Р Е
Ш Е Н
И E
№ 64
гр.Айтос, 27.03.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд -
гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели : …........…………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова
гражданско дело № 616 по описа за 2 017
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба на Х.Х.Т., ЕГН
**********, М.А.Т., ЕГН ********** (починала в хода на производството, по
отношение на която делото е прекратено в протоколно определение от
23.01.2018г.), Х.А.Т., ЕГН **********, Х.А.Х., ЕГН ********** и Е.А.Х., ЕГН **********,
всички действащи чрез пълномощник - адв.А.
П. Т. от АК-Х., със съдебен адрес:***
против Р.Х.И.,
ЕГН ********** ***.
С исковата
молба се твърди, че между страните е налице спор за
собственост относно място от около 750 (седемстотин и петдесет) кв.м., попадащо
в имот № 016023, целият с площ от 14, 639 дка, находящ
се м. Х., землището на с. П., които 750 кв.м. са с граници по представената
скица, както следва: север – полски път, изток – дере, юг и запад – останалата
част на имот 016023. Поддържа се, че това място се намирало във владение на
ищците повече от 20 години, като при това всяка от страните разполага с
нотариален акт за собственост, по силата на който твърди, че спорното место е
част от собствения й имот. Ответникът дори инициирал процедура по издаване на
заповед за изземване на имота, но впоследствие образуваното производство било
прекратено поради оттегляне на издадения административен акт от Кмета на Община
Р.. Ищците прибягнали към частна експертиза, която установила, че част от имота
им попада върху имота, за който ответникът се легитимира с документ да
собственост - нотариален акт. Поддържа се също, че при така създадените
обстоятелства, ответникът И. вече е предприел действия по премахване на
теленото ограждение, но все още на място се намирали
коловете от оградата. Това неминуемо обаче щяло доведе до създаване на
значителни затруднение по установяване на мястото, по отношение на което ищците
са упражнявали фактическата власт върху каква площ и чрез изграждането на какви
обекти и насаждение са демонстрирали тази власт, предвид което в полза на
ищците било допуснато обезпечение на доказателствата - чрез назначаване на
съдебно-техническа експертиза, по образувано пред РС-Айтос ч.гр.дело №
277/2017г.
Позовавайки се на
гореизложеното ищците молят да бъде прието за установено по реда на чл.124 от ГПК, че ответникът Р.Х.И., ЕГН ********** не е собственик на следния недвижим имот: 750
кв.м., находящи се
в западната част и представляващи част от поземлен имот с номер № 016061 по КВС, целият с площ от 11,639 дка, образуван след делба на имот №
016023 по картата на землището на с.П. с
ЕКАТТЕ 56647, представляващ НИВА, цялата с площ от 14, 639 дка, шеста категория, находяща
се м. Х., землището на с. П..
На основание
чл.537, ал.2 от ГПК ищците молят за отмяна на Нотариален акт № 187, том VІІ-ми,
рег. № 5194 от 04.12.2014г. по описана нотариус Г.Г.,
с рег. № 557 на НК, с район на действие – района на РС - Айтос, с който нот. акт ответникът се легитимира като собственик на гореописания имот от 750 кв.м. Ищците претендират заплащане на
правените съдебно-деловодни
разноски. Представят писмени доказателства и заявява доказателствени
искания. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Т. поддържат исковата си
претенцията, както и молбата за присъждане на съдебно-деловодните разноски,
включително направените по ч.гр.дело № 277/2017г. (за обезпечаване на
доказателства) и представят писмени и гласни доказателства.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Р.Х.И. представя отговор с препис за насрещната му страна. Оспорва заявените от ищците фактически твърдения, както и основателността на исковата претенция. Твърди, че от 2001 година и до настоящия момент владее напълно и фактически спорната земя, обработва я, а от 2008 година получава помощи по програмите за земеделски стопани. Оспорва верността на нотариален акт № 194/1994год. в частта, с която наследодателят на ищците е признат за собственик на дворно място от 500 кв.м. извън регулацията на с.П., обл.Б.. Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания - за допускане на трима свидетели, при режим довеждане, както и за снабдяване с два броя съдебни удостоверения. В проведеното по делото заседание ответникът чрез пълномощници адв.Т. *** поддържа първоначалното си становище за неоснователност на ищцовата претенция и моли за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Ищците са наследници на А.Х.Т., бивш жител ***,
починал на 08.03.2010 г., видно от приложеното у-ние изх. № 31/18.02.2016 г. на
Община Р.. С нотариален акт за собственост № 194, том I-ви, дело № 632/1994г.
от 09.05.1994 г. на районния съдия при Районен съд-Айтос, приживе общият
наследодател А. Х.Т. бил признат за собственик пo давност на два имота, единият
от които - описан като празно дворно
място от 500 (петстотин) кв.м. извън регулацията на с.П., Б. област, нo в строителните очертания на същото село, с посочени
граници: улица и К.О.. В исковата молба се твърди, че този имот винаги се е
стопанисвал от семейството на ищците, както и че имотът е ограден и в него има
изградена постройка. Твърди се също, че нa
01.03.2016 г. Кметьт на Община Р. издал Заповед № РД-
08-79/2016г., с която е наредено от ищцата Е.А.Х. да бъде иззет земеделски имот
с идент.№ 016061, целият с площ от 11,639 дка, намиращ
се в местността „Х.а” пo KBC на землище с.П.. Въз
основа на подадена срещу тази заповед жалба в било образувано адм.дело № 596 по описа за
Ответникът от своя
страна оспорва придобивното ocнoвaниe
на ишците. В отговора си сочи, че нa 14.02.2001 г. с Решение
№ 18 ПЛ на Общинска служба „Земеделие” - Р. на наследниците на Е. М. Г. (сестра на дядо му И. Ю. К.) са възстановени земеделски
имоти, между които и процесния имот № 016023, находящ се в местността
„Х.”, землището
на с. П., община Р., област Б.. Твърди, че при възстановяването на
имота през 2001 година наследниците на Е. Г. му казали без да оформят нотариално съгласието
си, че
тьй като живеят извън България
оставят имотите си на него, за да ги обработва и стопанисва
като свои. Ответникът нямал проблеми
с имота, тъй като нито съседи, нито други
трети лица не предявявали претенци към същия, нито оспорвали собтвеността и владението
му. Наследниците на
Е. Г. от своя страна се били дезинтересирали имота, въпреки, че им било известно обстоятелството, че се обработва от
ответника Р.И., както и че
същият извършвал действия
на управление и разпореждане със земите.
Ответникът спорва верностга
на нотариален aкт № 194, том
I, дело № 632 от 1994 година в частта, с която наследодателят на ищците е признат за собственик на
„дворно място от 500
кв.м. uзвън
регулацията на с. П., обл. Б.”. Твърди, че към 09.06.1994 г. не е сьществувала
правна възможност да се придобие пo давност имот,
подлежащ на възстановяване пo реда на
ЗCПЗЗ преди влизане в сила на плана
на недвижимите имоти за съответната
местност. Отделно от това се позовава на липса на индивидуализиращи
белези, от които да може да бъде направен извод
за собственост върху някакъв недвижим
имот в представения от ищците нотариален акт. Твърди, че от 2001 година до
настоящия момент именно той владеел напълно и фактически
земята, а от 2008 година получавал помощи пo програми за земеделски
стопани, в уверение на което представя
карта на блок на земеделско
стопанство, издадена от ОС„Земеделие и гори”-Р.. През м. февруари
По повод изложените от страните твърдения и
възражения, съдът намира следното: правният интерес от решаване на спора винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е
призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем
защита на материалните права. Такава защита в случая на отрицателен установителен иск за собственост се постига чрез отричане
със сила на пресъдено нещо на претендираното
от ответника право. Ето защо и всеки, който претендира, че е носител на право,
засегнато от правен спор, може да упражни пръв правото си на иск, т.е. да стане
ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.
Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иска, с който се отрича
правото на собственост не се индивидуализира само с вещта, върху която
съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това
право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от
първични и производни придобивни способи. При
отрицателния установителен иск за собственост, след
като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в
процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Описаната пo-гope
фактическа обстановка обосновава наличието на правен спор за собствеността на
притежавания от ищците имот, който се твърди, че те са придобили пo наследство oт общия им наследодател
А.Х.Т. и пo силата на осъществявано спокойно,
необезпокоявано и непрекъснато владение, продължило повече от 20 години. След приключване на административното
производство по адм.дело № 596 по описа
за
По повод
правния интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост, съдът, позовавайки се на трайната и непротиворечива съдебна
практика (вж ТР № 8/2013г. по т.дело № 8/2012г. на ОС
на ГТК на ВКС), приема че същият е налице, доколкото в случая ищците твърдят,
че притежават самостоятелно право на собственост спрямо процесния
недвижим имот, което се оспорва от ответника – чрез признаване на собствеността
му с Нотариален акт № 187, том VІІ-ми, рег. 5194 от 04.12.2014 г. по описа на
нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК.
Правният интерес
от решаване на спора винаги произтича
от конкретните обстоятелства, в които същият се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга
правната му сфера.
Видът на иска е призван
да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем
защита на материалните права. Такава защита в случая на отрицателен установителен иск за собственост
се постига чрез отричане със
сила на пресъдено
нещо на претендираното
от ответника право. Ето защо и всеки, който претендира,
че е носител на право, засегнато
от правен спор, може да упражни пръв
правото си на иск, т.е. да стане ищец по делото,
поставяйки другата страна по спора
в ролята на ответник. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иска, с който се отрича правото
на собственост не се индивидуализира
само с вещта, върху която съществува
или с лицето, което е негов носител, а се държи
сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ
същото това право и разликата в правния режим на правото
на собственост, извеждано от първични
и производни придобивни способи, като в конкретния случай се оспорва право на собственост на ответника по
наследство и давностно владение. Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че ищците обосноват
правния си интерес от заявения отрицателен установителен
иск като твърдят, че самите те са собственици на процесния
имот, в удостоверение на което представят нотариален aкт № 194, том
I, дело № 632 от 1994 година на АРС.
Предвид изложеното съдът приема
иска за допустим, при наличие на обоснован за ищците правен интерес, а разгледан
по същество намира и за основателен и доказан по следните съображения:
Пo реда
на чл.207 от ГПK и с оглед предприети от ответника действия, образуване на административно
производство и издаване на заповед за
изземване (отменена след обжалването й пред Административен съд Б.), е подадена молба
за обезпечаване на доказателства чрез извършване на съдебна геодезическа
експертиза, по която молба е образувано ч.гр.дело № 277/2017 г. пo oпиca на
PC-Айтос. Вещото лице в заключението си е индивидуализирало процесния
имoт и го е локализирало на приложената
скица като част oт имота
на ответника, описан в т.5 oт констативен
нотариален акт № 187 oт 2014г.
Спорният имoт е отбелязан като разположен в югозападната
част на с.П.,
община Р., извън регулацията на селото, с площ
750 кв.м. (съобразно геодезическото заснемане), при
граници: изток - дере, север - черен път, юг и запад - имот № 016061. Съгласно
заключението на вещото лице, така
описаният имот попада в имот
№ 016061 с площ от 11,639 дка пo KBC, който е записан на ответника Р.Х.И., който имот е образуван след делба на
имот № 016023 no KBC в местността
„Х.”, землище с.П., община Р.. Според експерта процесният имот, описан в
нотариален акт № 194/1994г. на АРС, съставен при действието на плана от
B с.з. на 26.05.2017г. пo ч.гр.д.№
277/2017г.
вещото лице М.Гълъбова е заявило, че
имотът е видимо обработен, включая към момента на
изготвяне нa експертизата.
При анализ на събраните гласни доказателства
и съпоставяйки ги с неоспореното от страните и възприето от настоящия състав
заключение на СТЕ, съдът намира, че описаният като процесен имот е ищцова собственост - придобит пo наследство от общия ни наследодател
Х. А. Т. и пo давност, като владян от ищците преди
и след неговата смърт. Към владението им се присъединява владението
на общия наследодател
пo смисъла
на чл. 82 от ЗC (освен приемство
във фактическата власт и наследствено приемство).
Т.е. упражняваното от праводателя и съответно от ищците
владение е продължило (считано от датата на
нотариалния акт на наследодателя
– от 09.06.1994 г. до предявяването на искова молба
през
Оградата, констатирана от вещото лице пo извършената експертиза пo ч.гр.д.№ 277/2017г. и заснета на представената
от експерта скица, се установи и от свидетелските
показания, че не е била
местена през годините. Владението е било явно, за което свидетелства обстоятелството, че
находящата се имота постройка, e била изградена първоначално от наследодателя А.Т., а впоследствие подновена от ищците –
факт, който също категорично се установява от показанията на всички разпитани
по делото свидетели – Х., Х., А. и Г., включително от
последните двама, ангажирани от ответника. Същите освен това са категорични и
относно факти, че до смъртта си, т.е. до
При така изложените съображения
съдът намира, че едноличното на ответника ползване не се установи като факт, а
освен това същото не е нито неоспорено, нито е категорично установено с
продължителност от 10 години - законовия давностен
срок, предшестващ придобиване на имота по давност, т.е. за периода от 04.12.2004
г. до 04.12.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка и с оглед принципа на разпределение на доказателствената
тежест, доколкото от ответната страна не се събраха убедителни доказателства за
наличие на предпоставките по чл.79 от ЗС – 10 годишно несмущавано владение
спрямо самостоятелно обособен недвижим имот, съдът намира, че искът за
установяване, че ответникът не е собственик по наследство и давност на процесното дворно място следва да бъде уважен.
Като последица от това
основателна е и претенцията по чл.537,
ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт
№ 187, том VІІ-ми, рег. № 5194 от 04.12.2014г. по описана нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК, с район на действие – района на
РС-Айтос, в частта с която ответникът Х. се легитимира като собственик по давностно
владение на гореописания имот от 750 кв.м., част от нивата с площ от 14,639 дка.
Предвид уважаване на иска и на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените
от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 700,00лв., включващи заплатена
държавна такса от 50,00 лв. и 20,00 лв. д.такса за издадени съдебни
удостоверение, както и на осн. чл.209 ГПК – направените
в производството по обезпечаване на доказателства разноски от 324,00 лв. (по
ч.гр.дело № 277/2017г. на АРС) .
По изложените съображения, Айтоският Районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено между страните: ищците Х.Х.Т., ЕГН **********, Х.А.Т., ЕГН **********, Х.А.Х., ЕГН ********** и Е.А.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – чрез адв. А. П. Т. от АК-Х. и ответника Р.Х.И., ЕГН ********** ***, че ответникът Р.Х.И., ЕГН ********** не е собственик на следния недвижим имот: 750 (седемстотин и петдесет) кв.м., находящи се в западната част и представляващи част от поземлен имот с номер 016061 по КВС, с площ от 11,639 дка, образувано след делба на имот 016023 по картата на землището на с.П. с ЕКАТТЕ 56647, представляващ НИВА, цялата с площ от 14, 639 дка, шеста категория, находяща се местността „Х.”, землището на с. П..
На основание чл.537, ал.2 от ГПК отменя Нотариален акт № 187,
том VІІ-ми, рег. № 5194 от 04.12.2014г. по описана нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК, с район на действие – района на РС-Айтос,
в частта му, с която ответникът Х. се легитимира като
собственик по наследство и давностно владение на гореописания
имот 750 (седемстотин и петдесет) кв.м., находящи
се в западната част и представляващи част от поземлен имот с номер 016061 по КВС.
ОСЪЖДА Р.Х.И., ЕГН ********** да заплати на ищците Х.Х.Т., ЕГН **********, Х.А.Т., ЕГН **********, Х.А.Х.,
ЕГН ********** и Е.А.Х., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 394,00 (триста
деветдесет и четири) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :