Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.01.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 1474/17 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова от синдиците на „К.т.б.”
АД-в несъстоятелност, с която са предявени срещу В.Г.Г. искове с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД и евентуален иск по
чл. 59 ал.5 ЗБН, както и евентуален иск по чл.59 ал.3 ЗБН. Твърди се в
исковата молба, че на 27.08.2013 г. между банката и ответника е бил сключен
договор за банков кредит, по който банката е предоставила кредит в размер на
30 000 ЕВРО. Сочи се, че с изявление с вх.N 9518/20.10.2014 г. ответникът е направил изявление за прихващане с
придобито по договор за цесия вземане срещу банката в размер на 26 750
ЕВРО, което му е било прехвърлено от нейния вложител Я.С.Ш., а за прехвърлянето
на вземането банката е била уведомена от цедента вложител с уведомление с вх.N 9517/20.10.2014 г. Според синдиците на банката в несъстоятелност извършеното от ответника
прихващане е нищожно, защото не е
спазено изискването на чл.103 ЗЗД, тъй като не е налице еднородност на двете
вземания – вземанията са в различна валута. Освен това активното вземане, с
което е прихванато от ответника, не е изискуемо, защото след поставяне на
банката под особен надзор е налице мораториум за изискуемост на вземанията
срещу банката. Навежда се и довод, че не е спазена предвидената в нормата на
чл.59 ал.2 ЗБН форма на изявлението за прихващане – писмена с нот.заверка на
подписа. При условията на евентуалност се поддържа, че прихващането е
относително недействително, защото прихващането е извършено след – 20.06.2014
г. -началната дата на неплатежоспособността на банката. При условията на
евентуалност е предявен иск по чл.59 ал.3 ЗБН, основан на твърдение, че
прихващането е извършено от ответника при знание от негова страна за
настъпилата неплатежоспособност на банката. Знанието на ответника произтича от
обстоятелството, че по партидата на банката са обявени решение N 73/20.06.2014 г. и решение 74/22.06.2014 г. на УС на БНБ, с
които банката е поставена под особен надзор. Иска се от синдиците на банката да
се прогласи нищожността на извършеното прихващане, а при условията на
евентуалност прихващането да се обяви за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва предявените искове с възражението, че към момента, когато банката
е получила изявлението за прихващане, не е било предвидено в закона изискване
за писмена форма с нот.заверка на подписа, а и към онзи момент не са били
назначени синдици на банката. По отношение на евентуалните искове са наведени
възражения относно наличието на у ответника за неплатежоспособност на банката,
защото решението за отнемане на лицензията е от 06.11.2014 г., а процесното
прихващане е извършено преди тази дата – на 20.10.2014 г. Освен това ответникът
е бил длъжник на банката, поради което нормата на чл.59 ал.5 ЗБН не се отнася
за неговото прихващане. Според ответника няма пречки кредитът му да бъде
издължен в друга конвертируема валута, приета от банката. Ответникът не е
разполагал с каквато и да е информация за платежоспособността на банката.
Излагат се съображение за недопустимост, защото лицето К.М. не отговаря на
изискванията на закона и не може да бъде синдик на банка в несъстоятелност.
Синдиците са представили допълнителна
искова молба, с която поддържат предявените искове с довода, че поради
извършеното прихващане са настъпили неблагоприятни последици, защото са
намалели нейните активи, което рефлектира на масата на несъстоятелността.
Изложени са съображения за противоречие с нормата на чл.116 ал.2, т.2. Поддържа
се, че нормата на чл.59 ал.5 ЗБН в сега действащата редакция следва да се
прилага за процесното прихващане. Освен това към момента, когато е извършено
прихващането, банката е спряла плащания, поради което следва да се приеме, че
ответникът е знаел за нейната неплатежоспособност.
Ответникът е
подал допълнителен писмен отговор, с който поддържа възраженията за
недопустимост на предявените искове, свързани с липсата на качеството на синдик
за К.М.. Според ответника нормата на чл.36 ал.2 ЗКИ не следва да се прилага,
защото е в сила от 14.08.2015 г., когато вече е извършена цесията.
Представен е договор за банков кредит в
ЕВРО от 27.08.2013 г., от който се установява, че „К.т.б.” АД е предоставила на
ответника кредит в размер на 30 000 ЕВРО.
Представен е договор за цесия от
01.10.2014 г., от който се установява, че Я.С.Ш. е прехвърлил на ответника
вземане в размер на 52 000 лв., по
което длъжник е „К.т.б.” АД.
Представено е уведомление от 20.10.2014
г., с което Я.С.Ш. е уведомил банката, че е прехвърлил на ответника своето
вземане в размер на 52 000 лв.
