№ 388
гр. Пазарджик, 07.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20245220102422 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
и на второ повикване в 11:25 часа, се явиха:
Ищецът Н. К. Т. не се явява, редовно уведомен от предходното съдебно
заседание. За него се явява адв. Т. П. от АК – София, редовно упълномощена
да го представлява отпреди.
За ответника „Ди Ес Смит България“ АД, редовно уведомен чрез
пълномощника си от предходното съдебно заседание, се явява адв. М. А. от
АК - София, редовно упълномощен да го представлява отпреди.
Явява се вещото лице инж. В. М..
Не се явява вещото лице д-р Н. Й.. От вещото лице д-р Н. Й. е
постъпила молба, с вх. № 5877/26.02.2025 г., с която моли делото да бъде
отложено, поради необходимост от техническо време за запознаване с
материалите по делото и изготвяне на СМЕ.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпило допълнително заключение по допуснатата
СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. М., с вх. 6267/04.03.2025 г.
Констатира, че заключението е депозирано при неспазен срок по чл. 199 от
ГПК.
АДВ. П.: Не възразявам по неспазения срок. Нека да изслушаме вещото
1
лице
АДВ. А.: Аз също не възразявам, да изслушаме вещото лице днес.
С оглед изявлението на страните, че не възразяват срещу неспазения
срок на представяне на заключението, съдът пристъпва към изслушване на
вещото лице инж. М..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. В. И. М. Е СЪС СНЕТА ПО ДЕЛОТО В
ПРЕДХОДНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ САМОЛИЧНОСТ.
На вещото лице инж. М. се напомни наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Обещавам да дам вярно допълнително
заключение. Поддържам изготвеното от мен допълнително писмено
заключение. Представям справка-декларация.
Това, което съм написал на стр. 10, последния абзац, съм имал предвид,
че ще го глътне и ще го натроши целия, доколкото може. Във всички случай
няма да е само пръст или поне пръстите. Да прекарате един крак със свод през
два сантиметра отвор мисля, че ще са многократно по - тежки първоначалните
травми. Това са мои заключения чисто умозрителни, като техник, както и
житейски заключения. Кракът не е минал. Кракът само е попаднал и в
момента, в който е попаднал в части от секундата и М. е успял да спре
машината и не е позволила да го дъвче. По-скоро не събул обувката, мисля че
съм написал „изул“ или „измъкнал“. „Събул“ не бих казал, това е друг термин.
По някаква механична логика би трябвало най-напред обувката да е
попаднала, ако е бил с обувка, но при обстоятелството, че дори в
медицинската документация е отбелязано, че има открити рани, които според
мен, от механична гледна точка не е възможно да се получат, при условие, че
кракът е бил защитен от обувката, от плата. Тогава няма да има стържене на
веригата или която и да е движеща се част по голия крак, за да настъпят
открити рани, а ще бъде притискане в самата обувка. Веригата не оказва
някакво друго въздействие на крака освен да го притиска, ако е в обувката.
Ако не е в обувката, а тя се движи и се трие по горната част на стъпалото,
т.нар. свод и пръстите под него, тогава вече настъпват чисто от директния
контакт между веригата и събутия крак. Веригите се движат със скорост 40 до
60 см/сек. Тук неправилно се говори за тежестта. В случая тежестта на
веригата няма никакво значение колко тежа аз, има значение с каква скорост се
движи. Усилието върху крака на тази верига трудно може да се изчисли,
защото то е било докато само колкото вкара и нарани пръстите. Защото тук не
става въпрос за тежест, а става въпрос за усилие, притискане от самата верига
на пръстите в отсрещната верига. Това в разстоянието на половин сантиметър
– два сантиметра трудно мога да определя колко живо месо колко ще потъне.
Не мога да кажа, но ефектът е очевиден – фактически смазан палец и други
пръсти там и прочие травми, така както са описани в медицинската
документация. Изводът ми е, че кракът е бил бос, а и в самата искова молба го
пише, че кракът се е изсулил, измъкнал от обувката. Обяснението, че след като
2
попада там при болка си събува крака, го слушах, когато бяхме на първия
експеримент, затова предоставям на съда да прецени дали някой медик може
да прецени това. Ако кракът е в обувката, веригата няма директен контакт с
крака и тя там не може да се трие по него, за да направи рани по свода, тя
може само да троши там, под натиск. Дори да не съм медик, схващам
механизма на нанасяне на травмите.
АДВ. П.: Написали сте, че дюкът е спрял на автоматичен режим, а
същевременно сте написали, че когато доверителят ми се е качил на машината
единственият вариант, в който може да се усука кракът е в автоматичен
режим. Говорим за последната страница от заключението е написано, че
възможният начин, по който да е станала травмата е само при движение на
веригите - първата напред, а втората назад, което в обстоятелствената част сте
написали, че това може да стане само на ръчен режим.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Да.
АДВ. А.: Аз възразявам срещу този въпрос, защото това е извращаване
на това, което вещото лице е написало. В обстоятелствената част пише, че
обувката е била изута от веригата, а там където се говори за експеримента с
веригата напред и назад пише как може да влезе крака целия крак, обувката и
то необута обувка.
АДВ. П.: Въпросът ми е на какъв режим е била машината, когато е
станала самата травма – ръчен или автоматичен.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Машината е много широко понятие.
АДВ. П.: Там където той се е намирал.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Там са били две секции. Първата секция не
може да се връща ръчно, ако на нея има стиф, както е имало и той е отишъл да
го поправя. Без стиф – може, което многократно правихме на първия
експеримент. На ръчен режим може да се върне вероятно само втората секция,
но ако сте пропуснали, ще обърна внимание на съда, че на едно място е
направен много тегав анализ на времената, от който да направя извод - имало
ли е възможност някой да се приближи до пулта, да задейства ръчния режим,
който е само при държане на копчето, само тогава се движи на ръчен режим
назад, ако пуснете копчето, то се връща автоматично и веригата спира - няма
движение ни назад, ни напред. Имало ли е достатъчно време някой – който и
да е - да отиде да върне веригата назад, да я подържи малко, тя да тръгне да
върви назад, след това да я пусне и да си отиде и никой да не го види. Това
става пред очите на М., който излиза и върви и вижда как все още Т. минава
през лентите, отива, прикляква и т.н. и изведнъж извиква. Когато извиква, в
точно този момент - за негов късмет, М. е бил до копчето, натиснал го е и е
спрял машината и тогава вече Т. е успял да си извади окончателно крака. Но
целият процес от влизане на събутия крак до изваждането му е части от
секундата, от порядъка на 2,3 десети от секундата. Затова и не е погълнат
надолу и няма повече травми. Само притиснал пръстите в един начален
3
стадий и след това е свършило.
Захапването на крака, това е най-възможният вариант двете вериги да
притиснат там предмета - обувка или крак и да започнат да го дърпат надолу.
Когато едната се качва на другата, а другата притиска през това време,
мъчейки се да увлече да речем голия крак тогава има време за две десети от
секундата да се получат тези травми. Все пак един палец влиза в една
цепнатина от 2 см.
АДВ. П.: Видяхме на експеримента, че при ленти вървящи в една посока
обувката не може да се захване и с бомбе и без бомбе. В момента казвате
съвсем различно нещо.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Вие направете разлика. Не сте направили
разлика. Когато правихме експеримент, двете ленти да се движат в една
посока, т.е. втората секция да излиза нагоре и напред, а първата секция да
слиза надолу и да се връща назад, това са преходни моменти, които стават във
времето, то не става да го чакаш да стане, тогава има един момент, в който
веригата от първата секция все пак се опитва, тя се движи, тя се старае да
въвлече крака надолу. В коефициент между плочките и живото месо има един
коефициент на триене на 0.5, което триене придърпва крака. В същото време
веригата от втората секция излиза напред, но тя още не може да го вземе
крака, затова има само едно притискане между двете вериги на крака. Трудно е
да се обясни. Ако трябва и други специалисти да се произнесат. Самият Т. е
можел да забележи дали някой идва към пулта.
Когато има разхвърлян материал, машината не дава сигнал. Машината
дава сигнал само и единствено, когато и трите секции са запълнени със
стифове и това изходящо устройство не може да поеме нов стиф от стиф
камерата и когато свърши този стиф трябва да бъде изведен, а той не може,
защото цялата линия след камерата е заета и тогава машината не може да
направи друго освен да спре целия агрегат дори, но в случая изходящото
устройство и да изсвири, че има проблем. Този проблем при подаване на
сигнала е свързан със спиране на изходящото устройство – тези три секции,
докато дойде някой да изчисти тези секции и машината да продължи да
работи.
