№ 8035
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110152978 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. К. Т., ЕГН
**********, с адрес - гр. С против С
Ищецът твърди, че на 03.09.2021 година е получил от ЧСИ рег. № ......... покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2021....0402033, образувано по
възлагателно писмо на С и въз основа на влязло в сила на 06.06.2019 година Наказателно
постановление № 35108/28.12.2018 година по описа на С.
Сочи се в исковата молба, че наложеното административно наказание е за това, че
ищецът е извършил административно нарушение - неносене на превозен документ при
пътуване с автобусна линия № 64 на 06.12.2018 година. Описва се, че при проверка от
страна на контрольор по редовността на пътниците, ищецът е установил, че е забравил
картата за пътуване. Твърди се, че му било предложено да заплати глоба от 10,00 лева, но
същият не могъл поради липса на пари. Описва се, че ищецът бил помолен да слезе на
спирка “Гробищен парк Драгалевци”. Сочи се, че му е било разяснено, че ще му бъде
съставен акт за административно нарушение на стойност 50,00 лева, но ако посети
централата на Центъра за градска мобилност и си плати глобата от 10,00 лева, актът ще бъде
отменен. Сочи се, че на другия ден ищецът посетил Центъра за градска мобилност, заплатил
глобата от 10 лева, срещу което получил билет с номинал от 10 лева.
Твърди се, че на 03.09.2021 година ищецът получил покана за доброволно изпълнение
по общо парично задължение в размер на 158,00 лева, заедно с всичките наложени такси.
Твърди се, че към поканата за доброволно изпълнение било прикачено и Наказателно
постановление с № 351081/2018, което ищецът твърди, че е видял за първи път.
Твърди се, че е сторено отбелязване, че наказателното постановление е влязло в сила
на 06.06.2019 година като се твърди, че към датата на изпращането на препоръчаното писмо
с изходящ номер 70740/30.08.2021 година от ЧСИ, давностният двугодишен срок отдавна е
изтекъл на 06.06.2021 година, съгласно чл. 82, ал. 1, б “а” от ЗАНН.
1
Твърди се, че в хода на изпълнителното производство е бил наложен запор на
банковата сметка на ищеца.
При горното и с уточнителната искова молба се сочи, че цената на исковата претенция
е сбора от сумата от 158,00 лева, за която ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение.
С молба в съдебно заседание е конкретизиран заявения петитум, а именно: - да се
признае за установено за правоотношенията между ищеца и ответника, че Й. К. Т. не дължи
на С сумата от 50,00 лева, представляваща глоба за събирането на която е образувано ИД №
2021....0402033 по описа на ЧСИ ...., а в условията на евентуалност, че е погасено по
давност.“
Прави се искане за присъждане на разноски.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и
основателността на исковата претенция.
С отговора на исковата молба се оспорва предявеният иск по основание и размер
изцяло, както и се оспорват твърденията в исковата молба. Ответникът оспорва
допустимостта на исковата претенция, като твърди, че вземането е събрано в хода на
изпълнителното производство и ищецът няма правен интерес от търсената защита.
Прави се искане съдът да отхвърли исковата претенция и се прави искане да се
присъдят на ответника разноски.
За ищеца, редовно призован, в съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа исковата претенция и претендира разноски.
За ответника, редовно призован, в първото съдебно заседание се явява процесуален
представител, а във второто не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
На ищеца е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 50,00 лева с
влязло в сила на 06.6.2019 година Наказателно постановление № 351081/2018 година,
издадено от ........... на С за извършено административно нарушение по смисъла на чл.18, т.1
и чл.35, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от Наредбата за реда и условията на пътуване с
обществения градски транспорт на територията на С.
Не се спори от страните и се доказва, че след влизане в сила на наказателното
постановление присъденият с него размер на административното наказание „Глоба“ на
стойност 50,00 лева е възложен за събиране от ЧСИ ...., рег.№ .... на Камарата на ЧСИ. Така
ответника е изпратил възлагателно писмо до ЧСИ .. и същото е постъпило при ЧСИ на
10.02.2021 година с вх.№ 09440/10.02.2021 година. Въз основа на възлагателното писмо,
като искане от С за събиране на публични вземания е образувано изпълнително дело №
2021....0402033 с взискател С и длъжник ищеца Й. К. Т. – на 10.2.2021 година.
Доказва се, че с възлагателно писмо С е възложила на ЧСИ .. по смисъла на чл.18 от
ЗЧСИ да събере вземането по влязлото в сила наказателно постановление.
В хода на образуваното изпълнително производство до ищеца е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх.№ 70746/30.08.2021 година с възможността да плати доброволно
посочените в поканата суми - в общ размер на 158 лева, от които 50,00 лева – глоба – на
3.9.2021 година, лично – така видно от обратна разписка приложена в кориците на
изпълнителното дело.
2
По отношение на ищеца като длъжник в изпълнителното производство е бил наложен
запор на банкови сметки в “УниКредит Булбанк“ АД и в „Юробанк България“ АД, видно от
приложеното към делото копие от изпълнително дело № 2021....0402033 – запорно
съобщение от .
От доказателствата по делото се установява, че в хода на изпълнителното производство
и чрез наложените запори на банкови сметки сумата е била събрана от ищеца като длъжник
– така видно от постъпления по банкови преводи по сметка на ЧСИ – 158,00 лева от
запорираната сметка в „Уни Кредит Булбанк“ АД и 10,52 лева от запорираната сметка в
„Юробанк и Еф Джи България“ АД – съответно на 8.9.2021 година и на 9.9.2021 година.
Установява се, че със съобщения изпратени до третите задължени лица – банките са
вдигнати наложените запори – на 14.9.2021 година – след събиране на сумите по
изпълнителното дело.
Установява се, че в хода на изпълнителното производство са били начислени авансови
такси по ТТР на ЧСИ в общ размер на 108,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани
в хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация доколкото се твърди настъпване на обстоятелства в една част преди
образуването на изпълнително производство, а в друга част настъпването на такива след
образуването на изпълнително производство в условията на евентуалност е чл. 124, ал. 1 от
ГПК и в условията на евентуалност е чл.439, ал.1 от ГПК в частта за твърдяната давност, с
който длъжникът се брани, като оспорва вземането предмет на изпълнението и иска със сила
на пресъдено нещо да се установи да се признае за установено за правоотношенията между
ищеца и ответника, че правото на принудително изпълнение за вземането на С към Й. К. Т.
– длъжник по ИД № 2021....0402033 по описа на ЧСИ .... за сумата от 50,00 лева,
представляваща административно наказание – глоба, наложена на основание чл. 35, ал.7, т. 1
от НРУПОГТТСО с наказателното постановление № 351081/2018 година, не се дължи, а в
условията на евентуалност е погасено по давност.
Предявеният иск е допустим. Ответникът е изложил, че след влизането на процесното
наказателно постановление поради липса на подадена жалба срещу него пред компетентния
съд в законоустановения срок, възможността същото да бъде атакувано по съдебен ред се
преклудира и единствената възможност наказателното постановление може да бъде
отменено по съдебен ред, съответно процесните суми да бъдат признати за недължими, е по
реда на раздел Раздел VIII „Възобновяване на административно наказателните
производства“ от ЗАНН.
Следва да се посочи, че настоящето исково производство не касае и няма за цел да
извърши проверка на законосъобразността на влязлото в сила наказателно постановление.
При това и настоящия съдебен състав няма да извършва такава проверка, каквато се дължи в
производство по реда на Раздел VIII „Възобновяване на административно наказателните
производства“ от ЗАНН.
При горното исковата претенция като допустима подлежи на разглеждане по същество.
По същество
Съдът прави извод за основателност на претенцията при следните аргументи:
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински
вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл.163, ал. 4 ДОПК
постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен
3
изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс,
поради което съдът приема, че предявеният иск е допустим и на това основание.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при наложено наказание "глоба" е две
години. Вярно е, че се касае за изпълнителска давност, но съгласно разясненията дадени в
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д.
