№ 1344
гр. Варна, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501750 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД – Варна чрез адвокат Н. Б. срещу решение
№ 2222 от 19.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 15740 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Варна, дванадесети състав, с което е осъдено въззивното
дружество да заплати на Т. А. Ф. сумата от 728,25 лева – такса „пренос ниско
напрежение“ на електроенергия за периода от 20.01.2020 г.-20.11.2022 г. и
сумата от 158,02 лева – такса „достъп ниско напрежение“ за периода от
20.01.2020 г.- 20.11.2022 г., заплатени от ищцата за имот, находящ се в ***,
клиентски № ********** и абонатен № ***, на основание член 55, алинея 1,
предложение 1 от ЗЗД; както и е осъдено дружеството да заплати на Т. А. Ф.
сумата от 803,94 лева, представляваща разноски в съдебното производство
пред първата инстанция съразмерно с уважената част от исковете на
основания член 78, алинея 1 от ГПК
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният
съд не е съобразил, че такса «достъп ниско напрежение» и такса «пренос
1
ниско напрежение» е нормативно установена и се дължи от всички
потребители. Съгласно член 29, алинея 4 от ПТЕЕ единствено производители,
които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на
преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през
съответната мрежа. Излага се, че никъде в нормативната уредба не е
предвидено, че цената за достъп се определя в зависимост от мястото на СТИ,
още по-малко да не се дължи от определени потребители. Набляга се, че
ищцата е присъединена към електроразпределителната мрежа преди влизане в
сила на ПИКЕЕ, тоест задължението по член 14 от правилата не е
съществувало към този момент. Иска се да бъде отменено решението, като се
отхвърли предявеният иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба в законовоопределения срок, с
който същата се оспорва. Сочи се, че изложените в жалбата аргументи не са
логични и противоречат на правилата за неоснователно обогатяване. Твърди
се, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че ищцата е потребител на услугата доставка
на електроенергия и разпределение за двуетажна жилищна сграда, в която
живее в ***, с клиентски № *** и с абонатен №***. Сочи, че имотът е бил
обща собственост между нея и починалия й съпруг Г.Ф., на когото се води и
партидата при ответното дружество. Сочи, че издаваните от ответника
фактури са заплатени от нея с оглед сключено между нея и дъщерите й
споразумение. Излага, че разпределението на електроенергията до жилищната
сграда се извършва чрез изградените от нея като ЕТ "*** – Т. Ф." съоръжения,
както следва: електропровод, който е присъединен към извод „Балкантурист"
на ВС „Стадиона" - линия средно напрежение и един брой
2
стоманенорешетъчен стълб /отклонителен/ тип ЪМ 60-951, монтиран по оста
на електропровода; трафопост с диспечерско наименование „МТП 1646",
представляващ един брой стоманенорешетъчен стълб с площадка, един брой
силов трансформатор 20/0,4 KV 100 kVA с фабр.№ 44308, разединител РОС
20/200, комплект предпазители 20 KV, разпределително табло по схема с
вход, оборудвани с високомощни предпазители 400 А и прекъсвачи 400 А, и
пет извода, оборудвани с високомощни предпази тели 350 А; електропровод
от „МТП 1646" до имота - линия ниско напрежение, изпълнена от кабел
положен в изкоп на дълбочина 70 см, с монтирани по трасето кутии РК 3 /тип
Варна/. Счита, че тя, а не ответното дружество, е собственик на съоръжението
МТП 1646, линия средно напрежение - 57 м, линия ниско напрежение 235 м,
ЖР стълб тип ЪМ 60-951, посредством които се захранва с електрическа
енергия жилищната сграда, то не е длъжна да заплаща посочените такси.
Допълнително, основание за недължимост на сумите счита фактът, че
средствата за търговско измерване не са монтирани от служителите на
лицензианта по ЗЕ в точката, определена съобразно Правилата за търговия с
електрическа енергия и, че е налице неправилно измерване на потреблението
на електроенергия на адреса, а именно само на ниско напрежение, което е
нарушение на техническите правила - Наредба № 6 от 24.04.2014 г. и ПИКЕЕ.
Излага, че с решение № 997 от 01.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 453/2021
г. опис на Окръжен съд - Варна, ответникът е осъден да върне събраните чрез
търговеца на електроенергия неоснователно от нея такси „достъп ниско
напрежение" и такса „пренос ниско напрежение", начислени съобразно
издадените фактури за периода 19.05.2014 г. до 19.05.2019 г.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
ответното дружество оспорва процесните плащания да са извършвани от
ищцата. Поддържа, че тя не е в облигационни отношения с дружеството, а
партидата се имота се води на Г.Ф. /починал/, като неговите наследници не са
изпълнили задълженията си съобразно ОУ да уведомят ответното дружество
за смъртта му, респективно за придобиване на качеството им на потребители.
Излага се, че дори ищцата да е заплащала суми за цена за достъп и пренос по
процесиите фактури, то след смъртта на съпруга й с тези суми са погасявани
задължения не само на ищцата, но и на нейните дъщери съобразно
притежаваните от тях наследствени квоти, с оглед на което би имала
основание да претендира връщане на даденото без основание единствено по
3
отношение на притежаваната от нея наследствена част. Оспорва
представеното с исковата молба споразумение между ищцата и нейните
дъщери като антидатирано и неавтентично в частта на подписалите го лица, а
дори оспореното споразумение да е в състояние да породи правни последици
за трети лица, то се поддържа, че не се установява плащанията да са
извършени от ищцата по делото. Твърди се, че такса достъп ниско
напрежение и такса пренос ниско напрежение са нормативно установени и се
дължат от всички потребители. Сочи, че съгласно член 29, алинея 4 от ПТЕЕ
единствено производители, които захранват собствени обекти по мрежи,
които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не
дължат цена за пренос през съответната мрежа, като по аргумент на
противното всички останали потребители дължат цена за пренос през
съответната мрежа, като собствеността на мрежата не е признак обосноваващ
недължимост на цената за предоставената услуга. Сочи се, че клиентите
заплащат цена за пренос по разпределителната мрежа в зависимост от това на
какво ниво напрежение са присъединени, но не е предвидено нормативно
такава такса да не се дължи. Излага, че в нормативната уредба не е
предвидено, че компонентата „цена за достъп" е определена в зависимост от
мястото на СТИ, още по-малко да не се дължи от определени потребители на
тази услуга, а нормативно регулирано е задължението на потребителя да
заплаща на крайния снабдител цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, без да се предпоставят никакви условия пред това задължение, освен
снабдяването на потребителя с електроенергия. Излага, че съгласно член 14,
алинея 1 от ПИКЕЕ има две възможни места за монтиране на СТИ съобразно
преценката на оператора на мрежата и в съответствие с техническите
възможности / на страната с повисоко напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото
на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа./. В конкретния случай се излага, че имотът
е присъединен към мрежата през 1992 г. и разпоредбите на ПИКЕЕ не могат
да намерят приложение, тъй като правоотношението по присъединяване се
подчинява на правната рамка към момента на осъществяването и последваща
промяна в нормативната уредба не може да се приложи. Сочи се, че
присъединяване е извършено в съответствие с възможностите към момента на
осъществяване – при единствена възможност да се осъществява на ниско
4
напрежение.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че имот,
находящ се в *** е присъединен към мрежата на ответника, което се доказва
от събраните по делото писмени доказателства.
От удостоверение за наследници на починалия на 29.02.2020 г. Г.Н.Ф. е
видно, а и прието за безспорно по делото, че негови наследници са Т. А. Ф.,
А.Г. Ф.-К. и В.Г. Ф.. Представено е споразумение от 10.03.2020 г., сключено
между ищцата, А.Г. Ф.-К. и В.Г. Ф., с което същите като наследници на
починалия Г.Ф., са се договорили ползвател на процесния имот да е ищцата,
която и да заплаща разходите за комунални услуги. Приложено е нотариално
заверено пълномощно от 27.08.2020 г., по силата на което А.Г. Ф.-К. и В.Г. Ф.
упълномощават ищцата да извършва необходимите действия за защита на
права и законни интереси на същите като наследници на починалия Г.Н.Ф.
досежно придобитото след смъртта му имущество.
По делото няма спор, че ЕТ „*** - Т. Ф.“ е собственик на
електроразпределителните съоражения.
Приложено като доказателство по делото е и гр.д.№ 453/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Варна, от което се установява, че с решение № 997 от
01.06.2021 г. е отхвърлен предявеният от Т. Ф., А. Ф.-К. и В.Г. Ф. като
наследници на починалия Г.Ф. против „Електроразпределение Север“ АД –
Варна иск с правно основание член 55, алинея 1, предложение първо от ЗЗД
за заплащане на сумата от 1 812,19 лева, представляваща платени за периода
от 19.05.2014 г. до 19.05.2019 г. без основание такси „пренос ниско
напрежение“ и такси „достъп ниско/средно напрежение“, е отхвърлена като
неоснователна.
Допусната по първоинстанционното дело е комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, от заключението на която се установява,
че ищцата по делото е заплатила процесните суми. Трафопостът и кабелните
линии са изградени през 1992 г. имотът на ищцата е присъединен към
електроразпределителната мрежа от монтирано на улицата непосредствено
пред къщата й елтабло, а мястото на измерване на потребяваната
електроенергия е именно това елтабло посредством електромер, като имотът е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение.
5
Спорът по делото се свежда до това дължи ли ищцата на ответното
дружество такса „достъп ниско напрежение“ и такса „пренос ниско
напрежение“.
В случая действащи по време на процесния период /20.01.2020 г. –
20.11.2022 г./ са Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, а по
отношение на отделните компоненти, от които се формира от цената на
доставяната от ответника електроенергия и начинът на формирането на тази
цена в рамките на исковия период приложение намират Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Съгласно член 28,
алинея 1 от ПТЕЕ /в приложимата редакция на нормата за процесния период/
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия,
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител, а според алинея 2 крайният снабдител/доставчикът от последна
инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа
суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период
за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна
инстанция количество електрическа енергия. В член 29, алинея 1 от ПТЕЕ /в
относимите редакции/ е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат върху
използваната електроенергия съгласно показанията на СТИ в местата на
измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по член 11,
точки 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Анализът на последната
цитирана норма обосновава извода, че дължимостта на цената за достъп и
пренос на електроенергия е обвързана от спазване на въведеното нормативно
изискване консумираната от потребителя електроенергия да е измерена
именно в местата, установени в цитираните ПТЕЕ или уговорени от страните
с договорите по член 11, точки 1, 2 и 3 от ПТЕЕ. Установено е, че договор по
член 11, алинея 1, точка 3 от ПТЕЕ между ищцата и ответното дружество
като електроразпределителното предприятие няма, а и не се твърди такъв да е
сключван. При това положение съществен се явява въпросът дали са спазени
изискванията за поставяне на уредите за количествено измерване с
техническите изисквания по ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, тоест
дали измерването е извършено в местата, определени от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
6
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.
При липса на договор между страните от значение за разрешаване на спора е
въпросът дали СТИ е поставено на мястото на измерване съобразно
изискванията на нормативната уредба. Разпоредбата на член 14, алинея 1 от
ПИКЕЕ, действаща през процесния период, предвижда, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производителите и
потребители на електроенергия към преносната и разпределителните мрежи
границата на собственост на електрическите съоръжения е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към електропровода Установено е
по делото, че в случая е налице присъединяване на електропровод -
собственост на електроразпределителното предприятие - към мрежата на
потребителя, но мястото на монтиране на СТИ не е в съответствие с
изискванията на ПИКЕЕ, тъй като електромерът е монтиран на ниво ниско
напрежение. Съобразно изложеното от вещото лице в заключението му
изградената в имота на ищцата собствена мрежа се захранва от средно
напрежение, но същият е присъединен към електроразпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение. При положение, че съоръженията за
преобразуване от средно в ниско напрежение са собственост на ищцата,
дейността пренос на ниско напрежение се осъществява именно от
съоръженията на потребителя. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на
член 14, алинея 1 от ПИКЕЕ електромерът е трябвало да бъде монтиран на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента.
При това положение извършваното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно. А след като това е така, то и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за
пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и цена за
достъп до разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, следователно
заплатените от ищцата на ответника суми са платени при начална липса на
основание по смисъла на член 55, алинея 1, предложение първо ЗЗД и
ответникът дължи връщането им на ищеца.
7
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемата искане и съобразно изхода на
спора и разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК, то въззивното дружество
следва да бъде осъдено да й заплати направените в хода на производството
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, които съобразно
представения списък по член 80 от ГПК и доказателства за заплащане са в
размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2222 от 19.06.2023 г., постановено по
гр.д.№ 15740 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Е, да заплати на Т. А. Ф. ЕГН ********** с адрес в
*** сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща
извършени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждание, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8