№ 4554
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110208280 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 2027/17.11.2021 г., издадено от директора
на СДВР, на Х. Я. Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето (ЗЗдр.), изразяващо се в това, че на 11.08.2021 г., около
15.00 часа, в гр. София, на ул. „Стефан Тошев“, в автобус на масовия градски
транспорт, движещ се по линия № 204 към бул. „Тодор Каблешков“, не е
поставил защитна маска на лицето, покриваща носа и устата, в условията на
въведена противоепидемична мярка на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 и чл.
63в от ЗЗдр., вр. т. 7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г., издадена от
министъра на здравеопазването, с която всички лица, които се намират на
обществени места (закрити) са задължение да носят защитна маска за лице.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Х. Я. Х., с която са иска неговата отмяна. Твърди се,
че в АУАН и НП не е посочена формата на изпълнителното деяние по чл.
209а, ал. 1 ЗЗдр., с което е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Изложено е, че в АУАН не е посочена датата му на съставяне, като не е
1
подписан от актосъставителя. Посочено е, че е налице непълно описание на
административното нарушение, противоречие между словесно описание и
цифрова квалификация на същото, както и непълно посочване на нарушената
разпоредба от ЗЗдр. Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай,
поради което наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Твърди се, че процесната заповед има нормативен характер, като е
нищожна поради некомпетентност на издателя й и непубликуването й в ДВ. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно. Претендират се направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство жалбоподателят и наказващият орган не
се явяват и не изпращат свои процесуални представители.
В представено писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя се поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения, като се претендират направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
В представени писмени бележки, процесуалният представител на
наказващия орган пледира за потвърждаване на атакуваното НП, доколкото е
налице правилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, като от съда се иска да присъди в полза на
въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 11.08.2021 г., около 15.00 часа, Х. Я. Х. пътувал в гр. София, по ул.
2
„Стефан Тошев“ с посока към бул. „Тодор Каблешков“ в автобус от масовия
градски транспорт по линия № 204 без да постави на лицето си защитна маска
за еднократна или многократна употреба. Това било забелязано от
полицейските служители С. и В., които по същото време извършвали
проверка на пътниците в автобуса относно спазване на въведените на
територията на страната със Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г., издадена от
министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки. Полицейските
служители установили, че Х. Х. е без поставена защитна маска на лицето си,
като го помолили да постави такава. Последният заявил, че е ваксиниран във
Федерална република Германия и няма да постави такава маска, при което
бил помолен да слезе на следващата спирка от МГТ за съставяне на АУАН.
За констатираното нарушение, свързано с неносене на защитна маска за
лице, св. С. съставил АУАН с бл. № 696685/11.08.2021 г. срещу Х. Я. Х. за
извършено от последния административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.,
вр. Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис от
същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 2027/17.11.2021 г. от директора на СДВР, с което за
описаното в АУАН административно нарушение на Х. Я. Х. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
НП било връчено на 09.06.2022 г. на Х. Я. Х., който в законоустановения
срок (на 15.06.2022 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите С. и В.; Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. и
Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., издадени от министъра на
здравеопазването и Заповед № 513з-7383/27.03.2020 г. на директора на СДВР.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В
този смисъл основното доказателствено средство се явяват показанията на
свидетелите Станислав Стойчев и Васил Георгиев, които са извършили
проверка на пътниците в процесния автобус на масовия градски транспорт по
3
линия № 204. Същите са категорични, че жалбоподателят Х. Я. Х. е пътувал в
автобуса без поставена на лицето защитна маска за еднократна или
многократна употреба, като е отказал да постави такава и след даденото му
устно полицейско разпореждане в тази насока. Показанията на свидетелите
Стойчев и Георгиев са последователни, пълни и логични, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло приложените по административно-наказателната
преписка писмени материали, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл актосъставителят Станислав Стойчев е
оправомощен от директора на СДВР по реда на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗдр. със
Заповед № 513з-7383/27.03.2020 г. да съставя АУАН за извършени нарушения
по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 209а, ал. 4 ЗЗдр., а именно директора на
СДВР.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие в съдържанието им.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
съставения АУАН не е посочена дата на съставянето му и липсвал подпис на
актосъставителя, тъй като от приложения оригинал на процесния АУАН е
видно, че същият е съставен на 11.08.2021 г., като е подписна от
актосъставителя, от свидетеля по АУАН и от самия нарушител.
Неоснователно е и възражението, че е налице противоречие между АУАН
и НП относно описанието на нарушението, налице е противоречие между
словесно описание на административното нарушение и правната му
4
квалификация, както и непълно посочване на квалификацията на същото.
Внимателният прочит на процесните АУАН и НП обуславя извод, че в
същите ясно и недвусмислено е описано вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, а именно, че последният се е намирал на
закрито обществено място – пътно транспортно средство от масовия градски
транспорт, като не е имал поставена на лицето защитна маска за еднократна
или многократна уредба, покриваща носа и устата. И в АУАН, и в НП е
посочено, че лицето е имало такова задължение с оглед въведените на
територията на Република България със Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на
министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки, като
административното нарушение е квалифицирано по идентичен начин по чл.
209а, ал. 1 ЗЗдр. С оглед на това съдът счита, че липсва каквото и да е
противоречие между АУАН и НП, както относно словесното описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение, така и по отношение на неговата
правна квалификация. Следва да се посочи, че за да е налице пълно и точно
описание на административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. е
необходимо в същото фактически да е описано изпълнителното деяние на
същото, а именно, че нарушителят не е поставил на лицето си защитна маска,
покриваща носа и устата, да се посочи мястото, в частност превозното
средство, където се е намирал, както и конкретната заповед на министъра на
здравеопазването, с която е въведена съответната противоепидемична мярка.
В този смисъл са Решение № 3427 от 20.05.2022 г. по адм. дело № 1956/2022
г. по описа на АССГ, XX-ти касационен състав; Решение № 3844 от
10.06.2022 г. по адм. дело № 2791/2022 г. по описа на АССГ, IV-ти
касационен състав; Решение № 4253 от 24.06.2022 г. по адм. дело №
2556/2022 г. по описа на АССГ, III-ти касационен състав; Решение № 4304 от
27.06.2022 г. по адм. дело № 2504/2022 г. по описа на АССГ, III-ти
касационен състав и други. В този смисъл неоснователно е и възражението, че
е налице неяснота на вмененото на жалбоподателя „административно
обвинение“ с оглед непосочване в НП на обстоятелството дали съответната
противоепидемична мярка е нарушена или не е била изпълнена. От
фактическото описание на административното нарушение в АУАН и НП
недвусмислено се установява, че се касае за бездействие от страна на
нарушителя, изразяващо се в непоставяне на защитна маска на лицето, която
да покрива носа и устатата му, което касае изпълнителното деяние, свързано с
5
неизпълнение на същата мярка. Липсата на посочване на формата на
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. в случая не
води до неяснота на вмененото на жалбоподателя „административно
обвинение“, доколкото нарушението и обстоятелствата при извършването му
са описани пълно и непротиворечиво.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото
въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни
изисквания на ЗАНН.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че
Х. Я. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
Съгласно посочената разпоредба се наказва лице, което наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗдр. В настоящия случай в т. I.7 от
Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването на
основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 ЗЗдр. в периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021
г. е била въведена следната противоепидемична мярка на територията на
Република България: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътните гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
Приложение № 3“. Заповедта е издадена на основание Решение №
547/28.07.2021 г. на Министерски съвет, с което е продължен срокът на
обявената с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България за периода от
01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. С оглед на това, към момента на извършване на
деянието, предвид продължения срок на въведената в страната извънредна
епидемична обстановка и издадената Заповед от министъра на
здравеопазването, жалбоподателят Х. е имал задължение да постави на
6
лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, която
маска да покрива носа и устата му от момента на качването му в процесния
автобус за обществен превоз на пътници до слизането му от транспортното
средство. Доколкото по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят не е
имал поставена защитна маска за лице, то последният е осъществил състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
посочената заповед на министъра на здравеопазването представлява
подзаконов нормативен акт и се явява нищожна, доколкото не е била
публикувана в Държавен вестник. Процесната заповед на министъра на
здравеопазването носи белезите на общ административен акт по смисъла на
чл. 65 АПК, доколкото е с еднократно правно действие и с нея се създават
права и задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни
интереси на неопределен брой лица (в този смисъл са Определение № 8865 от
06.07.2020 г. по адм. дело № 3873/2020 г. по описа на ВАС; Определение от
01.06.2020 г. по адм. дело № 4088/2020 г. на ВАС и др.). В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 63а, ал. 5 ЗЗдр., в която е посочено, че заповедта
на министъра на здравеопазването по чл. 63а, ал. 1 ЗЗдр. е общ
административен акт. С оглед на това релевираното възражение за
нищожност на издадената заповед от министъра на здравеопазването се явява
неоснователно.
Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и
неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им. В
случая се установи, че жалбоподателят е бил наясно, че следва да носи
защитна маска на лицето си в превозното средство, но е отказал поставянето
на такава.
За така извършеното нарушение, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. налагане на глоба в размер от 300 до
1000 лева. В случая на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в предвидения от закона минимален размер от 300 лева,
поради което не е необходимо да се обсъждат наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото съобразно принципа
„reformatio in pejus” положението на жалбоподателя не може да бъде влошено
7
само по подадена от последния жалба. С оглед на това, обжалваното НП се
явява правилно и в своята санкционна част.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, респ. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на административни нарушения по чл. 209а, ал. 1
ЗЗдр. Следва да се отбележи, че процесното административно нарушение
касае неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки на територията на страната, вследствие
разпространение на заболяването „Covid-19“, свързано със смъртни случаи на
множество хора в световен мащаб, вкл. и на територията на Република
България, която е на едно от първите места в света по процент смъртни
случаи от „Covid-19” на глава от населението. В този смисъл неизпълнението
на процеснта противоепидемична мярка е застрашило в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 209а, ал. 1
ЗЗдр. Следва да се отбележи, че в превозното средство, в което се е намирал
жалбоподателят, са пътували множество лица, по данни на свидетелите около
20-30 човека, което значително завишава обществената опасност на
извършеното нарушение. От друга страна, следва да се отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство и демонстрираното от
жалбоподателя поведение по време на извършване на проверката, който след
като е бил помолен да сложи защитна маска на лицето си, изрично е отказал
да направи това. С оглед на това, съдът счита, че наказващият орган правилно
не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, жалбата срещу атакуваното наказателно
постановление се явява неоснователна, поради което последното следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание и липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в
8
разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2027/17.11.2021 г.,
издадено от директора на СДВР, с което на Х. Я. Х. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за извършено
административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Х. Я. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9