Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
08.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на 13.10.2016
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №5590 по описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано от
изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрк. ***, съдебен адрес:***, ***
против И.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника за сумата 6171,96 лв., от които 3449,53 лв. - главница представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2000 г. до
29.02.2016г. и 2722,43 лв. лихва за забава от 01.03.2000г. - 07.04.2016.0, с
претендирана законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. По образуваното
ч.гр.дело №2709/2016г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника, против която същият е
депозирал възражение в срок, инициирало настоящото производство.
Предявен е иск за установяване съществуване вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия за негов топлоснабден
имот - апартамент, находящ се на адрес: ***, с аб.№ 27028.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.
153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от
ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 ог ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.01.2000г. до 29.02.2016г. и не
е погасил задължението си.
Сградата-етажна собственост на адрес ***,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на
ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Сумите за ТЕ за периода от 01.01.2000г. до
29.02.2016г. за процесния имот са начислявани от ‘‘Топлофикация - Плевен” ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 650,57лв., от които 567,94лв. - главница представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.03.2013г. - 29.02.2016г. и
82,63 лв. лихва за забава от 07.05.2013г. - 07.04.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №2709/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв. на основание
чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който
навежда доводи за неосонвателност на предявения иск, но същевременно е представил и доказателство за извършено
плащане на претендираните от ищеца суми за главница и лихва.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от юркс.Ватовски, който претендира
заплащане на държавна такса в настоящото исково производство,
юрисконсултско възнаграждение и намалени съразмерно разноски в заповедното
производство.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, се представлява от адв.Д.*** , която навежда
доводи в о.с.з., вкл. за неоправдана претенция за разноски за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа
и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по
същество – следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане, извършено в хода
на делото.
От приложеното ч.гр.д. №2709/2016год. по
описа на ПлРС се установява, че на 18.04.2016год.
ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
като е издадена заповед за изпълнение за сумите, както следва: от 3449,53 лева главница за периода
01.01.2000г. до 29.02.2016г., сумата от 2722,43 лева лихва за периода:
01.03.2000г. до 07.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
18.04.2016г. до изплащане на вземането, както и 303,44 лева за деловодни
разноски. В
заповедта е отразено, че вземането на кредитора поризтича от ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2000г. до 29.02.2016г.
Възражението от длъжника е подадено в срок, а искът на
основание чл.422 от ГПК на свой ред е предявен своевременно, като претенцията
на ищеца е намалена /отчетено е обстоятелството, че част от вземането е погасено по давност/.
Ответникът е
извършил плащане в хода на делото, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение разноските по делото: в настоящото исково производство
ответникът следва да заплати разноски на ищеца за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, или общо 375лв.
Разноските се дължат от ответника, т.к. плащането е извършено през м.септември
2016год., след депозирането на исковата молба – на 21.07.2016год. Съдът отчита
възрастта и здравословното състояние на ответника, но след като пълномощникът
на ищеца изрично претендира заплащане на разноски, такива не могат да му бъдат
отказани. Ответниктъ не е освободен от заплащане на разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на
01.06.2016год., длъжникът е депозирал възражение на 07.06.2016год., а кредитърт е предявил своя
иск на основание чл.422 от ГПК накрая на едномесечния срок. През това
време, до предявяване на иска, дължникът е могъл да договори с ищеца
разсрочване или отсрочване на плащането. Признавайки по-малък по размер вземане,
длъжникът е могъл да извърши плащане като посочи конкретен период, за който
признава вземането и съответна сума - т.к.
е разполагал с извлечение от сметката на
своя дълг. На следващо място, разпитаният
свидетел установява опит на съпругата на ответника да извърши плащане, в крайна
сметка извършено чрез Български пощи в същия ден, но през период – след образуване
на настоящото дело. Ето защо претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
вкл.юрисконсултско възнаграждение в минимален размер следва да бъде уважена.
Разноските, които ответникът следва да заплати в
заповедното производство възлизат на сумата 25лв. - държавна такса.
Във връзка с претенцията за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение съдът счита, че следва да се присъди минималния
размер, предвиден в Наредба №1 за адвокатските възнаграждения, определен по
правилото на чл.7 ал.2, т.2 от същата или 300лв., което е общо за осъщественото
процесуално представителство в заповедното и в исковото производство. Съдът намира,
че дължимото юрисконсултско възнаграждение не следва да се изчислява и присъжда
по отделно за заповедното и за исковото производство, по следните съображения:
Кредиторът разполага с процесуалната възможност да претендира вземането си от
една страна по реда на заповедното производство, в който случай при депозирано
възражение ще се развие исково производство, а от друга страна направо по исков
ред. При определяне размера на дължимата държавна такса е отчетено, че не
следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя
процесуална възможност ще избере кредиторът. Следва да се приеме, че и в хипотезата
на чл.78, ал.8 от ГПК, законът не допуска да бъде натоварен длъжникът с
разноски за юрисконсултско възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с
тези, които биха били дължими при претендиране на вземането направо по исков
ред. Именно поради това, в хипотезата на развило се исково производство след
проведено заповедно, въпросът за всички дължими разноски следва да бъде решен при
постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се касае за едно
и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при съобразяване
размера на това вземане следва да се определи размерът на дължимото
юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК. Поради горните
съображения, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски съобразно изложеното по-горе в мотивите на решението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск на основание чл.422 от ГПК, предявен от “ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.
“Източна индустриална зона” №128, представлявано от изпълнителния директор
Йордан Василев, чрез юрк. ***, съдебен адрес:***, *** против И.Г.П., ЕГН **********,
адрес: *** за сумите, както следва: 567,94лв. - главница представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.03.2013г. -
29.02.2016г. и 82,63 лв. лихва за забава от 07.05.2013г. - 07.04.2016г., за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2709/2016г. по описа
на ПлРС, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.Г.П.,
ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, сумата от 375лв., представляваща деловодни разноски в настоящото
исково производство по реда на чл.422 от ГПК и разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2709/2016год. по описа на ПлРС в размер 25лв.
решението може да се обжалва с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: