РЕШЕНИЕ
№1070/16.01.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка
Желева
Членове: Цветомира
Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Гергана
Мазгалова ………...……….........................… ..в присъствието на
прокурор Николай
Трендафилов............……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 441 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на ТД”Южна морска” към Агенция Митници против Решение № 33/05.03.2019г. , постановено
по а.н.д. № 16/2019г. по описа на РС-Свиленград, в частта му, в която е отменено НП № №1469/03.12.2018г. на
Заместник Началника на Митница Бургас, с
която на основание чл. 20 от Валутния закон са отнети в полза на държавата 13 950 евро.
Твърди се, че в
обжалваната му част решението е издадено
при наличието на отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че
за да постанови решението си съдът
приел, че предвиденото в чл. 18, ал.1 от ВЗ административно наказание”Глоба”, в
съчетание с предвидената санкция по чл.20 от ВЗ, се явявали несъразмерни и
надхвърлящи необходимото с оглед преследваните от Регламент № 1889/2005г. цели,
в противоречие с принципа за пропорционалност
на нарушението, респ. престъплението и наказанието. При тези съображения РС-Свиленград намерил, че не следва да приложи чл. 20 от
ВЗ, спрямо жалбоподателя, като норма противоречаща на правото на ЕС. Този извод
на съда според касатора бил неправилен. В случая, режимът на контрол и движение
на пари в брой, установен в българският Валутен закон и Наредба № Н-1 от
01.02.2012г.,бил декларативен и не бил в противоречие с Регламент № 1889/2005г.
Въведеният декларативен режим за внасяната в страната ни валута над 10 000
евро не нарушавал чл. 56 от Договора за ЕО и установения от него принцип, на свободно движение на капитали в рамките на
общността. Чл. 58 от договора бил
изключение от принципа на чл. 56 от същия и давал право на всяка държава членка,
да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на нарушенията, в това
число да предвиди, като част от санкциите
срещу тези нарушения отнемане, а не само задържане, на предмета на
нарушението/престъплението/ в полза на държавата. Ето защо, според касатора,
съдът превратно бил тълкувал нормите на европейското законодателство. Не било налице твърдяното противоречие с принципа на пропорционалност на нарушението и наказанието, тъй като глоба
от 1000 лева, спрямо предмета на нарушение, който е 17 000 евро, не била
нито ефективна, нито съразмерна, нито възпираща. Твърди се също, че Районен съд
–Свиленград в мотивите на решението си превратно бил тълкувал Определение №
1086412/12.07.2018г. по дело С-707/17 на Съдът на европейският съюз в
Люксембург. Сочи се, че така
определеното наказание било справедливо и съответствало на тежестта на нарушението и било от
естество да окаже необходимото
поправително и превъзпитателно
въздействие, както върху нарушителя , така и върху останалите членове на
обществото.
По изложените съображения се моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и потвърждаване на наказателното постановление, в частта с
която на основание чл. 20 от ВЗ в полза
на държавата е отнет предмета на
нарушението.
Ответникът по касационната жалба Б.С.Т., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по
основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково, счита решението в оспорената
му част за правилно и законосъобразно и
пледира същото да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция като обсъди
събрания по делото доказателствен материал, изложените в жалбата
възражения и извърши проверка по реда
на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С
оспореното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, с което на
основание чл. 18, ал.1, вр. с чл. 11а,
ал.1 от ВЗ на Б.С.Т. е наложено административно наказание”Глоба” в
размер на 1000.00 лева и е отменил същия санкционен акт, в частта му, с която
на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) от наказаното лице са отнети в полза на Държавата 13 950.00 евро .
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение,
поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Изложил е и съображения, че в конкретния случай не може да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наред с горното съдът е посочил, че
размерът на санкцията за описаното нарушение е правилно определен.
Същевременно,
касателно отнемането по реда на чл. 20 от ВЗ
на предмета на нарушението, съдът е изложил мотиви, че е обвързан от
Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17 на Съдът на европейският
съюз и е приел, че предвиденото в чл.18 от ВЗ наказание”Глоба” в съчетание
с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват несъразмерни и
надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с регламент № 1889/2005г. цели в противоречие с принципа на пропорционалност на нарушението и наказанието. По тези съображения
РС-Свиленград е приел, че не следва да
прилага чл. 20 от ВЗ, тъй като нормата противоречи на правото на ЕС.
Касационната
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
За правилно касационната инстанция намира решението
в обжалваната му от ТД”Южна морска” към Агенция Митници част. В тази връзка
касационният състав съобрази Определение
от 03.10.2019г. на СЕС по дело С-652/2018г. във връзка с отправено от
АдмС-Хасково по анд(К)
№ 539/2018г. преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.9 пар.1
от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността (Регламент (ЕО) №1889/2005г.)
и чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Според
приетото в това определение, член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г.
на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното
производство, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от
Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно
наказание глоба, предвижда и отнемане на
недекларираната сума в полза на държавата.
Възприетото
от националния законодател разрешение да се понася административнонаказателна отговорност
при неизпълнение на задължението по чл.11а ал.1 от ВЗ, е в съответствие с чл.9
пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., според който всяка държава-членка
въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за
деклариране, предвидено в чл.3 от същия
регламент. Разписаното в чл.9 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. право
да се въвеждат санкции, които според
изр.2 от същата разпоредба на регламента трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи, държавите – членки следва да упражняват в съответствие
с правото на Съюза и на неговите общи принципи, вкл. принципа за
пропорционалност, заложен в чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, приложим и при административното наказване.
Воден
от съображенията, посочени в цитираното по - горе определение по дело
С-652/18г. на СЕС, настоящият състав счита, че предвиденото от българският
законодател в разпоредбата на чл.20 ал.1
от ВЗ отнемане на предмета на нарушението по чл.11а от ВЗ, наред с налагане на
глоба/имуществена санкция, е в противоречие с коментираната в решението на СЕС
разпоредба на чл.9, пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., а постановеното в
случая отнемане в полза на държавата на процесната валута не е съобразено с
принципа за пропорционалност по чл. чл.49 пар.3 от Хартата на основните права
на Европейския съюз.
По
аргумент от посоченото в т.32 и т.33 от акта на СЕС следва, че сама по себе си
правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане и на глоба, и на отнемане в
полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща границите на
необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.
Предвид
гореизложеното и с оглед тълкуването на чл.9 §1 от Регламент № 1889/2005, дадено в Определението на СЕС по дело
С-652/18г., настоящият състав приема, че постановеното в случая на основание
чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по
чл.11а ал.1 от ВЗ, едновременно с
налагане на глоба, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен,
прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно този на пропорционалността. Ето защо в частта му по пункт първи, в която
от жалбоподателя се отнема в полза на
държавата сумата от 13 950 евро, НП №
1469/2018 от 03.12.2018г. на Заместник-Началника на Митница
Бургас, се явява несъответстващо на материалния закон.Като е достигнал до този
извод и е отменил санкционният акт в тази му част, въззивният съд е приложил
правилно закона.
По искането на касатора, съдът да се произнесе дали
недекларираната сума подлежи на връщане на лицето, следва да се има предвид, че
не е в правомощията на касационната инстанция да дава отговор на този въпрос, а
освен това подобно произнасяне е извън обхвата на преценката, дължима в
настоящото производство.
Водим от горното и на основание
чл.222, ал.1 от АПК и чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №33/05.03.2019г., постановено по АНД №16 по описа на Свиленградски районен съд за 2019 година, в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.