Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260004
гр. Кюстендил, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т. д. № 54 по описа за 2017 г. на КОС и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к, при което са предявени специални установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл.417 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ”Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7 против И.К.С. с адрес *** и „А.М.М.” ЕООД, БУЛСТАТ ******** / непререгистриран търговец/ със седалище и адрес на управление гр. К. ул. „Б.” № ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че в полза на ищеца съществуват вземания, както следва: за сумата от ***лева, представляваща неизплатена главница, дължима по Договор за банков кредит № 5/20.02.2007 г. и Анекс № 1/ 19.06.2009 г., иск за сумата от ***лева, представляваща просрочена договорна лихва дължима за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г. и за сумата от 14 420, 21 лева, представляваща наказателна лихва за просрочена главница, изтекла за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2011 г. до окончателното й заплащане, които суми са дължими от ответниците като солидарни длъжници и за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 140/09.02.2012 г. по ч. гр. д. № 4232/2011 г. на КнРС.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2012 г. по ч. гр. д. № 4232/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, по заявено искане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД и на основание чл. 417 ТПК, са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 140/09.02.2012 г. и въз основа на нея Изпълнителен лист от 10.02.2012 г., по силата на който „А.М.М.” ЕООД, БУЛСТАТ ********** и И.К.С., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД следните парични суми: 184 383,04 лева - главница, 51 154,47 лева - лихва за периода от 20.11.2009 г. до 26.12.2011 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски по издаване на изпълнителния лист - 4 710,75 лева за заплатена държавна такса.
Посочено е, че длъжникът „А.М.М.“ ЕООД, БУЛСТАТ **********, е непререгистриран търговец и по силата на § 5, ал. 2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/ дейността му е прекратена, считано от 01.01.2012 г., а по силата на § 5г, ал. 4 ЗТР дружеството се смята за заличено след 31.01.2017 г.
На основание издадения изпълнителен лист и по молба на ищцовото дружество, на 16.09.2016 г. е образувано изпълнително дело № 534/2016 г. по описа на ЧСИ Е.Х.,*** действие - ОС - Кюстендил, само срещу длъжника И.К.С., ЕГН **********.
На 28.04.2017 г. ищцовата банка получила съобщение по ч. гр. д. № 4232/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил за подадено от длъжника И.К.С. възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по същото дело, с което е оспорено посоченото в заповедта вземане.
Предвид подаденото възражение за „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД се породил правен интерес да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4232/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
Във връзка с обстоятелствата, от които произтича дължимостта на претедираните вземания ищеца е конкретизирал, че на 20.02.2007 г. в гр. София между „Е.В.Б.Б.Б.” АД /с правоприемник „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД/, от една страна, и „А.М.М.” ЕООД, представлявано от И.К.С., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит № 5/20.02.2007 г. с размер на кредита 220 000,00 лева, предназначен за инвестиционно финансиране. Крайният срок за издължаване на кредита по договора бил 20.02.2017 г. Посочено е, че в подаденото заявлението по чл. 417 ГПК е допусната техническа грешка, като датата на сключване на договора е записана като „10.10.2008 г.“ вместо 20.02.2007 г.
Отпуснатият кредит бил усвоен изцяло от кредитополучателя „А.М.М.” ЕООД на 20.02.2007 г. /съгласно Приложение 10-1 към договора, представляващо план за усвояване и план за погасяване на кредита/.
Съгласно чл. 6 от договора за кредит, погасяването на главницата се извършвало съгласно погасителен план към договора или на 113 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 1 930,00 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 1910,00 лева, като погасителните вноски се дължали на 20-то число всеки месец, считано от срока на действие на договора, първата от които била дължима на 20.09.2007 г., а последната - на 20.02.2017 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, за усвоените суми по кредита кредитополучателят се задължил да заплаща на банката лихва, в размер на променлив годишен лихвен процент /ГЛП/, образуван от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката, съгласно Общите условия на банката, минус отстъпка. Към момента на подписване на договора за кредит ГЛП по кредита бил 7,75 %, формиран от БЛП в размер на 8,934 % и отстъпка в размер на 1,184 %.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, в случай на просрочие от страна на кредитополучателя при погасяване на която и да е вноска по лихвата и/или главницата, банката начислявала върху неиздължените суми за времето на забавата наказателна лихва, представляваща сбор от определената в ал. 1 лихва и наказателна надбавка в размер на 10 %. В договора било уговорено дължимата лихва да бъде заплащана на 2-ро календарно число на всеки месец до окончателното издължаване на кредита.
Съгласно Анекс № 1/19.06.2009 г. към договора, като солидарен длъжник по договора за кредит встъпил представляващият дружеството и втори ответник по настоящия иск И.К.С.. С подписването на анекса към договора за банков кредит, ответникът И.С. /при условията на чл. 121 и сл. от Закона за задълженията и договорите/се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по договора за банков кредит при всички негови клаузи и условия, така както са подписани между страните, със следващите от това последици при неизпълнение.
С анекса бил изменен и погасителният план, като кредитополучателят се е задължил да погаси главницата по кредита на: 1) 24 равни месечни вноски, платими на 20-о число от съответния месец, всяка от които в размер на 700,00 лева, като първата вноска била дължима на 20.07.2009 г., а последната - на 20.06.2011 г.; 2) 67 равни месечни вноски, платими на 20-о число от съответния месец, всяка от които в размер на 1 800,00 лева, като първата вноска била дължима на 20.07.2011 г., а последната - на 20.01.2017 г.; 3) 1 последна изравнителна вноска, платима на 20.02.2017 г.
Кредитополучателят и солидарният длъжник не изплатили главницата и лихвите в сроковете, уговорени в договора за кредит и анекса към него, поради което изпаднали в забава. Длъжниците не погасили на падежа усвоените суми ведно с дължимите лихви за периода 20.11.2009 г. - 26.12.2011 г., като просрочените суми към 26.12.2011 г. възлизали в общ размер на 235 537,51 лева /главница и лихви/.
Пояснено е, че по кредита били просрочени 23 броя погасителни вноски, дъжими на следните падежи: 20.11.2009 г.; 20.12.2009 г.; 20.01.2010 г.; 20.02.2010 г.; 20.03.2010 г.; 20.04.2010 г.; 20.05.2010 г.; 20.06.2010 г.; 20.07.2010 г.; 20.08.2010 г.; 20.09.2010 г.; 20.10.2010 г.; 20.11.2010 г.; 20.12.2010 г.; 20.01.2011 г.; 20.02.2011 г.; 20.03.2011 г.; 20.04.2011 г.; 20.05.2011 г.; 20.06.2011 г.; 20.07.2011 г.; 20.08.2011 г.; 04.09.2011 г.
Кредитополучателят и солидарният длъжник изпаднали в забава за погасяване на дължимите главница и лихва за редовен дълг от 20.11.2009 г.
Конкретизирано е, че претендираната сума за дължимите лихви в общ размер на 51 154,47 лева е формирана от просрочена договорна лихва в размер на 36 734,30 лв., дължима за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г. и наказателна лихва за просрочена главница в размер на 14 420,21 лева, дължима за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г.
С Уведомление с изх. № 0126/12660/02.11.2011 г. банката ищец поканила солидарните длъжници да заплатят в петдневен срок доброволно дължимите по договора за кредит суми в общ размер на 235 537,51 лева и заявила, че в случай на неизпълнение ще пристъпи към принудително събиране на вземането. Въпреки отправената покана за доброволно плащане преди повече от месец преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, ответникът не погасил задълженията си към ищеца. След получаване на уведомлението не били правени възражения за недължимост на сумите.
В срока по чл. 367, ал. 1 е подаден отговор от ответниците И.К.С. и „А.М.М.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Л.А.. Изразено е становище за недопустимост на исковата претенция, доколкото в издадената заповед за изпълнение бил посочен договор, различен от процесния. Изложено е становище и за неоснователност на иска по основание и размер с доводи за извършвани по последния плащания, надвишаващи претедираната в производството сума. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност.
С депозирана в срок допълнителна искова молба са оспорени възраженията на ответниците за недопустимост, респективно неоснователност на исковите претенции. Пояснено е, че непререгистрирания търговец „А.М.М.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, се счита за заличен търговец и не е правен субект след 31.01.2017 г. /§ 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ/. Относно процесния договор за банков кредит е прието за неоснователно твърдението, че в случая са налице два различни договора и банката ищец претендира вземания по договор за кредит № 5/10.10.2008 г. Както било посочено и в исковата молба, процесният договор е с № 5/20.02.2007 г., като същият е приложен към подаденото в РС - Кюстендил заявление по чл. 417 ГПК от 27.12.2011 г. Посочено е, че действително с определение от 20.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 269/2017 г. по описа на ОС - Кюстендил е отменено незабавното изпълнение на заповед № 140/09.02.2012 г., издадена по ч. гр. д.№ 4232/2011 г. по описа на РС - Кюстендил, но съдът не е отменил Разпореждане № 1134/09.02.2012 г., по силата на което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Предвид отмяната на незабавното изпълнение било спряно и образуваното изп. д. № 534/2016 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743. Относно възражението за изтекла погасителна давност е застъпено становище, че в случая са налице два давностни срока: 1) от датата на изпадане в забава за погасяване на главницата и лихвите по кредита - 20.11.2009 г., до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 27.12.2011 г.; 2) от 27.12.2011 г. /или дори от датата на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист - 09./10.02.2012 г./ до датата на образуване на изпълнителното дело - 16.09.2016 г. Видно било, че в първия случай не е изтекла нито 5-годишната, нито 3-годишната давност. Във втория случай се приема за приложима само общата 5-годишна давност, която също не била изтекла до прекъсването й с образуването на изпълнителното производство. Посочено е, че датата на предявяване на настоящата искова молба е ирелевантна за давностните срокове - предявяването на иска е обвързано единствено с подаденото възражение против заповедта за изпълнение и срокът за това е изрично определен в чл. 415, ал. 1 ГПК.
В допълнителният отговор ответниците поддържат процесуалната легитимация на ответника „А.М.М.“ ЕООД, но твърдят, че спрямо него е пропуснат срока по чл.415, ал.1 ГПК, при което иска спрямо този ответник се явявал процесуално недопустим. Преповторени са изложените в първоначалния отговор възражения по допустимостта и основателността на исковата претенция, както и че вземането е погасено по давност.
КнОС след преценка на доказателствата по
делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено
следното:
Настоящото дело е образувано по искова
молба, предявена срещу И.К.С..*** е било образувано производство по т. д. № 69/2018 г. на КнОС по
искова молба, предявена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу „А.М.М.” ЕООД, БУЛСТАТ *********
/ непререгистриран търговец/ със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
ул. „Бузлуджа” № 112 за следните
суми: - 184 383,04 лева /сто осемдесет и четири хиляди триста осемдесет и три
лева и четири стотинки/ - главница по Договор за банков кредит № 5/20.02.2007
г. и Анекс № 1/19.06.2009 г. към договора, ведно със законната лихва, считано
от 27.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; 51 154,47 лева /петдесет
и една хиляди сто петдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ -
лихва за периода от 20.11.2009 г. до 26.12.2011 г., от които: просрочена
договорна лихва в размер на 36 734,30 лева, дължима за периода от 20.11.2009 г.
до 04.09.2011 г. и наказателна лихва за просрочена главница в размер на 14
420,21 лева, дължима за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г., за които
вземания в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
140/09.02.2012 г. и Изпълнителен лист от 10.02.2012 г. по ч. гр. д. № 4232/2011
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
При проверка редовността и допустимостта на
исковете съдът е констатирал, че по отношение на другия солидарен длъжник,
посочен в цитираната заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. №
4232/2011г.на КнРС - И.К.С. е предявен иск по реда на чл.422 ГПК за същите
суми, като е образувано т.д.№ 54/2017 г.по описа на ОС – Кюстендил.
Констатирайки наличие на хипотезата на
чл.213 от ГПК – делата имат връзка помежду си, доколкото между предявените
искове е налице връзка, тъй като на установяване в производството подлежат общи
факти, с определение № 511/30.11.2018 г. на КнОС т. д. № 69/2018 г. е
присъединено към настоящето т. д. № 54/2017 г. и производството по т. д. № 69/2018
г. е прекратено.
В производството е конституирано
дружеството „А.Б.Б.“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищцовота
банка, доколкото последното е придобило правата върху вземането, предмет на
настоящото производство въз основа на Договор за цесия от 16.12.2019 г.,
сключен между цедента „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
и цесионера „А.Б.Б.“ АД.
Не е спорно по делото, установява се
и от приложения към исковата молба договор за банков кредит №5/20.02.2007 г.,
сключен между „Ейч Ви би Банк Биохим“ АД от една страна, като кредитор и „А.М.-М.“
ЕООД " от друга, като кредитополучател, че между страните по спора е
възникнало договорно правоотношение, по силата на което кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на
220 000 лева, предназначен за инвестиционно финансиране, а
кредитополучателят се е задължил да го усвои, да го ползва целево и да го
връща, ведно с изчислени лихви, такси, комисионни и други разходи в уговорени
срокове, с краен срок на погасяване – 20.02.2017 г., съгласно двустранно
подписан погасителен план. Предвидено е погасяването на вземането да бъде
извършвано чрез заплащане на месечна анюитетна вноска, дължима на 20-то число
на съответния месец. Въз основа на Анекс № 1 към договор за банков кредит № 5/20.02.2007
г. като солидарен длъжник се е задължил втория ответник И.К.С.. С подписването
на анекса към договора за банков кредит ответникът И.С. се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по
договора за банков кредит при всички негови клаузи и условия, така както са
подписани между страните, със следващите от това последици при неизпълнение.
В кориците
към приобщеното ч.гр.д.№ 4232/2011 г. по описа на РС – Кюстендил се намира
Покана за доброволно изпълнение, адресирана до отвениците по иска, получена от
солидарния длъжник И.К.С. на 11.05.2011 г. С поканата кредитополучателят и
солидарният длъжник са уведомени за допуснато от тях просрочие при погасяване
на кредитоното задължение, като към 10.05.2011 г. просроченото и дължимото към
банката задължение възлизало на сумата от 215679.54 лева, от които 171783.04
лева редовна главница, 12 600.00 лева просрочена главница и 31296.50 лева
просрочена лихва. С поканата банката е уведомила задължените лица за правото си
да трансформира кредитното задължение в изцяло предсрочно изискуемо.
С Уведомление с изх. № 0126/12660/02.11.2011
г. банката ищец поканила солидарните длъжници да заплатят в петдневен срок
доброволно дължимите по договора за кредит суми в общ размер на 235 537,51 лева
и заявила, че в случай на неизпълнение ще пристъпи към принудително събиране на
вземането.
От
заключението по изготвената от вещото лице Л.Л. съдебно – счетоводна експертиза
/основна и допълнителна/, се установяват следните факти: 1. Задължението на „А.М.М.”
ЕООД към 26.12.2011 г. в е общ размер на 235 537,45 лева, както следва:
главница - 184 383,04 лева и лихва - 51 154, 41 лева.; 2. Сумата в размер на 220
000,00 лева, предмет на Договор за банков кредит № 5 от 20.02.2007 г. е
постъпила по банкова сметка *** ***, с титуляр „А.М.М." ЕООД на 20.02.2007
г. ; 3. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -27.12.2011 г. просрочените
задължения по договора за кредит са 23 броя погасителни вноски с падежни дати
20.11.2009 г.; 20.12.2009 г; 20.01.2010 г.; 20.02.2010 г.; 20.03.2010 г.;
20.04.2010 г.; 20.05.2010 г.: 20.06.2010 г.; 20.07.2010 г.; 20.08.2010 г.;
20.09.2010 г; 20.10.2010 г.; 20.11.2010 г.; 20.12.2010 г.; 20.01.2011 г.;
20.02.2011 г.; 20.03.2011 г.; 20.04.2011 г.; 20.05.2011 г.; 20.06.2011 г.;
20.07.2011 г.; 20.08.2011 г. и 04.09.2011 г.; 4. Размерът на непогасените
вноски за периода от 20.11.2009 г. до 27.12.2011 г е 235 537,51 лева. както
следва : главница в размер на 184 383.04 лева: лихва по редовна главница - 36
734,30 лева и лихва по просрочена главница - 14 420.21 лева; 5. За периода
от 01.01.2007 г. до 21.07.2010 г. общо платени суми по креди по Договор за банков
кредит № 5/20.02.2007г. и Анекс № 1 към Договор за банков кредит № 5 по
разплащателна сметка с IBAN *** № ******************** са в размер на 93 894,53
лв., както следва: Главница в размер на - 35 616,96 лева; Лихва върху редовна
главница - 55 754, 87 лева и Лихва върху просрочена главница - 2 522,70 лева;
6. Размерът на усвоени кредит е 220 000, 00 лева Погасена главница за периода
20.02.2007 г. 26.12.2011 г. е в размер на 35616, 96 лева . Непогасената
главница към 21.12.2011 г. е в размер на 184 383,04 лева. Размерът на
начислените лихви за периода от 19.06.2009 г. до 26.12.2011 г. съгласно Лихвен
лист по кредит с контрахент „А.М.М." ЕООД е 62 010, 21 лева. От тях начислени лихви по
редовна главница в размер на 47 087, 54 лева и лихви по просрочена главница в
размер на 14 922, 67 лева. Платените лихви за периода от 19.06.2009 г. до
26.12.2011 г. са в размер на 10 855, 80 лева. От тях платени лихви по редовна
главница в размер на 10353, 24 лева и платени лихви по просрочена главница в
размер на 502, 57 лева. Непогасената лихва по редовна и просрочена главница към
26.12.2011 г. е в размер на 51 154,41 лева, както следа : Лихва по редовна
главница - ***лева и Лихва по просрочена главница - 14 420, 10 лева.
На
23.12.2011 г. "УниКредит Булбанк" АД е депозирало пред РС-Кюстендил
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, като на 09.02.2012 г. по ч. гр. д. № 4232/2011 г. по
описа на Районен съд - Кюстендил, са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 140/09.02.2012 г. и въз основа на нея
Изпълнителен лист от 10.02.2012 г., по силата на който „А.М.М.” ЕООД, БУЛСТАТ *********
и И.К.С., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК”АД следните парични суми: 184 383,04 лева - главница, 51 154, 47 лева -
лихва за периода от 20.11.2009 г. до 26.12.2011 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 27.12.2011 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по издаване на изпълнителния лист - 4 710, 75 лева за
заплатена държавна такса.
По
заповедното производство по ч.гр.д. № 4232/2011 г. по описа на РС – Кюстендил е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което дело са
постъпили частни жалби, които са били предмет на разглеждане по в.ч.гр.д. №
269/2017 г. на Окръжен съд - Кюстендил. По посоченото въззивно дело въззивният
съд е постановил Определение на 20.06.2017 г., с което е отменено незабавното
изпълнение
на
издадената заповед за изпълнение на парични задължения № 140/09.02.2012 г. по
горепосоченото частно гражданско дело, допуснато с Разпореждане № 1134/09.02.2012
г. на Районен съд – Кюстендил и е
разпоредено делото да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по
искането на длъжника „А.М.М.” ЕООД за обезсилване на основание чл. 415, ал. 2
от ГПК на издадените срещу него - заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Доколкото в настоящото
производство бе констатирано непроизнасяне в посочения смисъл, съдът върна
делото на заповедния съд, който с Разпореждане от 21.03.2022 г. е оставил без
уважение молбата на „А.М.М.“ ЕООД за обезсилване на издадените срещу него
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са
допустими, доколкото са предявени в хипотезата на чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на процесните
вземания, които са били предмет на заповед за изпълнение. Исковите претенции
срещу всеки от двамата ответници са заявени в срока по чл. 415 от ГПК, което
обстоятелство съдът е констатирал след запознаване с материалите по приложеното
ч.гр.д. № ********* г. по описа на РС – Кюстендил.
По основателността на исковете:
Ищецът цели
да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на двамата ответника, че
последните му дължат солидарно заплащане на суми по договор за банков кредит,
вземаниято по който са били обявени за предсрочно изискуеми. Ищцовото дружество
носи тежестта да докаже: 1/ че между неговия правоприемник „ЕИЧ ВИ БИ БАНК
БИОХИМ“ АД / приемството е установимо от приложените по делото определение от
17.11.2006 г. и определение от 21.11.2006 г. и двете по описа на Софийски
градски съд, както и от извършена от съда справка в ТРРЮЛНЦ към АВ/ и „А.М.М.“
ЕООД е бил сключен на 20.02.2007 г. договор за банков кредит; 2/ че по силата
на този договор дружеството като кредитор е изпълнило поетите задължения; 3/ че
е осъществена договорна хипотеза, при която за ищеца е възникнало правото да
обяви цялото задължение – неизплатена главница и договорна лихва – за
предсрочно изискуемо; 4/ че банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем; 5/ че банката е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост; 6/ че размерът на дълга съответства на исковите суми.
По делото не е спорен между страните
факта на сключване на договора за кредит, с който между страните е възникнало
договорно правоотношение, с регламентирани права и задължение на всяка от тях.
Установен от
заключението на вещото лице е фактът, че банката- кредитодател е била изправнастрана
по договора, предоставяйки на кредитополучателя договорения кредит в размер на
220 000 лева.
За
кредитополучателя „А.М.М.“ ЕООД е възникнало задължението да върне заетата от
него сума, ведно с лихви, такси, разноски и пр., а втория ответник И.К.С., като съдлъжник,
отговаря солидарно с кредитополучателя за целия дълг.
От
заключението на вещото лице се установи по безсъмнен начин, че
кредитополучателят е нарушил задължението си за точно и своевременно заплащане
на погасителните вноски по подписания погасителен план, неразделна част от
договора, тъй като е просрочил 23 броя погасителни вноски, първата от които с
падеж 20.11.2009 г., а последната 04.09.2011 г. Неизпълнението на това задължение,
съгласно чл. 14 от договора, е съставлявало основание банката да упражни
правото си, да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Макар да не
е спорно по делото, следва да се отбележи, че ищцовото дружество надлежно е
упражнило по отношение на длъжниците своето преобразуващо право да трансформира
цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо. Несъмнено, обективната
предпоставка по действащия договор /чл. 14/ – неплащане на което и да е парично
задължение – вноските с падежи след 20.11.2009 г. - е била факт. Другата
предпоставка за законосъобразно упражняване на правото на банката, е последната
да е уведомила длъжника/длъжниците за преобразуването на вземането в предсрочно
изискуемо. Така, според т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1
от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. В случая с Покана за доброволно изпълнение,
адресирана до отвениците по иска, получена от солидарния длъжник И.К.С. на
11.05.2011 г., банката е уведомила задължените лица за правото си да
трансформира кредитното задължение в изцяло предсрочно изискуемо. Казаното
очертава извод, че по отношение на ответниците задълженията по договора
законосъобразно са били трансформирани в предсрочно изискуеми.
Сключването
на един договор обвързва страните със задължение за своевременно, точно и пълно
изпълнение на поетите задължения. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД изправната
страна разполага с възможността, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за
неизпълнение. Подавайки заявлението по чл. 417 от ГПК, ищецът е претендирал
последиците на чл. 79, ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Относно
размера на задълженията по договора съдът кредитира изцяло изводите на вещото
лице, а именно, че: размерът на незаплатената главница по договора възлиза на:
главница в размер на 184 383, 04 лева: лихва по редовна главница - ***лева
и лихва по просрочена главница - 14 420,, 21 лева.
При
установена основателност на исковите претенция съдът дължи произнасяне по
направеното от ответниците възражение за погасяване на вземането по давност.
По реда на
действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.
439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило
независимо, че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010
г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното
производство съдебно дирене не се провежда/ длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл са и решение № 781
от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., ІІІ ГО и решение № 6/21.01.2016
г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.
В случая по
отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила
заповед за изпълнение е приложима петгодишната погасителна давност, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвиждаща, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно
решение - формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение, както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея вземания /в този смисъл -
Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., 4 -то г.
о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4 - то г. о.
/. Погасителната давност е започнала да тече от издаване на заповедта за
изпълнение, а именно 09.02.2012 г.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл.18 от ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. С посоченото Тълкувателно
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд.
Според
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като в
настоящия случай изп.д. № 91620167430400534/2016 г. по описа на ЧСИ Е.Х. ***
действие ОС – Кюстендил е образувано срещу длъжника И.К.С. след 26.06.2015 г.,
а именно - датата на постановяване на цитираното ТР, от образуването на
изпълнителното дело е започнала да тече нова давност, доколкото видно от
приложната по делото ПДИ е наложен запор върху притежавано от длъжника И.К.С.
МПС, което се явява същинско изпълнително действие, годно да прекъсне
давността.
От
прекъсването на давността с образуването на цитираното ИД срещу длъжника И.К.С.
до образуване на настоящото исково производство на 30.05.2017 г. не е изтекъл 5
годишния давностен срок, при което исковете спрямо този ответник са основателни и следва да бъдат уважени в
пълен размер по изложените по-горе съображения.
Що се отнася
обаче до ответника „А.М.М.“ ЕООД съдът констатира, че спрямо него е изтекла
предвидената от закона погасителна давност, доколкото от датата на издаване на
заповедта за изпълнение на 09.02.2012 г. до предявяване на исковата претенция
срещу него по прекратеното и приобщено към настоящото производство т.д. № 69/2018
г. по описа на ОС – Кюстендил, а именно на 15.08.2018 г. безспорно е изтекъл
предвидения 5 годишен давностен срок за погасяване на вземането. Изложеното
обуславя отхвърляне на претенциите спрямо този ответник като погасени по
давност.
По разноските:
Приетото
разрешение по т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налага съдът да се
произнесе и по разноските, включително и относно сторените в заповедното
производство, като законна последица от уважаването на установителните искове.
Съответно на пълното установяване на заявените от кредитора вземания, съдът
следва да замести произнасянето по определяне на разноски в заповедта с
определяне на разходи за заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е сторил
разноски в размер на 4 710.75 лева заплатена държавна такса. Сторените в
исковото производство разноски са в размер на 4 710.75 лева за заплатена
държавна такса и 356. 95 лева депозит за възнаграждение на вещо лице. Доколкото
исковете са уважени изцяло, макар и само спрямо единия ответник, разноски се
дължат изцяло на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното,
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.К.С. с адрес ***, че в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ”Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7 съществуват вземания, както следва: за сумата от ***лева, представляваща неизплатена главница, дължима по Договор за банков кредит № 5/20.02.2007 г. и Анекс № 1/ 19.06.2009 г., за сумата от ***лева, представляваща просрочена договорна лихва дължима за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г. и за сумата от 14 420, 21 лева, представляваща наказателна лихва за просрочена главница, изтекла за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2011 г. до окончателното й заплащане, които суми са дължими от ответника като солидарен длъжник, по силата на сключен Договор за банков кредит № 5/20.02.2007 г. и Анекс № 1/19.06.2009 г. към договора, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК 0 140/09.02.2012 г. по ч. гр. д. № 4232/2011 г. на КнРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ”Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7против „А.М.М.”
ЕООД, БУЛСТАТ ********* / непререгистриран търговец/ със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. „Б.” № ***, с която обективно кумулативно съединени
искове по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по
отношение на ответника, че в полза на ищеца съществуват вземания, както следва:
за сумата от ***лева, представляваща неизплатена главница, дължима по Договор
за банков кредит № 5/20.02.2007 г. и Анекс № 1/ 19.06.2009 г., иск за сумата от
***лева, представляваща просрочена договорна лихва дължима за периода от
20.11.2009 г. до 04.09.2011 г. и за сумата от 14 420, 21 лева, представляваща
наказателна лихва за просрочена главница, изтекла за периода от 20.11.2009 г.
до 04.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.12.2011 г. до окончателното й заплащане, които суми са дължими от
ответниците като солидарни длъжници и за които вземания в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК 0 140/09.02.2012 г. по ч. гр. д. № 4232/2011 г. на КнРС, КАТО
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА И.К.С. с адрес *** да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7 сумата от 4 710, 75 лева, представляваща сторените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 4232/2011 г. на РС Кюстендил, както и сумата 5067, 70 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „А.Б.Б.“ ООД
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: