Решение по дело №7233/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1544
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20214430107233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1544
***, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Г. Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107233 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Искове по чл. 42 б. „б“ и „в“ от ЗН, и чл. 341 и сл. от ГПК, вр. с чл.
69 от ЗН, при условията на евентуалност - чл.30, ал.1 от ЗН и чл. 341 и сл.
от ГПК, вр. с чл. 69 от ЗН, и при условията на евентуалност –
самостоятелно иск по и чл. 341 и сл. от ГПК, вр. с чл. 69 от ЗН..
Постъпила е искова молба от И. Х. И. и Т. Х. П. срещу Х. В. Х., за делба
на следния недвижим имот: ***, находящ се в ***, в ***, разполо*** в ***.
*** твърдят, че са ***, и на *** е починал общият им наследодател ***, ЕГН
**********, а на *** е починала *** на *** - ***, *** Т. Х. П.. Твърдят, че
през време на брака между *** и *** – на *** те са придобили в режим на
СИО процесния имот. *** твърдят, че през *** имотът е деклариран като
собственост на *** - ***, на И. Х. И. - *** и на Т. Х. П. - *** Заявяват, че след
смъртта на *** ***, *** се е владеел от *** и от ***, а *** Х. В. Х., *** Т. Х.
П. никога не е владял имота. Твърдят, че до 2007г. в ***, с ***, е живял ***
*** Т. Х. П. - *** със семейството си, който направил ремонт на жилището
със средства на *** Т. Х. П.. Твърдят, че след това в жилището се нанесъл ***
1
със ***. Впоследствие *** се скарал с ***, и той излязъл на квартира. Докато
живяли в жилището, Х. В. Х. и *** му започнали да вдигат скандали и
тормозели ***, тя ги изгонила и отново поканила семейството на ***.
Впоследствие *** и *** му се примолили и също заживяли там, като след
смъртта на ***, *** Х. В. Х. и *** му обещали, че ще заплащат парното и
консумативите, но не заплатили никакви суми и *** Т. Х. П. заплатила по
изпълнително дело сумата от 2234.32лв. *** твърдят, че до 2019г., *** се
владеел от тях, като след смъртта на ***, били пуснали да го обитават Х. В. Х.
и ***. *** на *** – *** била в *** и когато се върнала през 2019г. изгонила
*** и не го допускала в жилището. Твърдят, че тогава *** провел разговор с
*** И. Х. И., като й казал, че знае, че тя има *** от жилището и й предлага да
го изкупи, но след това казал, че няма пари. Твърдят, че в началото на м. май
2019г. двете ищци решили да продадат ***, като *** Т. Х. П., която била
тогава в ***, упълномощила за това сина си ***. Поради скандали в
семейството, била подадена жалба в ***, както и нотариална покана до *** да
освободи жилището. *** твърдят, че на 30.10.2021г., от Постановлението на
*** по преписка *** на ***, узнали че общият им наследодател ***, е
депозирал в *** саморъчно ***, което било обявено на *** по искане на ***
Х. В. Х.. В това *** ***т завещавал ½ от жилището на ***, но *** не знаели
за него, те заплащали редовно данъците за жилището, а *** не бил декларирал
собственост върху него. *** считат, че ***то е нищожно, по следните
причини: В ***то било посочено, че е направено за гледане „при старос“, а не
за след смъртта му. В него било записано – „Ако същият откаже да ме гледа
то аз си запазвам правото да сваля ***то и той загубва правото за
наследяване.“; в ***то не е било записано „саморъчно ***“, а направо е
започнало изписването на волеизявлението, с което била нарушена и формата
за валидност; ***то не било безвъзмездно, не било в израз на благодарност
към малолетния тогава ответник, а с очаквана бъдеща възмездна престация –
гледане при старост, което има паричен еквивалент. Доколкото *** считат
***то за нищожно, молят съда да го прогласи за такова и да допусне до делба
процесния имот само между двете ищци, при квоти – един дял за *** И. Х. И.
и 5 дяла за *** Т. Х. П.. При евентуално отхвърляне на горните искове, ***
заявяват, че със ***то си от ***, ***т ***, е накърнил техните запазени части
от наследството, т.к. разполагаемата част от наследството – половината от
процесния имот, е само ¼ от имуществото му, или 1/8 от имота. Молят съда
2
да възстанови запазените им части, като заявяват, че са приели наследството
по опис. Твърдят, че освен това жилище, *** им не е притежавал друго
имущество. При уважаване на този иск, молят съда да допусне имота до делба
при 8 равни дяла, - един за *** И. Х. И., 6 дяла за *** Т. Х. П. и един – за ***
Х. В. Х.. При отхвърляне на исковете за нищожност на ***то и за
възстановяване на запазени части на ***, молят съда да допусне до делба
имота между Т. Х. П. и Х. В. Х. при равни дялове. Претендират разноски.
