№ 67
гр. С., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т.Б.С
при участието на секретаря А.Е.А
като разгледа докладваното от Т.Б.С Гражданско дело № 20244150100750 по
описа за 2024 година
Иск с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 от КТ - признаване за
незаконно на уволнението със Заповед №**/**г. и неговата отмяна.
Ищецът А. И. А., чрез адв.К. М. от САК твърди в исковата си молба, че
по силата на Трудов договор № **г. бил назначен на длъжност „**“ при
ответника „В.-2000“ЕООД, представлявано от Л.И по реда на чл.70 от КТ, със
срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като след изтичането му,
считано от 8.08.2024г. е трансформиран в безсрочен. На **г. му била връчена
„Длъжностна характеристика“. Със Заповед №**/**г. на работодателя, на
основание чл. 192 ал.1, вр. с чл. 187, ал.1 т.1, т.3, т.4, т.9 и т.10, вр. чл.190 ал.1
т.3 и т.7 и чл.188 т.3 от КТ му било наложено наказание "уволнение", и на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото му
правоотношение с ответника. Излага съображения, че уволнението е
незаконно, тъй като реално той на **г. е депозирал заявление за прекратяване
на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, а в случай че не бъде
уважено –да се счита като предизвестие по чл.326 ал.1 от КТ. Твърди, че не е
допуснал описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Моли
съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Претендира
разноски. В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. К. М. от САК и
поддържа изложеното в исковата молба. Представя и писмена защита, в която
излага подробни съображения за основателността на исковата претенция.
Навежда твърдения, че ответникът не е доказал законосъобразността на
уволнението в хода на производството. Сочи, че събраните по делото гласните
доказателствени средства не установявало пълно неизпълнение на
възложената работа и задължения, както се твърдяло в процесната заповед, а
1
по – скоро неточно и непълно изпълнение на някои от тях, за което счита, че не
следва да се налага най-тежкото предвидено в закона наказание, тъй като не
съответства на нарушенията. Поддържа, че не се доказало от страна на
ответника, че допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, са
довели до произвеждане на некачествена продукция и до увреждане на
имуществото на работодателя, и разпиляване на материали, суровини,
енергия, и други средства, тъй като за това били необходими писмени
доказателства, който така и не се представили в хода на производството. С
твърденията на свидетелите Г. и И за произведен брак, без никакви конкретни
данни и цифри, не можели да установят изложеното в заповедта. Излага, че не
били представени доказателства и за твърдените в заповедта за уволнение
финансови загуби за ответното дружество, вреди и пропуснати ползи. Счита,
че всички изброени в заповедта нарушения са недоказани, както и да са
настъпили някакви неблагоприятни последици за работодателя. Моли съда да
постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да го
отмени. Претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „В.-2000“ЕООД, представлявано от Л.И, в който заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че ищецът е
извършил вменените му в атакуваната заповед за уволнение нарушения на
трудовата дисциплина. При налагането на най-тежкото наказание "уволнение"
работодателят е извършил преценка на извършеното нарушение и е съобразил
законовите критерии, както и е спазил изискуемата се процедура. Предвид
изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание се
представлява от процесуалния представител адв. Г. Н. от ВТАК, който
поддържа отговора на исковата молба. Депозира писмена защита, в която
излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на изложеното в
отговора на исковата молба, а именно, че наложеното дисциплинарно
наказание за нарушения на трудовата дисциплина е законосъобразно. Моли
съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и да му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а същото се установява и от представения
по делото трудово договор, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № **** г., със
сключването на който ищецът изпълнявал длъжността „**“ в ответното
дружество, с основни задължения, описани в длъжностната характеристика.
Трудовия договор бил сключен на осн. чл. 67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 80 от КТ
със срок за изпитване шест месеца, считано от датата на постъпване на работа
-08.02.2024г., в полза на работодателя, с изтичането на който срок не бил
прекратен и считал за окончателно сключен по силата на чл. 71, ал.2 от КТ,
при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4410,00 лева. В
договора е уговорена и продължителността на работния процес – 5 дни в
2
седмицата, 8 часа на ден . При сключване на трудовия договор ищецът е
удостоверил с подписа си, че е запознат с правилника за вътрешния ред и
вътрешните правила за работна заплата.
Видно от представената по делото длъжностната характеристика за
длъжността „**“, същата е връчена на ищеца на **г.
Представена е Заповед №**/05.02.2024г., с която на ** и ** са
възложени редица задължения.
Със Заповед №** от 23.04.2024г. на осн. чл. 188, т. от КТ на ищеца е
наложено наказание „забележка“, като основание е посочено системно
неспазване на задълженията, посочени в длъжностната характеристика и не
отчитане писмено на същите. Същата е връчена на ищеца на 23.04.2024г., като
не се навеждат твърдения тя да е оспорена.
Видно от представената молба вх.№ 10003 от **г. ищецът е поискал от
ответното дружество трудовото правоотношение да бъде прекратено на
основание чл. 325, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие, а в случай, че молбата му
не бъде уважена, да се счита на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ за предизвестие.
Съгласно чл. 3 от договора срокът за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор е еднакъв за двете страни и е определен на 3 месеца.
Приложено по делото е писмо изх.№ **/16.08.2024г. на ответното
дружество до ищеца, относно искане на обяснения на основание чл. 193, ал.1
от КТ, в което е описано, че за през периода **г. – **г. при изпълнение
трудовите задължения и изпълнение на четири конкретни поръчки ищецът е
допуснал нарушения на трудовата дисциплина, подробно изброени в няколко
точки. Същото е вречено на ищеца на 16.08.2024г.
От страна на ищеца е депозирано писмено обяснение с вх.№
10/19.08.2024г. в което е посочено, че през времето на полагане на труд не са
му били осигурено необходими работни условия: работно помещение /офис/,
компютър, служебен имейл, телефон, което го е мотивирало да подаде молба
за напускане. Оспорва всяко едно от нарушенията, които са му вменени, като
излага писмени възражения по всяко едно от тях.
Със Заповед №**/** г. на Л.И - управител на „В.-2000“ ЕООД на
основание чл. 187, ал.1 т.1, предл. последно, т.3, т.4, т.9 и т.10, вр. чл.190 ал.1
т.3 и т.7 и чл.188 т.3 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение", като в пет точки са описани дисциплинарните нарушения, които
са му вменени за периода **г. до **г., а по отношение на четири поръчки до
други държави за произвеждане и издаване на продукция в предприятията са
му вменени 9 нарушения на трудовата дисциплина. Същите са квалифицирани
от ответника като нарушения по чл.187, ал.1, т.1, предл. последно -
неуплътняване на работното време; чл.187, ал.1, т.3 от КТ-неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
чл.187, ал.1, т.4 от КТ- произвеждане на некачествена продукция; чл.187, ал.1,
т.9 от КТ - увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства; чл.187, ал.1, т.10 от КТ -
3
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
По делото са представени и следните писмени доказателства: документи
относно клиентска поръчка К. и Г., клиентска поръчка № ** от ** г. К. и
клиентска поръчка № ** от ** г. Г., документи за отпускане и движение на
материали и продукция , работни карти ,докладна записка от ** г., документи
поръчка Малта: клиентска поръчка № ** от 21.06.2024 г. Малта, документи за
отпускане и движение на материали и продукция – от 1 до 17 стр., докладна
записка от 15.07.2024 г., документи поръчка Франция: клиентска поръчка №
** от 12.07.2024 г. Франция, документи за отпускане на движение на
материали и продукция; докладна записка от 26.07.2024 г., документи от
личното трудово досие на ищеца А. А., кореспонденция водена по вайбър с
Управителя на фирма „В.-2000“, разпечатка на имейли на хартиен носител
представени от офиса на фирма „В.-2000“, кореспонденция с И.И, складова
разписка между производство и склад готова продукция, описание на екселска
таблица изпращана в кореспонденция с Управителя на фирмата „В.-2000“,
описание на каналите за подаване на информация на работния ден и
предвидено за работа на следващия работен ден на Управителя на фирма „В.-
2000“.
По делото бяха разпитани трима свидетели С.П.Г, К.К.Г, И.Л.И-
бивши и настоящи служители ответното дружество.
Св. Г. изнесе, че е работила за ответника в периода от февруари 2022 г.
до август 2024 г. на длъжност „**“, а през 2024г. и заедно с ищеца и има
наблюдения върху неговата работа. Свидетелката посочи, че той е приемал
поръчки, предавал поръчки на склада, но най-вече организирал тях –
производството. Казвал на всеки какво трябва да прави през деня, разпределял
задачите между тях, а всяка вечер ги викал на събрание и на сутринта всеки
служител знаел къде застава, и какво да започва да работи. Работниците
правили отчет какво са свършили през деня и му се отчитали задължително
всяка вечер, а той нанасял данните в компютър. Разпределянето на работата се
извършвало в устна форма Св. Г. заяви, че при проблеми с машини, суровини
те му съобщавали и той решавал проблема лично или чрез друг служител,
както и че според нея работата, докато ищецът е бил директор вървяла много
добре и всичко било добре организирано. Той нямал собствен офис, а
използвал една от стаите, които били пригодени за офис, заедно със
склададжиите, но имал компютър. Св. Г. сподели, че била запозната, че
ищецът е подал молба за напускане и чакал предизвестието да изтече, но бил
освободен по-рано от изтичането на предизвестието.
Св. К.Г – служител във „В. 2000“ ЕООД на длъжност „**“ от 12.03.2024
г. и към настоящия момент заяви, че е работила с ищеца А., който заемал
длъжността „**“, както и неговите задължения били да организира
4
производството, да изисква материали, които те трябвало да подготвят,
искания за предходния ден и да разпределя хората по машините, да следи за
качеството на продукта, който се произвежда. Придобитите от св. Г.
впечатления за неговата работа са, че работниците се организирали на случаен
принцип по машините и не се уплътнявало напълно работния им ден, което
водело до невъзможност да достигнат нормите. Св. Г. заяви, че при метода на
работа на ищеца имало забавяния на поръчките. Юни месец поръчките за К.,
Г., Малта, Франция се забавили поради недостиг на материали или според нея
не добре организирана продукция. Когато установявали, че наближава да
свършва някой ароматизатор, казвали на ищеца, той не го поръчвал и в
същото време идвала поръчката и те не можели я произведат. Св. Г. заяви, че
ищеца не е осъществявал контрол върху нейната дейност, както и че той
трябвало да прави план за следващия деня, който да представя до 15:00ч. на
настоящия ден, но това той не го спазвал и много често планът получавали
едва към края на работния ден. Според нея работниците се изпращали по
машините на случаен принцип, като е имало дни , в които машини не работят
заради липса на работници. Св. Г. заяви, заради метода на робата управителят
на фирмата Л. Х. и директора на фирмата – Л.И многократно са привили
забележки на ищеца. За разпределението на работата на работниците не била
виждала план, всичко ставало с устно разпределяне, не е виждала работниците
да имат работни карти по машините, което било нужно и всеки да знае какво
да работи. Св. Г. счита, че по време на работата на ищеца в ответното
дружеството брака на продукцията бил в по –големи количество от
обикновеното, но не се ангажира с конкретни цифри. Тя заяви, че ищецът
имал офис, в работната зала, която била с машини, както и компютър, а те –
склададжиите имали офис, но в другата зала.
Св. И.И – управител във фирма „В.-2000“ ЕООД от 01.06.2024 г. и син
на управителя Л.И заяви, че неговата работа била да проследява, с какво точно
се занимава и каква работа изпълнява ищеца А. и процесът, поръчките, кое
къде трябва да бъде произведено, как се издават документите от склад, самите
документи дали са правилно изписани, какво липсва в тях. Той откривал
много пропуски в работата на ищеца, както и неизпълнение на възложеното
му с длъжностната характеристика. Счита, че А. не е успявал да организира
целия работен процес от заявка за материали, които трябва да бъдат изкарани,
за да се изпълни поръчката, както и хората, които трябва да се организират по
машините, за какво време трябва да се изпълнят, мерните единици-бройки,
които трябва да бъдат произведени, а това му били основни задължения. Св. И
твърди, че ищецът до 15:00 часа не е изготвял план за производство за
следващия ден, което създавало затруднения и за останалите работници,
защото те не можели да си организират работата. Сочи също, че не бил
изготвян и план за хората по машините и ежедневно царял хаос. Св. И
заяви,че при получаване на нова поръчка ищецът следвало изготвя справка за
наличните материали, което той не правел и в последния момент се
установявало, че няма суровини за изпълнени на поръчката. Ищецът е
5
следвало да му изпраща по вайбър свършеното за деня, планове и др. неща, и
той му изпращал всяка вечер, но информацията, подавана от него не
отговаряла на изискванията и липсвала конкретика. Св. И счита, че поръчките
за държави като Франция, Малта, К. и Г. били забавени поради липси на
суровини, което се дължало на забавянето на цялата организация от ищеца А..
Сочи също, че ищецът не е осъществявал контрол върху машините- как
ремонтират при авария, както и контрол върху готовата продукция, поради
което според него имало доста брак. Св.И твърди, че на ищеца А. бил
предоставен офис, както и компютър с голям монитор, за да може да се работи
по-лесно на всякакъв вид таблици, имал принтер в офиса, за да може да си
изпринтира необходимите документи. Служебен телефон не му бил
предоставен, защото той имал личен, както и електронна поща, тъй като не
всички служители трябвало да имат такава.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на
трудовото правоотношение между страните по делото не са спорни между тях,
а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал
длъжността „**“ в ответното дружество „В.-2000“ ЕООД.
За да се уважи така предявения иск с правно основание по чл.344 ал.1 т.1
от КТ - признаване за незаконно на уволнението със Заповед №**/**г. и
неговата отмяна в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово
правоотношение с ответника, получавано трудово възнаграждение и факта на
прекратяването на трудовото правоотношение с ответника. В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже законосъобразността на
уволнението на ищеца.
С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ законодателят е постановил, че
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага т.е дисциплинарните наказания
се налагат за констатирани конкретни нарушения на трудовата дисциплина.
Тъй като нормата на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна, то съдът следи служебно
за прилагането й. В настоящия случай е видно, че в Заповед №**/**г. са
налице много неточности и конкретно описание на нарушение. Изискванията
на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна
степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на
наложеното наказание.
В диспозитив е наложено наказание „дисциплинарно уволнениие“ за
нарушения на трудовата дисциплина , извършени от А. А. , които са
квалифицирани като такива по чл. 187, ал.1 т.1, т.3, т.4, т.9 и т.10, вр. чл.190
ал.1 т.3 и т.7 и чл.188 т.3 от КТ. Конкретно описанието на нарушение на
6
трудовата дисциплина в Запеведта, обаче не се съдържа. Дисциплинарното
нарушение е виновно, противоправно човешко деяние, което като факт от
действителността се обективира по време, обективни и субективни признаци.
Приетата по делото заповед №**/**г. за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ сочи нарушения, разделени в две групи – едните
извършвани в периода **г. – **г. – след което са преписани като неизпълнени
задълженията от цялата длъжностна характеристика на ищеца и втората
група нарушения, свързани с поръчките за страните К., Малта, Г. и Франция,
като отново са преписани като неизпълнени задълженията от длъжностна
характеристика на ищеца. Посочено е, че извършените нарушения са
достатъчно тежки, за да обосноват налагането на дисциплинарно наказание
"уволнение", макар че конкретни нарушения като време, място, изпълнително
деяние / т.е. какво е трябвало да направи ищецът , а съответно какво е
направил/ и какъв е резултата -липсва.
В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за дисциплинарно
наказание не е мотивирана. В случая единствено са посочени разпоредбите на
КТ, не съдържаща достатъчно факти и данни относно индивидуализацията на
нарушението и неговата правна квалификация, поради което е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание.
Отделно от това съдът намира, че по делото не се събраха доказателства
– писмени или гласни, от които може да бъде направен обоснован извод, че
ищецът е нарушавал трудовата дисциплина при изпълнение на трудовите си
задължения и при изпълнението на определените поръчки, цитирани в
заповедта. Описани са нарушения, които са вменени на ищеца, а именно, че не
е изготвял и предавал план за производството за следващия работен ден; не е
изготвял ежедневно работен поименен график на персонала, зает с
производството; не е разпределял и посочвал хората (работниците) по
конкретни машини; не е извършвал писмена проверка на произведеното
количество продукция с нормите за производство за единица време; не е
изготвял справка в края на работния ден относно изпълнение на плана за
производство на деня; не е отчитал извършените задачи пред управителя
писмено в края на всеки отработен ден; не е изчислявал необходимите
суровини и материали за предстоящото производство и не е съставял искания
по образец за отпускане на суровини и материали; не е осъществявал
организационния процес, свързан с поддръжката и ремонта на машините и
оборудването за производството; не е осъществявал никакъв контрол по
отношение на целия производствен процес; не е контролирал и оценявал
качеството на произведената продукция, но нито едно от тях не е
конкретизиране по дата и час на извършване и при какви конкретни
обстоятелства- посочен е само периода. Съдът счита, че така описани
нарушенията не дават яснота в процесния период системно ли са извършване
всички изброени нарушения и в случай, че да – на кои дати и часове, за да
може съда да прецени дали е налице системност, предвид дадено легално
определение на понятието "системни нарушения на трудовата дисциплина" в
7
§1, т. 22 от ДР на КТ, според което системност е налице при три или повече
нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година,
като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за
налагането и не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са
налагани- когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния
ред като в тази връзка се има предвид реда по чл. 197 или чл. 198 от КТ.
По отношение на нарушението по чл. 187, т. 3 от КТ- неизпълнение на
възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила-
от събраните гласни доказателствени средства не се установява по безспорен
начин вмененото нарушение. Показанията на св. Г. и св. Георгиев са
противоречиви и в по – голямата си част пресъздават лични впечатления и на
двете служителки от работата на ищеца. Св. Г. изнася, че по време на работата
си ищецът е организирал добре работния процес, като тя и останалите
работници били спокойни в хода на работния процес. Св. Г. заяви в съдебно
заседание, че е запозната със задълженията на ищеца, които са му възложени,
а именно: „да организира производството, да изисква материали, които
трябва да подготвим, искания за предходния ден и да разпределя хората по
машините, да гледа качеството на продукта, които излиза, да даде плана за
следващият ден до 15:00 часа – същият ден“, и същите не са изпълнявани от
него, като не посочва от къде е запозната с тези задължения и как тя лично е
установила тяхното неизпълнение, поради което съдът кредитира нейните
показания отчасти. Св. Г. заяви, че след като тя установи проблем подава
информация на ищеца, който „оттам нататък комуникира с шефа“, „Аз
казвам на г-н А., че липсва материал в склада, след това той трябва да
информира първо офиса, от там шефовете, за да може да се поръча“,
следователно не може да се установи, безспорен начин, че при възникване на
проблем единствено ищеца носи отговорност за неговото отстраняване, тъй
като е следвало за всяко нещо да се докладва на управителите, а и видно от
представените от ищеца разпечатки от комуникация през вайбър с управителя,
след като го информирал е изчаквал отговор и потвърждение за действие,
което също отнема време.
Със показанията на свидетеля И.И, син на управителя на ответното
дружество, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 ГПК с оглед
възможната му заинтересованост от изхода на делото, се установява, че
ищецът е изготвял планове производство за следващия работен ден, като
същите се представиха от страна на ищеца по делото, и му ги е изпращал по
Вайбър, но те не били в исканата форма и липсвала информация, но така и
свидетеля не уточни коя е формата и какво е следвало да бъде информацията,
за да бъде тя точна и пълна и да отговаря на изискуемата форма. Приемайки
за доказано заявеното от свидетеля, че плановете са изготвяни, но не в
изисканата от управителя форма, не доказва, че липсва изобщо план, както е
посочено в заповедта. Същото важи и за вмененото нарушени, че ищецът не е
изготвял справка в края на работния ден относно изпълнение на плана за
производство и нее отчитал извършените задачи пред управителя писмено в
8
края на всеки отработен ден.
По отношение на нарушението по чл. 187, т. 4 от КТ - произвеждане на
некачествена продукция – от представените от ищеца писмени доказателства
и от показанията на св. Г. и св. И се установи, че ищецът е осъществявал
ежедневен контрол върху производствения процес, както и върху качеството
на произведената продукция. Забележките на свидетеля И са за непълнота и
пропуски в осъществяването на този контрол, не и за тотална липса на такъв.
По повод проверката на качеството на готовата продукция св. И заяви, че не се
изпълнявало „както трябва”, което е негова лична, субективна оценка, а не
доказва нарушението. Св. И сочи, че вследствие на занижен контрол от страна
на ищеца се произвеждал брак, като не конкретизира какво кога и как е
занижен контрола, като същевременно се признава от свидетелите, че такъв
винаги е имало и това е неизбежен момент при конкретното производство.
Неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1 т. 10
от КТ, която е бланкетна правна норма и позоваването на нея задължава
работодателя да посочи кои трудови задължения не е изпълнила ищеца,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение. В настоящия случай работодателят не е
конкретизирал в мотивите на процесната заповед кои негови конкретни
законните нареждания не е изпълнил ищецът, а е посочил че не изпълнява
трудови задължения, които са му вменени с длъжностната характеристика, но
тези мотиви са посочени и при нарушението по чл. 187, т.3 от КТ, което
затруднява преценката на съда относно кои от описаните действия на ищеца в
заповедта осъществяват състава на чл. 187, ал. 1, т. 3, и т. 10 от КТ.
Следва да се отбележи, че не се доказа от страна на ответника да е
предоставил на ищеца необходимите работни условия – работно помещение,
компютър, телефон, имейл, с оглед обема и спецификата на възложените
задължения. Св. И признава, че не е предоставен служебен телефон, защото
ищецът имал, а служебен имейл не било задължително да имат служителите.
На следващо място, след като в такъв продължителен период от време
ищецът не е изпълнявал качествено служебните си задължения, работодателят
е могъл във всеки един момент да прекрати трудовия му договор преди
изтичане на изпитателния срок на 8.08.2024г. Могъл е и да уважи заявлението
му от **г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,
но това не е направено.
С оглед всичко изложено по-горе съдът приема, че на първо място
Заповед № **/**г. е немотивирана , а на следващо не е доказано от страна на
работодателя законосъобразното упражняване на потестативно право на
налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищеца,
9
при което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен, поради което и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищцовата страна разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на **00,00 лева. Освен това ответникът дължи и
плащането на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на РС С. разноски за
държавна такса – 50,00 лева за неоценимия иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал.1 т.1 от КТ, дисциплинарното
уволнение на А. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Ш., ул. „**“ № 22, вх.4,
ет.1, ап.1 ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед № **/**г. на Л.И- управител
на „В. 2000“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Г.С.Р.“ № 32, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „В. 2000“ ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 32, представляван от
управителя Л.И да заплати на А. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Ш., ул.
„**“ № 22, вх.4, ет.1, ап.1 сумата от 1 400,00 лева (хиляда и четиристотин
лева)- разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „В. 2000“ ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 32, представляван от
управителя Л.И да заплати в полза на Районен съд – С. сумата от 50,00 лева
(петдесет лева)- разноски за държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10