Представено е уведомление от 20.10.2014
г., с което ответникът е уведомил банката, че прихваща своите задължения по
договор за банков кредит от 27.08.2013 г. с вземания, придобити по сключен с Я.С.Ш.
договор за цесия от 01.10.2014 г.
В показанията на св.Х. се изнасят факти,
че ответникът е работел по трудов договори при „К.т.б.” АД и е правил опити да
получи от други банки кредит, с който да погаси задълженията си към банката.
Ответникът е сключил договора за цесия с цел да погаси задълженията си към
банката с придобитото по цесия вземане. Според свидетеля служителите в банката
са очаквали банката да отвори около м.10.2014 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.
искове с правно основание чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД, вр.
с чл.59 ал.2 ЗБН и евентуален иск по чл.
59 ал.5 ЗБН, както и евентуален иск по чл.59 ал.3 ЗБН.
Синдиците на банката са предявили искове за
недействителност на извършено от ответника прихващане, а прихващането представлява
едностранна правна сделка. Следователно единствено ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове. Доколкото не се иска обявяване
недействителност на двустранна правна сделка, не е налице необходимо
другарство, при което процесуално легитимирани като ответници са страните по двустранната
правна сделка.
Синдиците на банката са
процесуално легитимирани да водят исковете за недействителност на прихващането
– чл.62 ал.1 ЗБН.
Не се спори, че към извършване
на процесното прихващане на 20.10.2014 г. ответникът е длъжник на банката по банков
кредит в ЕВРО от 27.08.2013 г., както и че по силата на сключен с Я.С.Ш.
договор за цесия от 01.10.2014 г. е придобил вземане срещу банката, с което е
извършил процесното прихващане на 20.10.2014 г.
По иска за нищожност поради
неспазена форма, предвидена в нормата на чл.59 ал.2 ЗБН. Нормата на чл.59 ал.2
ЗБН предвижда, че изявлението
за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма
с нотариална заверка на подписа.
Доколкото в нормата се визира синдикът като адресат на изявлението за
прихващане, съдът намира, че изискването за нот.заверка на подписа следва да
важи за прихващане, което се извършва след откриване на производството по
несъстоятелност. Това е така, защото до откриване на производство по
несъстоятелност на банката не е назначен синдик. След като до откриване на
производството по несъстоятелност на банката не е назначен синдик, изявлението
за прихващане до този момент не следва да се адресира до синдика /а и не може/,
както и не следва да е с нот.заверка на подписа.
В случая изявлението за
прихващане на ответника е достигнало до банката на 20.10.2014 г., а към този
момент не е било открито производство по несъстоятелност. Ето защо съдът
намира, че към 20.10.2014 г. не е било необходимо изявлението за прихващане да
бъде с нот.заверка на подписа. Следователно искът за нищожност по чл.26 ал.2,
предл.3-то ЗЗД поради неспазване на формата по чл.59 ал.2 ЗБН е неоснователен.
След като предявеният иск за
нищожност е неоснователен, съдът дължи произнасяне по евентуалните искове с
правно основание чл.59 ал.5 и ал.3 ЗБН, защото е сбъднато вътрешнопроцесуалното
условие за тяхното разглеждане.
По иска с правно основание
чл.59 ал.5 ЗБН. Изявлението на ответника за прихващане/компенсация е достигнало до
банката на 20.10.2014 г., поради което следва да се съобрази действащата към този момент материалноправна уредба на ЗБН.
Според съда нормите, уреждащи предпоставките
за недействителност на прихващането, имат материалноправен характер, а това
означава, че измененията в ЗБН - ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014 г. не следва да се прилагат за отношенията
между страните. Това е така, защото в ЗБН не е предвидена изрична норма, която
да придава обратно действие на новите правила. Такава изрична норма е поместена
в пар.6 ПЗР на ЗБН – ДВ бр. 92/2002 г., но тя се прилага за откритите към
влизане в сила на ЗБН производства по несъстоятелност на банки.
Материалният закон действа занапред и се прилага само по отношение
на факти и обстоятелства, които са възникнали след влизането му в сила. Същинско обратно действие новият закон има
само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения.
Конституционният съд се е произнесъл, че когато новият закон преурежда вече
настъпили правни последици от юридическите факти, е налице хипотезата на
обратно действие на закона - Решение на КС № 10 от 2013
г. по к.д. № 8 от 2013 г., Решение на КС № 4 от 11 март 2014 г. по к.д. № 12 от 2013 г. Доколкото с изменението на ЗБН – ДВ бр.98/2014
г. не е предвидена такава изрична норма, съдът приема, че възникналите до
влизане в сила на законовите изменения отношения не са „преуредени”. На новия закон не се придава действие спрямо вече възникнали и съществуващи правоотношения, които
са "заварени", поради което същият няма несъщинско обратно действие, респ. незабавно действие. Следователно за спорното материално компенсационно право, упражнено от
ответника на 20.10.2014 г., следва да се прилагат
действащите през този период норми на чл.59 ЗБН, но не и измененията в ЗБН - ДВ. бр.98 от 28 Ноември
2014 г.
Повдигнатите в исковата молба фактически
твърдения за извършено от ответника цесионер прихващане след началната дата на неплатежеспособността
и след датата на поставянето на банката под специален надзор, които са въведени
като основание за недействителност на главния иск, са визирани в хипотезата на чл.59 ал.5 ЗБН – в
редакцията ДВ, бр. 98 от 2014 г. Тази норма е действащо право от 28.11.2014 г., поради което не може да намери приложение за процесното
прихващане, защото то е извършено преди влизането в сила на тази
материалноправна норма.
Фактът, че кредитор на банката е
извършил прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специален
надзор, не е предвиден като
основание за недействителност в действащия до 28.11.2014 г. материален закон – чл.59 ал.5 ЗБН.
Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН / бр.59 от 21 Юли
2006г./ предвижда, че недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил
при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога
са възникнали двете насрещни задължения. Тази
норма, която се прилага във времето
за процесните прихващания, урежда отношения във връзка с несъстоятелността на банката, която има
качеството на длъжник в производството по несъстоятелност. Според съда използването
на понятието „длъжник” в нормата на чл.59 ал.5 ЗБН / бр.59 от 21 Юли 2006г./ има за цел да означи банката, която е имала
задължения към лице, което е нейн кредитор.
С понятието „кредитор“ се означава лицето, имащо вземане към банката,
спрямо което банката длъжник е отправила изявление за
прихващане. Нормата има за цел да даде защита на останалите кредитори и да се
избегне поставянето на кредитора, спрямо който банката длъжник е отправила
изявление за прихващане, в по-благоприятно положение от тях, защото би получил
изпълнение на свое вземане към банката, но не по реда на удовлетворение от
масата на несъстоятелността. В
случая обаче процесното прихващане е извършено не от банката длъжник, а от нейн
кредитор, поради което тези прихващания не попадат в обхвата на чл.59 ал.5 ЗБН / бр.59
от 21 Юли 2006г./, която е действащо право до
28.11.2014 г.
Като краен извод – действащата до 28.11.2014 г. редакция на чл.59 ал.5 ЗБН не предвижда, че
извършеното от кредитора прихващане след началната дата на неплатежеспособността,
респ. след датата на поставянето на банката под специален
надзор, е основание за
недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Това означава, че предявеният иск по чл.59 ал.5 ЗБН е
неоснователен.
Вземането е придобито от
ответника в качеството на цесионер през м.10.2014 г., когато е сключен
договорът за цесията и когато банката длъжник е получила съобщението на цедента
за прехвърляне на вземането, т.е преди постановяване на решението на СГС от 22.04.2015
г. по т.дело N
7549/14 г. за откриване производство по
несъстоятелност на банката. Следователно прихващането попада в обхвата на чл.59
ал.3 ЗБН. В този случай от значение за действителността на прихващането е
фактът на знание у приобретателя на вземането - цесионер за състоянието на
неплатежеспособност на банката длъжник.
С решение N 138 на УС на БНБ от 06.11.2014 г. е отнета лицензията
за извършване на банкова дейност на банката, а това обстоятелство е вписано по
партидата на банката в ТР на 07.11.2014 г. Следователно процесното
вземане, предмет на изявлението за прихващане /„активно вземане”/, е придобито
от ответника чрез цесия преди датата 07.11.2014 г., на която е вписано в ТР партидата на банката решението на Централната банка
за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. В този
случай презумпцията на чл.59 ал.4 ЗНБ е неприложима.
От вписванията по партидата на
банката в търговския регистър се установява обаче, че на 23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ, с което банката е поставена под специален надзор за срок от три
месеца и са назначени квестори, която мярка съгласно чл. 115,
ал. 1 ЗКИ в действалата към 20.06.2014 г. редакция, се налага в случаите, при
които е констатирана опасност от неплатежоспособност на банката. С това решение е постановено и спиране на
плащанията. Обявяването на решенията на УС
на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014. по партидата на банката в търговския регистър, с които е постановено спиране на плащанията, банката е поставена под специален
надзор, както и затварянето на банката за работа с клиенти в същия този период, са обстоятелства, които са публично известни и
сочат, че ответникът, а и неограничен кръг физически лица и търговци са узнали
за финансовите затруднения, за нейното влошено
финансово състояние и за недостига на парични средства за извършване на
дължими плащания. С Решение на УС на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е
продължен до 20.11.2014 г. срокът, през който банката е поставена под специален надзор, а в решението е посочено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на
ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на
задълженията си към депозантите и другите кредитори.
Вземането на ответника срещу
банката е придобито след поставянето на банката под специален надзор, когато са
назначени квестори и когато банката фактически не е извършвала банкова дейност,
т.е била е нефункционираща банкова институция, защото е затворила за
работа с клиенти и не е извършвала плащания. Това фактическо обстоятелство сочи
на знание за неплатежоспособност.
Основание за постановяване на
цитираните решения на УС на БНБ е опасност от неплатежеспособност, а
състоянието на неплатежоспособност се установява от съда. Това обаче не
означава, че фактическото състояние на неплатежеспособност не е било известно
на неограничен кръг лица до постановяване на съдебното решение на СГС от
22.04.2015 г. Прехвърлянето на значителни по размер вземания срещу банката сочи
на знание за нейното състояние на неплатежоспособност както у праводателите –
цеденти, така и у правоприемниемника цесионер, който придобивайки вземанията, с
които прихваща, цели да избегне изпълнението на задълженията си към банката. В
този смисъл съдът приема, че крайната цел на процесния договор за цесия са
ответникът в качеството на цесионер чрез прихващане с цедираните вземания да
избегне изпълнението на своите задължения по договора за кредит, а този краен
резултат уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността, защото
осуетява нейното попълване с парични суми, дължими от ответника по договора за
банков кредит.
Показанията на св.Х. не
установяват факти, които да сочат, че ответникът не е знаел за изпадането на
банката в състояние на неплатежоспособност. Изрично се сочи от свидетеля, че
крайната цел, която е преследвал ответникът е с цедираното вземане да погаси
своите задължения към банката, а тази преследвана от ответника цел уврежда
масата на несъстоятелността, защото води до несъбиране на вземането на банката,
а от друга страна ответникът избягва удовлетворението на придобитото от него
вземане да се осъществи по предвидения в ЗБН ред.
При тези факти съдът намира, че към придобиване на „активното“ вземане през
м.10.2014 г. ответникът в качеството на цесионерът е знаел за нейните
финансовите затруднения поради недостига на парични средства за
извършване на плащания и за нейното затваряне за работа с клиенти, т.е.
знаел е, че е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. С решение от 03.07.2015 г. по т.дело N 2216/15 г. на САС е определена за начална дата на
неплатежоспособността на банката 20.06.2014 г., а обстоятелството, че УС на БНБ
не е установил това състояние при приемане на мярката, а е констатирал опасност
от неплатежоспособност, не заличава фактическото състояние на реално
нефункционираща банкова институция, която не работи с клиенти и не извършва
плащания, което е било известно на ответника. Обикновените кредитори на банката
нямат достъп до търговските книги за проверка на нейната капиталова
адекватност, но общоизвестните индикации - за спиране на плащания, поставянето
под специален надзор, забраната да извършва свързаните с банковия лиценз
дейности, спиране на изпълнението на всички задължения на банката, са били
налице към придобиване на вземанията от ответника, който е работел в банката. През
периода на специален надзор банката не е функционирала като банка, което
изключва и ответникът да е предполагал възможност за нейното евентуално
оздравяване и за преодоляване на финансовите затруднения. Прихващането е
недействително на основание чл.59 ал.3 ЗБН.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за нищожност по
чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД следва да бъде отхвърлен, както и искът по чл.59 ал.5 ЗБН, а евентуалният иск
по чл.59 ал.3 ЗБН да се уважи.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу В.Г.Г. иск с правно основание чл.26 ал.2,
предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, с който се иска установяване нищожността
на извършено от В.Г.Г. прихващане с уведомление вх.N 9518/20.10.2014 г., с което прихваща придобито вземане в размер на 52 000 лв. по
сключен на 01.10.2014 г. договор за
цесия с насрещното си задължение към „К.т.б.” АД по договор за банков кредит от
27.08.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу В.Г.Г. иск с правно основание
чл.59 ал.5 ЗБН, с който се иска обявяване на относителната недействителност на
извършено от В.Г.Г. прихващане с
уведомление вх.N 9518/20.10.2014 г., с което прихваща придобито вземане в размер
на 52 000 лв. по сключен на 01.10.2014 г.
договор за цесия с насрещното си задължение към „К.т.б.” АД по договор
за банков кредит от 27.08.2013 г.
ОБЯВЯВА за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК ********,
на основание чл.59 ал.3 ЗБН извършеното от В.Г.Г. ЕГН **********,***,
прихващане с уведомление вх.N 9518/20.10.2014 г., с което прихваща придобито вземане в размер
на 52 000 лв. по сключен на 01.10.2014 г.
договор за цесия с насрещното си задължение към „К.т.б.” АД по договор
за банков кредит от 27.08.2013 г.
ОСЪЖДА В.Г.Г. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на СГС Държавна такса от 2080
лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: