Р Е Ш Е Н И Е
№
117 17.09.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Окръжен съд,
II въззивен наказателен състав
На 10 септември 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕРГАНА КОНДОВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар:
М. Коматарова
Прокурор:
Д. Дойчев
като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева ВНОХД № 209 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на подс. Н. С.К.,
депозирана чрез защитника му - адвокат М. А. *** срещу Присъда № 91/29.05.2018
г., постановена по НОХД № 82/2018г. по описа на Районен съд-Ямбол, с която подсъдимите
Н.С.К. и С.К.И. са признати за виновни в това, че за времето от 22:30 часа на
24.05.2017г. до 00:50 часа на 29.05.2017г. от бетонни шахти, находящи се в гр. Ямбол,
в ж.к. „Диана" до бл. 23 и на ул. „Граф Игнатиев", до входа на
гробищния парк, действайки в условията на продължавано престъпление и в
съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на технически средства
- ножовка и колан и чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Мицубиши Паджеро" с peг. № У 7137 АК, собственост на Ж.М.У., са
отнели чужди движими вещи: телефонен кабел тип ТПЖП 500x2x0,5 с обща дължина 70
м., на стойност 3328,50 лева, и телефонен кабел тип ТПЖП 300x2x0,6 с обща
дължина 140 м., на стойност 3 920 лева, всичко на обща стойност 7 248,50 лева,
от владението на собственика им „В." ЕАД - София, без съгласието на
ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
подсъдимият И. е действал в условията на опасен рецидив, а подсъдимият К. е
действал в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай,
поради което подсъдимият С.К.И. на осн. чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б" вр.
чл.26, ал.1 от НК, а подс. Н.К. на осн.чл.195,
ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК са осъдени на лишаване от свобода от по
три години за всеки от тях, което наказание на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.
„б" от ЗИНЗС да изтърпят при първоначален строг режим.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от НК с
присъдата наложеното на подсъдимия К. - с Определение № 1340/03.11.2015 год. по
ЧНД № 974/2015 год. на ЯРС общо наказание от 3 години лишаване от свобода е
постановено на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „в" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно
също при първоначален строг режим.
С присъдата подсъдимите са
осъдени да заплатят направените по делото разноски общо в размер на 146,96 лв.,
от които 126,96 лв., или по 63,48 лв. за всеки, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР - Ямбол, и 20 лв. или по 10
лв. за всеки, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на
ЯРС.
С
въззивната жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и
несправедлива, постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба от защитника на подс. К., в което последният изразява
съображения, че първоинстанциноният съд
не е установил по безспорен начин предмета на престъплението. Счита още, че са налице противоречия в
показанията на свидетеля Т. Излагат се доводи в посока на това, че ЯРС неправлно е приложил
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК, привеждайки в изпълнение
наложеното на подсъдимия К. наказание от три години лишаване от свобода, вместо
да приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. Допълва, че в частта от мотивите, посветена на правния анализ на
престъплението по същество липсвало такъв, като конкретни
доводи били
изтъкнати
само за квалификацията на деянието. Обръща се допълнително внимание на това, че обществената опасност на
деянието, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства били посочени за двамата подсъдими общо и съвместно, поради което
намира, че съдът не е извършил дължимата индивидуализация на наказанието за всеки един от
подсъдимите поотделно. Счита, че липсвали мотиви и за това защо се налага на всеки от подсъдимите еднакво по размер
наказание, при все
че квалификацията, при условия на която е повдигнато обвинение на К. и И. е
различна.
В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата на
първоинстанционния съд. Счита, че ЯРС е постановил присъдата си в
резултат достатъчно подробен анализ на доказателствата по делото. Наложените наказания
и на двамата подсъдими намира за справедливи, а аргументите във въззивната
жалба и допълнението към нея - за неоснователни, поради което моли за
потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд, с изключение приложението
на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, вместо която да намери приложение чл. 68,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
въззивникът – подс. Н.К. се
явява лично и чрез защитника си адв. М.А., която поддържа депозираната
въззивна жалба, ведно с допълнението към нея. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда
поради допуснати процесуални нарушения и връщане на делото на
първоинстанционния съд, алтернативно за оправдаване на подс. К..
Въззиваемият С.И. се явява лично
и с упълномощен защитник адв. Д.Д.. Последният се присъдединява към жалбата и
допълнението към нея на подсъдимия Н.К.. Допълва, че деянието пред гробищния
парк следвало да бъде квалифицирано по чл. 216, ал. 1 от НК, а не по чл. 194 от НК, тъй като от показанията на служителя на В., противоречиви по своето
съдържание, ставало ясно, че кабелът бил само отрязан, а не е отнета
фактическата власт върху него. Сочи също допуснати съществени процесуални
нарушения при доказателствения анализ, допуснати от първата инстанция, в
частност - необсъдени противоречия в свидетелските показания на свид. К.М., чиято
престъпна деятелност останала неразкрита. Настоява да бъде отменена атакуваната
присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ЯРС.
В дадената последна дума подс. К. се присъединява
към становището на защитника си
В дадената последна дума въззиваемия подс. И. възразява, че не ставало ясно защо не било повдигнато
обвинение и на свид. М. и също моли за отмяна на
присъдата.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:
Производството е предмет на разглеждане от въззивната
инстанция за втори път, след като съгл. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1,
т. 2 вр. ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК апелативният съд е намерил основания за възобновяването му, за отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ЯОС, съотв. с
Решение №85 от 24.06.2019 г. по НВОХД № 82 от 2019 г. на БАС делото е върнато от
стадия на съдебното заседание.
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от лице, имащо право и
интерес да обжалва. Разгледана по същество жалбата, подадена от защитника на
подс. К., се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, на базата на които решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за
безспорно установено следното:
Към
22:30 часа на 24.05.2017 г. свид. М. и подсъдимите К. и И. се придвижили с
управлявания от подс. К. автомобил „Мицубиши Паджеро" с *********
собственост на Живко Учков, до бл.23 в ж.к. „Диана" в гр. Ямбол, като
имали за цел да извършат кражба на телефонен кабел, който да продадат и по този
начин да си набяват средства.
Взели решение да откраднат
телефонния кабел от намиращите се в района шахти, който бил част от мрежата на
„В." ЕАД - София. В изпълнение на решението, подс. И. и свид. М. отишли до
шахтата, намираща се до бл.23 в ж.к. „Диана", отместили капака й и влезли
вътре, а подс. К. спрял с автомобила на около 200 м. от шахтата. С ножовката,
която носел в себе си, подс. И. отрязал положения в шахтата кабел тип ТПЖП
500x2x0,5. След това със свид. М. се преместили до съседната шахта, разположена
на 70 метра от първата, вдигнали капака й, след което по същия начин подс. И.
влязъл вътре и срязал кабела с ножовката си. Двамата със свид. М. повикали подс.
К., който дошъл до шахтата с автомобила, завързал кабела с колан за автомобила
на подс. К. и последният го издърпал навън. По този начин подсъдимите си
набавили 70 метра телефонен кабел тип ТПЖП 500x2x0,5 по 47,55 лева за метър, на
стойност 3 828,50 лева, собственост на „В." ЕАД - гр. София. След като
издърпали отрязания кабел, подс. И. го натоварил в автомобила и заедно с подс. К.
потеглили в посока към с. Чарган, обл. Ямбол. Извън града подсъдимите обгорили
изолацията на кабела, за да достигнат до оставащите след обгарянето медни
проводници, с които се прибрали в града. Сутринта подсъдимият К. предал медните
части от кабела на пункт за изкупуване на метали, стопанисван „Джи Ес"
ЕООД - гр. Ямбол за сумата от 378 лева, като получените от продажбата пари
поделил с подс. И..
Няколко дни по-късно, между 21:00
часа на 28.05.2017г. и 00:50 часа на 29.05.2017 г., свид. М. и подсъдимите К. и
И. отново решили да извършат кражба на телефонен кабел. За целта отишли до
входа на гробищния парк в гр. Ямбол на ул. „Граф Игнатиев" отново с
управлявания от подс. К. л.а. „Мицубиши Паджеро" с ********* подс. И. и
свид. М. слезли до павилиона за цветя и се приближили до шахтата, намираща се
близо до паркинга, а подс. К. спрял с автомобила на около 200 м от шахтата. И.
отместил капака на шахтата, влязъл вътре и с ножовката, която носил в себе си,
отрязал положения в шахтата кабел тип ТПЖП 300x2x0,6. После отишъл до съседната
шахта, вдигнал капака й, влязъл вътре и срязал кабела с ножовката в съответния
му край. Междувременно свид. М. се изплашил и си тръгнал, а подс. И. се обадил
на подс. К., който дошъл до шахтата с автомобила. По идентичен начин с този от
24.05.2017 г. подс. И. вързал кабела с колан, в другия край на който имало
дървена пръчка, закрепил колана за автомобила на подс. К. и последният го
издърпал навън. По този начин подсъдимите успели да вземат 140 метра телефонен
кабел тип ТПЖП 600x2x0,6 по 28 лева за метър, на стойност 3 920 лева,
собственост на „В." ЕАД - гр. София. След като издърпали отрязания кабел,
подс. И. го нарязал с ножовката на парчета от по два метра, натоварил го в
автомобила и заедно с подс. К. потеглили в посока към с. Чарган, обл. Ямбол.
Извън града двамата подсъдими обгорили изолацията на кабела, взели останалите
след обгарянето медни проводници и се прибрали в града. Сутринта подсъдимият К.
предал медните остатъци на пункт за изкупуване на метали, стопанисван от
„Жакимит" ЕООД - гр. Ямбол за сумата от 1509,30 лева, като получените от
продажбата пари поделил с подс. И..
По досъдебното производство са
били назначени оценителни експертизи (л. 69 и л. 90 по ДП), вещото лице по които
след проверка в търговската мрежа за действащите пазарни цени за региона на
отнетия телефонен кабел към датите на извършване на деянията, е констатирало,
след приспадане на 50% амортизация и добавяне на 20% ДДС, че стойността на 140м
телефонен кабел ТПЖП 300х2х0,6 е 3 920 лв., а на 70м телефонен кабел ТПЖП
500х2х0,5 е 3 328 лв., следователно стойността на двата отнети кабела възлиза
общо на 7 248 лв.
Видно от справката за съдимост на
подс. И. (л. 44-55 по ДП) към момента на извършване на горното деяние последният
е осъждан деветнайсет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер,
дванайсет от които против собствеността. С присъдата по НОХД № 292/2012г. на
ЯРС, влязла в сила на 21.06.2012г., поде. И. е осъден ефективно на една година
лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т. 3,
т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б" от НК, и
видно от отбелязването в справката му за съдимост, е изтърпял наложеното му с
тази присъда наказание на 27.02.2013г. След влизане в сила на горната прписъда
и около година след изтърпяване на наказанието - на 11.02.2014г., И. е извършил
друго тежко умишлено престъпление от общ характер против собствеността - по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б. „а" и б. „б" от НК, за което с присъдата по НОХД №
776/2014г. на ЯРС, влязла в сила на 25.09.2014г., е осъден ефективно на лишаване
от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. Това наказание подсъдимият е
изтърпял на 31.07.2015г.