№ 3/2016 г., ОСС, I и II колегия, докладвано от съдията ........ – след прекъсване на
давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното
наказание "глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.“.
От приетите доказателства се установява, че давността за вземането за периода от
влизане в сила на наказателното постановление (06.06.2019 година) до образуване на
изпълнителното дело (10.02.2021година) не е изтекла, поради което съдът намира
предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за изцяло неоснователен.
Доказа се, че давността е била прекъсната с образуване на изпълнителното
производство на 10.2.2021 година – преди изтичане на давността. В казуса давността за
събиране на наложеното административно наказание „Глоба“ не е била изтекла преди
образуване на изпълнителното дело при ЧСИ ..... Давността би изтекла на 6.6.2021 година,
като след този срок не биха били налице основания за събиране на вземането, тъй като с
изтичането на изпълнителската давност се преклудира и възможността за принудителното
изпълнение за това вземане.
В казуса не е изтекла „изпълнителската давност“ за събиране на вземането по
наложеното административно наказание „Глоба“.
Не е изтекла и абсолютната давност - такава по смисъла на ДОПК и по смисъла на
чл.82, ал.3 от ЗАНН.
Тук съдът следва да посочи, че давността предвидена в хипотезата на чл.171, ал.1 и
ал.2 от ДОПК – относно погасяването на публичните вземания с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок и
съответно с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността не касае
публичните вземания от глоби. Това е така тъй като, при тълкуването на чл.171, ал.1 и ал.2
от ДОПК е видно, че с определянето на началния срок на давността - 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, имплицитно
се определят кръга на публични задължения за които този давностен срок е предвиден. Така
това са тези, за които се дължи заплащане в календарната година, в която е възникнало
задължението за тяхното плащане – данъци, осигуровки, съответно определените в чл.162 от
ДОПК. По силата на чл.171, ал.1 от ДОПК не следва да се пропуска, че законодателно е
предвидено, че срокът на тази давност не се отнася за случаите „освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.“.
Именно чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН е този закон, в който е предвиден по-кратък срок
като тази норма се явява специална по отношение на давността за наложени
административни наказания „глоба“ спрямо общата норма за давността на публичните
задължения по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК. С разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН е
предвидено, че абсолютната давност за погасяване е срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1, т.е. абсолютната давност е в срок от 3 години. В казуса не е изтекла и
абсолютната давност като се съобрази датата на извършеното плащане – събиране на сумите
чрез наложения запор – 8.9.2021 година от сметката на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД.
При горното исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.
По разноските
4
С оглед изхода съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски като
присъди на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100,00 лева, платими от ищеца, с оглед отхвърлянето на
иска като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й. К. Т., ЕГН **********, с адрес -
гр. С против С, представлявана от .........., с адрес – за призоваване - град С, с който се иска
на основание чл.439, ал.1 от ГПК да се признае за установено в правоотношенията между Й.
К. Т., ЕГН **********, с адрес - гр. С и С, представлявана от ......., адрес за призоваване: гр.
С, че правото на принудително изпълнение на С за вземането на сумата от 50,00 лева,
представляваща размера на наложено административно наказание „Глоба“ с Наказателно
постановление № 351081/2018 година, издадено от ........... на С, влязло в сила на 06.06.2019
година за извършено административно нарушение по смисъла на чл.18, т.1 и чл.35, ал.1 във
връзка с чл.34, ал.3 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски
транспорт на територията на С, въз основа на което е образувано изпълнително дело
изпълнително дело № 2021....0402033 по описа на ЧСИ ...., с рег.№ .... в Камарата на ЧСИ и
район действие – района на Софийски градски съд е погасено по давност.
ОСЪЖДА Й. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Драгалевци, ул. „проф. Ал.
Райчев“ № 39, тел. ********** да заплати на С, представлявана от ........... – ....... сумата от
100,00 лева, представляваща сторените по гр.дело № 52978/2021 година по описа на
Софийски районен съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5