Решение по дело №1285/2008 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                 27.08.2009г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на трети юни две хиляди и девета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Т.Е.

 

при секретаря К.Л. и прокурора Станимир Христов като разгледа докладваното от съдия Е. административно дело номер 1285 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ГМД” ЕООД със седалище и адрес на управление в с.Черноморец, селищно образование „Червенка”, ул. „Панорама” № 24, представлявано от управителя Георги Димитров Маджаров против Ревизионен акт № 02800271/17.05.2008г., издаден от Елена Йорданова В. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с Решение № РД-10-190/08.07.2008г., произнесено от директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не ангажира доказателства.

Ответната страна – Директорът на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения юрисконсулт Дикова, която оспорва жалбата и претендира разноски. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за основателна.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със ЗВР № 1876/05.11.2007г., издадена от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр.Бургас е разпоредена ревизия, която да обхване задълженията на „ГМД” ЕООД за корпоративен данък, данък по чл.34 – чл.36 от ЗКПО и данък по чл.38 от ЗОДФЛ в периода от 05.08.2004г. до 31.12.2006г. и по ЗДДС за периода от 19.10.2004г. до 31.10.2007г. Възлагателният акт е произнесен от компетентен орган в обема на правомощията му, делегирани със заповед № 115/01.09.2007г., издадена от овластения по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК териториален директор на НАП – гр.Бургас и надлежно връчен на лице с учредена от Маджаров представителна власт. Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК № 800271/27.03.2008г., който не е възразен в законоустановения срок. С последващ ревизионен акт № 02800271/17.05.2008г., издаден от орган по приходите, оправомощен със заповед № К 80027/27.03.2008г. на жалбоподателя са вменени задължения по ЗДДС в размер на 52 020 лева и лихва за просрочие в размер на 13 008,62 лева. Актът е обжалван пред директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП, който е постановил потвърдително решение. В жалбата, с която е поставено началото на съдебното производство, търговецът оспорва констатациите, но не сочи доказателства за опровергаването им.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на приложимите процесуални и материалноправни разпоредби. Този извод се налага поради следните съображения:

В ревизионния акт, предмет на съдебна проверка, органът по приходите отказва да признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Мотосвят” ЕООД– гр.Бургас, както следва: ДФ № 18/30.07.2006г., в която е обективирано авансово плащане по договор със стойност 25 000 лева и ДДС – 5 000 лева; ДФ № 28/30.08.2006г. с предмет „аванс по договор”, облагаема стойност 25 000 лева и ДДС – 5 000 лева; ДФ № 60/10.11.2006г., издадена на основание „плащане по договор” с данъчна основа 17 500 лева и ДДС – 3 500 лева. Констатацията е обоснована с разпоредбата на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.) в редакцията им към процесния период. За да постанови този резултат приходният орган установява, че по силата на договор от 03.07.2006 година жалбоподателят е възложил на „Мотосвят” ЕООД да извърши основен ремонт на селскостопанска техника. Проведена е насрещна проверка, при която доставчикът не представя доказателства относно процесната услуга – място на извършване на ремонта, професионален цент на работниците, стойност на вложените резервни части и труд. Справка в информационния регистър на НОИ показва, че не са депозирани уведомления за работещи по трудов договор лица. В хода на ревизията и по делото не са представени каквито и да е доказателства за наличието на други правоотношения (граждански или трудови) във връзка с изпълнението на договора и технически ресурс, обезпечаващ изпълнението на фактурираните услуги. По аналогични на изложените съображения органът по приходите отказва да признае правото на приспадане на данъчен кредит по 3 броя фактури, издадени от ЕТ „Яни Алексиев – Асен Бозуков” за извършен ремонт на селскостопанска техника, както следва: ДФ № 95/30.03.2006г. със стойност 30 000 лева и ДДС – 6 000 лева; ДФ № 28/30.08.2006г. с данъчна основа 25 000 и ДДС – 5 000 лева и ДФ № 60/10.11.2006г. със стойност 17 500 лева и ДДС – 3 500 лева. Констатирана е липса на реално осъществена доставка като аргумент в подкрепа на наведеното основание органът по приходите извежда от събраните в резултат на насрещна проверка доказателства, описани в протокол № 02-42-1876-4/04.01.2008г.

Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице, когато са изпълнени следните условия: 1. получателят по сделката, за която е начислен данък, е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура; 2. данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по закона лице най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка; 3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; 4. получената стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; 5. получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; 6. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на Закона за данък върху добавената стойност. Реално изпълнената доставка е правопораждащ юридически факт, за да възникване правото по чл.63 от ЗДДС (отм.). Съществуването й се установява в процеса посредством допустимите по ДОПК доказателствени средства. Събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства не установяват изпълнението на нормативно предвиденото условие, за да се упражни правото на данъчен кредит по спорните доставки. Индиция за липсата на реално изпълнение по фактурираните услуги е и процесуалната пасивност и деангажираност на жалбоподателя, следваща от обстоятелството, че по делото е допусната, но не е извършена съдебно-счетоводна експертиза, депозитът за която не е заплатен в продължение на две съдебни заседания. Предвид гореизложеното, жалбата на „ГМД” ЕООД в тази част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

В хода на развилото се ревизионно производство е оспорено правото на дружеството да приспадне данъчен кредит по 11 броя данъчни фактури, издадени от „Алфа трейд 04” ЕООД с предмет на доставката – доставка на товарни автомобили „Пежо” – Фургон и Фолксваген и вноски по срочен договор за оперативен лизинг от 30.06.2005г., както следва:

ДФ № 1/15.03.2005г. с облагаема основа – 20 000 лева и ДДС – 4 000 лева;

ДФ № 8/29.04.2005г. с облагаема основа – 38 600 лева и ДДС – 7 720 лева;

ДФ № 18/30.06.2005г. с облагаема основа – 7 500 лева и ДДС – 1 500 лева;

ДФ № 22/29.07.2005г. с облагаема основа – 7 500 лева и ДДС – 1 500 лева;

ДФ № 30/30.09.2005г. с облагаема основа – 20 000 лева и ДДС – 4  000 лева;

ДФ № 35/26.01.2006г. с облагаема основа – 12 500 лева и ДДС – 2  500 лева;

ДФ № 55/28.02.2006г. с облагаема основа – 2 000 лева и ДДС – 400 лева;

ДФ № 56/17.03.2006г. с облагаема основа – 12 000 лева и ДДС – 2 400 лева;

ДФ № 59/30.05.2006г. с облагаема основа – 27 500 лева и ДДС – 5  500 лева;

ДФ № 64/30.06.2006г. с облагаема основа – 25 000 лева и ДДС – 5  000 лева;

ДФ № 139/30.07.2006г. с облагаема основа – 15 000 лева и ДДС – 3  000 лева;

Констатирана е липса на реално осъществена доставка и са приложени разпоредбите на чл.6, вр. с чл.24 от ЗДДС (отм.), съставляващи основание за начисляване на косвен данък по реда на чл.55 от същия закон. За да обоснове този извод ревизиращият екип се позовава на данните, събрани в хода на извършената насрещна проверка, инициирана по ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-8993-1/21.02.2008г. Предмет на договора за оперативен лизинг е челен товарач Бобкат, за произхода на който е представена митническа декларация от 03.04.2006г., удостоверяваща внос на три броя товарачи от Холандия. Анализът на приобщените към административната преписка доказателства потвърждава формирания от органа по приходите извод, че лизинговата вещ е придобита след подписване на договореност за нейното отдаване и вноските в периода от месец март 2005г. до месец юли 2006г. възлизат на придобивната й цена в размер на 129 000 лева. Изложените фактически данни изключват реалното осъществяване на процесните доставки при установените по делото условия, сочещи икономическа неефективност и нерентабилност, поради което настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че косвеният данък е платен но ДДС-сметка на доставчика, тъй като съобразно трайната практика на ВАС по чл.68, ал.5 от ЗДДС (отм.), уреждащ законовата привилегия, същата е приложима само в случаите на действително реализирани сделки. Несъстоятелни са възраженията на оспорващия касателно ДФ № 1/15.03.2005г с предмет - товарен автомобил „Пежо” – фургон и ДФ № 8/29.04.2005г. за доставка на товарен автомобил „Фолскваген”, тъй като не се основават на неоспорими доказателства.

От съдържанието на приложения в преписката доказателствен материал и от липсата на документи, които да опровергаят наведените от приходния орган отрицателни юридически факти, сезираният съдебен състав достигна до извода, че “Мотосвят” ЕООД, ЕТ Яни Алексиев – Асен Бозуков” и „Алфа трейд 04” ЕООД не са извършили в действителност процесните доставки, издали са фактури при липса на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС (отм.) и са начислили данък без да са налице основанията за това. Поради това за оспорващия не възниква право на приспадане на данъчен кредит по тях и жалбата му се явява неоснователна.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от процесуалния представител на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. Като се съобрази с разпоредбата на чл.161 от ДОПК и изхода от делото пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на решаващия орган следва да присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1750,57 лева.

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГМД” ЕООД със седалище и адрес на управление в с.Черноморец, селищно образование „Червенка”, ул. „Панорама” № 24, представлявано от управителя Георги Димитров Маджаров против Ревизионен акт № 02800271/17.05.2008г., издаден от Елена Йорданова В. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с Решение № РД-10-190/08.07.2008г., произнесено от директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „ГМД” ЕООД със седалище и адрес на управление в с.Черноморец, селищно образование „Червенка”, ул. „Панорама” № 24, представлявано от управителя Георги Димитров Маджаров да заплати на Дирекция „ОУИ” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1750,57 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….