Към момента на извършване на
деянието подсъдимият Н.К. е осъждан шест пъти (л. 94-99 вкл. по ДП) с влезли в
сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, четири от които тежки -
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.209, ал.1 от НК, по чл.142, ал.2, т.2 вр.
ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК (кражба на телефонни
кабели) и две против транспорта - по чл. 343в, ал.2 от НК. С Определение №
1340/03.11.2015г. по ЧНД № 974/2015г. на ЯОС, влязло в сила на 19.11.2015 г.,
са му определени общи наказания по две съвкупности от присъди - общо наказание
пробация по НОХД № 789/2015г. на PC - Шумен и по НОХД № 345/2015г. на ЯРС и
общо наказание от три години лишаване от свобода по НОХД № 1167/2013г. на ЯРС,
по НОХД № 858/2013г. на ЕРС и по НОХД № 385/2014г. на ЯОС. Постановено е
отложено изтърпяване на наложеното по втората съвкупност общо наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.
Приетата за несъмнена
фактическа обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна.
Така възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
логически грешки. Районният съд е подложил на подробен анализ съдържащите се по
делото доказателствени източници, съпоставяйки ги един с друг, отстранявайки
противоречията между тях и е обосновал съображенията си, въз основа на които ги
е кредитирал или отхвърлил. Посоченият доказателствен материал е
безпротиворечив по отношение на данните за личността на двамата подсъдими,
времето и мястото на извършване на деянията. Изводите по отношение на тези
факти съдът изгради въз основа на удостоверяващите ги гласни и писмени
доказателства (покупко-изплащателна
сметка № *********/25.05.2017г., издадена от „Джи Ес" ЕООД - гр. Ямбол и
договор за покупко продажба на скрап № 12216/29.05.2017 г. между подс. К. ***),
данните от протокола за оглед от 29.05.2017г. и приложения към него фотоалбум,
от данните, съдържащи се в протокола за извършен следствен експеримент от
11.07.2017г. и приложения към него фотоалбум, от заключението и показанията на
вещото лице, изготвило назначените оценителни екпертизи, кореспондиращи с
казаното от свидетелите.
Възраженията на защитника на
подс. К. в допълнението към въззивната жалба, касаещи некачествена доказателствена
дейност на първата инстанция и липса на мотиви относно предмета на второто
деяние и неговата правна характеристика, относно неотстраняването на
противоречията в устните доказателствени средства и неправилното приобщаване на
досъдебните свидетелски показания, настоящият състав на ЯОС намира за неоснователни. Въззивният съд напълно се
съгласява с доказателствената дейност на ЯРС. Правилно са интерпретирани
различните по своя характер доказателствени източници. На по-внимателен анализ
са подложени тези от тях, които съдържат противоречива информация относно
значимите факти от предмета на делото, каквито са част от гласните
доказателствени средства, и в частност показанията на свид. М., свид. Т.,
обясненията на подс. К. и тези на подс. И., при все че са взети предвид и
изтъкнати причините за противоречието с твърдяното от свид. М. и подс. И. в
досъдебната фаза и в рамките на съдебното следствие. Първоинстанционният съд в
съответствие с чл. 13 и чл. 14 от НПК е подходил с достатъчно старание при
събиране на доказателствата по делото, като са били разпитани всички, които са
би могли да допринесът информативно към доказателствената обезпеченост по
делото, разполагайки с данни за личността на подсъдимите, предварителното им
познанство, поетапното им участие в изпълнителното деяние на двете
квалифицирани деяния, вид, тегло, дължина и спецификация на отнетия меден
кабел, принадлежността му и реализацията му на вторичния пазар за цветни
метали.
В тази връзка следва да се
отчете, че първата инстанция е отделила особено внимание на обсъждане на
гласния доказателствен материал, доколкото и по отношение гореупоменатите
обстоятелства човешките възприятия могат да варират. С необходимата прецизност
и за по-голяма яснота на мотивировката, ЯРС последователно е обсъдил по групи
от доказателствени източници, очертани с оглед характера на носената от тях
значима информация, включена в предмета на доказване, отношението им към
делото, приятелските връзки и противоречията, възникващи между показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимите от двете фази на процеса. Както
подсъдимия И. в обясненията си пред съдия от ДП, така и свидетелите М. и Д. в
показанията си от ДП, описват по сходен начин събитията при отнемането на
кабелите на 24 и на 28.05.2017 г., като конкретизират поведението и действията
на всеки от подсъдимите, които са възприели лично. Тримата са категорични и по
отношение присъствието на подсъдимия К. на местопрестъпленията по време на
извършване на деянията, а по отношение на неговото участие са взаимнодопълващи
се.
Защитата възразява по отношение
на това, че не са взети предвид показанията на подс. К., който, упражнявайки
правото си на лична защита, не се признава за виновен и заявява, че не е участвал
в извършване на кражби, а само е закарал подс. И. до шахтите на двете дати,
изчакал е последният да натовари чували в джипа му, за чието съдържание не се
поинтересувал, а впоследствие на следващата сутрин – съотв. на 25.05 и на същия
ден на 29.05.2017 г. е закарал същите тези чували в пункт за изкупуване на
цветни метали, където ги е продал. Тези изявления имат характер на
доказателствено средство и средство за защита. Съдържанието им е опровергано от
събраните доказателства, като изводите на въззивният съд в тази насока съвпадат
с тези на първоинстанционния. Правилно е отчетена от ЯРС двояката природа на
обясненията на К., като неоснователно е възражението на защитата срещу
различния подход на съда, тъй като съдът е длъжен
да подходи различно и с по-висока критичност към обясненията на подсъдимия.
Последното налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез
съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ.
В контекста на горното, в приобщените към доказателствения материал обяснения
на подс. И. от ДП, същият е категоричен, че е извършил кражбите заедно е подс. К.
и свид. М.. Обясненията на подс. И. в тази им част - относно участието на
другия подсъдим, а и по отношение присъствието на свид. М., не са изолирани.
Същите се подкрепят в пълна степен от останалите преки доказателства -
показанията на свидетеля С. Д. от 11.07.2017г., дадени пред органа на ДП
непосредствено след разкриване на деянието и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, в които същият посочва,
че отивайки с автомобила си до обръщалото на автобус № 16 до бл.23 в ж.к. „Диана",
за да занесе гориво на подс. К., го е заварил до шахта, в която имало непознат
човек, и чул, че в шахтата се реже, като е категоричен и относно присъствието
на свид. М. в близост до мястото. Правилно ЯРС е отчел, че независимо че показанията
на свид. М. в двете фази на процеса представляват опит да оправдае собственото
си противоправно поведение, в показанията си от 11.07.2017г., депозирани
непосредствено след разкриване на деянието, той също е категоричен относно
присъствието на подсъдимия К. в непосредствена близост до шахтите, в които са
били положени липсващите кабели, като същевременно показанията му от ДП
кореспондират както с показанията на свид. Д. и с обясненията на подс. И. от
ДП, така и с данните, отразени в протокола за проведения с негово участие
следствен експеримент от 11.07.2017г. и с обективните находки, отразени в
протокола за оглед от 29.05.2017г., и приложените към тях фотоалбуми. Защитната
теза не може да бъде приета за меродавна, тъй като посочените преки и косвени (показанията
на свид. Т., В., А. и И., които сочат че към инкриминираните дати в близост до шахтите
е забелязан автомобил „Мицубиши Паджеро) доказателства и доказателствени
средства, които не са оскъдни, дават необходимата информация за обосноваване на
извод за виновно извършено от страна на подсъдимия престъпно деяние, за което е
признат за виновен. Явно е, че осмислянето на последиците е засилило
потребността у него да се защити и подклажда необходимостта да се дистанцира от
инкриминираната деятелност, отричайки ролята си в същата. В този смисъл,
твърдението на подсъдимия следва да се приеме за защитна позиция и отхвърли
поради изолираността му от останалия доказателствен материал, като е вярна
оценката, че съдържанието му съответства единствено на възприетата позиция на
отричане авторството на деянието. Що се отнася до възражението на защитата на
подс. И., касаещо противоречивите показания от двете фази на процеса на свид. М.,
то следва да се отчете, че ЯРС е подходил с достатъчна критичност към тях, без
да ги цени самостоятелно и изолирано от останалите гласни доказателства, а
напротив - приел ги е за достоверни в частите, в които съответстват по
съдържание с твърдяното от останалите незаинтересовани свидетели - свид. А., В.,
свид. П. и Ж Т.и. Освен това следва да се има предвид, че повдигането и
поддържането на обвинение е изключителен прерогатив на държавното обвинение,
поради което възражението на защитата за това, че свид. М. не бил обвинен и
осъден, няма отношение към дейността на първата инстанция.
На следващо място
първоинстанционният съд е обсъдил показанията на подс. И., срещу оценката на
които се съсредоточават повечето от възраженията на защитата. Обясненията на
подсъдимия от различните фази на процеса, след констатиране на несъмнените и
категорични противоречия и надлежното приобщаване на досъдебните към
доказателствената съвкупност, са анализирани детайлно, логически - всяко за
себе си и едни спрямо други, съобразно останалите доказателства, и оценката им
по никакъв начин не страда от претендираните в жалбата нарушения. Оценъчната
дейност на съда е съобразена изцяло с изискванията на процесуалния закон и е
обоснована на доказателствата. Отричането на един свидетел от дадените в
определен момент от него показания, както и промяната им никога не може да бъде
достатъчно и задължително основание съдът да приеме недостоверност на тези показания,
особено когато последният излага преки, последователни и логични впечатления от
случилото се. ЯРС обективно и правилно е намерил за правдиви онези сведения на И.,
които се потвърждават от други годни доказателства. От вниманието на съда не е
убягнала последователността, вътрешната логика и кореспондиране с други годни
доказателства на дадените във фазата на досъдебното производство, пред съдия,
непосредствено след инкриминираните деяния. Действително досъдебните обяснения
на подс. И. и прочетените досъдебни свидетелски показания са с основна
доказателствена тежест в това наказателно производство, като следва да се има
предвид, че последното не навлиза в противоречие със забраната на чл. 281, ал. 8
от НПК, защото информацията, изводима от инкорпорираните на основание чл. 279,
ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК досъдебни обяснения на подс. И., както и от
приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и чл. 281,
ал.4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.2 от НПК към доказателствената съвкупност
досъдебни свидетелски показания, не е изолирана от останалите доказателства, а
напротив - кореспондира с тях. Правилно ЯРС се е доверил на тези показания, тъй
като те са спонтанни, необременени от влияния и защитно поведение. Същата
правилна констатация се отнася и за свидетелските показания на свид. М., който
на 11.07.2017г., непосредствено след разкриване на деянието, в твърденията си
пред разследващия орган също е категоричен относно присъствието на подс. К. в
непосредствена близост до шахтите, в които са били положени липсващите кабели, които
му твърдения кореспондират както с показанията на свид. Д. и с обясненията на
подс. И. от ДП, така и с данните, отразени в протокола за проведения с негово
участие следствен експеримент от 11.07.2017г. и с обективните находки, отразени
в протокола за оглед от 29.05.2017г.
Защитата възразява и относно
оценката на показанията на свид. Т. от съдебно заседание, където свидетелят
сочи едновременно че и на двете места кабелът просто бил срязан, а не липсвал,
вкл. след прочитане на показанията му от ДП по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 1 от НПК, където едновременно сочи, че кабелът на гробището не
липсвал, но всъщност нямало такава част от него, че да не може да се
възстанови, а „следва да се поднови
изцяло с нов“, а този на обръщалото на автобус №16 действително не го
открили. Действително това противоречие в показанията на свидетеля е следвало а
бъде преодоляно чрез съпоставка с показанията на А.А. (който за инцидента на обръщалото на автобус №16 в к-с „Диана“ сочи, че
кабел, вързан първоначално с колан и дръвче с оглед издърпването му е липсвал
от шахтата), В. В. (който сочи за два
инцидента с липсващ откраднат кабел -
веднъж 140-150 м в к-с „Диана“ и около 100 м. до гробищата, като имало и още
един опит за кражба) Ж.Т.П. Т. (които
установяват продаденото количество мед на двете инкриминирани дати от подс. К.)
и С. Д. (в показанията му от ДП, където
сочи, че е чул шум от рязане на кабел) и К.М. (който също сочи, че намеренията им, а и резултатът се е свеждал не до
прекъсване, а до фактическо отнемане на кабела), както и с приложения като
писмено доказателство договор за покупко-продажба на скраб №12216 от
29.05.2017г. (л.47 от ДП) и протокола за оглед на местопроизшествие от
29.05.2017г. ведно с фотоалбума към него (л.4 - л.10 от ДП). Гореспоменатите
доказателства са приети от съда за достоверни, тъй като са логични,
безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се, изходящи от безпристрастни лица при и
съпоставка с останалите доказателства, както и с показанията, дадени от
свидетелите в предходни фази на процеса са приети за достоверни в съответните
части. Обективна и вярна е преценката, че липсват данни за заинтересованост или
предубеденост на тези свидетели. За достоверност на показанията говори
логичността, последователността, вътрешната и едни спрямо други безпротиворечивост
на техните изложения, взаимното им допълване и потвърждаване. Показанията на
същите изясняват факти от кръга по чл. 102 НПК и поради това относими към
разчитане механизма на двете деяния. Известно е, че по силата на чл. 117 от НПК
със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриването на обективната истина.
Достатъчно ясно и пълно са изложили възприетите от тях обстоятелства, като
всички те опровергават неясното твърдение на свид. Т., че всъщност кабелът при
гробищата не бил липсвал, а само бил срязан. Иначе казано, съдът не е имал
основание да не приеме за осъществен този факт – липсата на инкриминираното
количество и вид кабел от двете места – в к-с „Диана“ и на гробището, като кредитира
показанията на посочените свидетели. На същите е призната достоверност не
декларативно, а в резултат на проверка. Оценката на произтичащите от тях
доказателства не се основава на изопаченост, респ., превратност. Техните
показания, като косвени доказателства, служещи за проверка на преките, редом
със заключението на вещото лице по СОЕ за стойността на отнетото количество мед
и съчетани с останалата доказателствена съвкупност, дават вярната опора за
очертаване правната рамка на престъпната деятелност осъществена в съучастие с
двамата подсъдими И. и К..
Що се отнася до количественото
съответствие между предмета на обвинението за второто деяние - телефонен кабел
тип ТПЖП 300x2x0,6 с обща дължина 140 м. и предаденото в същия инкриминиран ден
- 29.05.2017г. като скраб количество мед - 215 кг от подс. Н.К. на свидетелите Ж
Т.а и П. Т. съгласно цитирания по-горе писмен договор за покупко-продажба на
скраб следва да се има предвид, че посочените еднозначни, последователни и надежни
доказателствени източници срещат подкрепа в показанията на свидетелите А.А., И.
И., С. Д. и К.М., съдържащи макар и косвени доказателства относно предмета на
второто деяние, и при съобразяване липсата на каквито и да е било данни за друг
произход (извън отнемането на процесния телефонен кабел тип ТПЖП 300x2x0,6 с
обща дължина 140 м.) на предаденото на 29.05.2017г. от подс. К. на свидетелите Ж
Т.а и П. Т. количество мед като скраб, категорично обосновават извода, че в
0,50 часа на посочената инкриминирана дата подсъдимите И. и К. не само са
нарязали въпросния телефонен меден кабел, но и са го издърпали от шахтата,
взели са го със себе си, натоварили са го на лек автомобил „Мицубиши Паджеро",
управляван от подс. К., който по-късно на същия ден, след обгаряне на
изолацията на кабела, е предал медните проводници на пункта за вторични
суровини на свид. Т.а и е получил за количеството им, възлизащо на 215 кг,
сумата от 1509,30 лв.
За обосноваване на фактическите
си изводи, касаещи обвинението против подсъдимия, ЯРС е подложил на внимателно
и детайлно обсъждане всички приобщени по реда на НПК писмени доказателства и
доказателствени средства от ДП в т.ч. справки за съдимост на И. и К. и
приложените на л.23 и 47 от ДП покупко-изплащателна сметка №
*********/25.05.2017г., издадена от „Джи Ес" ЕООД - гр. Ямбол и договор за
покупко продажба на скрап № 12216/29.05.2017г. между поде. К. *** и фотоалбуми,
изготвени към протоколите за оглед на местопроизшествие и следствен експеримент,
които на обосновано са преценени като източници на обективна информация.
При така установената фактическа
обстановка районният съд правилно е приел, че подсъдимият С.И., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" вр. чл. 20, ал.2
вр. чл.26, ал.1 от НК, а подсъдимия Н.К.,
от обективна и субектвна страна е извършил престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4
и т. 7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал.1
от НК, тъй като за времето от 22:30 часа на 24.05.2017г. до 00:50 часа на
29.05.2017г. от бетонни шахти, находящи се в гр.Ямбол, в ж.к. „Диана" до
бл.23 и на ул. „Граф Игнатиев", до входа на гробищния парк, действайки в
условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду си, като
съизвършители, чрез използване на технически средства - ножовка и колан, и чрез
използване на моторно превозно средство - л.а. „Мицубиши Паджеро" е *********
собственост на Ж.М.У. от гр. Ямбол, са отнели чужди движими вещи: телефонен
кабел тип ТПЖП 500x2x0,5 с обща дължина 70 м., на стойност 3328,50 лева, и
телефонен кабел тип ТПЖП 300x2x0,6 е обща дължина 140 м., на стойност 3920
лева, всички на обща стойност 7248,50 лева, от владението на собственика им „В."
ЕАД - София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият И. е действал в условията на
опасен рецидив, подсъдимият К. е действал в условията на повторност и деянието
не представлява маловажен случай, както следва:
1. Около 22:30 часа на 24.05.2017 г. от бетонни шахти, находяща
се до бл.23 в ж.к. „Диана" в гр. Ямбол, действайки в съучастие помежду си,
като съизвършители, чрез използване на техническо средство - ножовка и колан, и
чрез използване на моторно превозно средство - л.а. „Мицубиши Паджеро" е *********
собственост на Ж.М.У. от гр. Ямбол, са отнели чужди движими вещи - 70 метра
телефонен кабел тип ТПЖП 500x2x0,5 по 47,55 лева за метър, на стойност 3328,50
лева, от владението на собственика им „В." ЕАД - гр. София, съгласието на
ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
подсъдимият И. е действал в условията на опасен рецидив, подсъдимият К. е
действал в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай,
и
2. За времето от 21:00 часа на 28.05.2017 г. до 00:50 часа на
29.05.2017 г., от бетонни шахти, находящи се но ул. „Граф Игнатиев" в гр.
Ямбол, до входа на гробищния парк, действайки в съучастие помежду си, като
съизвършители, чрез използване на техническо средство - ножовка и колан, и чрез
използване на моторно превозно средство - л.а. „Мицубиши Паджеро" е *********
собственост на Ж.М.У. от гр. Ямбол, са отнели чужди движими вещи - 140 метра
телефонен кабел тип ТПЖП 300x2x0,6 по 28 лева за метър, на стойност 3920 лева,
от владението на собственика им „В." ЕАД - гр. София, без съгласието на
ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
подсъдимият И. е действал в условията на опасен рецидив, подсъдимият К. е действал
в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай.
Съгласно трайната съдебна
практика изпълнителното деяние при кражбата се състои от два взаимно свързани
акта - 1. прекъсване на фактическата и разпоредителна власт на законния владелец
върху предмета на престъплението и 2. установяване на трайна фактическа власт
от дееца върху отнетата вещ. Приема се, че когато престъплението се осъществява
от няколко лица не е необходимо всяко едно от тях да участва и в двата акта,
като те биха могли да разпределят по между си функциите по отнемане и
установяване на трайна фактическа власт. За да се счете едно лице за
съизвършител е достатъчно да е участвал лично в поне един от двата функционално
обвързани акта, съставляващи изпълнителното деяние на кражбата (така изрично
ППВС 6/1971). От обективна страна, подсъдимите К. и И. са извършили две деяния,
всяко от които осъществява признаците от състава на престъплението кражба по
смисъла на чл. 194, ал.1 от НК, тъй като във всеки един от случаите, вземайки
кабелите от шахтите и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по
прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое такова.
За целта подсъдимите са използвали технически средства — ножовка и колан за
теглене, тъй като тези вещи по своето естество са предназначени за извършване
на технически операции. Използвали са и МПС, защото по отношение
обстоятелството, че за придвижването и отдалечаването си от местопрестъпленията
и за отнемане на вещите подсъдимите са се придвижвали с лек автомобил „Мицубиши
Паджеро", свидетелските показания и обяснения на подсъдимите са
еднопосочни. Налице е задружно участие от страна на двамата подсъдими при
извършване на деянието. Както подс. И., така и подс. К. са участвали и в двата акта
на изпълнителното деяние, което се установява от показанията на
свидетеля С. Д. от 11.07.2017г., пред органа на ДП и приобщени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, от показанията на свид. М. и обясненията на
подс. И. от досъдебната фаза. В цитираното вече ППВС 6/1971 и ТР
54/1989 ОСНК е разяснено също така, че когато
две лица предварително разпределят ролите си, така че само единият да
отнеме вещта и да установи фактическа власт върху нея, а другият само да пази и
охранява този, който извършва престъплението, за да не бъде разкрит, първият ще
бъде извършител, а вторият - помагач. Пазачът, който охранява другиго, докато
извършителят отнеме вещта, е помагач, защото обективно не участва в
изпълнителното деяние на кражбата. Лицето, обаче което не участва в
непосредственото отнемане на вещта, но с помощта на чието МПС отнетото
имущество се превозва и се отдалечава от местопрестъплението, за да установят
дейците трайна фактическа власт върху него, е съизвършител. Това е така, защото
той е участвал във втория акт от изпълнителното деяние на кражбата, а именно
установяване на трайна фактическа власт. Следователно дори и само доколкото МПС,
управлявано от К. е използвано, за да бъдат отдалечени процесните кабели от
местопрестъплението и за да установят и двамата подсъдими трайната фактическа
власт върху тях, то К. се явява съизвършител на инкриминираното деяние, т.е.
двамата са действали в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, под формата
на извършителство.
Неоснователно се явява
възражението на защитника на подс. И. за това, че второто деяние, извършено на
29.05.2017 г. до гробищния парк следвало да се квалифицира по чл. 216, ал. 1 от НК. За да е налице престъпление - повреждане или унищожаване на вещ, е
необходимо да се установи, че деецът умишлено или по непредпазливост е упражнил
върху нейната субстанция или структура с такова непосредствено въздействие, че
тя да не може да служи по предназначението си. В случая по безспорен начин (от
показанията свид. Т.и, В., а и от приобщените писмени документи, касаещи
продажбата на медния кабел) се доказва, че двамата подсъдими, задружно с общи
усилия, освен че са прекъснали целостта и са нарушили субстанцията на предмета
на престъплението, по начин, че кабелът да не може да служи за обичайното си
предназначение, са установили и собствена фактическа власт върху него.
Последното се изразява обективно в последващото им отношение към отнетата вещ,
а именно – разпореждането с нея в лична полза, вследствие на което подс. К.
получава сума пари, която си разделят с подс. И.. Решаващо в случая за правната
квалификация на деянието е и субективното отношение на подс. И., доколкото и за
престъплението по чл. 194, ал. 1 НК не е налице съмнение за авторството - а
именно, че подсъдимият е извършил същото, за да си набави средства – веднъж за
да погаси кредит и втори път за да плати лечение на детето си, обстоятелство,
което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му.
Обективно и субективно
подсъдимите са действали в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от време - в рамките
на пет дни, са извършили две деяния, всяко едно от които поотделно осъществява
състава на престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и субективно
последващото такова се явява продължение на предходното.
Правилно първоинстанционният съд
е преценил, че подсъдимият К. е действал в условията на повторност по смисъла
на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдата по НОХД № 858/2013г. на ЕРС, вл. в
сила на 01.10.2014г., е осъден за друго такова престъпление - кражба на
телефонни кабели и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от
изтърпяване на наложеното му наказание. Наред с това, извършеното от поде. К.
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не
е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Завишената степен на обществена опасност на
извършеното се обуславя както от високата стойност на отнетите вещи, възлизаща
на 7 248,50 лева, от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, от настъпилите вследствие на деянието допълнителни вредни последици,
изразяващи се в повреждане на далекосъобщителната мрежа на ощетеното юридическо
лице, така и от обстоятелствата, водещи до квалифициране на извършеното като
осъществяващо признаците на горепосочените квалифицирани състави на чл.195,
ал.1, т.4 от НК, които по аргумент от ал.4 на чл.195 от НК изключват
квалифицирането му като маловажен случай. При това положение, тъй като по
изложените по-горе съображения, деянието на поде. К. се явява извършено в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, и същото не
представлява маловажен случай, обективно същият е осъществил и квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК.
От обективна страна подсъдимият И.
е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а"
от НК, тъй като е извършил деянията след като с присъдата по НОХД № 776/2014г.
на ЯРС му е било наложено ефективно наказание от 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З, т.4 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б" от НК. При това
положение, след като посоченият размер на наказанието лишаване от свобода не е
по-малко от година, изпълнението му не е отложено по чл. 66 от НК и с оглед размера
на предвиденото наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода,
престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, деянието
осъществява признаците на престъпление, извършено в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а" от НК. Обективно, деянието се явява
извършено и в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.
„б" от НК, тъй като отделно от горната присъда, И. е осъждан на лишаване
от свобода за умишлено престъпление от общ характер и с присъдата по НОХД №
292/2012г. на ЯРС, като от изтърпяване на наказанията по двете присъди,
съответно на 31.07.2015г. и на 27.02.2013г., до извършване на деянията, не е
изтекъл петгодишният срок по чл. 30, ал.1 от НК, изключващ приложението на
чл.29 от НК.
От субективна страна във всеки от
случаите подсъдимите са действали с пряк общ умисъл и присвоително намерение. Съзнавали
са, че лишават от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждали
са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Разбирали
са противоправния характер на извършеното, но са целили противоправното си
облагодетелстване.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимите
наказание съдът правилно е взел предвид, че санкцията на чл.196, ал.1, т.2 от НК предвижда за извършеното от
подсъдимия И. престъпление наказание от три до петнадесет години, а за
извършеното от подсъдимия К. престъпление законът предвижда наказание от една
до десет години лишаване от свобода, като в тези законови граници, съдът е
наложил на двамата подсъдими наказания от по три години лишаване от свобода,
при условията на чл. 54 от НК. Действително първоинстанционният съд е обсъдил
отегчаващите обстоятелства, довели до индивидуализация на отговорността, за
двамата подсъдими съвместно, но едновременно с това е отчел индивидуалните
предпоставки за всеки един от тях, като от една страна е взел предвид 1. високата степен на обществена опасност на
деянието; 2. високата стойност на
отнетите вещи в размер на 7 248,50 лева; 3. настъпилите вследствие на деянието
допълнителни вредни последици, изразяващи се в повреждане на
далекосъобщителната мрежа на ощетеното юридическо лице; 4. обстоятелствата, че в
рамките на пет дни, подсъдимите са извършили две деияния, всяко от които
осъществява признаците на тежко умишлено престъпление, квалифицирано по няколко
квалифициращи признака; 5. високата степен на обществена опасност на личността
на подсъдимите, обуславяща се от обстоятелствата, че към момента на извършване
на деянието (извън присъдите, обуславящи квалификацията на рецидив) К. е
осъждан още пет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ
характер, а И. е осъждан още седемнайсет
пъти за престъпления от общ характер, десет от които тежки, умишлени,
квалифицирани и против собствеността. От друга страна, правилно ЯРС е отчел
ролята на смекчаващите отговорността на всеки един от подсъдимите - по отношение на подс. И. фактът, че още от
досъдебното производство осъзнава и признава вината си и проявява критичност
към извършеното, както и мотивът за извършване на деянието - липсата на
средства и необходимостта от такива за погасяване на дълг и грижа за низходящ. Същевременно
по отношение подс. К. единственото смекчаващо обстоятелство е че е давал
някакви обяснения – в досъдебната и съдебната фаза, като е отричал
съпричастността си към деянията, което е негово право. С оглед липсата на други
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, съдът правилно е отмерил в
рамките на различната като интервал санкция, необходимостта последната да бъде
понесена от двамата подсъдими в еднакъв размер, а именно – от по три години
лишаване от свобода.
С оглед на всичко това съдът е наложил справедливо наказание
и за двамата подсъдими - над минималния и под средния предвиден в текста на закона за К. и на
минималния размер за И., а именно лишаване от свобода за срок от 3 години. Правилно са отчетени и законовите пречки за приложение на института
на условното осъждане.
Що се отнася до възражението за
приложението на чл. 25, ал. 4 от НК – действително извършеното от подсъдимия К.
престъпление, предмет на настоящото производство (умишлено и от общ характер) е извършено в петгодишния
изпитателен срок на определението по ЧНД № 974/2015г. на ЯРС, с което му е
наложено общо наказание от три години лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер - по чл.209, ал.1 от НК, по чл.195, ал.1, т.4 от НК и по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, а и в рамките на изпитателния срок на
две от включените в съвкупността присъди по НОХД № 858/2013г. на ЯРС и по НОХД
№ 385/2015г. на ЯОС. Въпросното определение е постановено на осн. чл.306, ал.1,
т.1 от НПК вр. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК (вл. в сила на 19.11.2015г.) следователно
определеният с него петгодишен изпитателен срок изтича на 19.11.2020 г. Поради
това продължаваното деяние, предмет на настоящото дело, извършено в периода от 24.05.2017г. до
29.05.2017г., активира отложеното от изтърпяване общо наказание от три години
лишаване от свобода. В случая първоинстанционният съд погрешно се е позовал на
материалната разпоредба на чл. 25 от НК, която е приложима при групиране на
наказания по постановени присъди, при което някое или всички от наказанията са
били отложени по реда на чл. 66 от НК. Настоящата конкретика е различна, като
процесните деяния са извършени в изпитателен срок на друго условно осъждане,
което съответства на диспозицията на чл. 68, ал. 1 от НК и не води до кумулация
на наказания, а до привеждане в изпълнение на отложеното такова по ЧНД №
974/2015г. на ЯРС. По отношение приложението на чл. 68, ал. 1 от НК обаче
въззивният съд не може да се произнася за първи път, тъй като в тази част
решението, имащо характер на определение по чл. 306 от НПК, също подлежи
на инстанционен контрол. Следователно в тази част присъдата, имаща характер на
определение, следва да бъде отменена.
Именно тъй като извършеното от
подс. К. престъпление е в изпитателния срок по ЧНД № 974/2015г. на ЯРС и сборът
на отложеното и наложеното му наказание лишаване от свобода надвишава две
години, а от изтърпяване на предходното наложено на подс. И. наказание лишаване
от свобода по НОХД № 766/2014г. на ЯРС не са изтекли повече от пет години, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в" и б. „б" от ЗИНЗС, ЯРС правилно е
постановил наложените им наказания в настоящото производство да бъдат изтърпяни
при първоначален строг режим.
При горния изход на делото,
правилно съдът се е произнесъл на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по отношение
разноските по делото, общо в размер на 146,96 лева, от които 126,96 лева, или
по 63,48 лева за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката
на ОД на МВР - Ямбол, и 20 лева, или по 10 лева за всеки, вносими в приход на
бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
Водим от горното,
Ямболски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №
91/29.05.2018г., постановена по НОХД № 82/2018г. по описа на Ямболски районен съд, като я ОТМЕНЯ в частта с която на основание
чл. 25, ал. 4 от НК е постановено наложеното на подсъдимия К. с Определение №
1340/03.11.2015г. по ЧНД № 974/2015г. общо наказание от три години лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален строг режим на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.
„в" от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда №
91/29.05.2018г., постановена по НОХД № 82/2018г. по описа на Ямболски районен съд в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.