*** по делото заявява, че искът за прогласяване нищожност на ***то на
*** е допустим, но неоснователен. Заявява, че с оглед обстоятелството, че
***т е изразил волята си в саморъчното *** на ***, а е починал на ***,
въобще не се е стигало до изпълнение на условието за гледане, и ако е имало
период, в който той да е полагал грижи за ***, би могло да се обсъжда
въпроса за възмезден насрещен еквивалент на завещателното разпореждане,
но такъв не е имало. По отношение на иска за редукция на ***то на *** - до
размера на разполагаемата му част 1/4 от половината на процесния
апартамент, заявява, че е допустим, но неоснователен. Счита, че петгодишния
давностен срок за предявяване на този иск, който тече от узнаване от страна
на *** за направените завещателни разпореждания, е изтекъл, т.к. всички
негови роднини са знаели за ***то при неговото написване, и че той не е
криел отварянето на ***то. Твърди, че именно поради това знание, никой не
се е противопоставил той да живее в процесното жилище, в което твърди, че
живее откато се помни. Прави възражение против предявения иск за делба,
като твърди, че в негова полза е изтекла придобивна давност, като твърди, че
владее жилището повече от десет години за периода *** дори считано от
смъртта на *** ***, от *** до завеждане на исковете – *** Твърди, че не е
гонен от *** и никой не се е противопоставял на владението му, че
непрекъснато е демонстрирал, че владее жилището за себе си и го е показвал
на роднините си. Твърди, че е дал сумата от 1785 лв. - вноска за заплащане
цената на ***, съгласно вносна бележка от ***, в която е отразено името на
*** ***, че правил всички ремонти на жилището, а мебелите са купували
заедно със *** му. Твърди, че *** Т. Х. П. едва с ***, е заявила, че той
продължава да ползва нейния имот и е лишена от правото си да се
разпорежда с него, от което се установява, че той през цялото време е
отблъсквал владението спрямо нея и останалите собственици. Твърди, че ***
никога не са живели в имота, дори нямат ключове за него, че докато е била
3
жива ***, *** Т. Х. П. е идвала няколко пъти да я види, а *** И. Х. И. не е
идвала никога, дори и на гости. Твърди, че именно поради съзнанието, че
владее имота за себе си, е извършил ремонт на жилището – смяна на дограма
на стойност 470 лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното: Видно от представения ***, ***
и *** са закупили на изплащане от държавата следния недвижим имот: ***.
Понастоящем имотът се индивидуализира като *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със ***, с последно изменение от ***;
адрес на имота: ***; находящ се на *** в сграда с идентификатор ***,
разполо*** в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение на
самостоятелния обект – ***, на едно ниво, с площ 59.78 кв.м., при съседи: на
същия етаж - ******, под обекта - ******, над обекта – няма, с прилежащи
части – *** с площ 3,54 кв.м. и 1% идеални части от общите части на
сградата, съгласно схема *************. От представените удостоверения за
наследници на *** е видно, че собственикът на закупеното през *** жилище –
***, е починал на *** и е оставил за наследници: *** ***, и *** - *** Т. Х. П.
и *** И. Х. И.; а *** е починала на *** и е оставила за наследник *** Т. Х. П.,
нейна единствена *** от брака и с ***. *** са представили по делото и
същевременно са оспорили действителността на саморъчно ***, изготвено от
техния *** ***. От това *** е видно, че на *** техния наследодател е
съставил *** в следния смисъл: „Реших да завещая ½ от ***, който е моя
собственост намиращ се в ***. ***то го правя на *** Х. В. Х., роден на ***,
което *** го правя срещу гледане при старос.“ В ***то е записано, че ако
същия откаже да гледа ***, то той си запазва правото да свали ***то и ***
загубва правото за наследяване. ***то е било оставено за пазене в *** в
пощенски плик и обявено на *** от ***, по искане на *** Х. В. Х., като в
протокола е отбелязано, че в него няма зачерквания, поправки и прибавки.
Съгласно писмо от *** /лист 118/ се потвърждава депозирането на ***то на
*** на 26.10.1981 г., обявяването му на ***, като в писмото е посочено, че
съгласно действащия към 1992 г. Правилник за вписванията, обявените
саморъчни завещания не са подлежали на вписване. Няма спор по делото, че и
към момента това *** не е вписано в ***. По делото е представено
удостоверение за данъчна оценка на имота от *** от *** като в него като
4
собственици са вписани ***, Т. Х. П. и И. Х. И., с данъчна оценка на имота -
14 261.20 лв. От заключението на оценителната експертиза по делото се
установява, че понастоящем пазарната стойност на имота е 75 700 лв., а по
поставената от съда задача вещото лице е остойностило имота и към датата на
смъртта на *** *** – *** г., на 9 801.61 лв. На 14.06.2021 г. *** Т. Х. П. е
депозирала чрез пълномощник, нотариална покана до *** Х. В. Х. и *** ***, с
която е заявила, че в качеството на собственик на процесния апартамент ги
кани в 7-дневен срок от получаване на нотариалната покана да освободят
жилището, което ползват без правно основание. В поканата е заявено, че тя не
е съгласна те да продължават да ползват имота, тъй като нямат учредено
право на ползване или сключен договор за наем. Посочено е, че следва да
заплатят и всички консумативи за целия период, в който са живели в ***.
Посочено е, че подателката е лишена от право да се разпорежда със
собствения си имот по тяхна вина, което е свързано с неблагоприятни за тях
последици. Нотариалната покана е връчена на нейните адресати на *** От
представените постановления на *** и *** се установява, че по жалба на *** –
*** Т. П. и *** на ***, е образувана преписка ***. В постановлението за отказ
да се образува досъдебно производство на *** от *** е посочено, че *** е
заявил, че *** и *** му обитават имота без правно основание, не заплащат
дължимите от тях разходи по ЗУЕС и многократно са подканвани да
освободят жилището, за да бъде обявено за продажба. *** е счела, че не е
налице самоуправство и данни за друго извършено престъпление от общ
характер, а са касае за гражданско-правен спор. Това постановление е
потвърдено с постановление от ***, като в него е посочено, че жилището е с
неизяснен и спорен вещно-правен статут, посочено е наличие на саморъчно
*** от *** от *** за завещаване на ½ ид.част от имота на *** Х. В. Х.. *** е
счел, че има наличие на съсобственост между Т. П. и Х. Х., и че чрез това, че
последния не допуска евентуални купувачи за оглед в имота, той е изразил
несъгласието си имота да бъде продаден, но това не представлява
самоуправно действие. Във връзка с твърдението си за заплащане на
консумативи за процесния имот, *** Т. П. е представила копие на
уведомление за залепване за получаване на покана за доброволно изпълнение
по изпълнително дело ***. Представила е квитанция за заплащане на *** на
вноска от 100 лв. по същото изпълнително дело, вносна бележка за частично
плащане по същото дело в размер на 911.16 лв. по сметка на *** като
5
твърденията са, че изпълнителното дело се води за заплащане на сметки за
парно за процесния имот. Това се доказва от представения изпълнителен лист
по *** срещу длъжник Т. Х. П. за заплащане на *** на главница от 647.65 лв.
за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г., лихва върху тази сума и разноски.
При служебна проверка в деловодната система на ПлРС се установи, че
сумата е била дължима за жилището на адрес ***
В подкрепа на възражението си за придобивна давност *** е представил
копие от страница на Домовата книга, водена за блока, в който се намира
процесното жилище, от която е видно, че към месец април 2010 г. за ап.16 е
вписан собственик *** и членове на домакинството, които живеят заедно със
собственика – Х. В. Х., *** *** и *** В подкрепа на твърденията на *** е
представена вносна бележка за *** за внасяне на сумата 1785.00 лв. от ***,
като по делото не се спори, че подписът на бележката е на вносителя ***, но
останалия текст е изписан от *** на *** – *** *** и изготвената в тази връзка
съдебно-почеркова експертиза е потвърдила, че ръкописния текст на вносната
бележка от 1997 г. е изписан от *** Х.. На името на същата е представена
квитанция за заплащане на ПВЦ дограма за 470 лв. от 01.07.2008 г. и
протокол за закупена стока, финансирана от кредитна институция от ***
отново за получена стока ПВЦ дограма „Профилинк“ балконска врата и
прозорец.
Във връзка с твърденията на страните относно техните отношения и
обитаването на жилището по делото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит на водени и от двете страни ***и.
*** *** – *** Т. Х. и *** на ***, посочи, че до началото на настоящата
година е поддържал връзка с *** си, тъй като той е работил при него. ***т
посочи, че към датата на смъртта на *** *** през *** г. *** е живеел с *** си,
*** си и с него. Към тази дата семейството живеело в друго жилище - в ***.
За процесното жилище в *** посочи, че знае, че е на неговата *** и *** – ***
И. И. по наследство от *** и *** му ***. Уточни, че *** му И. е от първи брак
на *** му Х., а *** му Т. е *** на ***. *** отрече семейството да е знаело за
*** в полза на *** му и твърди, че едва от постановлението на *** на
27.10.2021г. са разбрали за това ***. Посочи, че знае, че имота е на *** и ***
му откакто през *** се е родил там, и е живял до 12 годишна възраст. Уточни,
че до 1983 г. семейството е живяло в процесното жилище, след което се е
6
преместило във ведомствено жилище в бл.35, а към момента на смъртта на
*** - ***, в жилището са живели само *** и *** му. Заяви, че месец след като
починал *** му, *** му Т. и той заедно с *** си, са се върнали в жилището в
*** при *** като *** му по-късно се е развела с *** му. Посочи, че е живял в
процесния апартамент докато отишъл в ***, а след това се оженил и през ***
докато е живял в този апартамент се е родила *** му *** Посочи, че до 1994
г. са живели в това жилище и след това дошъл *** му Х.. Посочи, че към 1994
г. *** му вече живеел с ***, но на друго място в ***, но през тази година ***
му дошъл сам в жилището, казал, че се скарал с *** на втората си *** и
дошъл да живее при него. Заяви, че е съобщил на *** си и *** си, че *** му е
дошъл да живее у тях като те му казали, че няма проблеми, стига всичко да
бъде наред. Посочи, че тогава се развел с *** и 8-10 месеца през 1994 г. не е
живял в процесния апартамент. Уточни, че през 1995 г. са се нанесли с
втората си *** в жилището и едва след това дошъл *** му. Посочи, че с ***
са живели в това жилище от 1995 г. до 2000-2002 г. Твърди, че в този период
са се заплащали всички сметки редовно и са гледали ***. Посочи, че за този
период са извършвали освежителни ремонтни дейности със средства от ***
му Т.. Посочи, че *** му и *** му не са живели в това жилище към този
момент през 1995 г., когато дошъл *** му. *** *** живеела в хола, но след
като *** му дошъл, тя се преместила в кухнята. Заяви, че в началото когато
дошъл *** му, съжителствали добре, но по-късно, след 2000 г. отношенията
станали нетъ***ими, защото той злоупотребявал с алкохол и чупел предмети.
Посочи, че *** му Т. предупредила *** му да спре с това поведение, но той
казал, че ще чупи и троши, защото там няма нищо негово, че няма да плаща
докато не го изгонят. ***т заяви, че се изнесъл с жилището с *** си около
2001 - 2002 г., че *** била жива тогава и после ги молила да се върнат
о***но, защото *** му я тормозел. Посочи, че когато са живели съвместно с
*** си, *** му *** не е живяла с тях, и не помни кога тя се е нанесла при него,
помни само, че и е помогнал да си пренесе багажа в процесното жилище. ***т
твърди, че е ходил редовно в жилището, имал е ключ, както ключове са имали
и *** му, и *** му И. и *** му. Твърди, че обзавеждането на жилището е
закупено от *** му и е било мебели втора употреба, като е бил ***, когато ***
му дала пари за тях. Не посочи през коя година е станало това, но знае, че ***
му по онова време е живял с първата с и *** на друго място в града. ***т
посочи, че когато *** починала, в жилището останали да живеят *** му Х. и
7
*** му ***, като това положение е и до настоящия момент. Последното му
посещение е било преди 4 месеца, но и преди това редовно е ходил. Заяви, че
пред него *** му никога не е казвал, че владее имота като собственик и
никога не е отблъсквал някой от семейството. Посочи, че *** на *** през 2021
г. е била в *** за повече от година, за да гледа *** си, и *** му е отишъл при
нея за два месеца. Посочи, че през 2012 – 2013 г. *** му е ходил в *** за 6-7
месеца , че след като починала ***, знае, че *** му не е плащал нито парно,
нито сградна инсталация, нито данъци за жилището, че *** му Т. има запор на
пенсията за парното, а за общите части дължи на *** на блока около 940-1000
лв. Посочи, че многократно е имал разговори *** да си плаща, но той казвал,
че това не е негово и няма да плаща нищо, да си идва *** им от ***, тъй като
*** е неин и ще си стои там, докато не го изгонят. ***т заяви, че последно е
чул такива изявления и в началото на 2022г. Посочи, че той и *** му не са
отишли на погребението на *** ***, за да не стават скандали, но впоследствие
разбрал, че на погребението *** на *** е направила скандал, тъй като е искала
*** му и *** му да и прехвърлят техните части от ***. Впоследствие през
2019 г. *** му И. му казала, че *** му и е предлагал да изкупи нейната част.
Посочи, че като пълномощник на *** си е отправил нотариалната покана до
*** си, тъй като се натрупали 17000 лв. сметки за парно и *** му е платила
част от тях, а има и още да плаща, има и запор върху пенсията си. Твърди, че
не са знаели за ***то, и затова са отправили покана до *** си и *** му да
напуснат жилището, за да не се трупат сметки. Уточни, че *** му не живее от
2007 г. в ***
***, *** на *** *** заяви, че с *** Т. Х. са като *** и *** и е в добри
отношения и с другата ищца и с ***. Посочи, че в процесното жилище е
живяла с *** от 1995 до след 2000 г. Заедно с тях живяла и *** – ***.
Посочи, че през 1997 г. *** Т. и И. са идвали в *** и са попълвали декларации
за собствеността, но никога не се е говорило за ***. За това *** разбрали едва
по повод разправиите за сметките и от постановлението на ***. Посочи, че
преди да си тръгнат от *** *** си дошъл сам от ***, откъдето го изгонил
неговия ***. Тази *** заяви, че мебелите в жилището са закупувани от
нейната *** и при последното и ходене преди 4-5 години е видяла, че
обзавеждането е в много лошо състояние. Тази *** посочи, че когато ***
говорил с *** защо не си плаща сметките, последния му отговарял, че няма да
плаща, че собственик е *** му, ще стои там докато го изгонят, и *** им като
8
си има жилище - да си заплаща тя. ***та повтори казаното от нейната ***, че
*** на *** е искала да и се прехвърли частта от ***, която Т. Х. притежава, но
тя не била съгласна. Чувала е също, че *** предлагал на *** И. И. да изкупи
нейната част от жилището, но нямал пари, и така си е останало. Посочи, че
*** Т. Х. се е прибрала миналата година в *** живеела в *** в друго жилище,
но тъй като *** я тормозил, тя с *** продала *** в ***, и се преместили в ***.
Посочи, че *** викал *** си два пъти в последните години, за да го спасява,
когато имало опасност да го пребият, че съседите в блока са вдигнали ръце от
*** и Х.. Посочи, че е говорила със *** на *** по телефона, когато тя била в
*** миналата година, а през това време *** бил избягал в *** с една *** за 5-6
месеца. ***та заяви, че когато *** и се връщала от ***, винаги е ходила в ***,
включително и след смъртта на ***. За *** И. посочи, че не живее в ***, но
към 2000 г. докато е работила в града, е ходила в жилището, но не знае кога е
била там за последно.
***та ***, водена от *** посочи, че живее на същия етаж - в ***, и
познава цялото семейство от *** Тогава там са живели *** Х. и *** ***, ***
Т. Х. и двете и *** - Х. и ***. *** И. И. не е живяла там. Потвърди, че през
1983 г. семейството на *** Т. И. е отишло да живее във ведомствено жилище
в друг блок в *** и в *** са останали само *** и ***то. Помни, че след
смъртта на ***, *** Т. Х. се развела с мъжа си и се върнала с ***та си да
живее при *** си ***. През 1987 г. *** влязъл в ***та и карал много дълго
време ***, като се върнал през 1990 г. Посочи, че тогава се оженил за първата
си ***, но с нея не живеели в този апартамент, а само идвали на гости. Заяви,
че всички имали ключове от *** и са идвали при ***. След като *** се
оженил в *** живеел неговия *** с първата си *** и направили ремонт,
защото чакали бебе. Посочи, че знае това, защото е живяла там, и че *** на
*** помагали за ремонта, нищо че били разведени вече. Посочи, че знае от
*** за помощта на *** Т. Х., тъй като тя го е споделяла. През *** помни, че
*** 9-10 месеца живял на друго място в *** и тогава в *** бил *** Х. Х..
Помни, че той е живял сам и в началото неговата *** *** не е била с него.
Помни, че след това *** и Х. отишли да живеят в ***. *** *** се е развел с
първата *** и през 1995 г. е заживял в процесното жилище с *** ***. Посочи,
че те са живели там 5-6 години и след това *** е отишъл при тях сам, без ***
си. Започнали скандали между двамата ***я, тъй като *** пиел много и около
2000 г. *** *** и *** му отишли да живеят на друго място. Тогава при ***
9
дошла неговата *** ***, като ***та посочи, че това било след 2000 г. и ***
била жива. Посочи, че 2-3 години *** не е живял в ***, а е бил при негова
любовница в съседен блок. През това време *** му *** е живяла с *** и
помни, че е имало скандал между любовницата на *** и ***, който е станал
пред процесното жилище. Посочи, че тогава *** все още била жива. Посочи,
че познава ***, тъй като е ходила в него, и че единственото, което е сложено в
него е дограма, но *** бил в окаяно състояние. *** постоянно чупел, трошил
и хвърлял, не плащал пари за входа, за което ставало въпрос на общи
събрания. Посочи, че от 2018 г. е заминала за *** и се е връщала за две
седмици през 2019 г. и 2020 г. Питала *** си дали *** е бил в ***, но тя и
казала, че е седял 5-6 месеца и си е дошъл през 2019 г., а през 2020 г.
обсъждали с него кога са полетите им за ***, тъй като той отишъл при *** си,
която гледала *** там. Тази *** посочи, че преди смъртта на *** през 2011 г.
за нея са се грижили *** и *** му, като заяви, че те са живели там от 2007 г.
до 2011 г., а от 1995 г. до 2000 г. са живели *** му и *** му. Посочи, че по
повод спор на общо събрание за собствеността на ***, *** на *** донесла
ламинирано *** и тогава тя разбрала за него. Посочи, че в домовата книга са
записани *** и *** му за този апартамент, и за това търсели парите за
сметките на входа от тях. Твърди, че те и до ден днешен не са плащали и са
спорили за некачествен ремонт на покрива, като вече са се събрали около 900
лв. неплатени суми. За *** Т. Х. тази *** посочи, че е идвала в ***, била е в
чужбина доста време, но през отпуските си идвала да вижда и нейната ***.
Казвала, че праща по 50 евро за *** си чрез друга ***. Посочи, че *** си
идвала в летния период и преди смъртта на ***, но след това я е видяла един
единствен път миналата година. Посочи, че с *** трудно се съжителства, че
той винаги е пиян и много пъти е викана полиция, а за друга разпитана *** по
делото – *** заяви, че тя не живее в блока и е купила *** за *** си. Заяви, че
*** на *** е бил винаги заключен, и че нейната *** е държала ключовете за
*** и дори и в момента ключовете за нейното мазе са у тях. За тази *** тя
посочи, че се е прибрала около 2020 г., потърсила я, че няма ток и е я
помолила за помощ да смени ключалката. Посочи, че св. *** е идвал
миналата година ноември месец и тя му е отворила вратата на входа. Относно
твърденията на ***, че *** му е купила ***, ***та заяви, че *** си го е
плащала, тъй като са обсъждали закупуването с нейните родители като
ведомствени, и че *** го купила много по – късно от тях, и е трябвало много
10
дълго време да го изплаща.


От страна на *** също по делото бяха представени гласни
доказателства: ***та *** Х., *** на ***, посочи, че е в лоши отношения с ***
Т. Х.. Тя посочи, че е заедно с *** от 1995 г., а е женена за него от 1997 г.
Преди да се оженят заживели в процесния апартамент, като багажа и го
докарал неговия ***. Твърди, че в този апартамент тогава живеели само *** и
***. *** бил в окаяно състояние и те трябвало да се грижат за него, като през
2011 г. сменили дограма. Заявява, че са обзавели *** за нормален живот. Тази
*** твърди, че когато през *** се родила тяхната *** и за да си отидат те на
село, предложили на *** *** да дойде при ***, да ползва парното и да гледа
***. Твърди, че дали ключовете на св. Н.Х.и *** му, с уговорка, че един
месец предварително ще се обадят кога ще се приберат, за да се изнесе
семейството на *** му. Посочи, че са заминали август месец и през февруари
следващата година *** им се обадила, че семейството на ***а не плащат
сметки, не дават нищо за ядене, вземат и пенсията, и не може да ги тъ***и.
Първо се прибрал ***, защото нямало как тя да дойде с бебето, и ***
изгонила *** си *** и *** му. Твърди, че тогава се била натрупала сметка за
парно и тя отишла с *** да го плати и да изключат парното, но от *** им
казали, че не могат да приемат такава огромна сума и да отидат при ***.
***та твърди, че им обяснила, че не може да се разкарва всеки ден, и от
показанията и не стана ясно дали парното е било платено. Отрича някой друг
да е живял в *** от този момент освен нея, *** и ***. Отрича някой да е имал
ключ. Отрича дори и че *** Т. Х. се казва Т., като твърди, че тя се казва ***
Тази *** заявява, че всички са знаели, че има *** от ***то на Х., а че тя лично
знае от *** и от мъжа си. Твърди, че *** и казвала, че доведената и *** И. е
ходила на всеки неин рожден ден и и е носила подарък, но когато ***та и
заявила, че половината апартамент е на ***, *** И. И. се учудила и след това
спряла да ходи на рождените дни на ***. Тази *** заяви, че *** Т. Х. не се е
грижела и не се е интересувала за своята ***, че сама *** лично е гледала ***
четири години на легло. Посочи, че в момента гледа своята *** в този
апартамент, и е неин *** ***та заяви, че *** и неговия *** комуникират
постоянно помежду си, че *** ходи у тях и се разполага все едно е у тях.
11
Твърди, че я е биел и се е разправял с нея в жилището. Отрича, че *** се е
възпротивявала да живеят в това жилище и не им е казвала, че тя им дава да
живеят там. Твърди, че последната вноска за *** са направили те с ***, и
лично тя е била с ***, когато внесли парите, като тя собственоръчно е
попълнила вносната бележка. Не отрича, че Т. Х. е платила погребението на
*** си, но отрича, че тогава е искала да и бъде приписана частта на *** от
този апартамент. Заяви, че от юни 2019 г. до ноември 2020 г. е била в ***, за
да помага за *** си, но след това се прибрала, за да гледа *** си. Заяви, че
след като са махнали радиаторите, счита че са се отказали от парното и нищо
не се дължи след това. Посочи, че през 2019 г. мъжът и бил в *** за 3 месеца,
впоследствие сочи 2 месеца, и след това се прибрал. Заяви, че не знае *** Т.
Х. да уведомява ***, че плаща за парно. Потвърди, че знае за нотариалната
покана да освободят жилището. Посочи, че в *** водата се води на *** Х., а
тока се води на ***, на нейното семейство не се води нищо, но те плащат.
Посочи, че са искали да платят данъка, но нямали партида, тъй като *** не е
подавал данъчна декларация, като твърди, че за това трябва документ за
наследници, а не може да се извади такъв.
По делото беше разпитана в качеството на *** *** ***, *** на
процесното жилище, на една площадка. Посочи, че има този апартамент от
2002 г. и оттогава познава *** и ***. Мислила е, че *** на *** е *** на ***,
тъй като тя я е гледала. Тази *** заяви, че си държала ключовете на *** при
семейството на ***, тъй като е била в чужбина от 2002г. до 2019г. Посочи, че
си е идвала три пъти годишно. Вземала си ключовете от тях и си влизала в
***. ***та заяви, че знае от ***, че *** и *** му са ходили да изплатят
каквото е останало от ***, защото пенсията не и стигала. Твърди, че *** и ***
му са ремонтирали ***, че *** е искала нейната половина да я даде на *** и
*** му, тъй като те я гледали. Тя също посочи, че *** не са живели в *** и
преразказа твърденията на ***та *** Х. за това, че *** И. И. е спряла да идва
откакто разбрала за ***то. За *** Т. Х. посочи, че я е виждала веднъж, че си
отваря и се качва на асансьора. Посочи, че през 2019 г. се е върнала в *** но
не живее постоянно в ***, че знае, че *** бил платил 200 лв. за ремонт на
покрива на входа, но не бил доволен, тъй като имало течове и отказал да
плаща за вход, докато не оправят покрива. Отрече да знае да е имало
разправии и да се вика полиция заради ***, но същевременно посочи, че от
2019 г. е преспивала само 5-6 пъти в нейния апартамент.
12
***та ***, водена от ***, посочи, че познава ***, но не познава ***. ***
е в съседен вход и са купили техния апартамент през 1995 г. Посочи, че била
*** с доведената *** на ищеца – ***, и когато се нанесли през 1995г., *** и
семейството му вече живеели там. Посочи, че е ходила на гости на ***та си и
познава жилището. Помни, че в него са живели ***, *** му, двете *** и ***,
но не знае да е имало други хора. Твърди, че от 1998 до 2002 г. е учила заедно
с доведената *** на *** и са се събирали много често, но е чувала да се
говори за някоя от двете ищци. Твърди, че *** е бил за основен ремонт от
самото начало, а сега е с дограми и е ремонтиран. Заяви, че *** е била *** с
нейната ***, и че *** са коментирали ***, а тя самата знаела, че *** е на ***.
Заяви, че до 2011 г., когато е починала ***, за нея се е грижела *** на ***.
***та заяви, че *** е бил през 2020 г. в *** при *** си, но през друг период не
е било да го няма, а *** му останала там за около година, през 2019г. – 2020г.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:
По предявения иск по чл. 42 б. „б“ и „в“ от ЗН: Безспорно е, че в
оспореното от *** ***, с което ***т и собственик на ½ ид. ч. от процесното
жилище ***, е завещал това свое имущество на ***, е налице изписване на
израза „…което *** го правя при гледане при старос“, като по-нататък в
текста е записано, че ако заветникът откаже да гледа ***, той си запазва
правото да развали ***то и заветникът губи право на наследяване. Така
изписана волята на *** сочи, че „гледането при старос“ не е тежест или
условие, а е мотив на ***то, че ***то е направено от ***, за да получи
насрещни грижи от *** в един бъдещ момент, като тези грижи са толкова
решаващи за волята за наследяване, че при неполагането им, ***т има
намерение да отмени това *** и заветникът да не наследи собственост върху
имота. По въпросът дали при изискване на насрещна престация в ***то,
същото е нищожно, е налице дълготрайна и константна съдебна практика,
напр. в решение № 430 от 21.06.2004 г. по гр. д. № 84/2004 г. на ВКС, I ГО е
прието, че противоречат на безвъзмездния характер на ***то и водят до
неговата нищожност завещателни разпореждания, с които се вменява
задължение за осигуряване на гледане и издръжка на *** от страна на лицето,
в чиято полза е направено, или от трети лица, за в бъдеще време - докато е
жив ***т; в решение № 1194 от 30.07.84 г. на ВС, I ГО, е прието, че ***,
съдържащо завещателни разпореждания, с които се вменява задължение за
осигуряване на издръжка на *** от лицето, в чиято полза е направено или от
13
трети лица, не поражда правни последици, защото противоречи на
безвъзмездния характер на ***то; в решение № 438 от 19.05.1999 г. по гр. д.
№ 110/99 г. на ВКС, I ГО, е прието, че ***то е недействително, когато волята
на *** е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан до края на
живота си от лицето, на което завещава. ***то, предмет на настоящето
производство е именно такова – то категорично сочи мотива за гледане и
издръжка от ***, т.е. не представлява ***, а едностранно изявление,
намерение за сключване на алеаторен договор за издръжка и гледане, но не е
извършено по установения в закона ред – чрез нотариален акт, и без
насрещното волеизявление на другата страна. ***то, при така изразения
мотив, е нищожно още към датата на неговото съставяне, независимо дали
гледане е осъществено или осъществимо в един по-късен момент, както е
възразил ***, т.к. нищожността се преценява към датата на сключване на
сделката, в случая, - на съставяне на ***то. Поради горното, още на първото
заявено от *** основание – нищожност на ***то от *** на осн. чл. 42 б. „в“ от
ЗН, искът за прогласяване на неговата нищожност следва да бъде уважен,
доколкото изразеният в ***то мотив, поради който единствено е направено
разпореждането, е противен на закона. Нищожното *** не поражда правно
действие, поради което *** няма противопоставими права върху ½ ид.ч. от
процесния апартамент въз основа на това ***.
Поради основателността на първия предявен иск, съдът не следва да
разглежда останалите наведени основания за нищожност, както и предявения
при условията на евентуалност иск по чл. 30 от ЗН.
Преди да пристъпи към разглеждане на основния иск за делба, съдът
следва да разгледа направеното от *** възражение за придобиване на имота
по давност на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗС . По това възражение, в тежест на *** е
указано, че следва да докаже, че е станал собственик на процесния имот, като
го е владял явно, необезпокоявано от *** и непрекъснато в продължение на
10 години. В случая *** е уточнил, че е владял имота непрекъснато от 1971г.
до началото на 2022г. и се позовава на изтекла в негова полза придобивна
давност за този период. На първо място, следва да се отчете, че съгл.
разпоредбата на чл. 115 ал. 1 б. а от ЗЗД, давност не тече между родители и
***, докато последните упражняват родителски права, поради което, ***,
роден през 1969г., не би могъл да се позове на изтекла придобивна давност до
14
навършването на 18г. възраст – до 1987г. срещу своята ***, на също и срещу
своята ***, доколкото до навършване на 14 год. възраст, тази воля следва да
бъде изявена от *** му, а след това – от него и със съгласието на някой от тях,
данни и твърдения за което по делото няма. При това положение се налага
извода, че след смъртта на *** *** през ***г., доколкото изготвеното от него
*** не е произвело действие, и при действието на СК от 1968г. – чл. 14 ал.7,
съгл. който, когато преживелия *** наследява с *** на починалия ***, той не
получава дял от частта на починалия *** от общото имущество,
собствеността върху имота се е разпределила както следва: ½ ид.ч. за
преживялата *** *** И. и по ¼ ид.ч. за *** И. И. и Т. Х.. За осъществявано
владение на *** за периода, следващ обсъдения дотук – след 1987г., по делото
се събраха противоречиви гласни доказателства от водените от двете страни
***и. Следва да се има предвид, че показанията на ***ите ***, *** Х. и ***
***, са дадени от заинтересовани от изхода на делото лица, и същите могат да
се кредитират само в частите, в които се потвърждават от другите св.
показания или в частите, в които се признават неблагоприятни факти за
страната, която ги води. Следва също да се има предвид, че до смъртта на ***
на 26.10.2011г., по делото безпротиворечиво се доказа, че тя е живяла в
процесното жилище, на което е била собственик на ½ ид.ч., не е губила
владението върху тази част, а след смъртта й не са изминали 10 години за
тази нейна част, в която *** да е владял непрекъснато явно и необезпокоявано
имота, доколкото на 28.06.2021г., 4 месеца преди изтичането на 10 годишен
период, той е получил от *** Т. Х. /единствен наследник на тази ½ ид.ч. от
*** И./ нотариална покана, с която тя се противопоставила на присъствието
му в жилището, заявила е, че той няма правно основание да го обитава и го е
поканила да го освободи. За останалия период, съдът приема, че *** е живял
в имота за периода 1995г. – 28.06.2021г., но не като владелец, а като
държател. Като общо повтарящо се в св.показания се установява, че той не е
заплащал сметки – за парно, за вход, за данъци, т.к. не е смятал, че имотът е
негов, а е заявявал, че *** му е собственик и тя да ги плаща /св.Х., св.***,
св.***/. Видно от данъчната оценка на имота, данъчно задължени лица са
били ***, от доказателствата за водено заповедно производство и
изпълнително дело за неплатени суми за топлоенергия – задължено лице е
била *** Т. Х.. Твърденията на ***ите *** и *** ***, че *** многократно е
правил изявления, че *** му е собственик, и че няма той да плаща, поради
15
което ще чупи в жилището и ще стои там докато го изгонят, се потвърждава и
от показанията на ***та ***, че *** постоянно чупи, троши и хвърля, и че ***
е в окаяно състояние. Съдът намира, че не следва да обсъжда и кредитира по
делото показанията на ***та *** ***, доколкото самата тя посочи, че откакто
е закупила през 2002г. съседния апартамент до 2019г., си е идвала в *** само
три пъти годишно през отпуските, от което следва, че тази *** няма
непосредствени впечатления, а само спорадични такива, от състоянието на
имота, живеещите в него лица и отношенията между тях. Тази ***
възпроизвежда информация, дадена и от други лица, а и противоречието в
нейните показания, че ключовете от нейния апартамент са в семейството на
*** и показанията на ***та ***, че ключовете са при нейната *** в друго
жилище, разколебават съда да приеме за достоверни показанията на тази ***.
Съдът намира също, че и показанията на ***та *** не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото тя
възпроизвежда нейни впечатления от времето, през което е била ученичка и
коментари на *** за знание на наличие на ***, което обаче по никакъв начин
не сочи, че това *** е било предявявано на *** като оспорване на тяхната
собственост. Като цяло съдът намира, че по делото се налага извода, че *** е
живял за въведения от него период – сам или със семейството си, като
държател за частта на своята *** и ***, но не и като владелец. Не се изнесоха
факти да не е допускал *** когато те са ходили в жилището, да се е
противопоставял явно и да е заявявал, че жилището е негово.
Дори и да се приеме, че от страна на *** е било налице владение, а не
държане по отношение на процесния имот, съдът намира, че то е било
прекъсвано за периоди повече от 6 месеца – както признава неблагоприятния
факт за това ***та *** Х. - за периода август 1997 – февруари 1998 г. никой
от тях не е живял в жилището, а семейството е живяло в ***. През това време
държането на жилището е било на *** *** и неговото семейство. Този повече
от шест месечен период е прекъснал започналото през 1995 г. обитаване на
имота от ***, независимо че за датата 24.03.1997 г. се доказа, че *** на *** е
била в града и е придружила *** И. при плащане на последната вноска за ***,
изписвайки текста на вносната бележка. Докато е била жива *** И., съгласно
показанията на ***та ***, които съдът кредитира като такива за
непосредствено възприети факти и изяснени с подробности, за период от 2-3
години *** е живял в съседен блок при друга ***, с която неговата *** е
16
имала скандал пред жилището, и съдът намира, че също е било налице
изгубване на владението от страна на *** в продължение на повече от 6
месеца по смисъла на чл.81 от ЗС. Също така изгубване на владението е имало
през 2019 - 2020 г., тъй като тогава ***та *** посочи, че *** е бил в *** за 5-6
месеца, което съответства и на показанията на св. ***, която също посочи, че
*** е бил в ***, като заяви, че тогава е бил избягал с една ***.
При тези изводи на съда възражението на *** за изтекла придобивна
давност за имота, респективно за ½ от него, се явява неоснователно и същият
не притежава права върху него. Поради горното делба на процесния имот
следва да бъде допусната само между двете ищци при квоти ¾ за *** Т. Х. П.
и ¼ за *** И. Х. И..
При този изход на делото, при уважен иск срещу *** за прогласяване на
нищожност на ***, и уважен иск за делба /за който разноски не се присъждат
понастоящем/, съдът намира, че искането за разноски на *** следва да бъде
уважено само частично – за половината от направените от тях разноски,
доколкото в договорите с проц.представител няма разграничение за исковете,
които се предявяват. Поради горното, *** следва да бъде осъден да заплати на
*** разноски в общ размер на 527.14лв.
Основният предявен по делото иск е бил за делба, поради което ДТ по
него не са били внасяни от страните. Искът за прогласяване на нищожност на
*** обаче е отделен оценяем иск, и с оглед установената по делото пазарна
цена на процесния имот, и съобразно изхода на делото по този иск, разноските
за ДТ за него следва да се възложат на ***. Размерът на ДТ, изчислен по
начина, посочен в т. 1 от ТР 4/2016г. на ОСКГ на ВКС, възлизащ на 1% от ½
от пазарната стойност на имота, е в размер на 378.50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на осн. чл. 42 б. „в“ от ЗН, за нищожно саморъчно ***
от ***, обявено на ***, със завещател ***, ЕГН ********** и заветник Х. В.
Х., ЕГН **********, доколкото изразеният в ***то мотив, поради който
единствено е направено разпореждането, е противен на закона.
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК и чл. 34 от ЗС,
17
извършването на съдебна делба между Т. Х. П., ЕГН ********** от ***,
***, ***, и И. Х. И., ЕГН ********** от ***, върху следния недвижим
имот:
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
***, с последно изменение от ***; адрес на имота: ***; находящ се на *** в
сграда с идентификатор ***, разполо*** в поземлен имот с идентификатор
***; с предназначение на самостоятелния обект – ***, на едно ниво, с площ
59.78 кв.м., при съседи: на същия етаж - *****, под обекта - *****, над обекта
– няма, с прилежащи части – *** с площ 3,54 кв.м. и 1% идеални части от
общите части на сградата, съгласно схема ****-*** на *** – ***.

От допуснатия до делба недвижим имот следва да се образуват 4 равни
дяла, от които: един за И. Х. И. и три за Т. Х. П..

ДОПУСКА изготвяне на съдебно – оценителна експертиза със задачи:
да даде заключение каква е пазарната стойност на недвижимия имот, предмет
на делбата и неговата поделяемост, при възнаграждание в размер на 250лв.,
вносими от ***, в едноседмичен срок от влизане на решението в сила.
ОПРЕДЕЛЯ вещо лице за изготвяне на заключението – С. С..

ОСЪЖДА Х. В. Х., ЕГН **********, от ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. Х. П., ЕГН ********** от ***, ***, ***, и И. Х. И., ЕГН ********** от
***, направените по делото разноски, съобразно изхода на делото в размер на
527.14лв.

ОСЪЖДА Х. В. Х., ЕГН **********, от ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ПлРС, държавна такса по иска по чл. 42 б. „в“ от ЗН в размер на
378.50лв., както и 5.00лв. – такса в случай на издаване на изп.лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18