Решение по дело №441/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20197260700441
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

1070/16.01.2020г., гр. Хасково

                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на  осемнадесети  декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Василка Желева                            

                                                                                           Членове: Цветомира Димитрова 

                                                                                                          Антоанета Митрушева        

при секретаря  Гергана Мазгалова ………...……….........................… ..в присъствието на

прокурор Николай Трендафилов............……................………………………………... като разгледа докладваното от  Председателя  КАНД 441 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна  жалба на ТД”Южна морска” към Агенция Митници   против Решение № 33/05.03.2019г. , постановено по а.н.д. № 16/2019г. по описа на  РС-Свиленград, в частта му,  в която е отменено НП № №1469/03.12.2018г. на Заместник Началника на Митница Бургас,  с която на основание чл. 20 от Валутния закон са отнети  в полза на държавата 13 950 евро.

    Твърди се, че в обжалваната му част решението  е издадено при наличието на отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че за да  постанови решението си съдът приел, че предвиденото в чл. 18, ал.1 от ВЗ административно наказание”Глоба”, в съчетание с предвидената санкция по чл.20 от ВЗ, се явявали несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед преследваните от Регламент № 1889/2005г. цели, в противоречие с принципа за пропорционалност  на нарушението, респ. престъплението и наказанието.  При тези съображения РС-Свиленград  намерил, че не следва да приложи чл. 20 от ВЗ, спрямо жалбоподателя, като норма противоречаща на правото на ЕС. Този извод на съда според касатора бил неправилен. В случая, режимът на контрол и движение на пари в брой, установен в българският Валутен закон и Наредба № Н-1 от 01.02.2012г.,бил декларативен и не бил в противоречие с Регламент № 1889/2005г. Въведеният декларативен режим за внасяната в страната ни валута над 10 000 евро не нарушавал чл. 56 от Договора за ЕО и установения от него принцип,  на свободно движение на капитали в рамките на общността. Чл. 58 от договора  бил изключение от принципа на чл. 56 от същия и давал право на всяка държава членка, да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на нарушенията, в това число да предвиди, като част от санкциите  срещу тези нарушения отнемане, а не само задържане, на предмета на нарушението/престъплението/ в полза на държавата. Ето защо, според касатора, съдът превратно бил тълкувал нормите на европейското законодателство.  Не било налице твърдяното противоречие  с принципа на пропорционалност  на нарушението и наказанието, тъй като глоба от 1000 лева, спрямо предмета на нарушение, който е 17 000 евро, не била нито ефективна, нито съразмерна, нито възпираща. Твърди се също, че Районен съд –Свиленград в мотивите на решението си превратно бил тълкувал Определение № 1086412/12.07.2018г. по дело С-707/17 на Съдът на европейският съюз в Люксембург.  Сочи се, че така определеното наказание било справедливо и съответствало на  тежестта на нарушението и било от естество  да окаже необходимото поправително и превъзпитателно  въздействие, както върху нарушителя , така и върху останалите членове на обществото.  

По изложените съображения се моли за отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на наказателното постановление, в частта с която на основание чл. 20 от ВЗ  в полза на държавата  е отнет предмета на нарушението.

            Ответникът по касационната жалба  Б.С.Т., редовно призован,  не се явява и не ангажира становище по основателността на касационната жалба. 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково,  счита решението в оспорената му част  за правилно и законосъобразно и пледира същото да бъде оставено в сила.

          Касационната инстанция като обсъди събрания по делото доказателствен материал, изложените в жалбата възражения   и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК,  намира за установено следното:

           Касационната  жалба  е  подадена в законоустановения срок от надлежна страна,  поради което  е   допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, с което  на основание  чл. 18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ на  Б.С.Т.  е наложено административно наказание”Глоба” в размер на 1000.00 лева и е отменил същия санкционен акт, в частта му, с която на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) от наказаното лице  са отнети в полза на Държавата  13 950.00 евро .

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Изложил е и съображения, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наред с горното съдът е посочил, че размерът на санкцията за описаното нарушение е правилно определен.

Същевременно, касателно отнемането  по реда на  чл. 20 от ВЗ  на предмета на нарушението, съдът е изложил мотиви, че е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17 на Съдът на европейският съюз и е приел, че предвиденото в чл.18 от ВЗ наказание”Глоба”  в съчетание  с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните  с регламент № 1889/2005г. цели  в противоречие с принципа на  пропорционалност на нарушението  и наказанието. По тези съображения РС-Свиленград е приел, че  не следва да прилага чл. 20 от ВЗ, тъй като нормата противоречи на  правото на ЕС.

 Касационната  инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

             За правилно касационната инстанция намира решението в обжалваната му от ТД”Южна морска” към Агенция Митници част. В тази връзка касационният състав съобрази  Определение от 03.10.2019г. на СЕС по дело С-652/2018г. във връзка с отправено от АдмС-Хасково по анд(К) № 539/2018г. преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.9 пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (Регламент (ЕО) №1889/2005г.)  и чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Според приетото в това определение, член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба,  предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.

Възприетото от националния законодател разрешение да се понася административнонаказателна отговорност при неизпълнение на задължението по чл.11а ал.1 от ВЗ, е в съответствие с чл.9 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., според който всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено в  чл.3 от същия регламент. Разписаното в чл.9 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. право да се въвеждат санкции, които според  изр.2 от същата разпоредба на регламента трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, държавите – членки следва да упражняват в съответствие с правото на Съюза и на неговите общи принципи, вкл. принципа за пропорционалност, заложен в чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, приложим и при административното наказване.

Воден от съображенията, посочени в цитираното по - горе определение по дело С-652/18г. на СЕС, настоящият състав счита, че предвиденото от българският законодател в  разпоредбата на чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане на предмета на нарушението по чл.11а от ВЗ, наред с налагане на глоба/имуществена санкция, е в противоречие с коментираната в решението на СЕС разпоредба на чл.9, пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., а постановеното в случая отнемане в полза на държавата на процесната валута не е съобразено с принципа за пропорционалност по чл. чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

По аргумент от посоченото в т.32 и т.33 от акта на СЕС следва, че сама по себе си правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане и на глоба, и на отнемане в полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.

Предвид гореизложеното и с оглед тълкуването на чл.9 §1 от Регламент № 1889/2005,  дадено в Определението на СЕС по дело С-652/18г., настоящият състав приема, че постановеното в случая на основание чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл.11а ал.1 от ВЗ,  едновременно с налагане на глоба, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно този на  пропорционалността.  Ето защо в частта му по пункт първи, в която от жалбоподателя се  отнема в полза на държавата сумата от 13 950 евро, НП №  1469/2018 от  03.12.2018г. на Заместник-Началника на Митница Бургас, се явява несъответстващо на материалния закон.Като е достигнал до този извод и е отменил санкционният акт в тази му част, въззивният съд е приложил правилно закона.  

По искането на  касатора, съдът да се произнесе дали недекларираната сума подлежи на връщане на лицето, следва да се има предвид, че не е в правомощията на касационната инстанция да дава отговор на този въпрос, а освен това подобно произнасяне е извън обхвата на преценката, дължима в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК и чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 33/05.03.2019г., постановено по АНД16 по описа на Свиленградски районен съд за 2019 година, в обжалваната му част.

 Решението е окончателно.

 

Председател:                             Членове: 1.                                 2.