№ 30
гр. П., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.Г.С.
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.С. Административно наказателно дело №
20233520200150 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на С. В. М. от гр.Е.П. действаща чрез адв.К.М. от САК, против Електронен фиш за
налагане на глоба, серия К № **, издаден от ОДМВР гр.Т., с който на осн. чл.189,ал.4, вр. с
чл.182, ал.2 ,т.2 от ЗДвП, й е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00
лв., за това, че „на 12.08.2021г., в 15.02ч., в Област Т., в Община П., на път II-51, км32+263,
до къмпинг с.В., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ч и
приспаднат толеранс -3 км/ч, е управлявала МПС – л.а.”**“ с рег.№ **, със скорост 76 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 16 км/ч. Нарушението установено и заснето с **-
нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като незаконосъобразно, развивайки
подробни съображения, и моли съда да отмени издадения ЕФ. Редовно призован за с.з. не се
явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. С административно наказателната преписка е приложено писмено
становище от гл.ю.к Л.Василева, в което сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя, като моли жалбата да
бъде оставена без уважение
Районна прокуратура гр.Т., ТО - П., редовно призована не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.
От доказателствата се установява, че с електронен фиш серия К № **, издаден от
ОДМВР гр. Т., жалбоподателят бил санкциониран за нарушение по чл.21,ал.2 във вр. с ал.1
от ЗДвП, за това, че „на 12.08.2021г., в 15.02ч., в Област Т., в Община П., на път II-51,
км32+263, до къмпинг с.В., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60
км/ч и приспаднат толеранс -3 км/ч, е управлявала МПС – л.а.”**“ с рег.№ **, със скорост 76
1
км/ч., като превишена стойност на скоростта 16 км/ч.“
Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за измерване -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип **, ведно с приложение за неговата годност; методически указания
относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС/, от
които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол за проверка № **
удостоверяващ съответствие на **; заверени копия от Google Maps и снимки
удостоверяващи мястото на позиционирането на **, както и протокол за използваното АТСС
в деня на контрол, ведно със снимка на последното и сертификат на полицейския служител
работил с него в същия ден.
Приложена е и снимка № **, от която се установява, че в 15.02.05 ч., на 12.08.2021г., в
локация Област Т., в Община П., на път II-51, км32+263, с GPS координати: ** е заснет
автомобил с рег.№ **, , както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч,
а измерената /засечена/ скорост е 79 км/ч., разстояние:116м.
От приложеното по делото писмо от АПИ, ОПУ-Т., се установява, че на посочения в
фиша пътен участък има монтиран пътен знак В26-ограничение на скоростта до 60 км/ч
От доказателствата по делото се установява още, че първоначално електронен фиш,
серия К 5151717 за посоченото нарушение е издаден на собственика на автомобила –М.А.
М., която обаче е подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с която е посочила, че л.а.”**“ с
рег.№ **, на 12.08.2021 г. е бил предоставен на лицето С. В. М.. Във връзка с тази
декларация издадения срещу нея ел.фиш е анулиран.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема, че в електронния фиш ясно и разбираемо за нарушителя е посочено,
че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е
посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване
на нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по
преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са
максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на
движение на автомобила – 76 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
без човешка намеса, и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било
в случая. Законът не разграничава правните последици от установени със стационарни или
мобилни технически средства нарушения.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е.
регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства,
като същевременно в чл. 189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства
или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния л.а.”**“ с рег.
№ ** е измерена с техническо средство **, което е одобрен тип средство за измерване.
Същото е било технически годно и изправно към момента на констатиране на нарушението,
2
видно от протокол за преминала проверка. Използването на мобилната АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия
полицейски служител. Доколкото нарушението е установено с годно техническо средство, то
може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се
установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира
нарушителя. Както вече се посочи по-горе приобщената по делото като веществено
доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че
на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил
посоченото от административно-наказващият орган нарушение.
От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил
задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство,
ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън населено място, въведена с пътен знак
"В26", което е нарушение на нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Правилно е ангажирана и
отговорността на жалбоподателя , тъй като в процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП е бил
посочен като лице от собственика на автомобила, на което е предоставено управлението на
моторното превозно средство. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение“. ЕФ е връчен на жалбоподателя като лице, което е посочено като ползвател на
въпросния л.а.от собственика на автомобила. При тези данни съдът намира, че правилно е
определен субектът на административно- наказателната отговорност, съгласно чл.188, ал.1
от ЗДвП, като в случая С. М. е санкциониран като водач на описаното в ЕФ моторно
превозно средство. Съдът намира още, че при определяне на наказанието наказващият орган
е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в
закона наказание за това нарушение.
При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира допуснати
нарушения, и в този смисъл всички наведени възражения на жалбоподателя за това, съдът
ги намира за неоснователни.
Съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП постановява, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. От
формална страна процесния електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Видно от нормата законодателят не е предвидил
като изискване електронния фиш да бъда подписан от компетентно длъжностно лице. В
този смисъл, при издаване на ЕФ са неприложими изискванията за реквизитите на
наказателното постановление, посочени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, предвид наличието на
специалните правила в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, с
което „приравнява“ електронния фиш на наказателно постановление единствено с оглед
начина на изпълнение наложеното наказание, но последното по никакъв начин не
осъществява препращане към реда за издаване, реквизити и т.н., доколкото, както си посочи
3
в случая са налице вече визираните специални разпоредби за електронния фиш.
Неоснователно се явява възражението, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Видно от приложените доказателства (справки от АИС АНД) се установява, че още на
16.08.2021г. е издаден фиш първоначално срещу собственика на автомобила –Мая М., която
го е получила на 22.12.2022г., като преди това лицето е търсено, но не намерено на адреса.
Впоследствие този фиш е бил анулиран, след подаване на декларация от нейна страна,
постъпила в ОДМВР-Т., на 04.01.2023г. На следващия ден - 05.01.2023г. е издаден
атакувания ел.фиш срещу посоченото то нея лице-жалбоподателя С. М.. Или от това следва,
че сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени, а възражението на жалбоподателя се явява
неоснователно
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № **, издаден от ОДМВР гр.Т., с
който на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на С. В. М., ЕГН **********, от
гр.Е.П. бул.“**, е наложена ГЛОБА в размер на 50.00 лв. (петдесет лева и 00ст.), за
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4