Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 6244 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Б.Н.К. против
„Л.Ц.“ ООД *** осъдителен иск за сумата 26 000лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Твърденията на ищцата са, че на 05.02.2020г. в
стопанисван от ответника център за лазерна епилация в гр.София, бул.********й
била извършена процедура по лазерна епилация на долни подбедрици. Непосредствено
след това върху третираните места се появили зачервяване, мехури, олющване на
кожа и силна и постоянна болка, поради което на следващия ден посетила отново
студиото. Служител на ответника, представил се за лекар, заявил, че се касае за
алергична реакция и предложил третираните зони да се намажат с кортикостероиден
крем. Въпреки нанасянето му състоянието й не се подобрило, а болките се
засилили. Затова на 06.02.2020г. потърсила медицинска помощ в болнично
заведение, където било констатирано, че лазерната епилация е причинила изгаряне
с извършена операция по почистване с
антисептици, отстраняване на плътни крусти и поставяне на превръзка с
епителотонично действие. Лечението продължило повече от месец, в който търпяла
болки и страдания, била възпрепятствана в полагането на труд и във възможността
да полага грижи за малолетния си син, който отглежда сама, както и затруднения
в ежедневието. За претърпените неимуществени вреди поискала от ответника
заплащането на обезщетение при липса на постигнато извънсъдебно съгласие.
Ответникът изразява становище за неоснователност на
иска по съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността
му за вреди. Твърди, че процедурата по лазерна епилация е била извършена от
медицинско лице, което преди това събрало от ищцата информация относно
здравословното състояние и данни свързани с определяне фототипа на кожата, а в
момента на извършването й на запитване не споделила да чувства болка, парене
или дискомфорт. След приключването нямало реакция на кожата. При последващото
посещение ищцата била прегледана от д-р С.П., която установила в областта на
двете подбедрици наличието на хомогенно зачервяване, на места оформени мехури с
течност с различни размери при липса на очертани спотове, на участъци с
нарушена цялост на кожата и олющвания. Последното показвало, че не се касае до термична
травма от лазерната епилация, а до генерализирана алергична реакция с
обработване на зоните с пяна „Дермокер“ и препоръчана консултация с алерголог.
С оглед на това поддържа, че изгарянето върху третираните части от тялото не е
последица от противоправно поведение на извършилото манипулацията лице, което е
действало добросъвестно и с дължимата грижа, а резултат от алергична реакция,
за която ищцата не съобщила преди започване на процедурата. Оспорва
извънсъдебно да са били водени двустранно разговори за определяне на
обезщетение, както и навежда доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори, че на 05.02.2020г.
на ищцата била извършена козметична процедура за обезкосмяване на долните
подбедрици чрез лазерна епилация в студио, находящо се в гр.София, бул.********и
стопанисвано от ответното дружество. За това заплатила сумата 89лв., видно от
приложения фискален бон.
Самата процедура е била извършена от Д.М., която е с
медицинско образование, притежава сертификат за работа с апарати за лазерна
епилация и към посочената дата работила при ответното дружество.
Не е спорно още, че на същия ден след извършване на
лазерната епилация ищцата получила изгаряне в областта на третираните зони,
поради което посетила отново студиото и на място прегледана от С.П., също с
медицинско образование, която ги намазала с крем на основата на пантенола.
Независимо от това състоянието на кожата й се влошило и на следващия ден
06.02.2020г. била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ гр.София с констатирано термично
изгаряне на обща площ 6% от I IIАВ степен, с извършена на 07.02.2020г.
хирургична интервенция по антисептично почистване в областта на двете подбедрици,
ексцизионно почистване с премахване на повърхностните девитализирани тъкани от
раневите повърхности и поставяне нанокристално сребро, фиксирано със стерилна
превръзка, видно от представената епикриза /стр.9/. По-късно през м.02.2020г.
отново претърпяла хирургична интервенция по почистване с антисептици,
отстраняване на плътни крусти и поставена превръзка с епителотонично
действие-приложената епикриза стр.11-12.
В представената по делото електронна извадка на личния
картон на ищцата от 05.02.2020г. е посочено, че процедурата е преминала без
странични реакции. Представен е и документ от 13.10.2020г. с името на ищцата съдържащ
въпроси и отговори за обстоятелства относно здравословното състояние, прием на
лекарства или други препарати, приложени предходно подобни процедури, наличието
на алергии, типа кожа и др., без положени подписи за клиент и лекар /стр.39/.
Според показанията на св.Д.К. /сестра на ищцата/ и св.Р.П.ищцата
за първи път си правила подобна козметична процедура. След извършването й им се
обадила по телефона и изпратила снимки с оплакване, че кожата на подбедриците
се зачервява, появили се сърбежи, болка и изпитвала дискомфорт. Тъй като свидетелките
преминали преди такива процедури обяснили, че това не е нормално. По-късно в
други телефонни разговори им споделила, че вече има големи мехури и
зачервявания по краката, свличане на кожа и силни болки, поради което отишла на
преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“, но там установили, че положението е сериозно и
веднага я приели за лечение.
По делото са разпитани като свидетели Д.М., която извършила
козметичната процедура, и С.П., работила в студиото. Последната също е с
медицинско образование. В показанията си сочат, че задължително предварително от
клиентите се събира информация за здравословното им състояние, прием на
медикаменти или други вещества, излагане на слънце, ползване на определени
козметични продукти, фототипа на кожата и други обстоятелства, които имат
значение за правилното прилагане на процедурата, избягване на странични ефекти
и настройката на самия апарат. Тази информация се събира устно от длъжностно
лице-координатор при записването на час, а след това отново на място преди
самата процедура, за което се съставя личен картон и се дава консултация. Няма
практика сведенията да се документират и подписват, като се ползва онова, което
е предал координатора /св.М./. В зависимост от получените данни се извършва
преценка за възможни нежелани реакции и с оглед конкретния случай извършването
на епилацията се отлага, като е имало случаи да се отказва поради риск от
увреждане на здравето. При съмнения и за сигурност на клиента е възможно да се
направи тест чрез „едно щракване“ върху кожата с наблюдение за 24 часа и при
липса на някаква реакция пристъпват към работа /св.П./.
Свидетелката М. сочи, че ищцата била уведомена за
естеството на лазерната епилация и начина на прилагането й. Самата процедура била
проведена рутинно и преминала напълно нормално, като усещала обичайните за това
боцкания, не съобщила за парене и при липса на проява на странични ефекти.
Непосредствено след това третираните зони били намазани с пяна с пантенол за
хидратация и успокояване на кожата.
Свидетелката П. прегледала ищцата при посещението й на
следващия ден. Сочи, че по двете подбедрици имала генерализирано зачервяване, а
в долната част около глезените мехури изпълнени с бистра течност. Тогава реално
я разпитала подробно за всички обстоятелства, които във връзка с прилагането на
лазерната епилация биха дали страничен ефект, като отрекла всички с изключение,
че има слънчева алергия. Споделила за намерението си да посети „Пирогов“, но
преценила, че това няма връзка с процедурата и вместо в болницата решила да посети студиото за консултация.
Сочи, че състоянието й не била типична реакция от лазерна епилация, защото при
работа с апарата по кожата се наблюдават кръгове, които в случая нямало. Още в
началото на прегледа свидетелката имала съмнение, че става въпрос за някаква
алергия, която се е проявила впоследствие, но тъй като не би могла да постави
клинична диагноза по дерматология я посъветвала да се консултира със специалист
в случай, че симптомите перистират в следващите няколко дни. За облекчение
намазала краката с крем с успокояващ ефект.
Според заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ
реакцията на кожата при ищцата има клиничната характеристика на повърхностно
термично изгаряне. Пораженията при изгаряне търпят динамични промени в първите
24-48 часа и до 72 часа след инцидента, зависещи от множество различни по
естество индивидуални фактори и комбинирането им-възраст, механизъм на
изгаряне, температура на термичния агент, времето на експозиция, вида на
предприетите мерки и времето за това, регенераторни способности, придружаващи
заболявания и др. От значение са още използваните параметри на лазерния апарат,
които в случая са били в рамките на препоръчителните стойности спрямо определения предварително фототип на
кожата, техниката на изпълнителя, както и анатомичния характер на самата кожа. Сочи,
че подбедриците и глезените се характеризират със сравнително тънка кожа,
повърхностно разположени кожни придатъци и подлежащи анатомични структури, и в
областта на тази зона от човешкото тяло обикновено се констатират подобни на
ищцата увреждания. Комбинирането на няколко фактора, включително наличие на
слънчева алергия може да причини свръхреакция, която води до свръхреакция на
имунния отговор, който от своя страна води до клетъчна увреда, а нарушените
механизми за защита на клетките могат да индуцират възпалителна реакция.
Лазерната процедура иманентно съдържа в себе си риск, макар и минимален. Затова
е необходимо преди прилагането й да се съберат адекватни анамнестични данни.
Дава заключение, че при този вид изгаряне ищцата е изпитвала болки и дискомфорт
и обикновено при правилно лечение възстановяване целостта на кожата е в рамките
на 7 до 14 дни, а тъканното оздравяване е в рамките на 1-2 месеца при
по-повърхностно засегнати участъци и 3-6 месеца при по-дълбоко засягане.
В съдебно заседание вещото лице
сочи, че е възможно изгарянията при ищцата да са в резултат на лазерна
епилация. В приложената епикриза са посочени като 6% от първа, втора А степен,
без да е описано колко в първа и колко във втора. Пояснява, че в случая са повърхностни
от първа до втора степен с образуване на мехури с бледожълт оттенък. Ако
изгарянето е по-дълбоко мехурите биха били червени и тогава се говори за
изгаряне от втора степен, каквото в настоящата хипотеза не се наблюдава. Лечението
на ищцата в болницата е било стандартно и съгласно утвърдената медицинска
практика с поставяне на превръзки с нанокристално сребро. Към момента няма
данни за настъпили усложнения.
При така установеното от фактическа
страна, съдът обоснова от правна следното:
По иск за обезщетение на вреди
правната квалификация се определя въз основа заявените от ищеца факти и
обстоятелства, свързани с тяхното настъпване. Когато тези факти сочат на
сключен с ответника договор и вредите произтичат от неговото неизпълнение
основанието на търсената отговорност е договорна по чл.79 ЗЗД, а когато сочат
на осъществен фактически състав на непозволено увреждане основанието за отговорността
е деликтна.
Твърденията на ищцата са за
предоставена по нейно желание на 05.02.2020г. от ответното дружество козметична
услуга по лазерна епилация с представени доказателства това да е било срещу
заплащане, в резултат на която получила увреждане с претърпени неимуществени
вреди. Причината за увреждането не е обоснована с противоправно поведение от
служителите му надхвърлящо рамките на услугата при или по повод извършването й,
нито се твърди да се дължи на свойствата на използвания апарат. От изложеното в
исковата молба може да се направи извод, че отговорността на ответното
дружество се търси за некачествено изпълнение на тази услуга, изразяващо се в
това, че вместо да получи дължимия и очакван резултат е било увредено здравето
й, което определя договорно основание на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.82 ЗЗД. С доклада по делото съдът погрешно е квалифицирал иска по чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД, но доколкото страните са изразили становище по заявените факти и
спрямо тях е разпределена доказателствената тежест, допуснатото нарушение не е
съществено, като съдът следва да се произнесе по спорното право по същите тези
факти на правилното правно основание.
Съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно. Неточното изпълнение поражда правото на обезщетение по чл.79,
ал.1 ЗЗД, което съгласно чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропусната
полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато длъжникът е
бил недобросъвестен отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Съдебната практика назад в годините е отричала
възможността при неизпълнение на договорно задължение да се търси обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като отговорността за такива вреди се поражда само при
непозволено увреждане и разпоредбата на чл.52 ЗЗД е неприложима по аналогия към
договорните правоотношения, както и че чл.82 ЗЗД урежда единствено обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба или пропусната полза. С
оглед развитието на съдебната практика и законодателството, това становище е
преодоляно с ТР № 4/29.01.2013г. по тълк.д.№ 4/2012г., ОСГТК на ВКС. Според
него, при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението /или неточното
изпълнение/ на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на
отговорността за обезщетение на неимуществени вреди в чл.82 ЗЗД и за начина на
определяне на обезщетението на неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД, следва, че както
нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, така и нарушаването на
договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Когато тези вреди са причинени от неизпълнението или неточното
изпълнение на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена недобросъвестност на
длъжника /знание на фактите, обуславящи по-тежката му
отговорност/-обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
вреди.
Ответникът предоставя по занятие козметични услуги чрез
лазерна епилация със сключен на 05.02.2020г. неформален договор с ищцата за
епилиране по този начин на двете подбедрици срещу заплащането на определена
сума. Договорът носи белезите на изработка по чл.258 ЗЗД. От фактическа страна
не се спори, че след извършването на процедурата получила увреждане, изразяващо
се в изгаряне в областта на подбедриците, наложило медицинска интервенция и
лечение. Спори се каква е причината и дали ответникът следва да носи
отговорност за вреди от некачествено изпълнение при наведеното възражение ищцата
да е имала алергия, за която не съобщила преди прилагане на лазерната епилация.
Изводът е свързан с въпроса дали е положил дължимата грижа при изпълнение на
възложеното, респ. налице ли е основание по чл.83 ЗЗД за намаляване или
изключване отговорността му.
Лазерната епилация е метод за обезкосмяване на
различни части от тялото, при който се въздейства пряко върху кожата чрез специален
апарат. Не е медицински инвазивен /арг. от §1, т.3 от ДР на ЗЗ/, а с козметичен
ефект, но поради естеството и начина на прилагането му носи рискове за здравето.
В действащото в страната законодателство не се съдържа правна уредба, която да
регламентира дейността по лазерна епилация, нито стандарти и правила относно самата
процедура. Съдът не установи такива норми и в правото на Европейския съюз, с
изключение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/81 на Комисията от 16.01.2018г.
относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура /за митнически
нужди/, според който апаратите за лазерна епилация не са предназначени за
медицински цели предвид допустимото им използване в козметични салони без
лекарска намеса. Липсата на правила и стандарти обаче не изключва или намалява
задължението на ответното дружество при предоставянето на козметичната
услуга на своите клиенти в качествено отношение да положи грижата на добрия
търговец по чл.302 ТЗ, която с оглед спецификата й обхваща не само правилното
изпълнение на процедурата с технически изправен апарат от лице, притежаващо
необходимите познания за боравене с него, но и вземането на мерки за безопасно
приложение. Тези мерки включват предварително запознаване на клиента за
същността на процедурата с възможните рискове и събирането на информация за
обстоятелства от съществено значение за избягване на нежелани реакции или
увреждане на здравето, доколкото според заключението на вещото лице редица
фактори самостоятелно и в комбинация биха могли да доведат до такива последици.
Установено е, че изгарянето по краката на ищцата е в
резултат на лазерната епилация. Събраните доказателства изключват това да се
дължи на техническа неизправност на апарата или на некомпетентното, респ.
неправилното му използване от служителя на ответното дружество св.М., извършило
самата процедура. Същата е с медицинско образование и притежава квалификация за
работа с този тип апарати, а видно от експертното
заключение зададените параметри съответстват на определения преди процедурата фототип
на кожата. Затова другата възможна причина е твърдението на ответника да е
имала слънчева алергия.
По делото е изяснено, че лазерната епилация е свързана
с някои фактори, които са противопоказни и биха могли да доведат до странични ефекти
с последици за здравето. Такива са здравословното състояние на клиента, наличието
на алергии, прием на медикаменти или други вещества, състояние на кожата и
третирането й по определен начин, излагане на слънце, предходно прилагани
подобни процедури и др., за които според показанията на св.М. и св.П. се събира
предварително информация от клиентите с оглед преценката за безопасно
приложение. В тази връзка е представен препис от личния картон на ищцата от
дата 05.02.2020г., придружен с въпросен лист от 13.10.2020г., отразяващ
отрицателен отговор на въпроса за наличието на алергии и положителен отговор за
прилагането на предходна процедура с фотоепилация на подбедрици с получени
изгаряния. Същевременно видно от показанията на св.М. установената практика е
тези сведения да се събират устно от координатора, а не да се документират,
след което по същия начин се предават на извършващия самата процедура.
По делото не са събрани преки доказателства ищцата да
страда от някакво заболяване, включително алергии, като в тази посока са
единствено показанията на св.П., която я прегледала и консултирала на следващия
ден след процедурата, и пред която заявила, че има слънчева алергия. Според
заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ алергията към слънчева светлина
е рисков фактор при лазерната епилация и може да предизвика изгаряния, каквито
се наблюдават при ищцата. Проявлението на симптомите по реакция на кожата не
настъпва веднага, а в рамките на 24 часа до 72 часа.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава
основание на съда да приеме с висока степен на сигурност, че причина за
полученото увреждане е алергична реакция от епилацията при липсата на данни и
твърдения за наличието на други противопоказни фактори.
При знанието за
възможни странични ефекти и отчитането на рисковите фактори, в конкретния
случай ответното дружество не е положило дължимата грижа по чл.302 ТЗ вр.
чл.63, ал.2 ЗЗД при изпълнение на козметичната услуга. Освен правилното
определяне фототипа на кожата, което е в компетенциите на служителите, и
осигуряването на квалифициран за дейността персонал, събраните доказателства не
установяват преди извършване на процедурата ищцата да е била надлежно
информирана за евентуални нежелани реакции и кои обстоятелства биха могли да ги
предизвикат. Представеният въпросен лист е едностранно съставен частен документ,
който не носи подпис на ищцата и по аргумент от чл.180 ГПК не се ползва с
противопоставима спрямо нея доказателствена сила, а наред с това е съставен
месеци след процедурата. От показанията на разпитаните по делото служителки на
ответника се установява единствено, че практиката е била посочените сведения да
се вземат от клиентите преди процедурата устно и от друго длъжностно
лице-координатор, но не доказват това да е било направено конкретно за ищцата
при посещението й в козметичното студио на 05.02.2020г. Аргумент в тази посока
е заявеното от св.П., извършила прегледа на следващия ден, че тогава реално я
разпитала подробно за всички обстоятелства, които може да са причина за
страничната реакция при видимите поражения по кожата, от което следва, че
значимата информация е била сведена до знанието на ищцата едва след
процедурата. На следващо място, според показанията на същата свидетелка клиентът
може да бъде тестван предварително чрез третиране с лазер на малък участък и в
зависимост от резултата да се извърши преценка за прилагане на цялата процедура,
да се отложи или откаже, която проверка в случая се оказва е била наложителна
поради това, че ищцата се подлага за първи път на лазерна епилация, но не е направена.
Подобен тест ответното дружество е предвидило като мярка за безопасност, видно
от представената по делото извадка от интернет сайта му за предлаганата
козметична услуга /стр.24/.
Изложеното
налага извод за неточно изпълнение на задължението поради неположена дължима
грижа с причинени на ищцата вреди, за които ответникът отговаря съгласно чл.82 ЗЗД.
Съдът намира, че
не е налице основание за приложение на чл.83 ЗЗД за намаляване на обезщетението,
респ. за освобождаване на длъжника от отговорност. Съгласно ал.1, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
дължимото от длъжника обезщетение може да бъде намалено или освободен от отговорност,
а съгласно ал.2 длъжникът няма да дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Касае се
за виновно поведение на кредитора, което е в причинна връзка с вредите от
неизпълнението. Спрямо конкретната хипотеза, за ограничаване обема на
отговорност или нейното отпадане, не е достатъчно ищцата обективно да има слънчева
алергия, което не е доказано по делото. Необходимо е тя да е знаела за това
обстоятелство отпреди и при надлежното информиране за възможните неблагоприятни
последици за здравето от козметичната услуга да го е премълчала към момента на
извършване на процедурата, каквото по делото не е установено.
Представеният
въпросен лист, съдържащ отговори на конкретни въпроси относно рисковите
фактори, в тази част отрицателен отговор за алергии, не е подписан от ищцата и
е съставен значително време след извършване на лазерната епилация, поради което
не може да служи като доказателство за извънсъдебно признание на неизгоден за нея
факт. Единственото такова са показанията на св.П., пред която заявила, че страда
от слънчева алергия, но доколкото е служител на ответното дружество и в тази
част не се подкрепят от други доказателства съдът ги преценява съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК. Дори и да се възприемат, с оглед останалите
обстоятелства по делото, от тях не може да се направи извод за наличието на
алергия, за която ищцата е знаела и била наясно, че може да доведе до нежелана
реакция, но въпреки това се подложила на процедурата с риск за здравето си.
От събраните писмени доказателства, показанията на св.К.
и св.П.и заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че като последица от
лазерната епилация ищцата получила повърхностно термично изгаряне с образуване
на мехури по кожата, което се отличава с по-голяма болезненост поради засягане
на нервните окончания, а лечението наложило медицинска интервенция, включително
болничен престой. Възстановяването е отнело до 14 дни, през които е търпяла болки
и страдания. Окончателното възстановяване на целостта на кожата е протекло в
рамките на 1-2 месеца, като към настоящия момент от претърпените изгаряния е с
остатъчни белези и пигментация. От показанията на свидетелите се установява, че
след изписването си не е можела да се придвижва сама поради болки в краката при
стъпване и отток и е имала затруднения в ежедневното си обслужване. Около месец
не е могла да ходи на работа, като за ежедневните дейности се е налагало да
бъде подпомагана от сестра си, а детето ѝ да бъде гледано от неговия баща,
с когото не живеят заедно.
Горното установява претърпени от ищцата неимуществени
вреди, обезщетението за които в съответствие с принципа за справедливост по
чл.52 ЗЗД съдът определя на сумата 10 000лв., до който размер предявеният
иск се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски по делото от 400лв. за
платена държавна такса, съобразно уважената част от иска. Ищцата е
представлявана от адвокат при липса на доказателства за уговорено и платено
адвокатско възнаграждение и съобразно представения списък по чл.80 ГПК при
липса на искане за присъждане на разноски за такова.
Ответникът е направил разноски от 1650лв., от които
250лв. депозит за вещо лице и 1400лв. платено възнаграждение за адвокат.
Възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,
ал.5 ГПК е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и с
оглед обстоятелството, че е близко до минимално установения в Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдв.С размер. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да
заплати на ответника разноски пропорционално на отхвърлената част от 1015.38лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Л.Ц.“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.Н.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 10 000лв. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от извършена на 05.02.2020г. козметична услуга по лазерна
епилация, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 26 000лв.
ОСЪЖДА „Л.Ц.“ ООД, ***, да заплати на Б.Н.К.,
ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер
на 400лв.
ОСЪЖДА Б.Н.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „Л.Ц.“ ООД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК от
1015.38лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: