№ 145
гр. Шумен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500092 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260420 от 23.12.2021г. по гр.дело №1200/2020г. ШРС е осъдил
ОУ„Никола Йонков Вапцаров“ – с.Лятно, общ.Каолиново, обл.Шумен, представлявано от
директора Е.Н.М. да заплати на Д. ОРХ. М./наследник на А.Ф.М../ на основание чл.200 от
КТ, сумата от 80000лв., а на ЕМР. Д. ОРХ./наследник на А.Ф.М..“ сумата от 120000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, настъпила на 12.09.2018г. по време на извършвана работа при работодателя,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.09.2018г. до окончателното им
изплащане, като претенциите са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен
размер от 150000лв., съответно 170000лв.. Присъдени са и следващите се разноски и
държавни такси.
Недоволен от решението останал ответникът, който го обжалва в осъдителната част.
Счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът неправилно не бил
уважил направеното възражение за изключване или намаляване на отговорността на
работодателя, с оглед хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ-за допуната от страна на
пострадалото лице груба небрежност. Съгласно актуалната съдебна практика, тежките
нарушения на правилата за движение по пътищата станали причина за пътнотранспортно
произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставлявали груба
1
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. В случая налице било съпричиняване –до
голяма степен от страна на пострадалата, довело и до настъпване на вредоносния резултат.
Както от материалтие по досъдебното производство, така и от заключението на САТЕ се
установявало, че скоростта на движение на управлявания от пострадалата автомобил се е
оказала по-висока от критичната скорост на десния завой, при надвишаването й настъпило
загуба на сцеплението на гумите с пътното платно, вследствие на което водачът загубил
контрол над управлението на автомобила., излязъл вляво от платното с последващ удар в
крайпътно дърво. С това си поведение пострадалата нарушила разпоредбите на чл.20, ал.1-2
от ЗДП, като допуснала груба небрежнтост и съответно допринесла за настъпването на
трудовата злополука. Моли съдът да отмени решението и постанови друго, с което
заявените претенции бъдат отхвърлени, евентуално намален размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноските за двете
инстанции.
Въззиваемите са депозирали отговор на въззивната жалба, с който вземат становище по
неоснователността й.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Не е спорно между страните, а и видно от приложения трудов договор №РД07-60 от
26.06.2018г., че А.Ф.М.. е била в трудово правоотношение с ответното училище, считано от
02.07.2018г., като е заемала длъжността „директор“ за определено време-за времето до
заемане на длъжността въз основа на конкурс.
Съгласно отразеното в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
12.09.2018г., на 12.09.2018г., около 14ч. на път ІІІ-7003 км.30+200 от с.Избул за с.Върбяне,
водачът на л.а.“Опел“-Корса“ с рег.№.... А.Ф.М.., не е съобразил скоростта си на движение с
атмосферните условия, състоянието на пътя и на превозното средство и с конкретните
условия на видимостта, вследствие на което изгубил контрол, напуснал пътното платно
вляво и се блъснал в дърво.
За инцидента работодателят е подал декларация за трудова злополука №1/14.09.2018г.
по чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. На 14.09.2018г. бил съставен протокол за разследване на трудова
злополука, от комисия за извършване на разследването, подписан от членовете на
комисията. В протокола е отразено, че при пътуване с личен автомобил от ОУ“Никола
Йонков Вапцаров“-с.Лятно към РУО Шумен за представяне на служебни документи,
А.Ф.М.. е претърпяла ПТП, вследствие на което е починала. Отразено е и че М. е допуснала
нарушение на нормативен акт-ЗДП. С разпореждане №58 от 27.09.2018г. на НОИ, ТП-
Шумен,влязло в сила на 17.10.2018г., на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната
2
злополука от осигурителя ОУ“Никола Йонков Вапцаров“-с.Лятно, станала с А.М. на
12.09.2018г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Съгласно отразените в
разпореждането мотиви, видно от представените документи, извършеното разследване и
протокол за ПТП с пострадало лице, внезапното увреждане на здравето е станало през време
на работа, извършвана в интерес на училището.
Видно от представеното удостоверение за наследници, А.Ф.М.. е починала на
12.09.2018г., като е оставила за свои наследници: съпруг-Д. ОРХ. М. и син-ЕМР. Д. ОРХ.-
ищци по делото.
Съгласно заключението на назначената по делото САТЕ, при ПТП на 12.09.2018г.,
пътното платно е било мокро вследствие преваляване на краткотраен дъжд. Нвлизайки в
кривата на десен завой, скоростта на движение на управлявания от А.М. автомобил се е
оказала по-голяма от критичната скорост на завоя, вследствие на което е възникнало
странично занасяне. Под действието на центробежната сила настъпило странично плъзгане
на гумите на автомобила по платното наляво спрямо посоката му на движение и
автомобилът започнал да се завърта по часовниковата стрелка около вартикалната си ос.
Водачът завъртял колана наляво с цел да го изправи, но го е напрвил по-рязок, вследствие
на което автомобилът се завъртял обратно на часовниковата стрелка и се е плъзнал косо с
дясната страна напред. При това завъртане, гумата на предно дясно колело, което е по-
натоварено поради наклоняване на автомобила надясно и освен това е в положение
напречно на посоката на плъзгане на овтомобило, започнало да оставя следа от триенето,
която следа е с начало 9 метра след ориентира и на 4.6 метра вдясно от лявата граница на
платното за движение. Плъзгайки се с дясната страна напред, автомобилът се е насочил косо
наляво на платното за движение по неговата ширина и е излязъл вляво от пътното платно.
Продължавайки движението по същия начин с дясната си страна напред, автомобилът се
ударил в областта на предна дясна врата в крайпътно дърво. Вследствие на удара в дървото
водачът починал на мястото на ПТП. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на
л.а.“Опел Корса“ с рег.№.... по време на удара е била 70км/ч., а скоростта на движение на
автомобила е била 24.1м/сек или 86.8км./ч. При определената скорост на движение не е
било възможно при конкретните пътни и метеорологично условия да бъде предотвратен
удара. От описаните в протокола за оглед следи и деформациите по автомобила следвало
категоричното заключение, че автомобилът не бил претърпял преобръщане от момента на
загуба на управление до момента на удара в крайпътното дърво. Пътното платно на мястото
на автопроизшествието било изпълнено с гладък асфалт, без неравности, с широчина 6.2
метра. На 31.5 метра преди Ориентира се намирал края на дясна крива по посока с.Върбяне
на пътното платно, която крива е с размер на хордата от 56 метра и височина на сегмента от
3.5 метра. Радиусът на кривата на завоя е 113.75метра, а в дясната лента по посока
с.Върбяне, където се е движел автомобила е 108.3метра. Непосредствен преди
произшествието завалял дъжд, който намокрил пътното платно, при което сцеплението на
гумите на автомобила с платното за движение значително е намаляло. Вещото лице сочи, че
водачът на автомобила не е задействал спирачната система на автомобила до момента на
3
удара в дървото.
Съгласно заявеното от свидетелката С.Сейфула/в трудово правоотношение с ответното
училище/, в деня на злополуката била в къщи на лечение. М. била директор на училището и
не ползвала обществения превоз, а се предвижвала от гр.Шумен до с.Лятно и обратно с
личния си автомобил. Участвала в комисията относно трудовата злополука. Пострадалата на
всички колежки казала, че въпросния ден трябва да занесе по спешност документи в РУО.
Свид.Н.Х./възпитател в ответното училище/ заявява, че веднъж се возила в автомобила на
М. и последната карала бързо, поради което и се наложило да й направи забележка няколко
пъти. М. й споделила, че е любител на високата скорост и не можела да кара бавно. В деня
на злополуката колегите попълвали декларации, които М. казала, че тръбва да занесе, но
след това на погребението чула, че бързала за болницата, тъй като сестра й била родила.
Видно от представеното удостоверение за раждане на А.А.И.племенник на А.М./,
същият е роден на 29.08.2018г. в гр.Добрич.
Съгласно заключението на назначената комплексна съдебна медицинска и
автотехническа експертиза, А.М. при претърпяното ПТП е била с предпазен колан.
Вземайки предвид установените травматични увреждания и определения механизъм на
ПТП, вещите лица считат, че употребата на предпазен колан не е от съществено значение за
предотвратяване на травмите, тъй като при страничен удар ефективността на колана е малка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции с правно основание чл.200 от КТ за обезщетение на неимуществени
вреди при причинена смърт от трудова злополука, за уважаването на които е необходимо
наличието, в кумулативна даденост на следните предпоставки: съществувало трудово
правоотношение между служителя и ответника, увреждане на здравето/смърт на служителя,
в резултат на трудова злополука или професионална болест, наличие на причинна връзка
между увреждането на здравето/смъртта вследствие на трудовата злополука или
професионалната болест и неработоспособността и наличието на претърпени вреди-
имуществени или неимуществени.
В настоящия случай безспорно е установено, че А.М. е била в трудово правоотношение с
ответното училище. Установено е и че същата е починала вследствие на трудова злополука,
настъпила на 12.09.2018г., установена с разпореждане №58 от 27.09.2018г. на НОИ, ТД-
Шумен/което не е обжалвано и е влязло в сила/ . В резултат на тази злополука М. е
починала, което е пряка и непосредствена последица от същата. Или налице са всички
елементи на фактическия състав на чл.200 от КТ, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното училище за обезвреда.
При трудова злополука и причинена смърт, работодателят дължи обезщетение за
неимуществени вреди на съпруга и детето на починалата. Размерът на обезщетението се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД при отчитане на отношенията в семейството,
степента на родство, били ли са в едно домакинство, възраст и обществени условия.
В случая не е спорно, че първият ищец е съпруг, съответно вторият ищец е син на
4
починалата, вследствие настъпилата трудова злополука на 12.09.2018г., т.е. същите се
явяват членове на най-близкото й семейство. Като такива ищците безспорно са изпитали
силна душевна болка от смъртта на А.М..
Д.М. е живял заедно в едно домакинство със съпругата си и е разчитал на нейната помощ
и подкрепа. Нормално е вестта за смъртта на съпругата му да му подейства стресиращо и да
предизвика в него дълбока скръб. При определяне размера на обезщетението следва да бъде
съобразен стреса на Д.М. от настъпила внезапно и неочаквано, при трагични обстоятества,
смърт на съпругата му.
По делото не се ангажираха доказателства досежно изложените в исковата молба
твърденията за загубена мотивация на Д.М. в живота, за напускане на работа и
невъзможност за връщане към нормалния живот .
Тежко е понесъл смъртта на майка си и вторият ищец ЕМР. Д. ОРХ..Към момента на
настъпване на ПТП същият е бил само на единадесет години. Степента на родствена близост
между ищеца и починалата, която е негова майка, налага извода, че търпените от Е.
душевни болки от загубата на майка му имат продължително проявление във времето.
Смъртта на майка му го е лишила от майчина обич и опека, които той е получавал от нея и
от които има силна нужда с оглед възрастта си. Безспорно същият търпи негативни емоции
от внезапната и неочаквана смърт на майка си.
Така съобразявайки пълния комплекс от обстоятества, рефлектиращи върху естеството и
интензитета на търпените душевни болки, съдът намира ,че на първия ищец следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 100 000лв., а на втория-в размер на 120 000лв..
Не се ангажираха доказателства, ищците да са получили обезщетение за претърпените
от тях вреди от ответната страна или от застраховател.
Ответното дружество е депозирало възражение за съпричиняване на злополуката от
страна на М., поради проявена груба небрежност от нейна страна-не била съобразила
скоростта си на движение със състоянието на пътя и станала причина за възникване на ПТП.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е.
проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при
същите обстоятелства.
Съгласно протокола за ПТП и разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО/ представляващи
официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща доказателствена сила за
удостоверените в тях факти, до оборването им по надлежния ред/, както и от заключението
на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното производство САТЕ
досежно механизма на ПТП/заключенията на СТЕ събрани в хода на досъдебното
производство не следва да се ценят като съответни надлежни доказателства в настоящото
производство/, като единствена причина за настъпване на процесното ПТП се установява
несъобразяването от М. на скоростта на движение на автомобила в процесния пътен участък
5
с конкретните метеорологични условия и условията на пътя. Действително, съгласно
заключението на САТЕ, скоростта на лекия автомобил непосредствено преди настъпване на
ПТП е била 86.8км./ч. и при тази скорост на движение не е било възможно при конкретните
пътни и метеорологично условия да бъде предотвратен удара. От посочените по-горе
писмени доказателства се изяснява, че М. е управлявала лекия автомобил на мокър
междуселски път в светлата част на деня. Пътният участък е бил добре познат на водача, тъй
като, за да се придвижи от населеното място, където живее до работното си място, го е
изминавал почти всеки ден от два месеца. Към момента на инцидента видимостта е била
добра и няма причини да се приеме, че М., не е могла да съобрази конкретната пътна
обстановка –наличието на голям завой и мократа пътна настилка, и да намали скоростта под
допустимата с оглед пътната ситуация.
Въпреки това, пострадалата не е намалил своевременно скоростта, не е успяла да спре
излетяла е извън платното и се е ударила в крайпътно дърво. С оглед изложеното,
настоящата инстанция намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП въвеждаща
засилена отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението,
включително и чрез съобразяване скоростта на движение с пътната обстановка, в това
число с атмосферните и всякакви други условия, които имат отношение към пътната
обстановка, вкл. и със състоянието на пътната настилка. Тежестта на нарушението го
квалифицира като груба небрежност съобразно чл.201, ал.2 от КТ/определение
№513/25.06.2018г. по гр.д.№1000/2018г., ІІІг.о., решение №77 от 13.04.2018г. по гр.д.
№2735/2017г., ІVг.о., определение №1537 от 07.12.2011г. по гр.д.№513/2011г., ІVг.о.,
определение №675 от 18.07.2018г. по гр.д.№3889/2017г., ІVг.о.//. М. е могла да предвиди
предварително настъпването на вредоносния резултат, ако бе положил дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка, а като не го е сторила и
като е разчитала, че ще го предотврати е станала с поведението си причина за настъпване на
ПТП. Позовавайки се на изложеното, приема, че пострадалият служител е допринесъл за
трудовата злополука, като процентът на съпричиняване следва да бъде определен на 40%,
предвид факта, че, според удостовереното от компетентните органи, причина за ПТП се
дължи на неговото неправомерно поведение като водач, което е довело до инцидента в
известна степен и, без което той не би могъл да се случи.
Ето защо и на основание чл.201, ал.2 от КТ, определените за всеки от ищците
обезщетения следва да бъдат намалени с по 40 %, или до размер на 60 000лв.– за Д. ОРХ.
М. и до размер на 72 000лв. за ЕМР. Д. ОРХ..
Действително допустимата скорост за процесния участък от пътя е била 90 км/час, но
в конкретния случай водачът на автомобила не е съобразил със състоянието на пътната
настилка, която е била мокра и с профила на пътното платно-наличието на голям десен
завой.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явява
неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която претенциите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200 от КТ са уважени - за за
6
разликата над 60 000лв. до 80000лв./за 20 000лв./ за първия ищец и за разликата над
72000лв. до 120000лв./48 000лв./ за втория ищец, като вместо това бъде постановено друго,
с което претенциите бъдат отхвърлени и в тези части.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски.
В останалата част, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, ищците следва да заплатят на ответното училище разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 510лв. и доплатят
такива за първа инстанция в размер на 712.50лв.
Жалбоподателят следва да доплати държавна такса за първа инстанция в размер на
1280лв. и 640лв. за въззивната инстанция, доколкото следващия се размер не е бил изцяло
заплатен.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260420 от 23.12.2021г. по гр.дело №1200/2020г. на ШРС в
частта, с която ОУ„Никола Йонков Вапцаров“ – с.Лятно, общ.Каолиново, обл.Шумен,
ул.“Георги Димитров“№4,представлявано от директора Е.Н.М. е осъдено да заплати на Д.
ОРХ. М. с ЕГН**********/наследник на А.Ф.М../ на основание чл.200 от КТ, сумата в
размера над 60 000лв. до 80000лв., а на ЕМР. Д. ОРХ. с ЕГН********** /наследник на
А.Ф.М../, двамата действащи чрез адв.Ив.И. при ШАК, съдебен адрес: гр.Шумен,
пл.“Освобождение“№12, ет.4, к.7, сума в размера над 72000лв. до 120000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, настъпила на 12.09.2018г. по време на извършвана работа при работодателя,
ведно със законната лихва върху тях, считано от 12.09.2018г. до окончателното им
изплащане, както и в частта, с която училището е осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищците адвокатско възнаграждение пред първа инстанция в размера над
3900лв. до 5530лв., както и разноски за назначените експертизи в размера над 264лв. до
806лв.,като вместо това в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предавените от Д. ОРХ. М. и от ЕМР. Д. ОРХ., действащ лично и със
съгласието на своя баща Д. ОРХ. М. срещу ОУ„Никола Йонков Вапцаров“ – с.Лятно,
общ.Каолиново, обл.Шумен, представлявано от директора Е.Н.М. искове с правно
основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
А.Ф.М.., в резултат на претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука в размера над 60
000лв. до 80000лв. за Д. ОРХ. М. и в размера над 72000лв. до 120000лв. за ЕМР. Д. ОРХ..,
действащ лично и със съгласието на своя баща Д. ОРХ. М..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
7
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА О. М. и ЕМР. Д. ОРХ., действащ лично и със съгласието на своя баща Д.
ОРХ. М., да заплатят на ОУ„Никола Йонков Вапцаров“ – с.Лятно, общ.Каолиново,
обл.Шумен, представлявано от директора Е.Н.М. деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред възизвната инстанция в размер на 510лв., както и да доплатят такива
за първа инстанция в размер на 712.50лв..
ОСЪЖДА ОУ„Никола Йонков Вапцаров“ – с.Лятно, общ.Каолиново, обл.Шумен,
представлявано от директора Е.Н.М. да доплати държавна такса в размер на 640лв. за втора
инстанция и 1280лв. за първа инстанция, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8