Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр.Варна,
17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХLIX състав, в публичното заседание на 04.02.2020 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14696/2019год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен
e от П.П.Ц., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв. Ц.Б.,*** офис 12, против ОД на МВР - Варна иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1946,35 лв,
претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 233,38 часа за целия процесен
период 01.09.2016г. -31.08.2019г., ведно със законовата лихва върху главницата
от 1946,35 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, както следва:
1/
сумата от 47,70 лева за месец септември 2016г.
2/
сумата от 152,62 лева за времето от месец октомври – декември 2016г.;
3/
сумата от 171,74 лева за времето от месец януари - март 2017г.;
4/
сумата от 171,74 лева за времето от месец април - юни 2017г.;
5/
сумата от 162,20 лева за времето от месец юли - септември 2017г.;
6/
сумата от 133,57 лева за времето от месец октомври - декември 2017г.;
7/
сумата от 171,74 лева за времето от месец януари - март 2018г.;
8/
сумата от 114,49 лева за времето от месец април - юни 2018г.;
9/
сумата от 190.82 лева за времето от месец юли - септември 2018г.;
10/
сумата от 171,74 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.;
11/
сумата от 143,11 лева за времето от месец януари - март 2019г.;
12/
сумата от 200,36 лева за времето от месец април - юни 2019г.;
13/
сумата от 114,49 лева за времето от месец юли - август 2019г.;
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по силата
на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „****“ в V РУ на ОД на МВР - Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в
ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени-
8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди
се, че за времето от 01.09.2016г. до 31.08.2019г. е положил извънреден труд от
1 552 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на
сумата от 1 850, 95 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на
осъдителна претенция.
В проведеното открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения
иск по размер, чрез неговото намаляване на осн.чл.214,
ал.1 ГПК от предявения размер 1946,35 лв., на 1542.36 лв., като за разликата от
1542.36 до 1946,35 лв., оттегля иска. Съдът допусна направеното изменение на
ИМ.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага
труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е
полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между
страните не е спорно, че ищецът П.П.Ц.
е заемал по служебно правоотношение в ****длъжността „младши автоконтрольор“ в V РУ на ОД на МВР - Варна,
както и че в периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г. е
работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Спорният
въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно
правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР
регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В
чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на
същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се
извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след
този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно
чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР
и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В
чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така,
за процесния период от 01.09.2016г. до
31.08.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила
от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.
№ 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Тази наредби урежда
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Според текста на чл. 3, ал. 3 от
наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1.143. В заключение налага
се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По
отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от
съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че
след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след
отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен
отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от
224 часа, възлиза на сумата от 1542,36 лв. Предвид направеното от ищеца
частично оттегляне на исковата претенция и намаляването на нейния размер, съдът
констатира пълно съответствие между претенцията и установеното от вещото лице по
възложената съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно
претенциите следва да бъдат уважени в пълните им претендирани
размери за целия исков период.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, съобразно уважената част от претенциите в размер на 350,00 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен и платен в размер на 350 лв. е
неоснователно, тъй като същият е съобразен с почти минималния размер от 337,97
лв. по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 61,69лв.,
представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за изготвяне
на ССчЕ в размер на 200лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна ****– Варна ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Ц.,
ЕГН **********, съд. адрес: *** сумата от 1542,36 лв. /хиляда петстотин
четиридесет и два лева и 36 ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от 01.09.2016г. до 31.08.2019г.,
разпределена по периоди както следва:
1/ сумата от 37,86 лева за месец септември 2016г.
2/ сумата от 106,47 лева за времето
от месец октомври – декември 2016г.;
3/ сумата от 126,19 лева за времето от месец януари
- март 2017г.;
4/ сумата от 132,50 лева за
времето от месец април - юни 2017г.;
5/ сумата от 114,17лева за
времето от месец юли - септември 2017г.;
6/ сумата от 97,69лева за
времето от месец октомври - декември 2017г.;
7/ сумата от 144,46 лева за времето от месец януари
- март 2018г.;
8/ сумата от 106,18 лева за времето от месец април -
юни 2018г.;
9/ сумата от 166,13 лева за времето от месец юли -
септември 2018г.;
10/ сумата от 144,46 лева за времето от месец октомври
- декември 2018г.;
11/ сумата от 137,27 лева за времето от месец януари
- март 2019г.;
12/ сумата от 125,16 лева за времето от месец април -
юни 2019г.;
13/ сумата от 103,83 лева за времето от месец юли -
август 2019г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.09.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Областна ****– Варна ДА ЗАПЛАТИ на ****, ЕГН **********,*** сумата от 350,00лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Областна ****– Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Варна сумата от 61,69лв., представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за
изготвяне на ССчЕ в размер
на 200лв., на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: