Р Е Ш Е Н И Е
№ 970/14.5.2021г.
гр. Пловдив, 14.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря П.Ц., като разгледа
докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 584 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото
е образувано по жалба на С.П.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение №
2153-15-28 от 11.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-00850517 от 11.12.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив, за възстановяване от С.Я.
на недобросъвестно полученото парично обезщетение за периода от 06.03.2020 г.
до 24.04.2020 г. в размер на 784.98 лв., от които 735.20 лв.- главница и 49.78
лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
постановяване на оспорваното разпореждане.
В
съдебно заседание жалбоподателката Я. се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата, претендира разноски. Иска се от съда да се отмени обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ - Пловдив
Ответникът
по жалбата - чрез процесуалния си представител юрк. С., оспорва същата. Сочи,
че решението на директора на ТП на НОИ град Пловдив е законосъобразно като
постановено в съответствие с материалните и процесуалните норми, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски, представя писмени бележки
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
В
хода на административното производство е установено, че в ТП на НОИ Пловдив, от
осигурител „КОК-2000" ЕООД, с ЕИК *********, за С.П.Я., са представени
Удостоверения по образец съгласно приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
(НПОПДОО) с данни относно правото и на парично обезщетение по болнични листове,
както следва: с № Е20200652681 удостоверяващ период на временната
неработоспособност от 02.03.2020 г. до 25.03.2020 г. вкл. и № Е20200842544 с
период на временната неработоспособност от 26.03.2020 г. до 24.04.2020 г. вкл.
На
23.03.2020 г. на С.П.Я. е изплатено парично обезщетение от НОИ по болничен лист
№Е20200652681 за 14 работни дни от месец март 2020 г., в размер на 370,03 лв.
По болничен лист № Е20200842544 на С.Я. е изплатено парично обезщетение от НОИ
на 08.04.2020 г. за 4 работни дни от месец март 2020 г., в размер на 105,72 лв.
и на 29.04.2020 г. - за 16 работни дни от месец април 2020 г., в размер на
422,89 лв.
За
да издаде процесните актове административният орган се е позовал на констатиции
направени при последващ контрол относно изплатените парични обезщетения за
временна неработоспособност и анализ на данните в информационната система на
НОИ относно осигурителния статус на С.П.Я..
Няма
спор между страните, че на 05.09.2007 г. е сключен трудов договор между С.Я. и
осигурителя „КОК-2000" ЕООД, с ЕИК *********, а на 19.09.2019 г. с
осигурителя Община Пловдив, с ЕИК *********.
След
извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив в осигурителя
Община Пловдив, приключила с Констативен протокол №КП-5-15-00829066/23.10.2020
г. е установено, че С.П.Я. *** на трудов договор №218 от 19.09.2019 г. на
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, на длъжност – „личен
асистент“, с работно време 80 часа месечно, а с допълнително споразумение №577/06.01.2020
г. е променено трудовото възнаграждение, като е определена почасова ставка -
4,39 лв. Към момента на проверката трудовото правоотношение на Я. не е било прекратено.
С
разпоредбата на чл. 46 от КСО са уредени материалноправните основания, при
наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна
неработоспособност на осигурените лица, като съгласно ал. 3 парично обезщетение
за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова
дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през
периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Административният
орган приема, че за периода на временната неработоспособност, констатирана с
болнични листове № Е20200652681 и № Е20200842544, С.П.Я. е упражнявала трудова
дейност при осигурител Община Пловдив,
основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, за което е
получила и трудово възнаграждение.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от
лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване
административен акт, а по същество жалбата е основателна. Предпоставка за
прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО /на основание на която разпоредба е издадено
потвърденото с Решение № 2153-15-28 от 11.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
Пловдив, Разпореждане № РВ-3-15-00850517
от 11.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Пловдив, е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните
суми. В Кодекса за социално осигуряване
не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност” при получаване
на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно
трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното
лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни
плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се
предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да
докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.
В
конкретния случай не може да се приеме, че хода на административното
производство са установени факти, релевиращи наличието на недобросъвестно
поведение на С.Я. при получаването на обезщетението за временна
неработоспособност поради общо заболяване. Действително жалбоподателката не
оспорва обстоятелството, че не е поискала издаването на повече от един
екземпляр от болничния лист и съотв. че не е представила екземпляри от
болничните листове на втория работодател – Община Пловдив, съобразно
изискванията на чл.8, ал.1 и чл. 9, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза. Но този факт сам по себе си
не обуславя недобросъвестност на осигуреното лице при получаването на
осигурителното плащане за временна неработоспособност поради общо заболяване,
при възникнало на основание чл.40, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за
времето на отпуска поради неработоспособност, разрешен от работодателя по
основния трудов договор. Законово регламентираният като правоизключващ
изплащането на обезщетенията от фондовете на ДОО факт, се свързва единствено с
упражняването на трудова дейност през периода на неработоспособността, а не
неизпълнение на други, макар нормативно въведени изисквания за осигуреното
лице.
Недължимостта
на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,
изплатено на С.Я. по основното трудово правоотношение въз основа на болнични
листове: № Е20200652681 с период на временната неработоспособност от 02.03.2020
г. до 25.03.2020 г. вкл. и № Е20200842544 с период на временната
неработоспособност от 26.03.2020 г. до 24.04.2020 г. вкл., не следва и от
разпоредбата на чл. 46, ал.3 от КСО, регламентираща, че парично обезщетение за
временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност,
която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през
периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съдът приема, че в
конкретния случай административният орган не е установил дали жалбоподателят в
действителност е упражнявала трудова дейност по втория трудов договор през
периода на временната му неработоспособност по основното трудово
правоотношение. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
В
същия смисъл е определението по § 1, т. 3 от ДР на КСО, според което
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова
дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е
предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО
юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност.
Наличието
на сключен трудов договор обаче не е самостоятелно основание за осигуряването
по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в
изпълнение на този договор. Начисляването и/или изплащането на трудово
възнаграждение, както и подаването на данни по чл.5, ал.4 от КСО от
осигурителя, също не представлява самостоятелно основание за задължително
социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този
период.
В
случая административният орган е направил извод за упражняването на трудова
дейност от лицето единствено въз основа на подадените от осигурителя Община Пловдив
данни, но не е установил реално осъществена ли е тази трудова дейност, като не
е съобразен и характера на сключения трудов договор №218 от 19.09.2019 г. на
основание чл. 111 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, на
длъжност – „личен асистент“, за полагане на грижи от С.Я. при предоставяне на
социалната услуга „Личен асистент” по отношение на собствената и възрастна
майка, чийто крак е ампутиран.
Изплащането
на възнаграждение за изпълнението на
длъжността „Личен асистент” вместо обезщетение за временна нетрудоспособност,
не е равносилно на нарушаване на определения от здравните органи режим през
времето на ползвания от осигуреното лице отпуск за временна нетрудоспособност,
респ. не означава, че осигуреното лице е упражнявало трудова дейност.
Принципно
верни са изложените мотиви в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив
досежно същността на паричното обезщетение за временна неработоспособност като
заместващо трудовото възнаграждение
облага, която осигуреното лице получава при възникване на осигурения
социален риск, както и че е недопустимо едновременното получаване на парично
обезщетение и на трудово възнаграждение. В случая не може да бъде отречено
правото на осигуреното лице на парично обезщетение за временна
неработоспособност и съотв. дължимостта на обезщетението по чл.40, ал.1 от КСО
за периода на разрешения на С.Я. отпуск за временна неработоспособност по
основното трудово правоотношение, единствено и само по съображения за получено
от лицето за същия период възнаграждение по сключения с друг работодател
/Община Пловдив/ трудов договор по чл. 111 от КТ във връзка предоставяната по
отношение на майка и социална услуга „Личен асистент”. Ето защо и при липсата
на каквито и да е данни и доказателства за недобросъвестно поведение на
осигуреното лице при получаване на паричното обезщетение по основното
осигурително правоотношение, следва извода, че не е налице материалноправното
основание по чл. 114, ал.1 от КСО за възстановяване на сумата.
По
изложените съображения съдът приема, че С.Я., като осигурено лице с възникнало
право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, правомерно е получила
парични плащания от ДОО като обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване за периода от 02.03.2020 г. до 25.03.2020 г. и от 26.03.2020 г.
до 24.04.2020 г. вкл. По болнични листове № Е20200652681
и№ Е20200842544, за времето на разрешения и по основното трудово правоотношение
с работодателя „КОК-2000" ЕООД отпуск за временна неработоспособност.
Липсват
доказателства, сочещи наличието на подлежащи на възстановяване недобросъвестно получени от С.Я. суми за
осигурителни плащания по посочените болнични листове. С оглед на което Решение
№ 2153-15-28 от 11.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № РВ-3-15-00850517 от 11.12.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив са незаконосъобразни и
като такива следва да бъдат отменени.
Като
изправна страна по осигурителното правоотношение С.Я. има право да получи
полагащото й се обезщетение от осигурителния орган за срока и в размер,
предвиден в съответните нормативни актове, а по делото не се установиха факти и
обстоятелства, от които може да се направи извод, че С.П.Я. е била
недобросъвестна.
С
оглед изхода на спора, на жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски, а те се констатираха в размер на 400
лв. за адвокатско възнаграждание.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд-Пловдив, десети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на С.П.Я. с ЕГН **********, с
адрес: ***, Решение № 2153-15-28 от 11.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-00850517 от 11.12.2020 г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Пловдив да заплати на С.П.Я. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 400лв. (четиристотин) лева.
На основание чл.119, във връзка с чл.117, т.2,
б.“д“ от КСО Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: