Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 10.08.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд,
….……....……... в публично заседание ……..
на тринадесети юли .……………………………………………………….....……....….…………...................
през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при
секретаря ………………………………………….…. Мариана
Кадиева ......................................
като разгледа докладваното от ........................ съдията Виктор Атанасов ............................
административно дело №210 ......................... по описа за .....................
2023 година .....
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І
на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.151, ал.5 от ЗДвП, във вр.
с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002
год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от
министъра на вътрешните работи.
Образувано
е по жалба от Е.Х.А., с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник – адвокат
К.Б. от АК-***, с адрес на призоваване и връчване на книжа - ***, против
Решение с Рeг.№1300р-7945 от 19.12.2022 год.,
издадено от За началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали
- *** В. А., с което, на основание чл.151, ал.5 от ЗДвП и чл.7, §1, б.„б“ и „д“
от Директива/ЕО/ 2006/126, е отказано да бъде подменено свидетелството за
управление на моторно превозно средство на жалбоподателя Е.Х.А.
Жалбоподателят
заявява в жалбата, че в четиринадесетдневния преклузивен
срок обжалва Решение №1300р-7945 от 19.12.2022 год., издадено от За началник на
сектор „ПП“ при ОДМВР – Кърджали, с което му е отказано издаването на български
личен документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
незаконосъобразно, като развива подробни съображения. В жалбата излага фактите
по повод постановения отказ, като сочи, че същият му бил връчен на 18.05.2023
год., като в мотивите на същото било описано, че обичайните му връзки били в ***.
Жалбоподателят сочи, че е български гражданин и
че постоянният и настоящият му адрес са в ***, като обичайното му пребиваване и
личните му връзки били там, както и твърди, че живее там постоянно, като се
грижи и за болен родител. Сочи, че съгласно чл.50 от ЗБЛД, българското
свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно
средство и че същото служи и като идентификационен документ за самоличност на
български граждани на територията на Република България. Сочи, че съгласно
чл.51 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство се
издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица, при условия
и по ред, определени с акт на Министерския съвети че правната регламентация на
издаването на свидетелство за управление на МПС се съдържа в Правилника за
издаване на български лични документи, както и че в чл.33, ал.1 от Правилника
за издаване на българските лични документи е посочено, че свидетелство за
управление на МПС се издава след придобиване на правоспособност по Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), а в чл.12 от Наредба №I-157 на МВР от 2002 год. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, били очертани конкретните хипотези, в т.ч. - при подмяна, поради
изтичане срока на валидност/ какъвто бил и процесният
случай. На следващо място сочи, че свидетелство за управление на МПС се издава
и подменя въз основа на заявление по образец, съгласно приложение №2, подадено
лично в звената „Пътна полиция“ на СДВР/ОД на МВР, по постоянния адрес на
заявителя и след представяне на лична карта или паспорт и че при издаване и
подмяна на свидетелство за управление на
МПС, освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП, се изискват и:
1. документ за платена държавна такса; 2. предходното свидетелство за
управление на МПС - при подмяна; 3. при изгубено, откраднато, повредено или
унищожено свидетелство за управление на МПС - декларация за съответното
обстоятелство по чл.17, ал.1 - чл.35 от с.з. , както и че длъжностното лице
отказва да приеме заявлението за издаване на български личен документ в
случаите по чл.11 от ПИБЛД: 1. когато не е попълнено съгласно изискванията на
чл.5 и 6 или е с поправки, зачертаване или изтриване; 2. в случаите по чл.7,
ал.3; 3. когато приложената снимка не отговаря на
изискванията и при явно несъответствие на образа на лицето с образа от снимката, както и че при приемане на заявление за
издаване на български личен документ, длъжностното лице го завежда в регистър,
а на заявителя се връчва талон за приетото заявление и при получаване на
български личен документ или при отказ да бъде издаден такъв документ,
заявителят или упълномощен от него представител попълва собственоръчно на
указаното място в заявлението имената си, дата и място на получаване на
документа или отказа и полага подпис пред длъжностното лице, съгласно чл.10,
ал.8 от ПИБЛД.
По-нататък в жалбата жалбоподателят сочи,
че според чл.12 от Директива 2006/126/ЕО, респ. §6, т.46 от ДР на ЗДвП, „обичайно
пребиваване“ е мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е. повече от 185
дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето
няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където живее и че независимо от това, обичайното пребиваване
на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което
вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави-членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие, че
лицето редовно се връща там. Излага довод, че спазването на последното условие
е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на
задача с определена продължителност и че следването в университет или друго
учебно заведение не се счита за смяна й обичайното пребиваване. Сочи, че във
връзка с горното изискване, в чл.17, ал.13, т.1 от Наредбата е предвидена и
специална хипотеза, при която не се издава свидетелство за управление на МПС в
случаите, когато се установи, че лицето, подало заявление има обичайно
пребиваване в друга държава - членка на ЕС, но че в конкретния случай няма
данни по преписката, неговото обичайно пребиваване да е в държава-членка на ЕС,
а напротив - съгласно изискванията на правната уредба бил подписал декларация
за обичайното му пребиваване, както и че
не притежава валидно свидетелство за управлението на МПС, издадено от друга
държава. Твърди, че проверката на пътуванията му по никакъв начин не обосновава
извод, че обичайното му пребиваване е на друго място и че правото на свободно
придвижване на всеки български гражданин е гарантирано от основния закон на
страната, а именно – от Конституцията на Република България и нещо повече -
административният орган се позовавал на справка за пътуванията му извън
Република България, но той сам поставил забележка в края на справката, че от приемането
на Република България като страна членка на ЕС, справката може да бъде непълна,
тъй като проверката на граничните пунктове се извършва по преценка на риска.
Жалбоподателят счита, че с подаденото
заявление Вх.№4381344/2022 год. в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали и
приложените документи към него, изискуеми по чл.13, ал.1, т.1, 3 и 6 от Наредба
№I-157 от 01.10.2002 год., е изпълнил всички критерии за
да му бъде подменено СУМПС №***, издадено от МВР – Кърджали, за категория В и
АМ. Поради това с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло Решение №1300р-7945 от 19.12.2022 год., издадено от За началник на
сектор „ПП“ при ОДМВР – Кърджали, с което е отказано издаването на български
личен документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
незаконосъобразно, ведно с всички правни последици от това и да укаже на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Кърджали да издаде заявения личен документ - СУМПС.
С жалбата моли също така, да бъдат присъдени на жалбоподателя и разноските,
сторени за един адвокат, в размер на 600.00 лева, обективирани
в приложения договор за правна защита и съдействие, както и платената държавна
такса по сметка Административен съд – Кърджали, в размер на 10.00 лева.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Е.Х.А.,***,
не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител
– адвокат К.Б. от АК-*** преди съдебното заседание е депозирано писмено становище,в което заявява, че няма доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства. По
съществото на спора, в становището моли
съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение
на За началник на сектор „ПП” при ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно и да
укаже на ответника да издаде заявения личен документ – СУМПС, по изложените
съображения в жалбата. Моли също, съдът да присъди на жалбоподателя направените
деловодни разноски, а именно адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, както и заплатена държавна
такса по сметка на АдмС – Кърджали, в размер на 10.00/десет/
лева. Към становището е приложен Списък на разноските.
Ответникът по жалбата – началник сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОД на МВР - Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспореното решение, видно от оформената
към него разписка за връчване/л.9,
стр.2/, е връчен на лично жалбоподателя Е.Х.А.,
срещу подпис, на датата 18.05.2023 год. Жалбата срещу решението е подадена по законоустановения ред, т.е. чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, още на следващия ден –
19.05.2023 год., като е регистрирана в деловодството на ОДМВР – Кърджали с
Вх.№130000-5397 от 19.05.2023 год., видно от положения върху същата и попълнен
щемпел/л.3/.
От изложеното следва, че жалбата е подадена на 1-ия/първия/
ден след връчването на екземпляр от оспореното решение, с което на
жалбоподателя е отказано да бъде подменено свидетелството му за управление на МПС,
от което следва, че е подадена в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок,
в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото се съдържание и по
предвидения ред. Същата, освен това, е подадена от лице – адресат на решението,
с което се засягат негови законни интереси и за което, в този смисъл, то е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят Е.Х.А.
е притежавал Свидетелство за управление на МПС №***, издадено му от МВР – Кърджали
на 19.10.2012 год., за категории В, М и АМ, със срок на валидност - до
19.10.2022 год., като към същото му е бил издаден и контролен талон №***,
удостоверяващ наличието на 39 контролни точки, които обстоятелства се
установяват и от приложените по делото Справки за нарушител/водач, за Е.Х.А., с
ЕГН **********, с адрес ***/л.12,
л.25/, като в същите е отразено, че се води
на отчет в ОДМВР – Кърджали.
На 06.12.2022 год. жалбоподателят Е.Х.А. е
подал заявление с Рег.№4381344/2022 за подмяна на свидетелство за управление на
МПС/л.28/, като към същото е приложил изискуемите се документи,
съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2, във връзка
с чл.13, ал.1, т.1,
3 и 6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002
год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, а именно: - Удостоверение за здравословно състояние на
водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС №***/*** год. /Приложение №3 към чл.9, ал.1 от Наредба №3 от 11.05.2011 год. на МЗ/, издадено от
доктор С. Б., с УИН: ***/л.42/, в което накрая е удостоверено, че лицето не подлежи
на освидетелстване от ТОЛЕК и в което дадено заключение, че лицето отговаря на
изискванията за физическа годност към водачите от категория В, М; - декларация
от 06.12.2022 год., че е установил обичайното си пребиваване в Република
България на адрес – ***, *** и че не притежава свидетелство за управление на
МПС, издадено от държава - членка на Европейския съюз/л.29/.
По повод това заявление с Рег.№4381344 от
06.12.2022 год. за издаване на документ
за самоличност на български гражданин (свидетелство за управление на моторно
превозно средство - подновяване), до жалбоподателя Е.Х.А. е изпратено писмо с
Рег.№130000-12064 от 08.12.2022 год. на началник сектор „Пътна полиция” –
Кърджали/л.20/. В същото е посочено, че при извършената проверка за съответствие на заявлението
с общите и специални изисквания за форма и съдържание, регламентирани от чл.29,
ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, била
извършената проверка за съответствие на заявлението с общите и специални
изисквания за форма и съдържание и на приложените към него документи и че при
проверката се установило, че представя декларация за обичайно пребиваване с
посочен адрес в Република България, на който живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца, но декларираните от заявителя данни не се потвърждавали от служебно
извършените справки и обяснения. В писмото е указано, че обстоятелството, че
обичайното пребиваване на заявителя не е в Република България и не е изпълнено
изискването на чл.151, ал.5 от Закона за движението по пътищата, ще бъде основание за започване на процедура
по издаване на отказ за подновяване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство. В писмото е посочено, че с оглед продължаване на действията
по изпълнение на исканата от административна услуга със заявлението с Рег.№4381344
от 06.12.2022 год., сектор „Пътна полиция” при ОДМВР, чрез началника си, указва
на заявителя, че на основание чл.30, ал.2 от АПК, следва в 3 (три) - дневен
срок от датата на получаване на уведомлението, да отстрани недостатъка на заявлението
и да представи в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР доказателства за обичайното
си пребиваване и че в случай, че не представи такива в указания срок,
производството по заявлението му ще бъде прекратено, на основание чл.30, ал.2
от АПК. Това уведомително писмо е получено от пълномощник на жалбоподателя на
датата 09.12.2022 год., видно от оформената към същото разписка за получаването
му/л.20, стр.2/.
В отговор на това писмо, на 12.12.2022 год. до началника на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Кърджали е депозирана молба от жалбоподателя Е.Х.А./л.17/, в
която е посочено, че във връзка с уведомително писмо с Рег.№130000-12064 от
08.12.2022 год. и с оглед продължаване на действията по изпълнение на искането
за предоставяне на административна услуга със заявлението с Рег.№4381344 от
06.12.2022 год., в изпълнение на указанията, дадени с посоченото уведомително
писмо, се представят доказателства за обичайното пребиваване на жалбоподателя в
Република България: 1. Удостоверение за настоящ адрес с Изх. №19/12.12.2022 год.; 2. Служебна бележка от кметство ***.
Видно от приложеното към тази молба
Удостоверение за настоящ адрес №** от *** год., издадено от ***/л.18/,
жалбоподателят Е.Х.А. има заявен последен настоящ адрес ***, от датата 12.12.2022 год. От приложената Служебна бележка от 12.12.2022 год., издадена от кметство – ***/л.19/, е
видно, че същата е издадена на жалбоподателя Е.Х.А. в уверение на това, че същият от една-две години насам живее при баща
си в ***, който има здравословни проблеми и че се грижи за него.
По преписката е представена Справка за
пътуване на лице – български гражданин, изпълнена на 06.12.2022 год. от
служител в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали/С. С. Б./, за жалбоподателя Е.Х.А.,
ЕГН **********, за периода от 06.12.2021 год. до 06.12.2022 год./л.27/, в
която справка е отразено, че са намерени 6 резултата, в т.ч. четири влизания в
Република България и две излизания от Република България.
По преписката е представена и втора Справка
за пътуване на лице – български гражданин, изпълнена на 07.12.2022 год. от друг
служител в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали/Г. Л. Г./, за български гражданин
с ЕГН **********, без посочени имена, за периода от 01.12.2021 год. до 07.12.2022
год./л.26/, в която справка е отразено, че няма данни за периода.
В хода на производството по повод
подаденото заявление с Рег.№4381344 от 06.12.2022 год., заявителят Е.А. е бил поканен
да даде писмени обяснения относно установените несъответствия между
представените от него документи и извършените справки, като същият е дал
такива, регистрирани с Вх.№130000-12304 от 15.12.2022 год. на ОДМВР – Кърджали/л.14/. В
тези писмени обяснения същият е заявил, че живее повече от 185 дни в годината в
*** и че се грижи за баща си, който е болен ***. Заявил, че понякога работи в ***,
а като няма работа си стои на *** или ходи до *** или в чужбина/***/. В
обясненията е посочил, че няма регистрирана фирма и че съпругата му живее в ***
при сина му и че тя също няма регистрирана фирма. Посочил е, че няма деца под осемнадесет
години, че не е ученик или студент и че при пребиваването си в чужбина, не е
бил в командирован.
В хода на производството по повод
подаденото от Е.А. заявление и във връзка
с издадената служебна бележка от кметство – *** са били снети писмени обяснения
и от Н. И. И. - кмет на кметство - ***, регистрирани с Вх.№130000-12281 от
15.12.2022 год. на ОДМВР – Кърджали/л.15/. В тези обяснения същият е заявил, че познава Е.Х.А. ***,
в която живеят и баща му и брат му, както и че често го вижда, като същият престоявал
в *** около двадесетина дни. В обясненията заявява, че не е сигурен дали с Е.А.
през повечето време от годината в *** и че няма информация дали същият работи
някъде и от какво се издържа. В писмените обяснения е посочил, че съпругата и
синът на Е.А. живеят в чужбина и тях ги вижда веднъж-два пъти на година, като
престоят им е около десетина дни.
В хода на производството по повод
подаденото от Е.А. заявление са снети са писмени обяснения и от Ш.Х.А., с ЕГН **********
- брат на заявителя, регистрирани с Вх.№130000-12305 от 15.12.2022 год. на
ОДМВР – Кърджали/л.13/. В обясненията си същият е заявил, че живее в *** и
че на същия адрес живее и баща им. Посочил е, че брат му Е.Х.А. *** и когато е
в България, работи в ***. Посочил е също, че съпругата и синът му са в *** и че
когато Е.А. пътува до ***, да посети съпругата си и сина си, престоява около
двадесет дни, както и че е пътувал до ***, където престоял 27 дни. В
обясненията е заявил, че съпругата на брат му рядко идва в България и че грижите
на Е.Х.А. за баща им се изразяват в закупуване на хляб и принадлежности и ако
се наложи го води на лекар. Посочил е най-накрая, че не знае брат му да има ***
шофьорска книжка или друга, европейска шофьорска книжка.
Така в крайна сметка е издадено и
оспореното в настоящото производство Решение с Рeг.№1300р-7945
от 19.12.2022 год. на За началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали – В. А., с което, след като се е запознал с резултатите от извършените
проверки и тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл.151, ал.5 от ЗДвП, чл.7,
§1, б.„д“ и б.„б“ от Директива 2006/126/EO, Е ОТКАЗАНО ДА БЪДЕ ПОДМЕНЕНО
свидетелството за управление на МПС на Е.Х.А.,
ЕГН **********,***, притежаващ лична карта №***, валидна до 10.06.2029 год.
В мотивите на същото са описани
доказателствата, събрани в хода на производството и възприетите от
административния орган факти и обстоятелства, отразени в тях.
В мотивите се сочи, че изискването на
чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002
год., за прилагане на декларация от водача относно обстоятелството, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз произтича
от разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП, която гласи, че „Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше
училище по чл.17, ал.1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона
за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната
не по-малко от 6 месеца.”. Сочи се, че в чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета е дадена дефиниция на обичайно пребиваване,
съгласно която, „По смисъла на
настоящата директива „обичайно пребиваване“ означава мястото, където дадено
лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради
лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични
връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото където то живее. Независимо
от това, за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно
място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава
на различни места в две или повече държави-членки, се смята мястото, където са
личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на
последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава - членка
за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет
или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“.
По-нататък в мотивите се сочи, че разпоредбата на чл.12 от Директива
2006/126/ЕО е транспонирана в чл.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДВП (става дума всъщност за §6, т.46 от ДР на
ЗДвП, а не за чл.46) и дава легална дефиниция за обичайно пребиваване в
страната – „Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено
лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки -
поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където
то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно
място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава
на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са
личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на
последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава
членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване.“. В мотивите се сочи също, че цитираните текстове от Директива
2006/126/ЕО, ЗДВП и Наредба №I-157/01.10.2002
год. лимитативно сочат документите, които водачът трябва да представи и
условията, на които трябва да отговаря, за да му бъде подменено СУМПС, като
безспорно едно от тях е да е установил обичайното си пребиваване в Република
България и че съгласно чл.7, §3 от Директива 2006/126/ЕО, подновяването на
свидетелства за управление на превозно средство, когато техният срок изтече,
подлежи на продължаващо спазване на минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление ... и обичайно пребиваване на територията на държавата-членка,
издаваща свидетелството или доказателства, че кандидатите са учили там за срок
най-малко шест месеца.
Според административния орган, анализът
на посочените разпоредби от европейското законодателство и националния закон
ясно и категорично обвързват компетентността на органите за издаване,
респективно подновяване на свидетелството за управление на МПС, с мястото
(държавата) на обичайно пребиваване, т.е. компетентността на административните
органи на съответната държава - членка е обусловена от това, дали лицето, което е поискало от тях издаване на
свидетелството за управление, има обичайно пребиваване на територията на тази
държава-членка и че видно от посочената
разпоредба, обичайното пребиваване по смисъла на директивата е фактическо
обстоятелство, чието установяване се извършва в рамките на административното
производство и при предвидения в националния закон на съответната държава - членка
ред, със съответните процесуални средства.
В мотивите е разяснено, че независимо от
изложеното, от служители на сектор „Пътна полиция“ допълнително са извършени
справки в АИС „Граничен контрол“, при които е установено, че за 2021 - 2022 год., Е.Х.А. е пребивавал на
територията на Република България 13 дни и че е направена е справка и по
отношение пътуванията на съпругата му - Н. С. А., ЕГН **********, от която е
видно, че за периода от 01.12.2021 год. до 07.12.2022 год., тя не е пребивавала
на територията на Република България. Според административния орган, гореизложеното
формира извода, че обичайното пребиваване на Е.Х.А. не е на територията на
Република България, което е основание на лицето да бъде отказано издаването на
СУМПС, предвид обстоятелството, че не са изпълнени разпоредбите на чл.7, т.3, б.„б“
и чл.12 от Директива 2006/126/ЕО, чл.151, ал.5 и от ЗДВП и параграф 6, т.46 ДР
на ЗДвП. Описано е отново, че в тази връзка, с писмо
рег.№130000-12064/08.12.2022 год. лицето е уведомено, че в случай, че не
представи допълнителни доказателства за наличие на обичайно пребиваване на
територията на РБългария, ще започне административно
производство по постановяване на отказ за издаване на СУМПС. Сочи се в
мотивите, че изискването свидетелството за управление на МПС на лицата да се
издават и подновяват (заменят от държавата-членка по обичайното пребиваване на
лицата) е регламентирано в чл.7, §1, б.„д” и б.„б” от Директива 2006/126/Е0 на
Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 год., относно свидетелствата
управление на превозни средства и че това изискване е транспонирано в чл.151,
ал.5 от ЗДвП, според която разпоредба, СУМПС се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация. Изложен е и довод, че както при първоначално издаване на
СУМПС, така и при подмяна на СУМПС, лицето - заявител следва да представи
декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС и
че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на ЕС
(чл.13, ал.1, т.6 и чл.14, ал.1 от Наредба №I-157/01.10.2002 год. на МВР), а според разпоредбата на
чл.4, ал.1 от Наредба №I-157/01.10.2002
год., във връзка с чл.151, ал.5 от ЗДвП, СУМПС се издава от структурните звена
на „Пътна полиция“ при областните дирекции на МВР, поради което техните
ръководители са административният орган, компетентен да издаде СУМПС, но само
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация. Направен е извод, че следователно,
компетентността на органите за издаване, респективно за подновяване на СУМПС, е
обвързана с мястото (държавата) на обичайното местопребиваване и че последното
произтича от териториалния обхват на компетентността на държавните органи, а
именно в рамките на държавата. При тези мотиви е постановен и отказът да бъде
подменено свидетелството за управление на МПС на Е.Х.А., ЕГН **********,***.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган – За началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР -
Кърджали, в кръга на нормативно установените с чл.4, ал.1 от Наредба
№I-157/01.10.2002 год. на министъра на вътрешните работи функции, която норма
регламентира, че свидетелство за управление на МПС се издава от звената „Пътна
полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес
на лицето, респ. отказът за издаване на такова следва да бъде издаден от
ръководителя на съответното звено „Пътна полиция”. В конкретния случай,
постоянният адрес на жалбоподателя Е.Х.А. ***, от което следва, че
свидетелството за управление на МПС следва да бъде издадено от сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, респ. отказът за издаване на такова
следва да бъде издаден от началника на същия сектор. Административният акт е
издаден при условията на заместване, видно от изисканата и приета като
доказателство по делото Заповед №292з-2456 от 14.12.2022 год. на директора на
ОДМВР – Кърджали/л.41/, с която на
основание чл.33, ал.2 от Правилника за устройство и дейността на Министерство
на вътрешните работи, във вр. с чл.43, ал.4 от ЗМВР,
поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за времето от
14.12.2022 год. до 27.12.2022 год. включително, е възложено, началник на сектор
„Пътна полиция“ – Кърджали към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кърджали
да бъде заместван от *** В. А. – *** в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кърджали. Оспореното решение за отказ
да бъде подменено свидетелството за управление на жалбоподателя е издадено на
датата 19.12.2022 год., т.е. в периода на заместване, определен с посочената
по-горе заповед и от длъжностното лице, определено със същата да замества началника
на сектор „Пътна полиция“ – Кърджали към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
– Кърджали. От горното следва, че оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентен административен орган.
На
следващо място, съдът намира, че оспореното решение е издадено в предвидената
от закона форма, като същото съдържа фактическите и правни основания, обусловили
постановения краен резултат, т.е. съдът намира, че решението е издадено при
спазване на законово регламентираните и императивни изисквания досежно съдържанието му. В мотивите е обосновано кои са
приетите за установени факти при извършената от административния орган проверка
и защо тези установени факти, според административния орган, обосновават постановения
отказ, при посочените правни основания. Отделно от това съдът намира, че в хода
на производството пред административния орган не са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които да съставляват самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му.
Тук
следва да се отбележи, че като правно основание за постановения отказ е
посочена нормата на чл.15, ал.2 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 год. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, но тази норма регламентира
единствено, че за подмяна на СУМПС по ал.1/за каквато подмяна в случая
безспорно става дума/, водачите подават документите, посочени в чл.13, ал.1,
т.1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът
се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В
чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №I-157/01.10.2002 год. е регламентирано, че лицето
представя заявление по образец и приложени документи, съгласно ПИБЛД; в чл.13,
ал.1, т.3 от Наредбата е регламентирано, че лицето представя карта за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на
МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от
транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната
централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК) и в чл.13, ал.1, т.6 от Наредбата
е регламентирано, че лицето представя декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на
Европейския съюз, и че не е
притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския
съюз. Както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, жалбоподателят Р.
Ю., заедно със заявлението от 17.02.2022 год., е подал и всички останали
изискуеми се документи, описани в чл.15, ал.2 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 год.,
а от това следва, че тази норма по никакъв начин не може да съставлява правно
основание за постановения от ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали отказ
за издаване на СУМПС и контролен талон към него. В решението, като правно
основание за постановения отказ за издаване на СУМПС и контролен талон към
него, не е посочена никаква друга разпоредба - нито от Наредба №I-157 от 01.10.2002
год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, нито от Закона за
движение по пътищата или от друг нормативен акт, а и при липсата на фактически
основания, т.е при липсата и на елементарна обосновка за това, кои или какви са
приетите за установени факти при извършената от административния орган
проверка, то съдът намира, че оспореното решение е издадено в съществено нарушение
на изискванията на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, която норма
императивно изисква издаденият в писмена форма административен акт да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му.
При преценка на материалната законосъобразност на
решението, т.е. относно съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:
Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за българските лични документи, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, като съгласно чл.51, ал.1 от ЗБЛД, то се
издава от органите на МВР на лица при условия и по
ред, определен с акт на Министерския съвет. Съгласно чл.159, ал.1, т.1 от ЗДвП, министърът
на вътрешните работи определя условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като в изпълнение
на тази законова делегация е издадена
Наредба №І-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В §1 (Нов – ДВ, бр.52 от 2017 г.) от Допълнителните разпоредби на
тази Наредба е посочено, че с наредбата се въвеждат разпоредби на Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства
(ОВ, L 403 от 30 декември 2006 г.).
В конкретния случай е безспорно, че
се касае за подмяна на свидетелство за управление на МПС, в хипотезата на
чл.15, ал.1, т.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 год. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, а именно – поради изтичане на срока на валидност на датата 19.10.2022
год., на притежаваното от жалбоподателя Е.Х.А. Свидетелство за управление на МПС
№***, за
категории В, М и АМ, издадено му от
МВР на РБългария на 19.10.2012 година.
Съгласно чл.7, пар.3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 год., подновяването на свидетелства
за управление на превозно средство, когато техният срок изтече, подлежи: а) на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление ... и б) обичайно пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща свидетелството или доказателства, че кандидатите са учили там
за срок най-малко
шест месеца. Изискването свидетелството за управление на МПС на лицата да се
издава и подновява (заменя) от държавата
– членка по обичайното пребиваване на лицата, е визирано
в чл.7, §1, б.„д” и б.„б” от същата Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 год., относно свидетелствата за управление на превозни средства. Това изискване е транспонирано в чл.151,
ал.5 от ЗДвП, според която разпоредба, СУМПС се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация, или представят доказателство, че се обучават във висше
училище по чл.17, ал.1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона
за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната
не по-малко от 6 месеца. Такава декларация е подписана и представена заедно със
заявлението от жалбоподателя А.. От същата става ясно, а по този въпрос не се и спори, че обичайното пребиваване на жалбоподателя Е.А. не е в друга държава – членка на Европейския съюз, както и че същият не е притежател на валидно
свидетелство за управление на МПС, издадено от държава – членка
на Европейския съюз, съобразно изискването и на чл.13, ал.1, т.6 от Наредба
№І-157 от 01.10.2002 год. на МВР, която норма изисква, заедно със заявлението по образец, лицето да
приложи и декларация, че обичайното му пребиваване
не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава
- членка на Европейския съюз. Това условие безспорно е изпълнено от жалбоподателя Р. Ю., видно от приложената по делото декларация от 06.12.2022 год., като по делото не спори, че
жалбоподателят не притежава никакво
друго свидетелство за управление на МПС, вкл. и такова, което да е издадено
от друга държава, която не е членка на Европейския съюз
Във връзка с горното следва да се
посочи, че разпоредбите на чл.7,
пар.5, б.„а”, б.„б” и б.„в” от същата Директива 2006/126/ЕО предвиждат, че никой не
може да притежава
повече от едно свидетелство за управление на превозно средство. Държава - членка отказва издаването
на свидетелство, когато установи, че кандидатът
вече притежава свидетелство за управление на превозно средство и предприемат необходимите мерки. Необходимите мерки по отношение
на издаването, подмяната, подновяването или заменянето на свидетелство за управление на моторно превозно средство имат за
цел да се
провери с други държави - членки, когато има обосновани основания за съмнения,
че кандидатът вече притежава друго свидетелство за управление на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.7, пар.5 от
Директива ЕС 2006/126/ЕО е въведена
в националното законодателство
посредством нормата на чл.151,
ал.7 от ЗДвП, като според посочената разпоредба, едно и също
лице може да притежава само
едно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава - членка на Европейския съюз, като нормата не поставя ограничение за притежаване
на свидетелство за управление на МПС, което да е издадено от държава, която не
е членка на Европейския съюз. Както бе посочено и по-горе, по
делото няма данни, а няма и твърдения дори, жалбоподателят Е.А. да притежава
свидетелство за управление на МПС, което да е издадено от държава - членка на Европейския съюз, а няма и данни да притежава такова СУМПС, което да му е издадено от
държава, която не е член на Европейския съюз.
Съгласно член 11, т.5 от Директива 2006/126/ЕО, озаглавен „Различни разпоредби относно замяна, отнемане, подмяна и признаване на свидетелства за управление на превозно средство”: Подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство, което например е било изгубено или
откраднато, може да се направи
при компетентните органи на държавата по обичайно пребиваване
на притежателя; тези органи извършват подмяната на база информацията, с която разполагат или, ако случаят го
изисква, на база доказателства от компетентните власти на държавата - членка, която е издала оригиналното свидетелство. Правото на ЕС допуска правна уредба на държава - членка, съгласно която последната може да откаже
да издаде свидетелство за управление, когато въз основа на неоспорима
информация е установено, че към момента
на заявяването за издаване на свидетелството за управление, заявителят не е отговарял на условието за обичайно пребиваване,
предвидено в чл.7, §1, б.„д” от
Директива 2006/126/ЕО, а именно:
когато са налице неоспорими доказателства, че някое от изискванията
за придобиване на свидетелство за управление, заложено в посочената директива и в националното законодателство не е изпълнено, органът може да
откаже издаването на свидетелство за управление и да откаже признаването на свидетелство за управление, издадено в държава - членка, която е допуснала пропуск при неговото издаване.
Предвид дефинирането на понятието „обичайно пребиваване” в чл.12 от Директива 2006/126/ЕО, възприето
и от българския законодател в §6, т.46 от ДР на ЗДвП, освен изискването
лицето да е живяло повече от
185 дни през последните 12 месеца на територията на страната, поради лични или
трудови връзки, разпоредбата визира и друга хипотеза, в изпълнение на един от основните европейски
принципи за свободно движение на хора и на избор при упражняване правото на труд. Законодателят изрично е регламентирал, че ако трудовите връзки
на лицето са на различно място от личните му
връзки и вследствие на това то последователно
пребивава на различни места в две или
повече държави – членки на ЕС, за обичайно пребиваване
се счита мястото, където са личните му
връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там, т.е. даден е приоритет на личните връзки, тъй като
те сочат тясна обвързаност на лицето с мястото където живее. Следва да се добави, че спазването на последното условие не е необходимо,
ако лицето пребивава в дадена държава – членка, за изпълнение
на задача с определена продължителност.
Така, при тази законодателна
уредба, следва да се посочат фактите, които са установени по делото и които са правнорелевантни по спорния казус, а именно: жалбоподателят
Е.Х.А. безспорно е български гражданин и като такъв, същият е с постоянен адрес,***, считано от 13.03.2000 год. и до
момента/според представената справка за лице – АИС „Български документи за
самоличност“/л.11/, като няма никакви данни или твърдения,
същият да е имал постоянен или настоящ адрес в държава – членка на Европейския
съюз.
На следващо място, по приложената
административна преписка, респ. по делото, няма никакви данни, че обичайното
пребиваване на жалбоподателя Е.А. е в друга държава – членка на Европейския
съюз, т.е. няма данни или дори твърдения, същият да е живял повече от
185 дни през последните 12 последователни месеца преди датата на подаване на заявлението в друга държава – членка на
Европейския съюз. Тук следва да бъде отбелязано, че жалбоподателят Е.А. в подадената
от него на 06.12.2022 год. декларация е посочил адрес на обичайно пребиваване
по смисъла на §1, т.46 от ДР на ЗДвП, в ***, ***, но дори и да се приеме, в
резултат на данните от извършената проверка, че същият е пребивавал повече от
185 дни през последните 12 последователни месеца в Република ***, то е пределно
ясно, че *** не е държава – членка на Европейския съюз, а и никога не е била
такава държава. Същевременно, няма данни, а няма и твърдения, като такива факти
съответно не са изложени и в мотивите към оспореното решение, жалбоподателят да
е пребивавала за посочения период от време в държава - членка на Европейския
съюз, като от административния орган е прието, че същият е пребивавал в такава
държава - ***, но за период от само 27 дни.
На следващо място, по делото няма
спор, като няма данни или твърдения, жалбоподателят Е.А. да притежава каквото и
да е друго свидетелство за управление на МПС/СУМПС/ – нито такова, което да е
издадено от друга държава – членка на Европейския съюз, нито такова, което да е
издадено от държава извън Европейския съюз, т.е. няма данни или твърдения,
същият да притежава СУМПС, което да е издадено в *** или друга, трета такава държава.
При това положение и предвид цитираната по-горе законодателна уредба, относима към настоящия спор, се налага изводът, че не е
съществувала законова пречка да бъде подменено свидетелство за управление на
МПС на жалбоподателя Е.А., поради изтичане на 10/десет/-годишния срок на валидност на притежаваното от него такова, издадено му от
ОДМВР - Кърджали.
Във връзка с изложеното по-горе
отново следва да се посочи, че нормата на чл.15, ал.2 от посочената по-горе Наредба
№І-157 от 01.10.2002 год. на МВР изисква, за подмяна на СУМПС, включително и поради изтичане
на срока на валидност на предходно издадено такова, водачите да подават
документите, посочени в чл.13, ал.1, т.1, 3 и 6, както и старото свидетелство
за управление на МПС. Изискуемият се документ по чл.13, ал.1, т.6 от същата
Наредба е декларация, че обичайното пребиваване на лицето/водача/ не е в друга
държава - членка на Европейския съюз и че не е притежател на валидно
свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз. Дори и да се
приеме, според изложеното в мотивите към решението, че обичайното пребиваване
на жалбоподателя Е.А. е в Република ***, то тази държава не е членка на Европейския
съюз, а и никога не е била такава, но явно, това обстоятелство не е известно на
административния орган, постановил обжалваното решение. Същевременно, както бе
упоменато и по-горе, жалбоподателят е декларирал, а по този въпрос няма и спор,
че същият не е притежател на валидно свидетелство, издадено от друга държава -
членка на Европейския съюз, а и на каквато и да е друго свидетелство за
управление на МПС или иначе казано, освен свидетелството за управление на МПС,
издадено от ОДМВР – Кърджали, чиито срок на валидност е изтекъл на 19.10.2022
год., жалбоподателят не притежава никакво друго СУМПС. От това следва, че по
отношение на същия не са били налице законови пречки, за да му бъде подменено
свидетелството за управление на МПС, чиито срок на валидност е изтекъл, а
тълкуването и прилагане на цитираните норми от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на
превозни средства, от административния орган, който все пак е български
полицейски орган, е категорично неправилно и превратно и по никакъв начин не
съответства на идеите и на целта на тази директива. При цялостен прочит и
анализ на нормите на тази директива става ясно, че една от нейните цели е да
бъдат улеснени гражданите на държави – членки на Европейския съюз, които
притежават СУМПС, чиито срок на валидност е изтекъл, да подменят/заменят/
същото в държавата – членка на ЕС, в която пребивават, респ. живеят повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, а не да се
връщат в държавата – членка на ЕС, чиито граждани са, за да подменят/заменят/ свидетелството
си за управление на МПС. Аргумент за това безспорно следва от разпоредбата на
чл.11, §1 от Директива 2006/126/ЕО, която ясно регламентира, че когато притежател
на валидно национално свидетелство за управление, издадено от държава-членка,
установи обичайното си пребиваване в друга държава-членка, той може да поиска
замяна на неговото свидетелство за управление на моторно превозно средство с
еквивалентно свидетелство, като държавата-членка, която извършва замяната,
проверява за коя категория е все още валидно предаденото свидетелство, а
съгласно §3 на същия текст, извършващата замяната държава-членка връща старото свидетелство на органите
на държава-членка, която го е издала, като посочва причините за това. Чл.11, §5
от същата Директива регламентира, че подмяна на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, което например е било изгубено или откраднато, може
да се направи при компетентните органи на държавата по обичайно пребиваване на
притежателя и че тези органи извършват подмяната на база информацията, с която
разполагат или, ако случаят го изисква, на база доказателства от компетентните
власти на държавата-членка, която е издала оригиналното свидетелство. Съгласно
чл.11, §6 от Директивата, когато държава-членка извърши подмяна на свидетелство за управление на
превозно средство, издадено от трета страна/т.е. от страна, която не е член на
ЕС/, със свидетелство за управление на превозно средство по образец на
Общността, тази смяна се вписва в последното, както и при всички последващи подновявания и подмени, като такава подмяна може
да бъде направена, само ако свидетелството за управление на превозно средство,
издадено от трета държава/извън ЕС/, бъде предадено на компетентните органи на
държавата-членка, която извършва подмяната. В същия параграф е регламентирано,
че ако притежателят на такова свидетелство прехвърли обичайно си пребиваване в
друга държава-членка, последната не е длъжна да прилага принципа на взаимно
признаване, постановен в член 2. Така, именно във връзка с прилагането на тези хипотези
е дадена и легалната дефиниция на „обичайно пребиваване“ в разпоредбата на Член 12 от същата Директива,
цитирано в мотивите на обжалваното решение. Ясно е, предвид тази регламентация,
че лице, което не е български гражданин, но е гражданин на друга държава -
членка на ЕС, може да замени или подмени свидетелството си управление, издадено
от тази държава – членка, в Република България, при положение, че е установило
обичайното си пребиваване по смисъла на чл.12 от Директивата/респ. на §6, т.46
от ДР на ЗДвП/ в Република България, за което обстоятелство подписва декларация
или ако представи доказателство, че се обучава във висше училище по чл.17, ал.1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6
месеца. По идентичен начин, ако български гражданин е установил обичайното си
пребиваване по смисъла на чл.12 от Директивата в друга държава – членка на ЕС, то
той може да замени или подмени свидетелството си управление на МПС в тази друга
държава – членка, ако отговаря и на останалите изисквания за това. Поради това
именно разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 год. на МВР изисква,
за подмяна на СУМПС, включително и поради изтичане на срока на валидност на
предходно издадено такова, водачът да подава и декларацията по чл.13, ал.1, т.6
от същата Наредба, а именно - че обичайното му пребиваване не е в друга държава
- членка на Европейския съюз и че не е притежател на валидно свидетелство,
издадено от държава - членка на Европейския съюз и това е логично, защото ако обичайното
му пребиваване е в друга държава - членка на Европейския съюз, то следва в тази
държава да поиска подмяна на СУМПС.
Същевременно, от нито една
разпоредба от тази Директива 2006/126/ЕО, а и от цялостния й прочит и анализ,
не може да се направи извод, че следва да бъде отказана подмяна на свидетелство
за управление на МПС, чиито срок на валидност е изтекъл, от държавата – членка,
която го е издала/в случая Република България/, ако притежателят му е
пребивавал повече от 185 дни на територията на държава, която не е член на
Европейския съюз и то при положение, че лицето не притежава никакво друго
свидетелство за управление на МПС и отговаря на условията за физическа и психическа
годност за водач на МПС. Този начин на тълкуване и прилагане на посочените
по-горе разпоредби от Директивата, доколкото те са транспонирани в ЗДвП и в Наредба
№І-157 от 01.10.2002 год. на МВР, т.е. по начина, по който това се прави в
сектор „Пътна полиция“ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, по разбиране на
настоящия съдебен състав е крайно неправилно и незаконосъобразно, тъй като
поставя в неравностойно положение една далеч немалка група лица, а именно – български
граждани, пребиваващи за повече от 185 дни през последните 12 месеца, в друга
държава извън Европейския съюз/независимо дали ***, ***, ***, ***, ***, *** или
някоя друга/ и чиито СУМПС са с изтекъл срок на валидност, спрямо останалите
български граждани, които си пребивават на територията на страната или пребивават
на територията на държава – членка на ЕС. При този начин на тълкуване,
интерпретиране и прилагане на разпоредбите на Директивата, прилаган от сектор
„Пътна полиция“ – Кърджали, тези лица всъщност неоснователно се лишават от
правото им да си подменят свидетелството за управление на МПС, чиято валидност
е изтекла и то да го подменят в държавата, на която са граждани и която го е
издала - Република България, като тук
следва да се отбележи, че настоящият случай не е изолиран в практиката на
сектор „Пътна полиция“ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, а напротив - много
често срещан.
Безспорен аргумент в полза на
изложеното по-горе е и настъпилата законодателна промяна, а именно –
изменението на разпоредбата на чл.151, ал.9 от ЗДвП (Обн., ДВ,
бр.65 от 28.07.2023 г.), което изменение е в сила от 01 август 2023 год. Така, според действащата
към момента редакция на тази норма – чл.151, ал.9, изр.1/първо/ от ЗДвП, „При
издаване на дубликат или при подмяна на българско свидетелство за управление на
моторно превозно средство или на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от друга държава, не се изисква копие от документ за
завършено образование, а от българските
граждани, пребиваващи в друга държава извън Европейския съюз, не се изисква
попълване на декларация по чл.151, ал.5 за удостоверяване на обичайно
пребиваване в Република България.“. Елементарният анализ на тази норма
сочи, че законодателят е предвидил от тези български граждани да не се изисква
попълване на декларацията по чл.151, ал.5 от ЗДвП, тъй като пребиваването им в
друга държава извън Европейския съюз, независимо дали за повече от 185 дни за
последните 12 месеца или за по-голям период от време, категорично не е пречка
да им бъде издаден дубликат или да им бъде подменено българското свидетелство
за управление на моторно превозно средство, като в изр.2/второ/ на същата ал.9
изрично е пояснено, че „Подмяна на свидетелство за управление на моторно
превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност/какъвто е
настоящият случай/, при подмяна на стар образец с нов и при промяна в данните
на водача и при замяна на чуждо свидетелство за управление на моторно превозно
средство.“. При това положение, предвид изложеното по-горе се налага
еднозначният извод, че след като обичайното пребиваване на жалбоподателя Е.А.
не е в друга държава – членка на Европейския съюз и след като същият не е притежател
на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз или
на каквото и да е друго свидетелство за управление на МПС и отговаря на
изискванията за физическа и психическа годност за водач от посочените в
заявлението му категории, то отказът да му бъде подменено свидетелството за
управление на МПС с изтекъл срок на валидност е незаконосъобразен, като
постановен в дълбоко противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така, по така изложените съображения, Административен съд - Кърджали
намира, че че са налице
сочените в жалбата основания за отмяна на оспорения акт и същата се
явява основателна и доказана, поради което следва
да бъде уважена и оспореното в настоящото производство Решение с Рeг.№1300р-7945 от 19.12.2022 год., издадено от За началник сектор „Пътна полиция”
– Кърджали към ОДМВР – Кърджали, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е издадено от материално
и териториално компетентен
административен орган, в предвидената
от закона форма и с изискуемото се съдържание - с посочени фактически и правни основания,
но в противоречие с приложимите материалноправни норми, а от това следва, че същото е несъответно и на целта на закона. Едновременно с това и съобразно разпоредбата на
чл.173, ал.2 от АПК, следва преписката да се изпрати на административния орган - началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за подмяна на
свидетелството му управление на МПС, съобразно задължителните указания и тълкуването на закона, дадени в мотивите към решението.
При този
изход на делото и съгласно чл.143, ал.1 от АПК, основателна се явява
претенцията на жалбоподателя Е.Х.А., изразена в жалбата и в депозираното преди
съдебното заседание писмено становище, за присъждане на направените по делото
разноски, възлизащи общо в размер на 610.00/шестстотин
и десет/ лева, представляващи внесената държавна такса, в размер на
10.00/десет/ лева, по с/ка на Административен съд –
Кърджали, съгласно представеното и приложено по делото преводно нареждане за плащане
към бюджета с УРН *** от 19.05.2023 год. на банка „ДСК”
АД/л.5/, както и изплатеното в брой адвокатско възнаграждение,
в размер на 600.00/шестстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие
от един адвокат, платени от жалбоподателя, съгласно представения и приложен по
делото Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2023 год./л.7/ и
подписано пълномощно към него от същата дата - 18.05.2023 год./л.6/,
който размер на платеното адвокатско възнаграждение, при липса на направено
възражение за прекомерност, следва да бъде присъден в полза на жалбоподателя в
пълния му претендиран размер. За дължимите на
жалбоподателя Е.Х.А. деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Областна дирекция на
МВР – Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към структурата на което
принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.II/второ/,
във вр. с ал.1 и вр. с чл.173,
ал.2 от АПК и чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК,
Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с Рeг.№1300р-7945 от
19.12.2022 год., издадено от За началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към
ОДМВР – Кърджали - *** В. А., с което, на основание чл.151, ал.5 от ЗДвП и
чл.7, §1, б.„б“ и „д“ от Директива/ЕО/2006/126, е отказано да бъде подменено
свидетелството за управление на моторно превозно средство, на жалбоподателя Е.Х.А.,
с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, като
незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА делото като преписка на началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, за ново произнасяне по заявлението с
Рег.№4381344 от 06.12.2022 год. на сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, за
издаване/подмяна/ на Свидетелство за управление на МПС, подадено от Е.Х.А.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в едномесечен срок от получаване на
преписката, при спазване на задължителните указания
по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали, с
адрес - ***, с
ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.А., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер общо на
610.00/шестстотин и десет/ лева, представляваща направени от него деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от връчването или получаването му от
страните.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
С Ъ Д И Я: