№ 130
гр. Пазарджик , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200172 по описа за 2021 година
при секретаря Хр. В., като разгледа докладваното от районен съдия
РАДИНА анд № 172/21 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Л. В., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, чрез адв.К.У.,
против НП № 405050-F454688 / 6.02.2019 г.на началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.3
ЗДДС е наложена глоба в размер на 200 лева .
С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и искането в нея за отмяна на НП, вкл. на база претенция за маловажност. Ангажира
и доказателства в подкрепа на искането си.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител поддържа становище за
потвърждаване на постановлението. .
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
На 17.11.2018г. инспектор по приходите към НАП св.З. извършила ( съвместно с
1
инспектори от ОД МВР Пазарджик) оперативна проверка на търговски обект -учебен център,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. ****, стопанисван и управляван от дружеството-
жалбоподател.На място били установени 9 бр. кандидат-водачи, които следвало да положат
изпит. По настояване на З. всеки от тях попълнил собственоръчно декларация, в която
повечето отразили, че на 29,10,18г. платили определена, конкретно посочена, сума на своя
инструктор-обучител.( на л. 73 и сл. по анд 812/19 на ПРС) . Такава попълнил и св. П. – виж
на л-. 74, по посоченото анд.
На 25 и 26.11.2018 г. проверката продължила като документална - по изискани и
представени документи във връзка с счетоводно-финансовата дейност на дружеството и
нейната отчетност.
Като прегледала и съпоставила представените разпечатки КЛЕН ( контролна лента на
електронен носител) от фискалното устройство и 9 бр. издадени фактури за авансови вноски
като частично плащане за услуга-обучение-шофьорски курс категория „В“, подписаните от
лицата декларации при проверката на 17.11.2018 г. и сключените договори за възлагане на
поръчка на услуги и ценови оферти от дата 29.10.2018 г., св. З. приела, че за извършеното от
св. П. на инструктора и жалбоподател по делото - В. плащание на 29.10.2018 г. (съгласно
представляваща фактическия момент на авансовото плащане) не е издаден фискален боне от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство модел "Дейзи експерт" с ИН на ФУ
DY336879 и ФП 36424778, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на
плащането и съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г,
Съставен бил протокол от извършената проверка, към който се приложени и писмени
доказателства.
АУАН бил съставен против жалбоподателя за нарушение по чл. 185, ал.3 от ЗДДС ,
надлежно му е предявен и му е връчен препис.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.
Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения се локализират около
изискването на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, което се представя като неспазено, предвид
описателната част на атакувания санкционен акт. Тази претенция е напълно неоснователна.
В акта и в НП, издадени по надлежен ред и от компетентни органи, се съдържат достатъчно
по обем и яснота обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение, което е
получило своята правилна правна квалификация. Вмененото нарушение е за бездействие по
отношение задължението по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13,12,06г. - в момента на извършване
на плащане задълженото лице по чл. 3 от Наредбата ( каквото жалбоподателят не е и
това ще се обсъди по-долу) да издаде фискален бонове от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан. Това дословно повтаря
изискването по нормата и според него меродавни са две обстоятелства- плащането като факт
и по време - моментът, в който то е осъществено. За да се приеме плащането като факт, то
2
трябва да се свърже с опредено лице платец и определено основание и размер; плаща се от -на
определена по размер парична сума : това са основните характеристики на плащането. В в
акта (а и в НП) изрично са отразени ( поименно) кой, кому, какво ( основанието е посочено и
размера на сумата).
Така, че претенцията за несъответствие на постановлението с изискването о чл. 42, т.4 (
за АУАН) и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН ( за НП) е напълно неоснователна.
Тези констатации правят НП процесуално незаконосъобразно и обосновават директната
му отмяна.
Налице са и основания за отмяна по същество.
Както се посочи горе, релевантни за нарушението са плащането и моментът, в който е
осъществено, тъй като именно тогава възниква задължението по чл.3, ал.1 от Наредба.
Съставителят на акта е приел, че датата на плащането е 29,10,18г., респ. това е датата на
нарушението, на която съответния служител ( в случая е прието, че това е именно
жалбоподателя) , е следвало да издаде фискален бон/касова бележка от кочан, но не го е
сторило. Договорът ( л. 28, анд 812/19) между дружеството, в което като инструктор работи
жалбоподателя и св. П. предвижда задължение за плащане - до 30 дни от датата на сключване,
което е клауза по всеки от представените договори, за които датата на сключване е същата
дата 29,10,18г. ( виж на л. 31 и сл. по посоченото анд).
По делото несе събраха убедителни доказателства , че плащането от обучавания
свидетел П. е било именно на възприетата в НП 29.10.18г. Първо - декларациите, които е
ползвала З., за да приеме тази дата като дата на плащането и дата на нарушението не може да
се ползват като източник на данни по настоящото дело, тъй като това са закрепени в писмен
вид свидетелски показания ( а събрание такива непосредствено и устно от лицата не
установяват датата 29,10,18г.) Второ – показанията на П. сочат, че той е заплащал цената за
курса на 3-4 вноски, като първият път заплатил 100-150 лв., тъй като не разполагал с
достатъчно финансови средства. Признава също, че отразената в попълнената от него
декларация не отговаряла на действителната, тъй като по указания на проверяващите избрал
една дата към края на м.октомври 2018 г. Дали е бил насочван свидетеля показанията на М.
не изясниха, доколкото водещ на тази проверка била колегата му З.. Тя отрече да е указвала
на свидетеля да посочи датата 29.10.18г., но това, което прави впечатление в представените
декларации по анд 812/19 от други курсисти е, че всяка декларация съдържа именно и само
тази дата на плащане. Всъщност, данните от тези декларации не са възприети с обоснованите
доводи в решението ( влязло в сила) по анд 813/19, по което предмет на обжалване е било НП
за плащания на същата дата от останалите курсисти , попълнили декларациите на л. 73 и сл.
З. отрече по настоящото дело да е указвала на св. П. или да го е насочвала към
конкретната дата на плащане 29.10.18г., но пък това, което дава основание да се кредитират с
доверие твърденията на последния е категоричността му, че платил 500 лева за курсовете, на
3
3-4 вноски , като броя на вноските е трикратно заявен ( л. 139-140, анд 812/19) ; тоест като се
има предвид общата сума и броя на вноските – първата не може да е 300 лева.
Всъщност, при положение, че самият П. не поддържа това, което е отразил в
декларацията ( а категорично липсва мотив за някакъв интерес от изхода на делото) , а
декларацията не може да се ползва самостоятелно като доказателствен източник, факта, че
има плащане на 300 лева на 29.10.18г. , не е установен.
Това, което се установи несъмнено е, че П. плащал вноските на инструктора си В.
– жалбоподател по делото. Тоест , последният е лицето, което е приело плащането, с което е
изпълнен единият от обективно необходимите елементи от състава на вмененото нарушение,
квалифицирано по санкционната норма на чл. 185, ал.3 ЗДДС, съдържаща и състава на
нарушението. Според разпоредбата , препращаща към ал.1, а тя към чл. 118, ал.1 от ЗДДС –
„физическото лице, което е приело плащането , фактически е длъжно да издаде документ по
чл. 118, ал. 1 – фискален или системен бон. По делото обаче липсват доказателства, че такова
лице е бил именно жалбоподателя. Той е бил инструктор,който не е бил определен да работи
с касовия апарат на дружеството , достъпът до който е бил осигурен само за законовия
представител на Учебния център – св. И. и служителката Сн. П. ( виж показанията му ). От
показанията на И. и П. става ясно, че всъщност организацията на работа е била такава, че
парите просто са били приемани от жалбоподателя, за да ги предаде на служителката Сн. П.
или на И.. Тоест жалбоподателя е бил само един посредник и реално плащането е било
приемано едва с предаване на сумата на И. или на П..
Практически е възможно обекта, който предоставя услуги или продажби да
създаде такава организация, че да възложи на определени лица да предоставят фискалните
бонове при приемане на плащане , както и нпр. в кафе-аперитивите от сервитьорите, които
редовно предоставят предлаганите от търговеца стоки и услуги, приемат плащането и следва
да предоставят съответния за това плащане документ. В случая обаче няма доказателства по
делото, че инструкторът В. е бил определен от представителя на Автомобилния учебен
център ЕООД ( с който всеки курсист сключва договора за обучение и комуто дължи
плащането) св. И. да издава документ за прието плащане за предоставените услуги по
обучението.
Горното налага отмяна на НП, което предпоставя неоснователност на претенцията на
въззиваемата страна за разноски, каквито от жалбоподателя не са сторени . Сторени са обаче
от Съда за пътни разходи на разпитаната по указание на АС Пазарджик ( в отменителното
решение) св. З. в размер на 44.19лева и те следва да се присъдят в тежест на НАП.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 405050-F454688 / 06.02.2019 г.на началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което на Т. Л. В.,
ЕГН ********** от гр.Пазарджик на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС и е
наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на НАП за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА НАП да заплати на РС – Пазарджик сума в размер на 44.19
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5