Машината си остава на автоматичен режим. Тя е спряна автоматично
моментно. И в исковата молба го пише, че когато той е освободил
фотоклетката, машината е тръгнала. Това значи. Щом е подаден сигнал цялата
линия е била заета и не е можел да се придвижи стифа, когато той е отместен и
е освободена фотоклетката, тогава тя продължава да се движи до т.нар.
референтно движение и да освободи място за следващите.
АДВ. П.: Относно разсъжденията, които сте направили по отношение на
механизма как е станало, на стр. 14 от заключението в уводната част – цялото
описание говорите от някаква техническа гледна точка или това са Ваши
предположения
4
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Предполагам, че мога да правя
предположения само от техническа гледна точка.
АДВ. П.: Това, което сте написали, че обувката му е захваната от
веригите и впоследствие я събува и пада на същото място…
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Той не я събува, а си издърпва крака.
АДВ. П.: … и попада пак на същото място - бос. Житейски нелогично
ми звучи.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Представете си, че моята обувка е захваната
тук и аз съм в едно неравновесно състояние. Ако успея да си измъкна крака от
обувката, какво мислите, че ще направя? Инстинктивно пак ще стъпя с крака,
голия вече. Тук няма време за мислене. Вие си освобождавате крака, но вече
не може да запазите равновесие без да се подпрете отново на него.
АДВ. П.: Това са елементи на Вашето въображение. Нямам повече
въпроси към вещото лице. Оспорвам изцяло заключението.
АДВ. А.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ поставя въпроси към вещото лице инж. М..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Установих, че и трите секции могат да се
манипулират ръчно, когато са в ръчен режим. Съседни секции -в автоматичен
и ръчен режим би трябвало да не могат да работят, но в случая първата лента,
след спирането й аварийно, придружено със сигнал, е спряла докато е била в
автоматичен режим и не случайно казах - когато тя се е освободила и
проблемът е отпаднал, тя е завършила, т. нар. референтно движение и остава
вече в чакане да й дойде ред. Втората секция дали е била в ръчен режим - не
знам. Твърди се, че някой го е включил. Това е целият проблем. Целият
проблем възлиза оттам, че се допуска възможността, даже пострадалият е
казал, съвсем в началото, дни след инцидента: „мисля, възможно е, някой да е
завъртял/превключил системата на ръчен режим“. Това, което съм посочил
като пропадане на обувката изцяло е единствено възможно, когато двете ленти
да работят една срещу друга, т.е. на заден ход и обувката да е празна. Обувката
може да бъде въвлечена в технологичния отвор само ако е празна, ако е мека и
при движение на първа секция напред и втората назад, при ръчен режим. За
мен машината не е била в ръчен режим.
АДВ. П.: Вие при експеримента видяхте, че няма друг начин да се
захване крака.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Говорим за опит за въвличане на крака и е
завлякъл само до палеца, който е два сантиметра не може да влезе в един
такъв отвор, когато е събут на всичкото отгоре. Тук е цялата тънкост. Абсурд
да е възможно въвличане на крака в ситуация, когато двете една до друга
секции се движат в автоматичен режим. В автоматичен режим е правият
режим напред. Там направихме експерименти. Въвличане е възможно, когато
първата е напред, а другата назад. За да е назад трябва да е в ръчен режим, но
те не са видели никой. Няма и време да стане тази операция – някой да отиде и
5
да държи копчето. Не може М. да натиска генералния стоп, а в това време
някой да пуска задното движение и то да спре. Увличане е в смисъл да го
хване и да го дърпа надолу с усилие. Едно е да го дърпа захванат между двете
вериги, които стискат, като машинката за тесто става плоско, така и в този
случай. Да го захванат е едно, а да опитва едната верига да го вкара, е друго.
Вкарва го, но частично, доколкото позволява пръста, който е дебел не повече
от два, два сантиметра и половина, а отворът е точно два сантиметра, аз съм
го мерил. Само кокълчето на палеца не може да прекарате. Това въвличане,
което се е случило с ищеца, е в хипотезата, че кракът се е подал и първата
верига се е опитала да го поведе надолу, но не е успяла. Първо, защото
кокълчето е попречило съвсем пръстите да тръгнат и второто нещо е, че за
късмет М. е натиснал стоп точно в този момент. За две десети от секундата е
било цялото увличане и нараняване. В случая няма автоматичен режим.
Референтното движение се довършва. Втората верига не тръгва без да й е
даден сигнал, че всичко е наред. Втората верига стои спокойно, защото тя е
спряна автоматично. Първата верига също е спряна автоматично, но след
сигнал на фотоклетката тя първата верига не тръгва въобще, само си
довършва референтното движение и стигайки отново до фотоклетката спира
там. Не съм убеден, че втората верига тръгва автоматично щом спре сигнала.
На всичко отгоре целите три секции всички са спрени с удара на М. на главния
превключвател на стоп. Има го там на една снимка.
Втората секция е неутрална - спряна в автоматичен режим все още. Със
самото натискане на стопа не е прекратен въобще режимът, а само е спряна
цялата машина автоматично и тя не може да се движи, ако не се задейства
отново с бутоните и копчетата на пулта. Тя само спира цялата машина и
първата и втората и третата секция и няма мърдане. При освобождаване на
фотоклетката, първата лента само си довършва „по инерция“ пътя на стифа.
Било е по-малко от метър това придвижване. Втората лента е била спряна. От
момента, в който се натиска стопа втората лента е била спряна. След като се
задейства фотоклетката и е дала звуков сигнал, цялата машина е спряла.
Когато е натиснат стопа, по начало, сирената спира автоматичния режим на
цялата система, но когато се освободи фотоклетката, първата лента си
довършва движението под метър докато застане на фотоклетката и тя спира.
При натискането на стопа, който е било след извикването на Т., е натиснат
стопа от М. и кракът е измъкнат. Процесът е свършил. Той повторно е
блокирал цялата машина, след като е извършил референтното движение.
Клетката се освобождава и тя тръгва, при това тръгване именно се захапва
кракаът на Т. и тогава М. натиска стопа и тогава вече тя си довършва
движението. Цялата система, след като М. е натиснал бутона, цялата машина е
спряла и за да бъде пусната отново въобще трябва някой да дойде да я пусне,
да се подредят всички стифове. За да тръгне отново е необходимо някой да
вдигне шалтера и да тръгне отново в режим, в режим, автоматичен най-
вероятно.
Тук се спекулира с термините. В технологичния отвор може да влезе
6
само празна обувка и то при движение на веригите първата напред, втората
назад. В извода на стр. 15, пункт 5.2. – обувката може да бъде въвлечена,
разбирам под „въвлечена“, когато тя вече е захванала и едната верига се
движи напред, другата назад и двете заедно са захванали обувката и я дърпат
надолу. Кракът не е захванат. Аз правя разлика между „въвличане“,
„увличане“ и захващане. Захващането е нещо, което е хванато и се държи, а
увличането е като се опитвам да го докарам. В случая голите пръсти са били
увличани, а не въвлечени. Увличат се от силата на триене.
Изводът за обувката не важи за начина, по който е бил захванат кракът
на ищеца.
Изключил съм възможността някоя от секциите да е била в ръчен
режим, тъй като не намерих доказателства в тази насока.
Цялата линия е аварийно спряна при сигнал, защото била задръстена,
така си мисли компютърът. Човекът отива, отмества стифа и освобождава
задръстването. Автоматичното спиране вече е спряно, а на всичко отгоре е
било спряно автоматично и останалите секции не тръгват, независимо, че
първата само си е довършила движението, останалите стоят на едно място.
Когато се извършва референтното движение, то започва от мястото, в което е
спряна машината и завършва референтното движение, когато стифа отиде при
фотоклетката и я затвори окончателно. Тогава това движение спира. В този
промеждутък от време на референтното движение от освобождаване на
фотоклетката до второто й затваряне от стифа, в този процес той е било под
един метър, защото е бил много близко до фотоклетката. Само в този момент
лентата се е движила. Когато стифа си е достигнал до фотоклетката, тя е
спряла и първата лента. Референтното движение е приключило. Всички
останали движения си стоят, защото нищо по тях не е правено, нито са се
освобождавали от стифове. Те са си още по командата на автоматичното
спиране. Изключение от това автоматично спиране е референтното движение
от момента на освобождаване на фотоклетката до второто й затваряне.
В автоматичен режим, ако двете ленти се движат в технологичната
посока напред няма начин от попадане на крака в процепа. Защото щом се
опитва обувката случайно да влезне втората верига я избутва нагоре. Този
експеримент го направихме няколко пъти.
В конкретния случай, след подаване на сигнала цялата линия е спряна,
защото има проблем, т. нар. задръстване. Отива Т. и отмества стифа, клетката
се освобождава и тръгва да довърши едни 60 см – 1 метър. Втората и третата
секция стоят, защото са изключени от сирената още и затова не продължава
повече и самата първа секция. Вероятният режим, в който са се намирали
секциите е първата си е довършвала движението, а втората е била неутрална,
както си е спряна от сирената. Има опит първата верига все още да увлече
крака, защото кракът е посрещнат от неподвижната верига и той все пак е
потънал. Това е ситуацията, при която втората секция е в неутрално
положение към този момент, а първата си довършва движението. Това, което е
7
в заключението за единствената възможност за движение напред на първа
секция и назад за ръчен режим, това важи когато говорим за въвличане на
обувката и в хипотеза, в която се пуска обувка, но не важи за конкретната
ситуация с обувка в крак в нея. Като се е освободила обувката, къде е? Това не
важи за конкретния случай. В действителност не е този вариант.
АДВ. П.: Вие направихте ли този експеримент на едната секция да не
работи, а другата да работи и да захваща нещо изобщо?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Правихме го пред Вас.
АДВ. П.: На такъв вариант не.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Не сте сигурна изобщо. Много лесно може
да се реши въпроса.
Може и да греша, не изключвам, но според мен, в момента на попадане
на пръстите на крака в технологичния отвор, говорим за гол крак, защото не
само триенето влияе на тази верига, която довършва движението. Влияе това,
че той е стъпил и се е подпрял на този крак в един момент. Имаме две сили –
от една страна веригата, втората е силата на теглото, което той е упражнил
върху крака си. В момента на попадане на пръстите на краката първата секция
е била в движение, втората е била спряна. Няма ръчен – няма автоматичен
режим. Била е спряна цялата линия, защото тя не знае къде точно е проблемът.
Ако преди да се качи ищецът цялата система е била спряна, е нямало да
има такава опасност. Ако се спре преди това, тя се спира. Отстранява се
проблема и после трябва да се пусне. Ако е била спряна, напълно спряна
машината, преди да се качи ищецът, нямало е да стане това.
АДВ. П.: Искам да оспоря заключението. Не следва да се кредитира
изцяло заключението. Моля да не се приема, тъй като вещото лице в
заключението си цитира абсолютно недопустими протоколи от досъдебното
производство, които в гражданското производство са недопустими. Цитирал е
някакви разпити на свидетели от досъдебното производство. Разсъжденията
по никакъв начин не са от техническа гледна точка, а абсолютни догадки на
вещото лице. Аз се съмнявам и за неговата пристрастност, затова моля да не
се приема и да не се кредитира, защото не отговаря на фактическата
обстановка. Доверителят ми има открито счупване. Искам назначаването на
друга експертиза от друго вещо лице, ако може да не е от района на
Пазарджик, защото явно има някаква свързаност и зависимост.
АДВ. А.: Намирам, че експертизата следва да се приеме, ведно с
поясненията, които вещото лице дава в днешното съдебно заседание. Считам,
че отговаря компетентно на поставените въпроси в съответствие с
използваните от него специални знания от техническа гледна точка. Повече в
хода по същество.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е отговорило на поставените задачи,
обосновал е заключението и в днешното съдебно заседание разяснява
изводите си като излага съображения, поради които е направило изводите в
8
съответния смисъл. Поради това съдът намира, че няма пречка
допълнителното заключението на СТЕ да бъде прието, а въпросът по
кредитирането му е такъв по същество на делото.
С оглед на това, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА допълнителното заключение, изготвено от вещото лице инж.
М. по допуснатата СТЕ като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв.,
съгласно представената справка-декларация, от които 150 лв., платими от
бюджетната сметка на съда и 150 лв. - от внесен депозит от ответната страна.
Съдът освобождава вещото лице инж. М..
АДВ. П.: Моля да бъде допусната с оглед изявлението на вещото лице,
че доверителят ми е захванат с гол крак и че получените травми е нямало как
да се получат, ако е бил с обувка, искам комплексна медицинска експертиза и
от техническо лице, което да даде отговор на въпросите, с оглед получените
травми на доверителя ми как е станало – с обувка или без обувка – механизма
на причиняване. Моля да ми дадете възможност да прецизирам въпросите към
комплексната медицинска и техническа, с вещо лице инженер, експертиза във
връзка с получените травми - с обувка или без обувка и механизма на
получаване на травмите.
АДВ. А.: Възразявам срещу това искане и намирам същото за
недопустимо. Първо, поради причина, че в самата искова молба се твърди, че
обувката е била захваната от веригата, изхлузила се е и пръстите на десния
крак са попаднали в технологичния отвор. Очевидно експертизата, която
колегата иска, се цели да установи как разкъсно-контузната травма е била
причинена при положение, че кракът е бил обут, което противоречи изцяло на
твърденията в исковата молба. В исковата молба ясно е казано, че обувката се
е събула и пръстите на крака са попаднали в технологичния отвор. Считам, че
такова искане е преклудирано. Днес сме шесто заседание може би и аргумент,
че е във връзка с оспорване на експертиза, която ищцовата страна счита за
неизгодна, аз считам че не следва да бъде уважавано, поради което моля да
оставите искането без уважение. От своя страна имам доказателствено искане,
което съм формулирал в по-рано подадена молба, което моля да уважите, като
оставите без уважение възраженията на ищцовата страна по тази молба,
доколкото тази експертиза вече е била допускана и не е била изготвена по
съображения, че вещото лице по медицинската експертиза заяви, че не е
компетентно да изпълни тези две, три задачи. Не считам, че това отменя
допускането на експертизата и последващото напомняне, че вещото лице
следва да бъде заменено, би могло да бъде преклудирано.
С оглед опровергаване на свидетелските показания, събрани в първото
съдебно заседание, в частта им, че едва ли не ищецът вече не работи при
ответника по съображения, че ответникът не желае, моля да ми дадете
9
възможност да представя писмени доказателства, че считано от 04.03.2025 г.
ищецът се е върнал на работа в ответното дружество, като е бил трудоустроен.
Желая да допуснете тези доказателства с оглед последваща преценка
достоверността на показанията на свидетеля.
АДВ. П.: Поддържам молбата, в която съм възразила по допускането на
такава експертиза. В тази връзка считам, че искането е преклудирано. Не знам
кой свидетел е казал, че той не работи. Никой не е заявявал, че не е работил, а
е в неплатен отпуск. Към ден днешен може да е започнал работа, но това няма
отношение към предмета на спора – дали работи или не работи. Доколкото
знам от него - да, предложена му е друга работа в дружеството. Не оспорваме
това обстоятелство. Казал ми е, че са му предложили работа. Дали е започнал
не мога да кажа.
По отношение искането на процесуалния представител на ответника,
обективирано в молба с вх. № 1846/21.02.2025 г. да бъде назначено вещо лице
специалист по трудова медицина и здравословни и безопасни условия на труд,
което да даде отговор на поставения в молбата въпрос, съдът намира от една
страна, че такова искане не е направено до края на приключване на съдебното
заседание, в което е прието заключението на вещото лице П., поради което се
явява преклудирано. Освен това при повторна преценка на допустимостта на
формулирания въпрос съдът намира, че същият касае правен извод, който
съдът ще следва да направи след събиране на допуснатите в хода на
производството доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ответника за назначаване на вещо лице специалист в областта на трудовата
медицина, което да отговори на въпроса, посочен в молба с вх. №
1846/21.02.2025 г.
По отношение искането за предоставяне на възможност за представяне
на доказателства във връзка с кредитирането на свидетелски показания на
ищцовата страна, дадени в първото съдебно заседание, съдът УКАЗВА на
страната, че по нейна преценка може да представи доказателства, които счита
за относими към предмета на делото, а по допускането и съответно
приемането им, съдът ще се произнесе след представянето им от страната.
По искането за назначаване на комплексна съдебно техническа и
медицинска експертиза, съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание,
след като се запознае с формулираните въпроси от ищцовата страна, като за
това следва да бъде предоставен срок на ищцовата страна едноседмичен срок
от днес, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок от днес на ищцовата страна, в който
да представи молба с формулирани въпроси във връзка с искането й за
назначаване на КСМТЕ.
10
АДВ. П.: Държа на експертизата и моля да дадете възможност на вещото
лице Й. да я изготви.
АДВ. А.: Държа на вече допуснатата експертиза. Моля, след като
ищцовата страна депозира въпросите си и преди да се произнесете, да ми
дадете възможност да взема становище.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
следва да отложи същото
АДВ. А.: При отлагане на делото моля да имате предвид, че от 01-ви до
16-ти април няма да съм в България, а на 23, 24 и 25-ти април имам
ангажименти - планирано болнично посещение.
АДВ. П.: Аз също нямам възможност за месец април. Ако е възможно да
насрочите делото през месец май, с оглед и на това, че ако се допусне такава
експертиза, да може да бъде изготвена.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.05.2025 г. от 11:00 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес чрез процесуалните си представители.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. Н. Й..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12:19 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11