Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. Велико Търново, 16.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря в.г., изслуша докл***аното от съдия Тонева Адм. дело
№ 86 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на П.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез ***.ц.от
ВТАК, със съдебен адрес ***, офис 3, против Решение № 1012-04-131#1/10.01.2020
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане № 2113-04-1083#12/06.11.2019 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново, с което му е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по Заявление с вх. № 2113-04-1083/08.07.2019 г. Жалбоподателят счита, че процесният
административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т.
3 и т. 4 от АПК. Конкретните възражения са, че законовите условия за получаване
на исканата пенсия са установени от събраните в хода на административното
производство писмени доказателства. Поддържат се доводи, че трудът, полаган в
периода 01.09.1976 г. – 25.10.1998 г. на длъжност “механик по техническата
експлоатация на вагоните – ревизор вагони“ в ДП “Транспортно строителство и
възстановяване”, гр. Горна Оряховица (правоприемник
на Поделение 58210 гр. Горна Оряховица), е такъв
от втора категория (а не от трета), поради което към момента на подаване на заявлението за
пенсиониране жалбоподателят е имал изисквания от закона стаж от втора категория
и е отговарял на условията за пенсиониране по чл. 68 от КСО. Подчертава, че
нито в трудовата книжка, нито в удостоверенията от ДА „Архиви“ е конкретизирана
категорията труд, за която е осигуряван. Счита, че административният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Иска се оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Велико Търново да бъде отменено и преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание и в представена
по делото писмена защита процесуалният представител поддържа оспорването и моли
за присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ххх.М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли да
бъде отхвърлена и в полза на ответната администрация да бъдат присъдени
разноски – юрисконсултско възнаграждение по списък. В писмена защита излага
доводи за съответствието на обжалваното решение с материалноправните разпоредби
на закона. Моли съда да не цени основното и допълнителното заключение на
съдебно-икономическата експертиза, тъй като вещото лице е ползвало неотносими
към процесния период документи и не е направило прецизна съпоставка между
задълженията на длъжността в ТСВ и в БДЖ. Счита, че положеният от жалбоподателя
осигурителен стаж през периода 01.09.1976 г. – 25.10.1998 г. правилно е зачетен
при условията на трета категория труд по т. 53 от Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране (отменен). Аргументира се с това, че заеманата длъжност „механик по техническата
експлоатация на вагоните“ е към Поделение 58210 гр. Горна Оряховица, което е
структура с дейност ЖП строителство към войските на Министерството на
транспорта, а т. 53 от ПКТП (отм.) определя като втора категория трудът на тази
длъжност само за работещите в Българските държавни железници. Поддържа, че
вредността и тежестта на труда по т. 67 от ПКТП (отм.) между процесната длъжност в ТСВ
и същата в БДЖ не са идентични. Твърди, че в БДЖ лицата носят лична и
материална отговорност и имат повече задължения и изисквания. Моли жалбата да
бъде отхвърлена.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
П.Б.Д. е подал до директора на ТП на НОИ – Велико Търново
Заявление вх. № 2113-04-1033/08.07.2019 г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е
приложено Удостоверение № 3183/26.09.2019 г. на Държавна
агенция „Архиви“, според което от 01.09.1976 г. до 25.10.1998 г. Д. е работил в
Транспортни войски на щатна длъжност „материално-техническа експлоатация на
вагоните – ревизор вагони“. Според Уведомление изх. № 801/09.10.2019 г. на ТСВ ЕАД, клон Горна Оряховица същото е правоприемник
на ДП ТСВ поделение Горна Оряховица, което от своя страна е правоприемник на
войските на Министерството на транспорта. Видно от Опис на осигурителния стаж
на П.Д.,***, осигурителният стаж на лицето от 01.09.1976 г. до 25.10.1998 г. е
зачетен за трета категория. Извън представените от лицето документи от да
„Архиви“ в административната преписка не се откриват доказателства категорията,
вредността и тежестта на труда. Съгласно изготвената предварителна преценка за
придобити права към датата на подаване на заявлението Д. е навършил 64 години,
2 месеца и 1 ден, има действителен осигурителен стаж 29 години, 1 месец и 25
дни (който се равнява на осигурителен
стаж от III категория – 32 години, 4 месеца
и 25 дни) и недостигащ осигурителен стаж 6
години, 3 месеца и 5 дни.
С Разпореждане № 2113-04-1083#12/06.11.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст е отказано, тъй като не е изпълнена разпоредбата на
чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО по отношение на изискуемия осигурителен стаж. Мотивът
е, че Поделение 58210 гр. Горна Оряховица е структура с дейност ЖП строителство
към войските на Министерството на транспорта и трудът, положен там от П.Д. като
механик, не попада в обхвата на т. 53 от ПКТП (отм.), тъй като е извън системата на
БДЖ, поради което се зачита за трета, а не за втора, категория труд.
Недоволен от отказа, П.Д. е оспорил разпореждането по
административен ред. С Решение № 1012-04-131#1/10.01.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Велико Търново
е отхвърлил жалба на П.Д. като неоснователна и недоказана по аналогични мотиви
– трудът на длъжност механик е от втора категория само за работещите в БДЖ.
Възражението за процесуални нарушения е отхвърлено, тъй като събирането и
представянето на документи за осигурителен стаж и възраст, както и за категория
труд са в тежест на лицето, което желае да се пенсионира. Решението е съобщено
на Д. по пощата на 16.01.2020 г. видно от съдържащото се в делото известие за
доставяне. Жалбата срещу него е подадена по пощата на 30.01.2020 г., което се
установява от пощенското клеймо на приложения пощенски плик.
С разпореждането за насрочване на делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, за което допълнителни указания са
дадени и в първото открито заседание. От ответника са представени по опис документите
от административната преписка. От
страна на жалбоподателя са представени писмени доказателствени средства,
в това число Удостоверение № 69/13.01.2011
г. от ДП „ТСВ“, удостоверения от ДА „Архиви“, трудова книжка, Длъжностна
характеристика на „техник-механик, ревизор вагони“ на „БДЖ“ – Пътнически
превози“ ЕООД, вагонно депо Горна Оряховица, бележки за проба на спирачките от
06.12.1997 г. и от 18.02.1997 г., свидетелства за правоспособност и за заемане
на длъжност, както и легитимации.
За изясняване на релевантните за спора факти и съобразно
указаната доказателствена тежест по искане на жалбоподателя съдът е назначил съдебно-икономическа
експертиза. Предмет на експертизата е уточняване на основните задължения на “механик
по техническата експлоатация на вагоните – ревизор вагони“ в Поделение 58210
гр. Горна Оряховица през периода 01.09.1976 г. – 25.10.1998 г. и даване на
становище дали вредността и тежестта на труда, положен от П.Д. там, отговарят
на труд от втора категория по т. 53 от ПКТП (отм.) и равностойни ли са на труда,
полаган на същата длъжност в БДЖ. На вещото лице е възложено изготвянето на
допълнителна експертиза, за да отговори дали изводите на основното заключение
се променят след запознаване с Инструкция
за ревизорите на вагони на Министерство на транспорта, ДСО „Български държавни
железници“ от 1968 година и Инструкция за ревизор-вагоните на ДФ
„Български държавни железници“, Направление „Вагонно
стопанство“ от 1995 година, утвърдена от ген. директор на ДФ „БДЖ“. Вещото лице изложи заключенията
в съдебните заседания, по време на което процесуалният представител на
ответника се възползва от възможността по чл. 200, ал. 2, изр. второ от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК да задава въпроси за изясняване на заключенията, но не
оспори нито основното, нито допълнителното заключение по реда и в срока по чл.
200, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК – докато трае изслушването. И двете заключения са приети
без възражения от страните и са приложени като доказателства по делото.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК съдържа способа за
преодоляване на несъгласието на страната със заключението на експерта. Тя е
израз на диспозитивното начало и обвързва съда при надлежно и своевременно
заявено оспорване, съпроводено с искане по доказателствата, каквото в настоящия
случай липсва. Едва с писмената защита, представена след обявяване на делото за
решаване, от ответната страна са заявени възражения срещу СИЕ, които съдът не възприема
като редовно оспорване. Оспорването на акта, обективиращ специални знания, се
извършва докато трае изслушването, тъй като в противен случай се нарушава
правото на защита на другата страна, която се лишава от възможност да вземе
становище и да защити интересите си. Последващото оспорване (като това с писмената защита) е преклудирано. Доколкото основното и допълнителното заключение са приети
без оспорване от страните, то съдът ще ги цени ведно с останалите доказателства
по делото. Същите кореспондират с писмените доказателства по делото, отговарят
обективно, в пълнота и конкретно на поставените въпроси, като следва да се има
предвид, че, с оглед спецификата на материята, съдът не разполага с друга
процесуална възможност за проверка на констатациите на административния орган. Експертните
качества на вещото лице не са поставени под съмнение и дадените заключения са
професионално изготвени. Направените в писмената защита на ответника съпоставки
и анализи са израз на защитаваната от него позиция и не могат да заместят
заключението на вещото лице, притежаващо специални знания, което съдът ще оцени
чрез обсъждане заедно с другите доказателства по делото в мотивите по
съществото на спора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е издадено от
оправомощено за това лице, в пределите на материалната му компетентност,
определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е
изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
Съдът намира, че обжалваният административен акт е материално и процесуално
незаконосъобразен по следните съображение:
Основният спорен въпрос между страните е следва ли да се приеме стажът на
жалбоподателя на длъжност “механик по техническата експлоатация на вагоните –
ревизор вагони“ в ДП “Транспортно строителство и възстановяване”, гр. Горна
Оряховица (Поделение 58210) за периода
01.09.1976 г. – 25.10.1998 г. за такъв от втора категория.
Съгласно Заключителна разпоредба към Постановление № 235
на Министерски съвет от 20.10.1998 година за приемане на Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране в Постановление № 75/98
година на Министерски съвет за отменяне на Правилник за категоризиране на труда
при пенсиониране (ПКТП) се създава §2, съгласно който трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 година
включително, се зачита за съответната категория по действащия до тази дата
ПКТП, който се явява на това основание и приложим при определяне на категорията
труд на жалбоподателя. С
разпоредбата на т. 53 от ПКТП (отм.) е
създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в
разпоредбата отрасли и дейности. Нормата
регламентира като
такъв трудът, полаган от работещи в българските
държавни железници, включително и механик по техническата
експлоатация на вагоните. Налага се
извод, че изискването
за признаване на втора категория труд е свързано както с характера на работата,
изпълнявана от работниците, така и от местоработата на същите – БДЖ. Безспорно е, че жалбоподателят не е
работил в БДЖ през процесния период, а в поделение 58210 град Горна Оряховица, което е от войските на
Министерството на транспорта, създадени с Указ № 147/1975 година (отм.).
С разпоредбата на т. 53 от ПКТП (отм.) нормативно е установено, че
определени длъжности, респективно дейности, са с такава вредност и тежест, че
положеният на тях труд следва изначално да бъде зачетен от по-висока категория.
В основата на тази правна регламентация е принципът, че зачитането на определен
труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с
оглед на неговата вредност и тежест. Предвид изключителното разнообразие на
длъжности и дейности в стопанския живот е невъзможно тяхното изчерпателно
изброяване, поради което с разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.) е предвидено,
че на категоризиране подлежи и всеки труд, положен в други отрасли, не само
посочените в Раздел І и ІІ на Правилника, след като този труд е със същата
вредност и тежест. Преценката следва да се извършва от пенсионните органи за
целите на отпускане на пенсия, като за установяването на релевантните условия
на труд са допустими всякакви доказателства. Съгласно чл. 9, ал. 2 от АПК
административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица, а според чл. 35 от АПК административният акт
се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Доказателствата според чл. 36 от АПК се събират служебно и се проверяват и
преценяват от административния орган, нещо което в настоящия случай не е
сторено и по същество е ограничено приложното поле на т. 67 от ПКТП (отм.).
Както вече се каза, с разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) законодателят е
установил като легален критерий за определяне на категорията на труда
вредността и тежестта на извършваната работа независимо от длъжностите и
отрасъла на производството, посочени в правилника. Носейки доказателствената
тежест и след изчерпване на всички способи за снабдяване с годни и относими
доказателства относно категорията на труда и неговата вредност и тежест, от
страна на жалбоподателя е поискана съдебна експертиза, заключението на която
съдът цени ведно с останалите доказателства по делото по изложените вече
мотиви. За определяне на задълженията на „механик по техническа експлоатация на
вагоните – ревизор вагони” вещото лице е използвало приетите като доказателства
по делото заповеди на командира на поделението, датиращи от периода 01.09.1976 г.
– 25.10.1998 г., и длъжностна характеристика на „ревизор вагони“ в „ТСВ“ ЕАД –
клон Горна Оряховица, актуална към настоящия момент (към
процесния момент не е имало изискване за такива).
Въз основа на тези документи експертизата е систематизирала основните
задължения, присъщи на работата, изпълнявана от жалбоподателя в процесния
период. Те са свързани с технически преглед на влаковете, проверка на
спирачките и отразяване на резултатите в документация съгласно нормите и
стандартите в БДЖ, съставяне на график за техническо обслужване на машините, преглед
на техническото състояние на вагоните и определяне годността им за движение,
включване на вагоните към влакове. След запознаване с инструкциите от 1968 г. и
1995 г. за ревизор вагони в БДЖ вещото лице е установило, че основните
задължения и отговорности са претърпели изменения в годините, но в същността си
остават нпроменени и включват технически преглед на вагоните и влаковете,
безотцепен ремонт, проверка на спирачките, цялостна поддръжка на вагоните.
Изводът на СИЕ е, че дейностите на тази длъжност в БДЖ по същество се
припокриват със дейностите, извършвани от П.Б.Д. в поделение 58210 през
процесния период. Констатираните различия касаят вида
на вагоните и изискванията към тях, а
не вменените задължения, тежест и вредност. Това заключение не се разколебава
от сравнението, изготвено от ответника в писмената защита, което ведно с
изключително формалната съпоставка, всъщност води до ограничаване на приложното
поле на т. 67 от ПКТП (отм.). Освен това твърденията на ответната
администрация, че задълженията и отговорностите в БДЖ са завишени не е критерий
за определяне на вредността и тежестта на труда. Въз основа на платежните
ведомости СИЕ констатира, че П.Б.Д. е работил на смени по график с определен режим на труд и почивка, при
лоши климатични условия, полагал е извънреден труд, получавал е безплатна храна
и работно облекло, участвал е в ликвидиране на аварии и ремонт на железопътната
мрежа към БДЖ. В съдебно заседание експертът пояснява, че за звание по Указ № 9/01.01.1981
г. за работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт Д.
е получавал допълнително възнаграждение. Въпросният указ е приложим за всички
работещи в ЖП транспорта – както за тези в структурата на транспортните войски,
така и за тези от БДЖ. Това обстоятелство обуславя, че трудът на длъжностите в
поделението е със същата тежест и вредност като в БДЖ и е II-ра категория
съгласно т. 67, ал. 1, вр. т. 53 от ПКТП (отм.).
Съобразявайки изброените факти, вещото лице дава заключение, че П.Д. е
работил по железопътния транспорт, управляван и стопанисван от БДЖ, получавал е
заплащане, определено с указания на Министерството на транспорта, притежава
необходимата квалификация и правоспособност както колегите си в БДЖ, получавал
е заплащане за звание, присъщо на служителите в БДЖ, ползвал е права,
определени за служители на БДЖ. Всичко това е обосновало извода, че полаганият
от П.Д. труд през периода 01.09.1976 г. – 25.10.1998 г. отговаря по тежест и
вредност на този, определен като труд от втора категория в т. 53 от ПКТП (отм.) „механик техническа експлоатация на вагоните“ в
БДЖ. Системно, убедително и аргументирано вещото лице поддържа и защитава
заключението си при изслушването в съдебно заседание, като отговаря еднозначно
и непротиворечиво на въпросите на ответника, поставени по реда на чл. 200, ал.
2 от ГПК за изясняване на заключението. Предвид изложеното, съдът приема, че е
налице еднаква тежест и вредност на труда, полаган от жалбоподателя, и този на
идентичната длъжност в БДЖ. Въпреки че този труд е положен извън системата на БДЖ,
което препятства директното му подвеждане под хипотезата на т. 53 от ПКТП
(отм.), доколкото работата е в същия отрасъл и доказано се характеризира със
същата или равностойна вредност и тежест като на работещите в БДЖ, съгласно т.
67, ал. 1 се причислява към категорията по т. 53 от ПКТП (отм.).
Показателно в това отношение е приетото като доказателство Удостоверение № 69/13.01.2011
г., издадено от ДП „ТСВ“, поделение горна Оряховица на Ив.С.С. за това, че в
периода 19.07.1982 г. – 19.07.1987 г. лицето е заемало длъжността „механик
техническа експлоатация на вагоните – ревизор вагони“ и е осигуряван за втора
категория труд съгласно т. 53 от ПКТП (отм.). Тоест жалбоподателят и колегата
му С.са работили в едно и също поделение, на една и съща длъжност, в един и
същи период, но трудът им е различно категоризиран. В този смисъл в Решение № 15043
от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. №12123/2013 г. са изложени мотиви, че
идентични случаи следва да бъдат разрешавани по еднакъв начин, защото според
принципа за равенство на страните в административното производство сходните
случаи се третират еднакво (чл. 8, ал. 2 от АПК), а според принципа за
служебното начало административният орган събира всички необходими
доказателства и осъществява процесуално съдействие на гражданите и юридическите
лица за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на
производството (чл. 9, ал. 2 и 4 от АПК). Затова в тежест на пенсионните органи
е да установят спорния труд при какви условия е положен, а не да изключват
същата тежест и вредност само поради обстоятелството, че не е положен в БДЖ.
Предвид изложеното положения труд от
жалбоподателя през процесния период следва да бъде зачетен като такъв от втора
категория на основание т. 67 от ПКТП (отм.).
Доколкото
отпускането на пенсия е въпрос от изключителната компетентност на съответния
административен орган, по което съдът не може да се произнесе, на основание чл.
173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на органа за решаване на
въпроса по същество, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски на жалбоподателя
е основателна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от 750 лв., от които 400 лева за вещо лице и 350 лева – възнаграждение
за един ***окат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалбата на П.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** Решение
№ 1012-04-131#1/10.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2113-04-1083#12/06.11.2019
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление вх. № 2113-04-1083/08.07.2019
г., подадено от П.Б.Д., на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Велико Търново за постановяване на акт по същество, при
съобразяване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДАТериториално поделение на Националния осигурителен
институт – Велико Търново да заплати на П.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 750,00 (седемстотин и
петдесет) лева разноски поделото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: