и за да се произнесе взе предвид следното : С решение №105 от 16.06.2007 г.,постановено по гр.д. № 1082/2006 г. , Кърджалийският районен съд е отменил Заповед № 11/11.09.2006 г. на Директора на Професионална гимназия по селско и горско стопанство,гр. Кърджали,с която на основание чл.328,т.6,във вр. с чл.328,т.11 от КТ,считано от 12.09.2006 г. ,е прекратено трудовото правоотношение с Мариана Димитрова Милева,с ЕГН **********,като неправилна и не законосъобразна,и е признал уволнението й за незаконно. Съдът е в---------------------------------------------------------------------------------------------------------ъзстановил Мариана Димитрова Милева на работата ,която е заемала преди уволнението – “Помощник - директор по производствената дейност” при ПГСГС,гр. Кърджали. Решаващият съд е осъдил работодателя- ПГСГС,гр. Кърджали да заплати на ищцата ,на основание чл.344,ал.1,т.3,във вр. с чл.225,ал.1 от КТ ,обезщетение за времето,през което е останала без работа вследствие на уволнението,но за не повече от шест месеца,а именно в размер на 2 481 лв.,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от 23.10.2006 г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 200 лв. Съдът е осъдил ПГСГС,гр. Кърджали да заплати по сметка на Районен съд, гр. Кърджали, направените по делото разноски в размер на 35.00 лв.,както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 129.24 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответника в първоинстанционното производство,ПГСГС,гр. Кърджали,въззивна жалба. В същата се твърди,че така постановеното първоинстанционно решение е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се обстойни доводи в аспекта на това. Твърди се,че първоинстанционният съд не се бил произнесъл по направени в исковата молба доводи от ищцата,че при уволнението й не е била спазена,предвидената в чл.333,ал.3 от КТ,процедура. Че при постановяване на обжалваното решение съдът не се е произнесъл по представените и приети в производството пред него писмени доказателства-Протоколи от 16.05.2006 г. и от 18.05.2006 г. на Синдикалната секция на КТ”Подкрепа” в ПГСГС,гр. Кърджали,и Постановление за отказ да се образува наказателно производство на РП,гр. Кърджали . Жалбодателят изтъква по съществото на делото,че длъжността “помощник-директор” е една ,независимо по какво е ,дали по производствената дейност или по учебната дейност,поради което неправилен бил изградения от решаващия съд довод за наличие на съкращение в щата. С оглед това моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт,с който да отмени атакуваното първоинстанционно решение,вместо което постанови нов ,с който да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание ,жалбодателят,чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В съдебно заседание ,ответникът по жалбата,Мариана Димитрова Милева,лично и чрез процесуалния си представител,оспорва депозираната въззивна жалба. Претендира разноски за настоящата въззивна инстанция. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице,имащо правен интерес от това, е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционният съд е сезиран с разглеждането на три обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ, със страни – ищец – Мариана Димитрова Милева и ответник – Професионална гимназия по селско и горско стопанство,гр. Кърджали. Настоящата инстанция намира,че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, събрал е множество,относими към казуса, доказателства,въз основа на които е направил обосновани с оглед на крайния резултат,изводи. Пред настоящата инстанция страните не ангажират нови доказателства. В този смисъл въз основа на така събраните от решаващия съд,доказателства,настоящата въззивна инстанция изгради своите фактически констатации : .Безспорно е по делото обстоятелството,че ищцата Милева по силата на безсрочен трудов договор е заемала длъжността “ Помощник-директор по производствената дейност” при ответника -Професионална гимназия по селско и горско стопанство /ПГСГС/,гр. Кърджали. Безспорно по своя характер е и обстоятелството,че със Заповед № 11/11.09.2006 г. на Директора на ПГСГС,гр. Кърджали, считано от същата дата е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Милева, на посоченото в същата правно основание -чл.328,т.6,във вр. с чл.328,т.11 от КТ. Безспорно е и обстоятелството,че заповедта е връчена надлежно на ищцата Милева,кото нейния отказ е оформен с подписите на двама свидетели. Установява се по делото,че считано от 01.09.2006 г. при ответника е било в сила ново длъжностно щатно разписание ,изготвеното и утвърдено от Директора на ПГСГС,гр. Кърджали, и прието от Директора на Дирекция “Наука и образование” при Министерство на земеделието и горите,в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни средства по отношение на професионалната гимназия. В това действуващо към датата на цитираната Заповед № 11,ново длъжностно щатно разписание в група “А” – “Педагогически персонал” ,т.І “Педагогически персонал с ръководни функции “,съществуват две длъжности “Директор “ и “Помощник- директор по учебната дейност и педагогически съветник”,т.е. в това ново щатно длъжностно разписание не съществува длъжност “Помощник- директор по производствената дейност “. Видно е от приложените по делото длъжностна характеристика за длъжността “помощник-директор по производствената дейност /производственото обучение/”,намираща се в личното трудово досие на ищцата,и за длъжността “помощник –директор по учебната дейност и педагогически съветник” / л.44 от гр.д. № 1082/06 г./,че основните функции и задължения на тези длъжности са различни. Изхождайки от приетата за установена фактическа обстановка,настоящата съдебна инстанция ,действуваща в качеството си на въззивна такава,изгради и своите правни изводи. В Заповед № 11/11.09.06 г. на Директора на ПГСГС ,гр. Кърджали са посочени макар и близки по съдържание, но различни по своя характер две правни основания за прекратяване на един безсрочен трудов договор- т.6 на чл.328 от КТ и т.11 от чл.328 от КТ. В аспекта на изложеното обаче, от събраните по делото, обсъдени в предходния абзац,доказателства, се установява,че в казуса нито едно от така посочените две правни основание –нито т.6 на чл.328,нито т.11 на чл.328 от КТ ,не е приложимо. Това е така защото както правилно е приел и решаващия съд, в казуса не е налице промяна за в бъдеще само в изискванията за образование,професионална квалификация,продължителност на трудовия стаж, допълнителни нови знания и /или умения,за една длъжност ,към която макар и да се прибавят допълнителни функции и задължения,със своите основни трудови функции и задължения тя продължава да съществува като такава. Напротив в казуса е налице от един момент за в бъдеще,създаване на нова длъжност с нови основни трудови функции и задължения,или казано с други думи считано от 01.09.2006 г. в длъжностното щатно разписание на ответника вече фигурира нова длъжност “помощник-директор по учебната дейност и педагогически съветник”,в длъжностната характеристика за която вече фигурират задължения ,различни от тези ,изпълнявани от заемащият длъжността “помощник-директор по производствените дейности”. В подкрепа на така изграденото от съда становище е и разпоредбата на чл.8 ,ал.1 от Наредба № 5 /14.05.02 г. на МОН и МФ ,в която разпоредба изрично законодателят е посочил,че длъжността “помощник –директор по производствената дейност” и длъжността “помощник-директор по учебната дейност” са различни длъжности . Нещо повече тяхното създаване се подчинява на различни критерии. Друг е въпроса,че преценката за наличието или не на тези критерии не е в правомощията на този съд и в това производство. Това означава,че считано от 01.09.2006 г. в ПГСГС гр. Кърджали е премахната длъжността “помощник-директор по производствената дейност” и е въведена нова длъжност “помощник –директор по учебната дейност и педагогически съветник”. Правилно в този аспект първоинстанционният съд е приел,че тъй като в казуса се касае за съвсем нова длъжност ,която ищцата до този момент не е заемала ,същата не може да бъде уволнена на посочените основание чл.328,т.6 и/или чл.328,т.11 от КТ. Налага се като правилна в този ред на мисли и констатацията,че премахването за в бъдеще на една длъжност ,и създаването на нова ,с различни функции, длъжност ,не предполага само промяна на изискванията по смисъла на т.6 или т.11 на чл.328 от КТ,а съставлява предприета и осъществена цялостна реорганизация в щата на ответника. Следва прочие изрично да бъде посочено в настоящото решение,че след анализ на всички приети по делото доказателства, и настоящата инстанция,подобно на първоинстанционния съд,макар същият изрично да не е отразил това си заключение в изготвените към съдебния си акт, мотиви,намира,че изграденият в предходния абзац правен извод е достатъчен да обоснове отмяна на така подлежащата на съдебен контрол Заповед № 11/11.09.2006 г.,ведно с произтичащите от това правни последици. В този смисъл ирелевантно в настоящото производство с оглед изградения извод,е твърдението на ищцата в първоинстанционното производство за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.333,ал.3 от КТ. Изложеното до тук обосновава правилността ,обосноваността и законосъобразността на атакуваното в настоящото въззивно производство, първоинстанционно решение и закономерното му оставяне в сила. При този изход на делото,следва да бъдат присъдени и направените,и изрично поискани от ответника по жалбата,Милева ,разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция,в доказания размер от 200 лв. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/16.06.2007 г.,постановено по гр.д.№ 1082/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско и горско стопанство,гр. Кърджали,бул.”България” № 103,да заплати на Мариана Димитрова Милева от гр. Кърджали,ул. “Васил Априлов” ,бл.”ГУСВ” ,вх. “Б”,ет.1,ап.16,с ЕГН **********,направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред АС,гр. Пловдив, в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|