РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. гр. Хасково, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640100508 по описа за 2022 година
Предявен е от Н. А. П. с ЕГН:********** от гр.Хасково, **********, със
съдебен адрес **********, адв.И. Х. С., против П. Й. П. с ЕГН:********** от
гр.Хасково, **********, иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че от над 40 години ищецът работел като
таксиметров шофьор, като и към момента упражнявал тази професия на територията на
град Хасково. На 18.09.2021 г. следобед той бил на работа с таксиметровия си
автомобил, с който бил застанал на таксиметровата стоянка в близост до автогарата на
град Хасково. Към таксиметровия автомобил се приближил ответникът, който бил
придружен от жена с куче. Той се качил в автомобила на ищеца, който го попитал
къде желае да го закара, при което ответникът му отговорил „ще ходим на луната“.
Последвал повторен въпрос на ищеца, на който ответникът отговорил по същия начин,
при което ищецът помолил ответника да слезе от автомобила, тъй като очевидно нямал
намерение да ползва таксиметрова услуга. Ответникът слезнал от автомобила и
посегнал да удари ищеца през отворения му прозорец, но ищецът успял да избегне
удара. Ответникът минал от другата страна на автомобила, извадил нож и отново
атакувал ищеца изключително агресивно и с явното намерение да го нарани сериозно с
държан от него нож. Ищецът залегнал, но въпреки това ответникът успял да му нанесе
два удара с ножа, при което му причинил сериозни наранявания, а именно - нараняване
по дорзалната повърхност на лявата длан с разскъсване екстензорното сухожилие на 3-
ти пръст и нараняване по задната повърхност на лявото бедро. Твърди се още, че в
резултат на тези наранявания ищецът изгубил не малко кръв, като освен това същият
преживял изключително силен шок и стрес от непредизвиканото изключително
агресивно нападение на ответника. В резултат на нараняванията, ръката на ищеца била
гипсово имобилизирана за повече от един месец, което изключително затруднило както
ежедневния му начин на живот, така и упражняването на шофьорската му професия,
1
което пък довело до сериозни финансови и материални затруднения за него,
съпроводени и със стрес и неблагоприятни психологически последици. Веднага след
нападението ответникът и придружаващата го жена побягали и по-късно били
задържани от органите на МВР. Било образувано досъдебно производство № 797/2021
по описа на РУ на МВР-Хасково, прокурорска преписка № 4261/2021 на Районна
прокуратура - Хасково. На 25.11.2021г. в съдебно заседание по НОХД № 1241/2021 г.
на РС-Хасково, с определение № 160 съдът одобрил постигнато споразумение между
РП-Хасково и ответника, в качеството му на подсъдим, чрез представляващия го
адвокат, с което същият се признал за виновен, за това че на 18.09.2021 г. в гр. Хасково
причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трайно /за повече от
тридесет дни/ затруднение в движението на лявата ръка, което се дължало на раната на
ръката и прекъсване на разгъвачното сухожилие на трети пръст, като деянието било
извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1„ б. „а“ и б. „б“ от НК. След инцидента на ищеца била
оказана медицинска помощ, ръката му била гипсирана, раната на бедрото му била
превързана и му била изписана и медикаментозна терапия. Претърпените наранявания
обаче му причинявали сериозен дискомфорт, като освен силния шок и психологически
стрес, който преживял по време и непосредствено след нападението, те му причинили
и траен физически дискомфорт и го принудили за известно време да не упражнява
професията си, довело до липса на доходи, материални и финансови затруднения,
които пък от своя страна довели до допълнителен психологически стрес и дискомфорт.
След претърпяната травма ищецът в продължение на повече от месец бил с гипсирана
ръка, поради което не можел да упражнява професията си на таксиметров шофьор и
бил лишен от единствения си източник на доходи, както за себе си, така и за
семейството си. Освен физическата болка ищецът изпитвал и финансови затруднения,
тъй като бил лишен от средства за препитание за периода, в който не можел да работи,
което го депресирало силно и му причинявало стрес и притеснение. С оглед
гореизложеното, ищецът поддържа, че е налице осъществен състав на непозволено
увреждане, чиито фактически състав включвал четири кумулативно дадени елемента:
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина,
последният от които се предполагал по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2
от ЗЗД до момента на оборването й от ответника. С влязлото в сила на 25.11.2021 г.
споразумение по НОХД № 1241/2021г. на Районен съд - Хасково, ответникът бил
признат за виновен за посоченото деяние, за което му било наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години. Това споразумение било
задължително за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца /чл. 300 ГПК, вр. с чл. 383, ал. 1 НПК/, поради което тези
въпроси следвало да се считат за доказани в хода на разглеждане на настоящото дело.
На следващо място ищецът поддържа, че безспорно били установени и увреждането на
ищеца, и причинната връзка между деянието и увреждането. Влязлото в сила
споразумение, цитирано по-горе, обосновавало и наличието на причиненото
травматично увреждане, при твърдяните от ищеца място и дата, което също било
безспорно доказано. Предстояло ищецът да докаже, че същият преживял множество
отрицателни преживявания, претърпени в резултат на нанесената му средна телесна
повреда от ответника, болки и страдания, които били в пряка връзка с причинените му
наранявания. Вследствие на увреждането той претърпял значителни физически и
емоционални страдания и неудобства в ежедневието, сред които физически болки
причинени от раните нанесени от ответника, невъзможност да упражнява професията
си за продължителен срок от време, загуба на доходи, затруднено ежедневно лично
обслужване - лична хигиена, хранене и всички останали ежедневни дейности. Тези
2
болки и страдания довели и до негативно отражение в емоционално отношение - страх
и безпокойство.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 20 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му от гореописаното деяние, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 18.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК, вр. чл. 38 ал.2 от ЗАдв.
В законоустановения срок по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът не депозира
отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и оспорва предявения
против него иск. Твърди, че е в затвора, защото ищецът му извадил нож първи и
предизвикал цялата история, като го вкарал в затвора. Сега имал наглостта да иска
пари от него. Ответникът твърди, че си разбил семейството, децата му отишли в
чужбина. Заявява, че оспорва иска, а споразумението подписал само защото е
рецидивист.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
С протоколно определение, постановено по НОХД №1241/2021г. по описа на
РС-Хасково, е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимия П. Й. П. е
признат за виновен в това, че на 18.09.2021г. в гр.Хасково причинил на Н. А. П. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на лявата ръка, което се дължи на раната на ръката и прекъсване на
разгъвачното сухожилие на трети пръст, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив – престъпление по чл.131а вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и
б.“б“ от НК, поради което и на основание чл.131а вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНС да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
По делото се представя болничен лист 04.10.2021г., издаден на ищеца, от който
се установява, че при нападение и понесени двукратни удари с нож получава
нараняване на лява длан с разкъсване на екстнзорното сухожилие на трети пръст и
нараняване по задна повърхност на ляво бедро. В болничния лист е отразено следното
обективно състояние : гипсова имобилизация инсито оперативна рана спокойна,
зараснала първично/бедро-рана зараснала първично.
От показанията на свидетелите А. П. Д. и А. С. Ж. се установяват времето,
мястото и начина на настъпилото увреждане. Установява се също така какво е било
състоянието на ищеца след нанесената му телесна повреда, вида и интензитета на
проведеното лечение, болките, притесненията, които е изпитвал след инцидента и
продължителността на тези състояния.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. От депозираното заключение на съдебния лекар се установява, че на
18.09.2021г. раните на ищеца са обработени в отделението по Ортопедия в гр.Хасково,
извършен е шев на сухожилие, наложена му е гипсова имобилизация за един месец.
Вещото лице сочи, че ищецът носил гипса един месец, конците на раната са свалени
след 15 дни, болнични не е ползвал, не е провеждал рехабилитация. Ищецът сам
раздвижвал ръката, в продължение на около 20 дни след снемане на гипса продължил
да има затруднение в движенията. В момента, според експертизата, ищецът има
напълно възстановен захват и сила. Движи ръката във всички направления без
3
ограничение. По гърба на лявата ръка по хода на маншона на сухожилието на трети
пръст под китката се опипва уплътнение с големина на грахово зърно, което не е
болезнено и не възпрепятства движенията. От заключението на съдебномедицинската
експертиза става ясно, че е причинено трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на лявата ръка, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на раната на
ръката и прекъсване на разгъвачното сухожилие на трети пръст. Раната на бедрото
причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Според
експерта, раната на лявото бедро е причинила нарушаване на анатомичната цялост на
кожата и подкожието без да засяга двигателни структури и не се отразява на
движението на крака. Вещото лице определя срокът за възстановяване от нараняването
на лявата ръка с продължителност около 60 дни, след което пострадалият е продължил
да работи като таксиметров шофьор. Оздравителния период за раната на лявото бедро
не превишава 20 дни. В заключението се сочи, че не е правена обективна преценка на
работоспособността на пострадалия от ЛКК комисия и въпреки това, по негови
твърдения, работоспособността му се е възстановила за около два месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи относно основателността на предявения иск:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното
наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка
и вина. От данните по делото безспорно се установява, че на 18.09.2021г. в гр.Хасково
ответникът причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трайно /за
повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на раната
на ръката и прекъсване на разгъвачното сухожилие на трети пръст, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.131а вр.чл.129 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, поради което и на основание чл.131а вр.чл.129
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗИНС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Установи се също така от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че вследствие на така нанесената
телесна повреда ищецът е изпитвал затруднения в движението на ръката си. Несъмнено
в наказателното производство е установено по безспорен начин извършването на
престъпление от ответника при условията на опасен рецидив, за което е постигнато
споразумение с прокуратурата, одобрено от съда. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема за безспорно установено в конкретния случай наличието на противоправно
деяние, извършено от ответника, както и вината на същия. Наличието на нанесени
вреди от престъплението също се установи по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите, както и от представените амбулаторен
лист и депозирано заключение от назначената съдебномедицинска експертиза.
Предвид събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, съдът
намира за доказан по основание предявения иск за неимуществени вреди, като остава
въпроса досежно неговия размер.
Несъмнено след нанесената на ищеца телесна повреда същият е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесената травма, а също
така и изпитване на страх отново да практикува професията на таксиметров шофьор,
като размера на обезщетението се определя по справедливост. Досежно размера на
това обезщетение обаче следва да има обективни критерии, за да се извърши преценка
относно вредите. В случая несъмнено възстановяването на здравето на ищеца е
продължило дълго време с оглед данните за извършвани оперативни манипулации и
гипсова имобилизация. Ето защо, съдът счита, че следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника в настоящото производство за нанесените на ищеца
неимуществени вреди от престъпното деяние, като намира за неоснователни
4
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Ответникът не ангажира доказателства относно твърденията си, че пръв
ищецът е извадил нож и го е предизвикал. Предвид гореизложените съображения
съдът счита, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10000лв. след отчитане на периода на възстановяване и състоянието /физическо,
психическо и емоционално/ на пострадалия след извършване на престъпното деяние от
страна на ответника, а в останалата част до пълния предявен размер от 20000лв. иска
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на
400лв. и разноски за вещо лице в размер на 200лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА следва да бъде осъден ответника да заплати на
процесуалния представител на ищеца направените адвокатско възнаграждение в
размер на 830лв., съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. П. с ЕГН:********** от гр.Хасково, **********, да заплати на
Н. А. П. с ЕГН:********** от гр.Хасково, **********, сумата от 10000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
непозволено увреждане, настъпило на 18.09.2021г. в гр.Хасково, вследствие причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на лявата ръка, което се дължи на раната на ръката и прекъсване на
разгъвачното сухожилие на трети пръст – престъпление по чл.131а вр.чл.129 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, ведно със законната лихва, считано от
18.09.2021г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като иска
в останалата част до пълния предявен размер от 20000лв., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. Й. П. с ЕГН:********** от гр.Хасково, **********, да заплати на
адв.И. Х. С. с Л№ ***********, с адрес **********, на основание чл.38 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 830лв. съобразно уважената част от исковите
претенции, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 400лв. и разноски
за вещо лице в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5