МОТИВИ към присъда № 7
по
НОХД № 34/2017
г. по описа на АРС
Против подсъдимият
Л.А.Н. , роден на *** ***, българин български гражданин, постоянен адрес ***, образование – начално, пенсионер, женен, неосъждан,
ЕГН ********** за това, че на
23.09.2016 година, около 09.40 часа, в гр.А., обл.Б.,
на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”, се заканил с престъпление против
личността (намушкване с инструмент – вила, което би могло да доведе до
причиняване на телесна повреда), на длъжностните лица – А.А.М.
, М.Г.Т. и Н.В.Д. – полицаи група ОП при РУ А., като взел вила, насочил я срещу
полицаите и им казал: „ей сега ще Ви намушкам, ще видите Вие, ще Ви изстинат местенцата”, като заканата е била оправена спрямо
посочените длъжностни лица при изпълнение на служБ.
им (свързана с опазване на обществения ред, извършване на проверка на документ
за самоличност и съставяне на акт за установяване на административно нарушение
по реда на ЗБЛД) и от действията на извършителя, заканването би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал.2 вр.ал.1 от НК
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението.Прави обстоен анализ на
доказателствата. Пледира за признаването на подс. Н.
за виновен, като се предлага на съдът да налови наказание ЛОС за срок от 6
месеца, отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.
Подсъдимият Л.А.Н.,
участва лично в съдебно заседаниe, заедно със
защитника си – адв.З.К.
. Същият не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
Защитникът на
подсъдимия, в хода на пренията застъпва становище, че по настоящото
производство не са се събрали категорични доказателства, които да докажат, че подзащитният му е извършил деянието в което е обвинен. Моли
за оправдателна присъда.
Съдът, след като внимателно обсъди събраните
писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Ha 23.09.2016 год.,
през деня, служителите РУ-А. - А.А.М.- полицай в
група OП при РУ А., М.Г.Т. - полицай в група OП при РУ А. и Н.В.Д. - полицай в
група OП пpи РУ А., били на работа и изпълнявали
служебните си задължения , патрулирайки на територията на гр. А.. Около 09:40
ч., на кръстовището на ул. „***" и ул. „ ***", служителите на МВР спрели
за проверка конски впряг и поискали документ за самоличност на лицето, което
управлявало коня и каруцата. Подсъдимия заявил, че не носи лични документи със
себе си. Служителите извършили справка чрез дежурния ОДЧ и установили
самоличността на обвиняемия - Л. AHГEЛOB Н..
Ha Н. било разяснено,
че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение пo реда на чл. 6 3БЛД. Свидетеля Н.В.Д. съставил акт на подсъдимия,
след което св. М. го поканил до автомобила, за да се запознае с акта и да му
бъде връчен екземпляр. B този момент, подсъдимият Н. отвърнал: „Нямам време да
се занимавам с вашите глупости" и се запътил към каруцата, като добавил,
че си тръгва. Св. А.М. разпоредил на обвиняемия Н. да не си тръгва и да дойде
до служебния автомобил, за да му бъде връчен екземпляр от АУАН. Тогава Н. взел от
каруцата вила, която била забодена на товара и я насочил с острието към
полицаите изричайки „ей сега ще Ви намушкам, ще видите Вие, ще Ви изстинат местенцата”. Изричайки тези думи подсъдимия се обърнал с
лице към служителите на реда и насочил вилата с остриетата към тях. Агресията в
думите и действията му накарали свид.М. , Д. и Т. да
се почувстват застрашени и свид.М. с цел да защити
себе си и колегите си извадил служебното си оръжие и разпоредил на подсъдимия
да легне на земята, след което му поставили белезници и го отвели в РУ-А.,
където бил задържан.
Горната фактическа
обстановка, се установява по несъмнен начин от писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство, както и от гласните и писмени такива събрани в
хода на съдебното следствие: показанията на свидетелите М.Г.Т., А.М., Н.Д., А.А., Т.С. Х.. Извършвайки анализ на доказателствата, съдът
отчете, че свидетелските показания на свид. М.Т., А.М.,
Н.Д., А.А., Т. Х. са обективни, непротиворечиви и изцяло
кореспондират помежду си и с останалите писмени доказателства. Показанията на
полицейските служители Т., М. и Д. не остават изолирани от останалия доказателствен материал, а се подкрепят от показанията на свид. А. и Х. и прочетените показания на свид.И.И.М., които са обективно, дадени
са от лица, които нямат интерес от изхода на делото и служат на съда при
преценката дали да кредитира с доверие
обвинителната или оправдателната теза. В този смисъл съдът изцяло кредитира
показанията на М.Т., А.М., Н.Д., А.А., Т. Х. и И.М.. Посочените доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие са изцяло кореспондиращи, между тях противоречия
не се констатираха и по обективната си същност същите се явяват подкрепящи
обвинителната теза. Безпротиворечивостта на
изброените по-горе доказателства, както тяхната логичност, правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да приеме
същите за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях се формираха
фактически и правни изводи, относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване.
Съдът при преценка
на показанията на свид.С. Г. и М. Х. отчете факта, че
същите не са очевидци на деянието, нито свидетелстват за факти и обстоятелства
от неговата съставомерност. Изложеното от двамата свид. С. Г. и М. Х. е във връзка със защитната теза на
подсъдимия (че е бил бит), което не е в предмета на доказване в настоящото
производство.
Показанията на свид.Х.
И. Т. (допуснат по искане на защитата)
не допринасят за изясняване на обективната истина, т.к. свид.Т.
отрича да е станал свидетел на престъплението.
Свид.К.А.Х. в о.с.з. се
отрича от показанията дадени на ДП, като твърди, че не е бил очевидец на
престъплението и съдът прецени да кредитира показанията дадени в хода на
съдебното следтсвие.
Що се отнася до
показанията на свид.Р.Л. (внук на подсъдимия) съдът
отчете близката им родствена връзка с подсъдимия и свидетеля поради тази
причина показанията му относно елементите на изпълнителното деяние следва да се
съпоставят с останалия доказателствен материал по
делото, за да се прецени дали да бъдат кредитирани с доверие. съдът като
изследва внимателно показанията на свид.Т. , М. и Д.
и тримата са категорични, че свид. Р.Л. не е останал
по време на проверката, която за извършили на подсъдимия по ЗБЛД, поради което
съдът прецени да не кредитира показанията на свид.
Р.Л..
Съдът уважи правото
на защита на подсъдимия и му даде възможност да дава обяснения, което той
направи. При преценка на обясненията на подсъдимия съдът отчете факта,че те има
характер, както на доказателствени източници, така и
на средство за защита. Съпоставяйки обясненията на подсъдимия с останалия
събран по делото доказателствен материал, съдът
констатира, че те кореспондират единствено с показанията на свид.
Р.Л. (негов внук),
поради което прецени да не ги ползва за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът, в изпълнение
на принципа за обективност и безпристрастност провери защитната теза на
подсъдими, а именно че спрямо него е била употребена физическа сила, каквото
твърдени се изказа , която защитна теза не се потвърди от допуснатата и
извършена в хода на съдебното следствие съдебно- медицинска експертиза.
При така изяснената
фактическа обстановка и след анализ на посочените доказателства се налага
извода, че от обективна и субективна
страна с действията си подсъдимият Л.А.Н., роден на *** год. в с.Б. е
осъществил състава на престъпление по чл. чл. 144, ал.2, вр.ал.1 НК,
а именно: на 23.09.2016 година, около 09.40 часа, в гр.А., обл.Б.,
на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”, се заканил с престъпление против
личността (намушкване с инструмент – вила, което би могло да доведе до
причиняване на телесна повреда), на длъжностните лица – А.А.М.
, М.Г.Т. и Н.В.Д. – полицаи група ОП при РУ А., като взел вила, насочил я срещу
полицаите и им казал: „ей сега ще Ви намушкам, ще видите Вие, ще Ви изстинат местенцата”, като заканата е била оправена спрямо
посочените длъжностни лица при изпълнение на служБ.
им (свързана с опазване на обществения ред, извършване на проверка на документ
за самоличност и съставяне на акт за установяване на административно нарушение
по реда на ЗБЛД) и от действията на извършителя, заканването би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
Съгласно
чл.144 ал.1 НК се наказва който се закани на другиго с престъпление против
неговата личност или имот, или против личността или имота на неговите ближни и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Съгласно ал.2 ако деецът се е заканил спрямо длъжностно лице или представител
на обществеността при или по повод изпълнение на служБ.
или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Процесният случай следва да се квалифицира именно по този
текст на закона, що се отнася до заканата на подсъдимия спрямо полицаите Т., Д.
и М.. Подс. Н. им се е заканил, че ще ги намушка с
вила (в резултат на което ще им причини телесна повреда) , като думите и
действията му били в синхрон и били насочени към възбуждане на основателен стра у свид. Т.,
Д. и М., че заканата ще бъде изпълнена. Правилно
деянието е квалифицирано като такова по ал.2 на чл.144, т.к. заканата е
отправена към свид. Т., Д. и М. в качеството им на
длъжностно лице при изпълнение на служБ. им. Това
обстоятелство е квалифициращ белег съгласно ал.2 на чл.144 НК именно в
случаите, когато отправената заплаха не е за убийство.
От обективна страна
с действията си към момента на инкриминираното деяние подс.Н.
е реализирал всички признаци на състава на престъплението по чл.144 ал.2, вр.ал.1 от НК. На 23.09.2016 година, около 09.40 часа, в
гр.А., обл.Б., на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”
чрез действията и думите си насочени към свидетелите Т., Д. и М. подсъдимия обективирал намерението си да ги нарани като вдигнал вилата
и я насочил с остриетата към най- близко стоящият- свид.М.,
но заканата била възприета и от тримата свидетели. За да придаде допълнителна
тежест на действията си подсъдимият ги подкрепил с думите „ей сега ще Ви намушкам, ще видите Вие, ще Ви изстинат местенцата“. Заканата на подсъдимия е за извършване на
престъпление против личността на тримата полицейски служители , като визира
телесна повреда, който може да им нанесе с остриетата на вилата. Думите на подсъдимия
подкрепени от действието –вдигане и насочване на вилата с остриетата срещу тях ,
както и малкото разстояние между подсъдимия и свид.М.
(около 2-3 метра) породили и у тримата основателен страх, че подсъдимия ще
изпълни заканата си. Индикация, че у тримата свид. Т., Д. и М. е
възникнал основателен страх, са именно действията на свид.М.,
който извадил служебното си оръжие и разпоредил на подсъдимия да хвърли вилата
и да легне на земята.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на тези
последици. Подсъдимият Н. е съзнавал, че отправя към свид.Т.,
Д. и М. заплаха с престъпление срещу личността им (телесна повреда), съзнавал е
, че заканата се възприема пряко от тримата и че извършените от него действия
(вдигане на вилата и насочване на остриетата й срещу полицаите) ще подсилят
ефекта на думите му и е целял именно у тримата да възникне страх, че подсъдимия
ще изпълни заканата си. Действията и думите на подсъдимия са най- ясната индикация
за умисъла му.
Налице е съставомерно деяние по чл.144, ал.2, вр.ал.1,
от НК и авторството на същото се установява категорично, което мотивира и настоящия
съдебен състав да постанови осъдителна присъда.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на
генерална и индивидуална превенция.
Съдът, определяйки
наказанието с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подс.Л.Н.
следва да се наложи наказание към при превес на смекчаващи вината обстоятелства
- добросъвестно процесуално поведение (което е съдействало за ритмично
провеждане на съдебните заседания), напредналата възраст, чистото съдебно
минали и наличието на хронични заболявания, като счита, че целите на
наказанието, съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия
бъде наложено наказание след приложение
на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, а именно „Пробация“ със
следните пробационни мерки :
-задължителна
регистрация по настоящ адрес:*** за срок от 20 месеца с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично;
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител или
определено от него длъжностно лице за срок от 20 месеца;
- Безвъзмезден труд
в полза на обществото 200 часа за една каледарна
година.
Съдът определи броя и продължителността
на пробационните мерки съобразявайки тежестта на
извършеното, както и отчитайки факта, че заканата е извършена срещу полицейски
служители, по време на изпълнение на служебните им задължения.
Относно разноските:
След като призна подсъдимият за
виновен, на основание чл.189,ал.3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на РС
– А. направените по делото разноски, в
размер 270 лв – за съдебно-медицинска експертиза.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови
Присъдата си.
Районен съдия: