Р Е Ш
Е Н И Е
№ 290
Г р. Троян, 07.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи
състав
на седми юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
818 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с
правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, предявен от В.Г.И. *** против И. В.Т. и Р.В.Г.,***. Първоначално искът е предявен с цена на иска 15 000
лева, но до приключване на съдебното дирене пълномощникът на ищеца измени
размера на иска на 13 637.00
лева.
Ищецът основава претенцията си с правно основание
чл.240 ЗЗД на твърдения за наличието на неформален договор за паричен заем
от 02.09.2015г., сключен
между него, в качеството му на заемодател и ответниците, като заематели.
В
ИМ се твърди, че през 2015г. страните се споразумели заемодателят да предостави
на заемателите сумата от 20 576 лева, която им била необходима за закупуване на
жилище. Уговореният срок за връщане на
заетата сума бил определен за след
закупуване на жилището. Твърди се, че част от посочената сума в размер на
16 000 лева била преведена по банковата сметка на И. Т. на 02.09.2015 г.,
а сумата 4 567 лева била предоставена на ответниците в брой.
Твърди
се, че срокът за изпълнение на двамата длъжника изтекъл, като заемателите
не върнали получената сума, за което ищецът подал сигнал до РП-Троян,
след което ответниците започнали да му превеждат по банкова сметка ***.00 лева
месечно.
Ищецът прави искане да
бъдат осъдени ответниците да му заплатят
солидарно сумата от 13
637.00 лева, ведно със законнната лихва от месечен срок от
датата на получаване на исковата молба, както и разноските в производството.
В срока за отговор на
исковата молба ответниците, чрез своя пълномощник адв.В.
К. от ЛАК, са представили писмен отговор, в който е взето становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Ответниците признават,
че са получили от ищеца сумата от 20 000 лева, от които 16 000 лева по
банков път и 4 000 лева в брой, като твърдят, че основанието на сумата е
различно - че тази сума им е дарена от
ищеца. Оспорват останалите твърдения, наведени в ИМ и най-вече твърдението за
сключен помежду им договор за заем.
В отговора са изложени
твърдения, че през 2015г. ищецът, който е баща на отв.Г.,
по свое желае предоставил на семейството й сумата от 20000 лева като дарение,
за да ги подпомогне при закупуване на жилище. Заявил, че тази сума била
предназначена за внука му и техен син В.мир, за когото следвало да остане
новозакупеното жилище. В отговора се твърди, че през 2017г. отношенията между
страните се изострили и ищецът поискал от ответниците да му бъдат върнати
дадените от него парични средства. Ответниците започнали да привеждат
ежемесечно сума в размер на 300.00 лева по банкова сметка ***, като до момента
били внесли общо 6930.00 лева. През месец октомври 2018г. твърдят, че му върнали
и дадените 4000.00 лева в брой.
Ответниците са
направили възражение за прихващане на сума в размер 3600.00 лева за ползването
от страна на ищеца на трактор „Кубота“, модел „L2201DT“, тяхна собственост,
който той отказвал да им върне. Претенцията им за ползването на стопанската
техника е за периода 21.10.2016 г.-21.10.2019 г.
Ответниците
молят да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, като претендират
присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично и с пълномощника си- адв.Д.И. ***, който поддържа предявения иск и моли същия да
бъде уважен, като на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично и с адв. В. ***, която
оспорва предявения иск. В хода на
производството и по съществото на спора пълномощникът поддържа становището,
изложено в отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен, като
бъдат присъдени разноски на ответниците.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори, че страните са в близки
родствени отношения-че ищецът е баща на отв. Г., а двамата ответници
са съпрузи, както и че ответниците са получили през 2015 г. от ищеца сума в
размер на 16 000 лева по банков път и сума в размер на 4 000.00 лв. в брой.
Спорно между страните е обстоятелството сключили ли са неформален договор
за паричен заем за процесната сума или основанието на предаването й от страна
на ищеца на ответниците е друго.
По делото е представено от ищеца платежно
нареждане, от което е видно, че на 02.09.2015г. от сметката на В.Г. К./
предишно фамилно име на ищеца И./ е преведена сума в размер на 16 000 лв.
с получател И.В.Т.. Като основание е посочено
ПРЕВОД.
Ищецът е представил към ИМ и две
извлечения от сметката му в ПИБ АД, от които е видно, че същият е изтеглил в
брой на 02.09.2015г. сума в размер на
2000.00 лева.
Изискана е преписка изх. № 18/05.01.2018г.
по описа на Районна прокуратура гр.Т****, образувана по жалба от В. ****. В нея
са изложени твърдения, че дъщеря му – отв.Р.В.Г. му
поискала заем във връзка със закупуване на апартамент. Обещала му , че след
като платят апартамента, ще продадат гарсониера и с парите от него ще му се
издължат. В жалбата е посочено, че на 02.09.2015г. ищецът отишъл заедно с отв.Т.-негов зет, в офиса на ******, където той привел от
свой безсрочен влог сумата от 20 567.82 лв. Посочил е, че до момента му е
върната сума от 1 500.00 лева.
По жалбата е извършена проверка, като в
дадените саморъчни писмени обяснения ответниците по настоящето дело са
посочили, че действително са поискали и получили от бащата на Р.Г. пари в
размер на 20000 лева. Р.Г. е посочила „ Аз поисках
20 хиляди лева на заем, но когато той ни ги даде ми каза да не продавам
гарсониерата.... след това ми каза, че парите са за сина ми В.мир Т....През
пролетта на 2017г. си поиска парите.. От месец юли му привеждам по 300лева по
банкова сметка, ***“. И.Т. е посочил, че дадената сума от
страна на тъста му била за закупуване на жилище, но той твърди, че последният
не желаел да му бъде върната, като казал, че е за внука му и техен син.
Впоследствие започнал да си иска парите и от пролетта на 2017г. те със
съпругата му започнали да му привеждат по 300.00 лева месечно по сметка.
С постановление от 07.02.2018г. прокурор
от РП-Троян е отказал да образува досъдебно производство предвид липсата на
данни за извършено престъпление от общ характер. В постановлението е указано,
че спорът между страните следва да се реши в исково производство пред съда.
Във връзка с писмените обяснения, дадени
от отв.Г. по цитираната преписка, съдът по искане на пълномощника на ищеца
допусна даване на обяснения от отв.Г. по реда на
чл.176 ГПК. В тях същата заяви пред съда, че не си спомня какво точно е
написала в дадените саморъчни обяснения.
И двете страни са ангажирали
гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Предвид, че ищецът и отв.Р.Г. са роднини по права линия, съгласно разпоредбата
на чл.164, ал.1, т.3 ГПК са допустими свидетелски показания за установяване на
договори на стойност, по-голяма от 5000.00 лева.
Разпитана е доведената
от ищеца свидетелка В.П.К.-съпруга на ищеца и майка на отв.Г..
Същата сочи в своите показания, че не е знаела, че съпругът й е имал 20 000
лв., разбрала за тях след като възникнал проблем с дъщеря й Р.. Тогава съпругът
й казал, че е дал тези пари на заем на дъщеря им и зет им / ответниците/ на
02.09.2015г.
Ответниците са
ангажирали трима свидетели – Б.Р.Н., Р.В.Т. и К.М.С..
В показанията, дадени от свид.Б.Н.същата сочи,
че познава страните по делото и е в близки
отношения с тях. Излага, че ответниците имали гарсониера в гр.**** искали да
заменят с по-голямо жилище, като продадат малкото и изтеглят заем. Твърди, че
през есента на 2015г. ищецът й казал, че е направил подарък относно закупения
апартамент на ул.“**** Свидетелката излага, че от около три години започнал
конфликт между страните по повод дадените пари, които ищецът искал да му
върнат. ****** твърди, че тя е дала на отв.Г. сумата
от 2000.00 лева, които последната да върне на баща си.
Свид.Р.Т. - брат на отв.*****, посочва в своите показания, че когато били
заедно с ищеца на празненство в дома на ответниците по случай новия дом, ищецът
му се похвалил „на ухо“, че е подарил 20 000 лв. на Р. за апартамента.
Свидетелят също твърди, че дал на ответниците сума от 1000.00 лева, за да могат
да върнат на ищеца, който си искал дадените пари.
Свидетелят ******* посочва
в показанията си, че с отв.Р.Г. е в близки отношения.
От нея знаела, че баща й е помогла с пари за закупуване на ново жилище, но тези
пари не били дадени като заем, а като помощ. С**** сочи, че през октомври 2018 г.
се срещнали с Г., която отишла в дома й и й съобщила, че има среща с баща си.
Пред нея преброила сума от 4000.00 лева в копюри по 100 лв., които сложила в
плик, като й казала, че са за баща й. След това двете излезли да пият кафе в
централната част на гр.Троян, където Г. предала плика с парите на баща си.
Между баща и дъщеря не била изготвена разписка за тези суми.
По отношение на
трактор „Кубота“ свид. ****** твърди, че същият е закупен от съпруга й през 2004
или 2006г., като на издадената фактура било записано името на дъщеря й Р.
Свидетелите Н*****и Т.
заявяват, че им е известно, че ответниците закупили трактор, който държали в
дома на ищеца и същият ползвал тази селскостопансак техника за лични нужди.
Съдът
кредитира показанията разпитаните свидетели, като съобразява показанията
на свид.***** и свид.Т. с всички останали доказателства на основ. чл.172 ГПК,
предвид възможната тяхна заинтересованост.
По искане на ответниците съдът е допуснал
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение кредитира като обосновано и
компетентно изготвено. От него се установява, че по сметка I*******№
***** с
титуляр В.Г.И., Р.В. Т. /Г./ е привела
или внесла в брой за периода от 07.07.2017г.-09.07.2019г. сумата 6 930
лева, като основанието за превод е посочено „захранване на сметка“, „заем“ или
„издръжка“.
Действително към отговора на ИМ са приложени 23
броя вносни бележки за внесени по сметка на ищеца от страна на отв.Г. суми в
общ размер 6 930 лева, като само на
две от тях е посочено като основание „заем“ -
преводни нареждания от 14.08.2017г. и 29.09.2017г., на две е посочено
„издръжка“, а на останалите 19 бр. – „захранване на сметка“.
По искане на ответниците съдът е допуснал
съдебно-оценителна експертиза , чието заключение кредитира като обосновано и изготвено от лице със
съответната компетентност. От същото се
установява, че за претендирания период от 21.10.2016г. до 21.10.2019г. наема за
ползване на трактор „Кубота“ е в размер
на 2 953.26 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.
Договорът
за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден
или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в
собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като
за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Договорът
за заем е реален, защото единият елемент
от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а
ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият
състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще
се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент.
По иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца
е доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването
на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи
второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е
изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата и пр. В този смисъл и решение № 180/26.11.2019г. по дело № 4345/2018
г. на ВКС, допуснато до касационно обжалване по въпроса: “При доказване на елемент
от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на парична
сума, следва ли да се презумира наличието на друг съществен елемент от
договора, а именно поето задължение за връщане на сумата?“, на който въпрос е
даден отрицателен отговор.
В настоящия случай е
безспорно установено превеждането на сумата общо в размер на 16 000 лева по
банкова сметка *** Т. и 4000.00 лева в брой, дадени от ищеца на ответниците, но
от този факт не следва извода за наличие на заемно правоотношение, на каквото
се позовава ищецът в исковата молба. Липсват каквито и да е доказателства,
които да установяват поемане от страна на ответниците задължение за връщане на
сумата, която да е получена на основание договор за заем, както и на падежна
дата за това. Свидетелските показания установяват противното, с изключение на
показанията на свид.Катилска, която заяви : „Съпругът ми каза, че тези пари им
ги е дал в заем“, но тези показания не се подкрупят от други доказателства по
делото и са в противоречие с показанията на свидетелите, ангажирани от
ответната страна. В платежното нареждане от 02.09.2015г. също липсва такова посочване
като основание за превода на сумата от 15 000 лева, а като основание е
посочено– превод.
Не са ангажирани каквито
и да е доказателства, които да установяват настъпването на падежа за връщане на
дадената парична сума, посочен в ИМ като „след закупуване на жилището“.
Съдът намира, че
независимо, че в саморъчните си обяснения, дадени по преписка № 18/2018г. по
описа на РП- Т**** отв.Г. е записала: „Аз поисках 20 хиляди лева на заем, но когато той ни ги даде ми каза да
не продавам гарсониерата... след това ми каза, че парите са за сина ми В.мир Т.“,
с което съдът приема, че предвид
близките родствени отношения баща-дъщеря, основанието на дадената сума не е
било заем, а дарение. Независимо, че ответницата е отправила предложение за
сключване на договор за заем, то такъв не е бил сключен. В битието на
българските граждани е прието родителите да подпомагат семейството на своите
деца, особено когато последните са
предприели действия по закупуване на жилище с оглед осигуряване по-добри
жилищни условия на семейството, в т.ч. и на внуците на дарителите. В
последствие, както се установи от свидетелските показания на всички свидетели,
отношенията между ищеца и ответниците се влошили и тогава той е започнал да
иска да му бъдат върнати пари, които той е дал.
Предвид, че в
настоящето производство ищецът не проведе пълно и главно доказване на
фактическия състав на договора за заем, искът с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
И двете страни са претендирали присъждане на
направените по делото разноски. При този изход на процеса и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените
от тях разноски в размер на 1 550.00 лв. , съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан
предявеният иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД от В.Г.И. ***, с
искане да бъдат осъдени
И. В.Т. и Р.В.Г.,***, да му заплатят солидарно
сумата от 13
637.00 лева по сключен договор за заем, ведно със законнната лихва от месечен срок от
датата на получаване на исковата молба.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Г.И. ***,
ЕГН **********, да заплати на И. В.Т., ЕГН ********** и Р.В.Г.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, сумата 1550.00 / хиляда петстотин
и петдесет/ лева, представляваща разноски в производството.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: