бил длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците – в частност Н.Я..
Ответникът е заявил в срока за отговор възражения
за съпричиняване, че пострадалата е допринесла за
вредоносния резултат като е пресичала на необозначено за целта място. Съдът намира, че това възражение е
основателно. Доказа се безпротиворечиво от приетите по
делото съдебни експертизи и от показанията на св.К.Т. и св.А.Д., че пострадалата
е пресичала на място, където не е имало пешеходна пътека. С поведението си тя е
нарушила чл.108 от ЗДвП, като пешеходец е била длъжна да се движи по тротоара
или банкета на пътното платно, нарушила е чл.113 ал.1, който гласи, че при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: т.1. преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства,
нарушила е и чл.114 т.1 и т.2 – била е длъжна да премине по пешеходна пътека и
да се съобрази с приближаващото МПС, вместо това е навлязла внезапно на
платното за движение и е пресичала при ограничена видимост с оглед паркираните
автомобили в дясната лента по посоката на движение на процесния
автомобил.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Позовавайки
се на изготвените експертизи, които съдът кредитира като компетентни и
обективни, които изясняват механизма на настъпване на ПТП, приноса на всеки
един от участниците в него за настъпването му, както и категоричния извод, че
съприкосновението е било предотвратимо при адекватни действия независимо дали
ще бъдат от пешеходеца да преустанови пресичането на платното за движение на
необозначено за целта място или от водача на автомобила, който е следвало да
задейства своевременно спирачната система, съдът приема, че процента на съпричиняване е 50% от страна на пострадалата за настъпване
на вредоносния за нея резултат.
Следва да бъде посочено, че пострадалата като
пешеходец също е била участник в движението и като такъв е била длъжна да
спазва съответните правила, предвидени в ЗДвП.
При доказан ФС на деликта
и доказано съпричиняване от пострадалата, съдът
следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на Н.Я. майка
на ищците, последните са преживели скръб, която не е преодоляна и до момента.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Л.и Я., които съдът кредитира
изцяло като основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищците са
били близки с майка си, независимо, че не са живели в едно домакинство,
помагали си взаимно, разчитали на своята подкрепа. Внезапната загуба за тях е
била съпроводена със значителни болки и страдания, които не са преодолени и към
момента. Изложените от свидетелите твърдения за емоционалната
близост и привързаност на ищците и починалата следва да бъдат кредитирани от
съда. По своето съдържание те разкриват една силна емоционална обвързаност
между тях и майка им. От една страна следва да се има предвид, че част от
традицията на отношенията в българското семейство е емоционалната близост и
привързаност между членовете му. Получаването на съвети за трудностите в
живота, споделянето на радостите и даването на духовни напътствия не са чужди
ценности на българското семейство. От друга страна обаче, от фактите по делото
не се установява да е налице близост, различна за множество други български
семейства. В този смисъл ищцовата претенция следва да
се приеме за основателна, но в завишен размер.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и
непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди,
особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а
в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на
дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се
вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от
случаите целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г.
пост. по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на
ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване
на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни
както на емоционално ниво, така и от
гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на майка си ищците са загубили внезапно родител
със значимо присъствие в живота им. Подкрепата, съветите и възможността да
споделят важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи се,
че трудно превъзмогват мъката си.
Като съобразява така събраните доказателства
съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да присъди сумата от по 80 000 лева за всеки от ищците, като
за разликата до претендираните по 150 000 лева за
всеки или общо 300 000лв. искът трябва да се отхвърли.
При отчитане на възприетия от настоящия
състав на съда процент съпричиняване, определеният
размер за репариране на неимуществени вреди, които са причинени на ищците ще
бъде намален и уважен за сумата от по 40 000лв. за всеки.
Върху обезщетението се претендира лихва за
забава от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответника до
окончателното изплащане на сумата – 31.04.2017г., от която дата съдът ще я
присъди.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищците е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника на осн. чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът намира същото за основателно и ще го уважи. Размерът на адвокатския
хонорар, който ответника е заплатил не е в съответствие с Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
същата Наредба минималният размер е 2930лв., а с дължимия ДДС става 3516лв.
Делото не е с фактическа и правна сложност, за да е налице дължимост
на адвокатско възнаграждение в по-висок размер.
Дължимата държавна такса съгласно
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер
на 3200лв., от която ищците са заплатили 3000лв. При този изход на спора ищците
следва да заплатят още 146,60лв., а ответника 53,40лв. по сметка на СГС.
На ищците
следва да бъдат заплатени разноски от ответника в размер на 1148,10лв.
съобразно уважената част от иска.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищците следва да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 454,46лв.,
съобразно отхвърлената част от иска и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2577,22лв.
На осн. чл.38 ал.2
от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на адв.М.Б. Николова - Трайкова от САК сумата
от 938,77лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищците.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Г.С.Я. ЕГН**********
с адрес ***13 и С.С.Я.
ЕГН ********** *** на основание чл.432 КЗ ал.1 вр.
чл.477 от КЗ сума в общ размер на 80 000лв./осемдесет хиляди/ или по 40
000лв./четиридесет хиляди/ за всеки от ищците – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от застраховател по застраховка Гражданска отговорност, за
търпени болки и страдания от смъртта на тяхната майка Н.П.Я. при ПТП, настъпило
на 03.11.2016г. в гр.София, на ул.“******“ пред №11, ведно със законната лихва
за забава върху присъденото обезщетение, считано от 31.04.2017г. до
окончателното изплащане на същото, като за разликата от присъдения размер от по
40 000лв. до претендирания
размер от по 150 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, да заплати
държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на още 53,40лв./петдесет
и три лв. и 40ст./, платими по сметка на СГС.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на Г.С.Я. ЕГН**********
с адрес ***13 и С.С.Я.
ЕГН ********** *** разноски
в размер на 1148,10лв./хиляда сто четиридесет и осем лв. и 10ст./ съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр.
съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адв. М.Б.
Н. – Т. от САК сумата от 938,77лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищците.
НАМАЛЯВА на осн.чл.78
ал.5 от ГПК поради прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на З. „Б.И.“ АД ЕИК ******от 24 000лв. с ДДС на 3516лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.3 ГПК Г.С.Я. ЕГН**********
с адрес ***13 и С.С.Я.
ЕГН ********** *** да заплатят на З. „Б.И.“
АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в
размер на 454,46лв./четиристотин петдесет и четири лв. и 46ст./ и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2577,22лв./две хиляди петстотин
седемдесет и седем лв. и 22ст./ съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА
Г.С.Я. ЕГН********** с адрес ***13 и
С.С.Я. ЕГН
********** *** да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на
146,60лв./сто четиридесет и шест лв. и 60ст./.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: